Историята и съвременността познават примери за съвместно съществуване в една държава на големи групи хора, обособени етнически, географски, културно, религиозно и езиково. Но историята и съвременността не познават подобни примери за групи, имащи различни жизнени преспективи и реализиращи различни геополитически проекти.
Едва ли гражданите на Европа (и България) биха могли да получат обективна представа за ставащото преди и след изборите за президент в Украйна. Просто телевизорите (и вестниците) са оцветени само в един цвят – оранжев. Камерите показват екзалтирани младежи от Лвов, добре облечени столичани, и красиви украинки – естествено в оранжево. Това определено е по-приятно за гледане от тълпите миньори, металурзи, докери и пенсионери. Затова и не ги показват. Все пак западният гражданин е естет. Не се превеждат и провокационните националистически призиви и антисемитските лозунги на “оранжевите” митинги. Отчита се толерантността и политическата коректност, на които е свикнал западният човек.
Тези две групи – показвани и не показвани – се оказват от двете страни на разделителна линия, преминаваща през днешна Украйна. Разделителна линия, прокарана от Мазепа и Богдан Хмелницки стотици години преди Самюел Хънтингтън да я посочи в “Сбълсъкът на цивилизациите”.
Изборите направиха политически видими съществуването на “две Украйни”
Изборите поставиха под въпрос самото понятие единен украински народ. Изборите предизвикаха съмнение в идентичността на украинската държава – случайно възникнала, в случайни граници, подобно образование не може да бъде жизнеспособно.
Десетгодишният проект “Кучма” забави, но не предотврати сблъсъка и възможното разцепление. През последните две години украинският лидер се опитваше да проведе политическа и конституционна реформа. Кучма искаше да остави променена президенската унитарна държава, правейки я по-адекватна на реалностите в страната и недопускаща монопол във властта на една от групите. Опитите за реформиране продължиха дори и между двата тура на изборите, но те бяха блокирани от опозицията, искаща цялата власт и то веднага.
Изборите в Украйна показаха и различната мотивация на двете групи. Изтокът гласува по икономически мотиви, Западът – по идеологически. Двете групи решават различни исторически задачи. За украинския “изток” политическият преход е приключил и на дневен ред е икономическият просперитет на базата на националните ресурси. За украинския “запад” политическият преход продължава до завоюването на политическата власт, защото само властта за него може да бъде ресурс за икономически просперитет.
Различни бяха целите и стратегиите на двете групи в изборите. “Консервативният изток” разчиташе на институциите, законността и компромиса. За него това бяха много важни, но поредни избори, след които животът продължава своя естествен ход. За “революционния запад” изборите бяха досадна процедура, необходима за узаконяване на неговата предизвестена победа. Победа на всяка цена, за да бъде променен този естествен ход и неговата посока.
Различни са и възможностите на “спонсорите” на двете групи. За първи път 15 години след “нежните” революции в Източна Европа и 13 години след разпадането на Съветския съюз, се появи втори, по-привлекателен център за голяма част от украинците. Разбит е монополът на Запада да бъде единствена “пътеводна звезда” към стабилност, сигурност и развитие. Колкото и невероятно да звучи, но за първи път Русия може да предложи на повечето украинци повече от Запада.
ЕС не може да интегрира Украйна дори в дългосрочна преспектива. Нейният ред евентуално ще дойде едва след “поглъщането и смилането” на Турция, за което ще е нужно повече от едно десетилетие. Това блокира отмяната на визите и възможността украинците да работят в ЕС. Той не може да отвори пазарите си за украинския износ: стоки на земеделието, металургията, машиностроенето, химията. Европа и САЩ не са готови да инвестират в авиационната и космическа промишленост на Украйна, още по-малко в отбранителната.
Всичко, което не може да направи Западът за Украйна, може да го направи Русия. Последните четири години показаха, че 1% икономически ръст в Русия води до 1.5 -1.7 % ръст в Казахстан, Беларус и Украйна. Това означава милиони работни места и социална стабилност. И най-вече победа на здравия смисъл и икономическата логика. В организационно отношение това намери израз в създаването на Единното икономическо пространство (ЕИП) между четирите страни.
За определени среди на Запад подобна интеграция, създаваща нов център на влияние, е неприемлива. Това би направило невъзможно прокарването на нова разделителна линия, плътно преминаваща по руската граница, и окончателното изолиране на Русия от европейския интеграционен процес. Недоверието и страхът към една нова Русия явно вземат връх след като тези среди са готови да дестабилизират Украйна само и само да не допуснат интегрирането на двете страни.
Западът не може да интегрира сега Украйна в ЕС, но може да попречи на нейното участие в ЕИП, като по най-бързия начин я приеме в НАТО. За тази цел в Киев срочно е нужен подходящ президент с неограничени пълномощия, максимална конфронтация и заплаха от външна намеса (Москва).
