Йосиф Аврамов преподава дисциплини в областта на финансите и финансовия контрол в СУ “Св. Климент Охридски”, УНСС и Техническия университет в Габрово. Работил е в МФ, Комитета за държавен и народен контрол, като старши съветник в Икономическата комисия на НС. Автор и съавтор на учебниците “Банков контрол”, “Данъчен и митнически контрол”, “Теория и история на парите и кредита” и др. Член е на работните групи, изготвили през пролетта на 1995 г. Закона за Сметната палата, както и неприетите два проектозакона от ХХХVI НС година по-рано.
Проектът отговаря на европейските очаквания за България и най-вероятно е последният под опеката на МВФ
Когато започвам да анализирам поредния проектобюджет, което от около 15 години правя ежегодно, неизбежно си задавам въпроса, ако аз бях на мястото на министъра на финансите, какъв бюджет бих представил в парламента? В конкретния случай за проектобюджет 2006 отговорът ми е: “Приблизително същия или почти същия”, тъй като бюджетната процедура бе започнала през март 2005 г., а правителството на тройната коалиция БСП, НДСВ и ДПС бе избрано от НС на 17.VIII.2005 г. На практика новоизбраният МС можеше да направи за неговото доработване относително малко и в никакъв случай да промени генерално философията му в оставащия по-малко от месец и половина до 31.Х.2005 г. Дотогава по силата на Закона за устройството на държавния бюджет е задължен да депозира проектобюджета за 2006 г. в НС.
Тази инерция, дошла от предния ръководен екип на Министерството на финансите и предадена на експертите, които изготвят проекта за държавен бюджет през първите осем месеца на годината, неизбежно повлия при определяне на параметрите на проектобюджета за 2006 г. Ето защо някои наблюдатели и депутати го определят като бюджет на статуквото, което донякъде е вярно.
В никакъв случай обаче не е вярна тезата, че това е проектобюджет на застоя. В него се предвижда ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) в реално изражение от 5,5 %, което за ЕС е относително висок ръст (в Еврозоната ръстът на БВП е 2,5 %). Първият изцяло самостоятелно изготвен проектобюджет от управляващата коалиция ще бъде този за 2007 г. В него много по-ясно могат да се заложат приоритетите от Програмата на правителството на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност, представена на 18. ХI.2005 г. на заседание с работодателите, синдикатите и неправителствените организации, членове на Икономическия и социален съвет от министър-председателя, председателя на НС и министрите в кабинета.
Проектобюджетът за 2006 г. според министъра на финансите е бюджет на икономическия растеж и на осигуряването на достатъчно средства за присъединяването ни през 2007 г. към ЕС. Това по принцип е вярно, но не следва да се приема априори, а да се потърсят конструктивни предложения за неговото усъвършенстване преди второто му четене. Ако тези предложения не станат реалност до приемането му, те следва да се предвидят при изготвянето на проектобюджета за 2007 г., след открито публично обсъждане с представителите на бизнеса и на синдикатите.
В макрорамката на проектобюджет 2006 е заложен номинален ръст на БВП през 2006 г. с над 4 млрд.лв. по-висок спрямо текущата 2005 година. БВП през 2006 г. е предвиден да бъде 45,615 млрд. лв. срещу 41,614 млрд. лв. за 2005 г.
Необходимо е да се има предвид, че предвижданият ръст на БВП от 5,5 % за следващата година е с над 3 % над този в страните от Еврозоната, която включва 12-те страни, възприели еврото за своя национална валута.
Бюджетната прогноза за преките чуждестранни инвестиции за 2006 г. е за 2,066 млрд. евро срещу 1,676 млрд. евро за 2005 г.
Инфлацията за 2006 г. според проекта ще е 4,9 % или с 0,2 % по-ниска, отколкото ще е в края на 2005 г. – 5,1 %. Имам известни резерви относно изпълнението на този макроикономически показател, тъй като е възможна и по-висока инфлация от предвидената за 2006 г. (не изключвам и двуцифрена инфлация, но това е слабо вероятно), предвид увеличението на цените на горивата, енергоносителите и акцизите.
Средногодишният валутен курс се предвижда да е 1,61 лв. за 1 $ през 2006 срещу 1,56 лв. за 1 $ през 2005 г. Според мен прогнозата е занижена, предвид курса на БНБ за 18. ХI. 2005 г., който е 1,67279 лв. за 1 $ и трендът през последните две-три седмици е към стремително покачване на курса на долара. Някои финансови анализатори дори не изключват в средата на 2006 г. да настъпи паритет между долара и еврото, което, ако стане реалност (аз се съмнявам в това ), евентуално би направило бюджетната прогноза в това отношение доста неточна.
