БЮДЖЕТ 2005 – ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНАТА ТЕЖЕСТ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА ОСТАВА НЕПРОМЕНЕНА

0
261

Бисер Славков е преподавател по данъчен контрол в УНСС. През 1993-1997 г. е бил зам.-министър на финансите и началник на Главно управление на данъчната администрация. От 1999 г. е изпълнителен директор по финансовите въпроси на Холдинг кооперативен бизнес АД и управител на одиторска къща към холдинга. Член на УС на Централна кооперативна банка АД. През 1994-2002 г. е преподавател по финансов мениджмънт по програма на Университета “Темс Вали” – Лондон, в УНСС. Професор на Интернешънъл Юнивърсити – София.
При изходна база за Бюджет 2004 г., в който са заложени данъчни приходи в размер на 11 492.4 млн. лв., или 30.35% от БВП, частта на приходите от данък върху доходите на физическите лица е 1 150 млн. лв., съответно 3.04% от БВП. Ако прибавим и осигурителната тежест, включена в бюджетния показател Приходи за осигурителните фондове, възлизащи на 3 884 млн. лв., или 10.26% от БВП, се формира обща данъчно-осигурителна тежест с дял от 10.30% от БВП.

Данъчно-осигурителната тежест се явява обобщаващ показател за ефективното изземване от доходите на физическите лица, въз основа на която база следва да се преценява политиката на облагане на доходите.

Какво предлага Бюджет 2005 в това отношение?

В частта Данъчни ставки се намалява данъчната тежест по етажите на облагане с идеята при ниските доходи облекчението да бъде двойно, а при високите етажи – до една трета. Същевременно се увеличава необлагаемият минимум, като се запазва стъпката на завишението от 2001 г. насам.

Оценката на предлаганото изменение, което се представя от правителството като облекчено облагане на доходите, може да се направи реално само ако се вземе предвид общото влияние на данъка и личните вноски на лицата за осигурителните фондове. То показва по същество налаганата ефективна данъчно-осигурителна тежест.

От сравнението на данните за двете години проличава, че общата ефективна данъчно-осигурителна тежест не само че не се намалява, но и се увеличава през 2005 г. Единствено изключение се прави за доходи от 800 лв. нагоре, където фактически се постига реално намаление на облагането. В останалите етажи до 500 лв. не се наблюдава еднопосочно влияние на намаляването на данъчните ставки върху доходите на лицата. За тези доходи се получава спад в размер на 1.17% за месечна сума от 150.00 лв. (р.13, кол.2), съответно от 0.70% за месечен доход от 200.00 лв. (р.13, кол.3), с 0.55% при доход от 250.00 лв. (р.13, кол.5) и с 0.34% за сумата от 300.00 лв. (р.13, кол.6). На етажа за доходи от 500 лв. би могло да се приеме, че се запазва тежестта на общото облагане от 2004 г. и едва при последния праг от 800 лв. нагоре възниква ръст на дохода с 0.64% под влияние на данъчно-осигурителната тежест.

Следователно, предлаганото изменение на данъчните ставки се оказва недостатъчно, за да се постигне реално намаление на данъчното бреме. Данъчните приходи от данъка върху доходите на физическите лица, измерени като дял в процент от БВП, също така се движат в нисходяща посока. Те са съответно за 2003 г. по отчет 3.3%, 2004 г. по програма – 2.9%, и по проекта за 2005 г. се запазват на същото равнище от 2.9%. Очевидно данъчната администрация предвижда повишаване на събираемостта на данъци през новата бюджетна година, за да запази равнището на приходите от предходната година.

Наред с изменението на скалата за облагане се въвеждат данъчни облекчения като елементи на семейното подоходно облагане. Възприета е техниката за приспадане на облекченията от годишната данъчна основа от всички видове доходи на лицата за съответната година. Посочената данъчна техника е лесно приложима, но същевременно отлага ползването на облекчението едва след изтичане на данъчната година. Ако се вземе предвид крайният срок за подаване на годишната данъчна декларация -15 април на следващата година, респективно плащането на данъка в 30-дневен срок след това (15 май), ползването на данъчното облекчение се отлага значително във времето.

Прави впечатление, че предлаганото въвеждане на семейно подоходно облагане фактически се свежда до предоставяне на данъчно облекчение за отлгеждане на дете. Намалението се диференцира за едно дете в размер на 360 лв. годишно и съответно за две деца със 780, а за три и повече – с 1140 лв. То се ползва от единия родител, независимо дали родителите са встъпили в брак или живеят на семейни начала, в т.ч. от приемни родители, настойници, попечители и други лица, определени за отглеждане на дете, съгласно Закона за закрила на децата. Данъчното облекчение се ползва по избор от един от родителите.

Прилагането на подхода за семейно облагане на доходи би следвало да обхване още облекчения, свързани специално с образованието, а също със закупуване или реконструиране на жилище. По този начин могат да се въведат елементи за намаляване на дохода, засягащи разходи за отглеждане на деца, за тяхното обучение до завършване на средно и висше образование, както и за закупуване на жилище или за направени в него реконструкции. Общото прилагане на посочените видове данъчни облекчения би могло да доведе до провеждане на данъчна политика в помощ на хора с ниски и средни доходи. Тогава може да има претенции за въвеждане на семейно подоходно облагане като финансов инструмент за провеждане и на ефективна социална политика.

Що се отнася до осигурителните вноски в държавния бюджет, трябва да се отбележи, че за периода 2004 – 2005 г. техният относителен дял от БВП се запазва в размер на 10.2%. В абсолютна сума вноските нарастват от 3 855.7 млн. лв. за 2004 г. на 4 214.2 млн. лв. през 2005 г. по консолидираната програма на държавния бюджет. Нарастването на приходите се дължи на следните фактори:

1. Увеличаване на средния осигурителен доход;

2. Запазване общия размер на осигурителните вноски при променено съотношение “работодател – осигурено лице” от 75:25 за 2004 г. на 70:30 през 2005 г.;

3. Повишаване на осигурителните прагове:
– минимален от 200 лв. на 220 лв.;
– максимален от 1200 лв. на 1300 лв.;

4. Прогноза за увеличаване на броя на осигурените.

В резултат на посочените фактори осигурителните вноски заемат през 2005 г. най-голям дял от 65.7% от приходите в частта преки данъци. Изразено в абсолютни суми, това съотношение показва очаквани постъпления в размер на 981.6 млн. лв. от корпоративни данъци, 1 216.6 млн. лв. от данъци върху доходите на физическите лица и 4 214.2 млн. лв. от осигурителни вноски за НОИ, УПФ и НЗОК.

В обобщение на разглеждания въпрос се налага изводът, че и бюджет 2005 няма да осигури желаното облекчение на личните подоходни данъци на физическите лица. Нарастването на изземване на доходи се потвърждава както от запазване на относителния дял на съответните данъчни приходи и осигурителни вноски, така и от увеличението им в абсолютни суми. Ако прибавим нарастването на приходите от косвени данъци, което също засяга и населението, то очевидно чрез цените на потреблението доходите на физическите лица ще намаляват още повече. Многогодишният проблем на средностатистическия гражданин на България си остава скрит във въпроса дали е възможно ръстът на номиналния, респективно реалния доход за потребление да бъде достатъчен за подобряване стандарта на живота.

Очевидно, че ръст от 4.5 на сто за реалния доход за потребление няма да бъде достатъчен за повишаване на жизнения стандарт на хората в нашата страна. Отрицателно влияние в тази посока ще окаже, наред с другите фактори, и наложената данъчно-осигурителна тежест с държавен бюджет 2005.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук