В ръцете на любознателния читател е двутомният труд с многозначителното заглавие “Ранено време“ на проф. д-р Чавдар Добрев.
Както сам авторът е написал в предговора: “Изпитах истинска трудност, тъй като книгата започва с “Текст, който би могъл да бъде определен като епистоларна литература, своеобразен мемоар, автобиография, обхванала всъщност цял човешки живот с обществената му енергия, но и с интимните му откровения.“
Но в същото време редица от публикациите имат политически характер и са свързани с възлови моменти от живота на БСП и на Българската левица.
Докато четях този двутомник, в съзнанието ми изплува мисълта на съвременния философ Карл Попър: “Ние не бива да се караме и за такива псевдопроблеми като истинското или основно значение на думата “демокрация”. Може да си изберем каквото си искаме име тъй като това не е спор заради думите.” Разбира се, истинският спор не е “заради думите”. Но може ли същността (спорът) да бъде откъснат от думите? Ако идеите водят до някакви последици и думите трябва да имат следствия, защото идеята, образно, е главата, тогава думите са краката. Например “демокрацията“ излиза от 10 ноември 1989 година като добра дума, дори като дума, която сама по себе си възхвалява. И така, едва приключило “народното пиянство“, и се откри бойно поле заради същата дума. Това е била и явно ще бъде “войната“ за спечелване на думата “демокрация“ за една или друга страна, за която вече 15 години си потрошаваме милото отечество. Проблемът е в това, че думите не са просто капаци за очите, които ни сочат да видим това, а не онова, думите най-вече са моделиране на мисълта.
Според Маркс мисълта е “отражение на материята” т. е. идеите са копие, вторично проявление на материалния свят. В този конкретен случай Чавдар Добрев вярва на своята идея по отношение на езика, с който изразява идеи, но той оставя терминологичната инициатива на вътрешния умствен нагон на читателя.
Авторът разчита, че в един демократичен свят, който е силно бомбардиран от средствата за масово осведомяване, в който “медийните думи са факти“, противното състояние показва, че в случая думите са маловажни, че няма значение какви думи използваш за демокрацията. И високообразованите българи не могат да бъдат подведени от думите, защото реалният живот просто не дава възможност да ни подведе от словесни форми и маскировки. Но демокрацията не е само думи, а обществото не се състои само от високо образовани хора, състои се и от по-скромни умове, за които думите имат своето значение. За своите и чуждите държавни устройства обикновеният гражданин знае само това, което му казват думите. Ако държавното устройство се нарича “демокрация“, част от гражданите остава да вярват в това, което думите казват. По същия начин, ако една демокрация е “синя“ или “жълта“, той трябва да повярва, че е така. Все пак установената българска демокрация трябва да държи сметка за гражданите си такива, каквито са. И още повече, Чавдар Добрев е силно загрижен за настоящето и бъдещето, за него демокрацията е отговорна да не допуска хората да станат жертва на измамни думи.
Следователно Българската левица, според Чавдар Добрев, е призвана да разобличава всички замъгляващи думи, произнесени от управляващата българска десница. Думи, които мамят безскрупулно народа. Досега управлението на българската десница, с цялостното си политическо присъствие във властта, е нечестно и заблуждаващо. Всичко това доведе дотам, че казвайки “българска демокрация“, разбираш народно безсилие.
В двутомника на проф. д-р Чавдар Добрев има много други полезни сентенции и поуки. Но според мен основният философски извод е, че демокрацията си отмъщава на онези, които не са подготвени за нея, които не знаят какво да правят с нея и тя ги поглъща. Цялата работа е в това, че ако още в самото начало съществува празнина, от дистанцията на времето в съзнанието на хората се откроява още по-голяма празнота.
Както Цицерон е възкликнал в Сената:“От нищото само може да се получи нищо!“по повод настоящето и бъдещето на Римската империя. Историята на българската демокрация безапелационно го доказа досега. Доказва го и неспокойното и будно съзнание на професор д-р Чавдар Добрев!