В проектобюджет 2006 два от основните макроикономически показателя са със знак минус, което буди тревога.
Първият от тях е салдото по текущата сметка, което се предвижда за 2006 г. да достигне до 2,797 млрд.лв. срещу 2,867 млрд.лв. за 2005 г. Положителен е фактът, че за 2006 г. се предвижда намаление на салдото по текущата сметка с около 70 млн.лв., но не трябва да забравяме, че за 2005 г. то ще достигне около 13,5 – 14 % от БВП.
Външнотърговският баланс също е отрицателен и дори се предвижда през 2005 г. да е с около 323 млн. лв. по-висок, отколкото е през 2006 г. или съответно 4 022,8 млн.лв. срещу 3 699,9 млн. лв. за тази година. Необходими са екстрени мерки за насърчаване на българския износ, които според мен следва да се сведат до:
• създаване на специализирана вносно-износна банка “Ексимбанк” (такива има във всички развити страни);
• активизиране на дейността на Агенцията за експортно застраховане;
• разширяване на мрежата от български външнотърговски представители в чужбина и привеждане на възнагражденията им в зависимост от постигнатия външнотърговски обмен със съответната страна и реалния им принос за сключените и реализираните благодарение на тях външнотърговски контракти и т.н.
Прогнозният бюджетен дефицит за 2006 г. е 0 %, или бюджетът ще е балансиран, докато за 2005 г. този макроикономически показател бе -0,5 %. Приходите (респективно и разходите) в бюджета се предвижда да бъдат 18,258 млрд. лв. Чрез проектобюджет 2006 се предвижда да се преразпределят 40 % от БВП, което е по-малко от текущата 2005 г. с около 1%.
Не мога да приема сериозно на този етап от икономическото ни развитие
т.нар. алтернативен проектобюджет,
лансиран в медиите и защитаван в НС най-ревностно от парламентарната група на ОДС, един от членовете на която е взел участие в изготвянето му. Останалите негови автори определят себе си за реформатори, а на практика са десни икономисти и работят в Института за пазарна икономика, а т.нар. алтернативен проектобюджет е подкрепен от редица други финансисти и журналисти, пишещи за бизнес и финанси, които дори не са работили в бюджетната сфера, а бюджетирането им е едва ли не е “академично упражнение”. В техния вариант ще се преразпределя едва 35,2 % от БВП, в резултат на “оплоскостяване” на данъка върху доходите на физическите лица, на корпоративния данък и на осигуровките (предлагат размерът им да е 10 %) . Те твърдят, че ако се приеме техният проект, ръстът на БВП ще бъде най-малко 8-9 %, а доходите ще нараснат поне с 24-25 %?!? Това е доста спорно.
В т. нар. алтернативен бюджет се предлага да бъдат акумулирани едва 16,257 млрд. лв., или с около 2 млрд. лв. по-малко отколкото в правителствения (според мен поне с 3-4 млрд.лв. по-малко) и основни бюджетни сфери като здравеопазване, образование, култура, наука и транспорт (предлагат БДЖ да се приватизира) ще понесат много по-тежки рестрикции от досегашните, а много болници, училища и научни институти ще бъдат закрити. Ето защо определям този т.нар. реформаторски проектобюджет 2006 за ултралиберален или десен популизъм.
Необходимо е да се има предвид, че 2006 г. се очертава да бъде поредната изключително тежка година за българската държава, респективно и за фиска. Тя е непосредствено след настоящата 2005 г., когато над страната ни се стовариха четири вълни наводнения, опасност от епидемия от птичи грип, нарастване на цените на горивата с около 30-35 %, което доведе до по-високи цени на маршрутните и другите таксита, междуградския автобусен транспорт (а в редица населени места и вътрешноградските превози). Проведените избори и водените след това около 2 месеца преговори за съставяне на правителство също дестабилизираха в известна степен не само политическия, но и стопанския живот у нас. Ето защо в проектобюджет 2006 са отделени 300 млн.лв. за преодоляване на щетите от наводненията през 2005 г., което едва ли е достатъчно, но е крайно наложително.