Но ставащото в Украйна е най-вече сблъсък на новосъздаващите се елити, разполагащи с различни ресурси и апелиращи към различни източници на легитимност. В новообразуваните държави на постсъветското пространство възникнаха два типа нови елити. Единият тип чрез приватизацията – нечестна, грабителска, варварска – стъпи върху националния ресурс, съхрани го и го преобразува в ефективно работеща собственост. Това му отреди мястото на национално отговорен елит (колкото и грозно да звучи това словосъчетание у нас) и го накара да защитава своите, а заедно с тях и националните интереси навсякъде и с всички средства. Неговата легитимност се крепи на доверието на гражданите вътре в страната.
Вторият тип натрупа ресурси от посредническата си дейност между Запада и държавата при реализирането на програмите за нейното реформиране. От самото начало този елит попадна под контрола на западните институции, пишещи програмите и оценяващи степента на изпълнение. Този елит разчисти (до колкото можа) националното поле за навлизането на чужди играчи и премахна местни конкуренти. Неговото бъдеще е тясно свързано с външни сили и винаги ще бъде контролиран от тях. Те са източникът, легитимиращ го като елит.
Парадоксалното в позицията на Русия е, че тя е принудена да помага за утвърждаването на националните елити на постсъветското пространство, и в частност в Украйна, в противовес на налаганите от Запада марионетки. Същите тези елити пречат най-много на икономическата експанзия на Москва. И Кучма, и Янукович блокираха участиено на руски фирми в украинската приватизация в полза на местни контрагенти. И ако се стигаше до съвместен проект, то най-често това ставаше на украинските условия. Но наличието на такъв елит в Киев е най-сигурната гаранция за Москва, че решенията там няма да се вземат по политическа целесъобразност, а при конкурентна среда Русия почти винаги ще има приемущество.
Що се отнася до самите избори то тяхното провеждане съответства на степента на развитост на демокрацията в Украйна. Те със сигурност не са били честни, но със сигурност не са подменили вота на избирателите, довел до победа на Янукович. Прословутият административен ресурс по всяка вероятност е бил използван масово за повишаване на избирателната активност в районите, където това е могло да бъде направено безнаказано и от двете страни. Колкото е абсурдно да се допусне, че Юшченко е в състояние да фалшифицира резултатите на изток, толкова е абсурдно твърдението, че в качеството си на премиер Янукович е фалшифицирал резултатите на запад. Независимо какво ще реши Върховният съд в Киев, остават протоколите от избирателните секции с конкретните резултати от преброяването на бюлетините, подписани от опозицията, което бе основанието за обявяването на крайния резултат.
Истината е, че не Янукович спечели изборите в Украйна, а че Юшченко ги загуби. Украинският премиер нямаше шанс да спечели на своя страна идеологизираните, някои до степен на фанатизъм, привърженици на опозицията. Но Юшченко с либералните си послания би могъл да привлече не малко привърженици от източните региони, ако бе изолирал радикалите от своето обкръжение. Вместо това той бе позициониран от своя екип дори не като прозападен, а като антируски кандидат за президент.
САЩ и ЕС не признаха изборните резултати в Украйна, твърдейки, че те са били фалшифицирани. Преди година и десет месеца САЩ и няколко европейски страни, сред които и България, твърдяха, че Ирак разполага с оръжия за масово поразяване, а Садам и бин Ладен са братя по оръжие. Всички се убедихме колко верни бяха тези твърдения. Но Ирак бе окупиран, а радикалният ислям получи нова територия за разгръщане и попълнение от хиляди нови терористи. Нужно е да се помни, че европейският, християнският или цивилизованият свят като цяло е изправен пред сблъсък с радикалния ислямизъм, използващ тероризма за постигане на своите цели. И е връх на безотговорността и егоизма да се провокира нов конфликт в Европа, пък бил той и управляем, с цел да се отслаби един от най-решителните съюзници в новия глобален сблъсък и неговия лидер.
Днес ключовата дума в Украйна е компромис.
Във вътрешно политически план той би трябвало да включва прехвърляне на властен ресурс от президента към парламента, правителството и регионите. Целта трябва да е реализиране на т.н. “френски” модел, при който е възможно президентът да е от една политическа сила (в случая регион), а правителството да е от друга политическа сила (регион). Парламентът трябва да приеме закон за опозицията, защитаващ я от политически преследвания, за националните СМИ, гарантиращ плурализма на мнения в тях, и за собствеността, гарантиращ нейната неприкосновенност.
Във външнополитически план Русия ще настоява да получи гаранции, за неприсъединяването на Украйна към НАТО. По този въпрос вероятността за постигането на компромис е най-малка, а твърдостта на Москва най-голяма.
Ще могат ли Изтокът и Западът да намерят компромис, който да позволи Украйна да се запази като единна държава? Или на картата на Европа ще се появи нова разделителна линия, превръщайки в ад живота на милиони хора. Това е въпросът, който поставиха изборите в Украйна.