Положителните страни в проектобюджет 2006,
респективно във фискалната политика за следващата година се свеждат до:
1. Предоставяне на бизнеса около 600 млн.лв. като най-голям дял от тях се дължат на намаление на вноските за социалното осигуряване с 6%. Очакванията са тези средства да бъдат насочени от работодателите за повишаване на работните заплати, за разкриване на нови работни места, както и за корпоративни инвестиции в нови производства. Пенсионната вноска ще се понижи от 29 % през 2005 г. на 23 % през 2006 г. Тя ще се преразпределя между работодателя и работника в съотношение 65:35, а не 70:30, както е досега. Дефицитът в пенсионния фонд в размер на около 1,4 млрд. лв. изцяло ще се покрие от държавния бюджет, което ще облекчи представителите на българския бизнес. Възможно е в Преходните и заключителни разпоредби на проектозакона за бюджета да се заложи позитивното предложение, направено от КНСБ, според което 30 % от намалението на осигуровките, или 180 млн. лв., да се заделят от ръководствата на фирмите за увеличение на работните заплати и за финансиране на специфични фирмени социални политики и програми.
2. Увеличаване на пенсиите с 5 % от 01.01.2006 г., докато в предходните години това ставаше от средата на годината. Това ще облекчи в най-тежките зимни месеци бюджета на пенсионери, инвалиди, вдовици и сираци. Средната пенсия ще достигне през 2006 г. 133 лв., а средната работна заплата – 336 лв.
3. Увеличаване с цели 50 лв. на необлагаемия минимум – от 130 лв. на 180 лв. Това ще остави на разположение на най-бедните слоеве у нас известна сума, която досега се изземваше от фиска. Минималната работна заплата се повишава от началото на 2006 г. от 150 лв. на 160 лв. Необлагаемият минимум става с 20 лв. по-висок от минималната работна заплата. Преди второто четене следва задълбочено да бъде обсъдено предложението на КНСБ минималната работна заплата да не е 160 лв., а 200 лв. от 2006 г. За евентуалното й въвеждане ще следва да се предвидят 80 млн. лв. В случай, че това се осъществи на две стъпки през 2006 г., средствата ще намалеят значително. Предложението е обвързано с прилагане на прага на бедност (по Евростат) и в съответствие с него най-големият ни синдикат предлага и актуализиране на 70 лв. на гарантирания минимален доход и на социалната пенсия.
4. Увеличаване на средствата за помощи и обезщетения за социално слаби граждани с 64 млн.лв. в сравнение с бюджета за 2005 г., а семейните помощи за деца – с 14 млн. лв. Добавките за второ дете се увеличават на 22 лв. Допълнителни 67 млн.лв. се предвиждат за безплатни карти и намалени цени на билети за определени категории хора (инвалиди, пенсионери, учащи и др.).
5. За образование за отделени с 220 млн. повече от 2005 г., а за здравеопазване – със 100 млн. повече. Намирам това за недостатъчно, но е преценено, че такива са възможностите за следващата година.
Неизбежно бе повишаването (макар, че според мен е възможно това да е с 20-30% по-малко от обявеното) на цените на електроенергията за промишлени нужди с 16,7 % и за бита с 3,7 % (отнеха се по 50 по-евтини киловатчаса на домакинствата, които се отопляват с електрическа енергия), на топлоенергията средно с 23-24%, което е следствие на увеличението с около 18,1 % на цените на природния газ за предприятията, а за битовите потребители увеличението на газта е с 9 %, както и въвеждането на задължителни застраховки на моторните превозни средства със срок от 1 година (такава е практиката на страните от ЕС). Българският потребител ще усети “по джоба си” тези нови с около 20-30 % по-високи цени през януари-февруари 2006 г., което ще увеличи с около 10-15 % разходите в семейния му бюджет.
Не само поради инвазията на цените на горивата и енергоносителите (в никакъв случай увеличението им, което е следствие на нарастването на цените им на международните пазари не е ценови шок, както се определя от мнозина опозиционни политици и медии), а и по други принципни аргументи към проектобюджет 2006 имам следните
резерви:
1. Считам, че в периода януари – март 2006 г. не е целесъобразно от политическа и социална гледна точка друго драстично повишение на данъци, акцизи, местни и държавни такси. С предлаганото извънредно повишение на имуществените данъци и такси (повсеместно и с нищо неоправдано на този етап), както и на акцизите (над предварителните разчети за договорените ставки с ЕС) Република България ще изостане безвъзвратно от европейския модел за социална държава. Той е основен принцип в българската конституция, но в последните 15 години на практика спазването му е поставено под съмнение и за разлика от страните от ЕС нашата страна понастоящем не е социална държава и няма изгледи в следващите няколко години да стане такава.
Според мен е наложително да бъде преразгледано предложението за повсеместното повишаване на данъчната оценка на недвижимите имоти, тъй като това ще рефлектира в инвестиционната активност у нас, която неизбежно ще се понижи. Възможно е да се повиши единствено данъчната оценка на имотите в националните и международните курорти, тъй като сега тя е силно занижена там (независимо, че цените на кв. м в курортите се движат между 500-600 и 1200 евро). Към международните курорти е възможно да бъдат добавени и други населени места и национални курорти, разположени по Черноморието и в ски-центровете ни, където е концентрирано новото строителство на хотели, вили и луксозни апартаментни комплекси.
Смятам, че докато не е осъществена т.нар. фискална децентрализация у нас (на практика тя не е започнала, тъй като за тази цел следва да се приемат нови Закон за устройството на държавния бюджет, Закон за местното самоуправление и местната администрация и Закон за общинските бюджети) нормативно да се преотстъпват допълнителни средства за общинските бюджети през следващата 2006 г. е погрешно.
У нас изобщо не се говори по политически конюнктурни съображения за твърде големия брой общини (над 264), които всяка година се увеличават с 1-2 или дори през някои години с по 3-5, вместо да се редуцират поне с около 100-120. Това, ако не се осъществи своевременно, редица малки общини със стагнираща икономика на практика няма да бъдат в състояние да кандидатстват за субсидии от структурните фондове на ЕС поради липсата на административен и стопански капацитет. Те и досега не са кандидатствали и от предприсъединителните фондове ФАР, САПАРД и ИСПА. (Общини, като тези на с. Трекляно (Кюстендилско), с.Борино (Смолянско), с. Никола Козлево (Шуменско), с. Чавдар (Софийско), гр. Опака (Търговищко) и много други според мен никога няма да са в състояние да го сторят). Наложително е това да стане до средата на 2006 г. (както съвсем правилно се предлага и окрупняване по отношение на районите в София до 6-8 ), с оглед през 2007 г. да се проведат нормално местните избори в нови избирателни райони. По-голямата част от населението в тях (не обаче и общинските чиновници и общинските съветници) ще са доволни да се присъединят към по-голяма община и особено там, където е на областен град и това ще е от полза от тази на пръв поглед непопулярна марка. Например много от жителите на отделилите се от община “Родопи” нови общини: Перущица, Кричим и Стамболийски желаят да се присъединят към Пловдив.
Ето защо едва след тези предлагани фискални и административни реформи следва от началото на 2008 г. да се въведат нови данъчни оценки, което да рефлектира до увеличение и на данъка върху сградите и таксата за битови отпадъци. Допускам, че ако стане от началото на 2006 г., някои общински съвети, доминирани от опозиционни политически сили, по политически или по други субективни причини няма да коригират в посока на намаление умишлено промила за таксата за битови отпадъци, което ще доведе до масови недоволства от жителите им. Особено негативно това би се отразило в София, Пловдив и други големи градове, където предимно възрастните хора притежават сравнително големи, но стари и амортизирани жилища, чиито цени нарастват стремително, от една страна, но от друга, хората са с мизерни доходи (а трудно е един възрастен човек да се раздели с жилището, където е минал животът му). През януари-март 2006 г. тези възрастни хора ще трябва да понесат освен по-скъпото отопление също и по-високите имуществени данъци и такси (в т.ч. около 20-30 лв. за данък върху сградите и евентуално още 30-50 лв. за такса за битови отпадъци особено в населените места, където тя своевременно не се намали от общинските съвети), което неимоверно ще ги затрудни материално.
2. Другият недалновиден момент според мен в данъчната ни политика за 2006 г. е изпреварващото в сравнение с договореното с ЕС повишаване на акцизите на горивата, тютюневите изделия и алкохолните напитки, независимо че аргументите за това са сериозни – да се компенсира намалението на осигуровките и подоходния данък. Положителен факт е, че вероятно акцизите на горивата няма да се повишат така драстично, което ще доведе до постъпления в бюджета с около 50 млн. лв. по-малко. Остава акцизът за пропан-бутана за битови нужди (освен за транспортни цели) още шест месеца – до 01. VII. 2006 г., което не е практика в страните от ЕС (там такъв няма). Вместо да се поощряват потребителите, които не замърсяват околната среда, те се наказват с висок акциз (това е от 2001 г. досега).
Намирам, че акцизът на високоалкохолните напитки е възможно да се повиши до нивата, които се предлагат (независимо че сме договорили с ЕС това да стане от 2008 – 2009 г.). Това няма да се отрази кой знае колко на винарската ни индустрия, тъй като е известно, че болшинството от тези вредни за здравето напитки се правят предимно от вносен спирт от Украйна, Русия и Бразилия.
Предлаганият по-висок акциз на тютюневите изделия ще “досъсипе” окончателно българската тютюнева индустрия и “Булгартабак” АД в частност. Договореното повишение на акцизите за 2006 г. ще повиши приходите в държавния бюджет с около 111 млн. лв., а освен тях се предлага от Министерството на финансите акцизите да се повишат допълнително с още 200 млн.лв. Мотивът за това е да не се повиши неимоверно инфлацията през 2008-2009 г., когато предстои у нас да изпълним критериите за въвеждане на еврото, респективно за членство на България в Еврозоната или Евроланд.
Този мотив според мен не е убедителен и не почива на здравата икономическа логика. Прогнозата (в случая средносрочна) според мен е некомпетентно направена, при това е излишно да се предприема толкова рано преди 2008 г., когато ще се отчита равнището на инфлацията. Според най-оптимистичните очаквания България ще стане член на Евроланд от 01.01.2010 г., (според Стратегията на БНБ дори от 2009 г.), които са реалистични, ако не станат някакви стопански и социални катаклизми у нас дотогава. Независимо че вероятността до 2010 г. да не спазим точно това изискване за размера на инфлацията (дори ако въведем новите акцизи за цигарите от 2006 г.) е много голяма, необходимо е да се припомни, че все пак оценката за влизането ни в Еврозоната (2 години преди това в т.нар. ЕRМ II) е преди всичко политическа и да се правят предварителни дълбоко погрешни изпреварващи стъпки е излишно. Те ще се отразят пагубно на и без това стагниращото ни цигарено производство.
След увеличението на цените през 2001 г. продажбите на “Булгартабак” АД са намалели от 25 000 тона на 20 450 тона. Предвижданията на експерти са, че след евентуалното въвеждане на новите значително по-високи акцизи цигареното ни производство ще се свие до около 13 000 тона. В резултат на увеличението на акцизите, ще намалеят и постъпленията във фонд “Тютюн”, което ще доведе до драстично намаление на засадените площи с тази култура у нас. Това ще се отрази и на демографията в някои земеделски райони. Предвиждам още по-голямо обезлюдяване на Източните Родопи, Лудогорието и Пиринския край, където производството на тютюн е най-голямо понастоящем.
Същевременно търговските марки на концерна БАТ “Кент”, “Лъки страйк”, “Пал Мал”, “Васрой” са регистрирани у нас на цени близки до 2,60 лв., колкото са прогнозните цени на кутия “Виктори” през 2006 г. БАТ закупи голям завод за цигари в Румъния и е в състояние да продава на дъмпинг у нас, докато се принудим да затворим и фабриките за цигари в Пловдив, Стара Загора, а вероятно и в София. Концернът “Филип Морис” от своя страна неотдавна закупи тютюневата компания “Папастратос” в Гърция и вече предлага на български пазар своята най-известна марка “Марлборо” на цена близка до посочената за кутия “Виктори”. Тогава за българската тютюнева индустрия ще се говори предимно в минало време и ще си препрочитаме “за утеха” едно от най-известните белетристични произведения в съвременната българска литература – романът на Димитър Димов “Тютюн”, който е посветен на нейното развитие през 30-те и 40-те години на ХХ в. Неизбежно ще се увеличи и контрабандата с цигари (продавани без бандерол за платен акциз), която и сега не е малка, а набедените от медиите участници в нея като Иван Тодоров (Доктора) и други ще продължават да се подвизават по първите страници на вестниците.
Ето защо предлагам да се обмисли отново и да не се увеличава екстрено акцизът на тютюневите изделия от 2006 г., а това да стане плавно до 2009 г., което е и в съответствие с договореностите на Република България с Европейската комисия.
Проектобюджет 2006 вероятно ще бъде последен под опекунството на МВФ, тъй като споразумението с фонда, сключено от предходното правителство през.април 2005 г. е със срок на действие до септември 2006 г. Ново предпазно споразумение с МВФ, след като това приключи, не само според мен, но и според видния професор по приложна икономика от университета “Джон Хопкинс” в САЩ Стив Ханке, гостувал през ноември т.г. у нас, не е необходимо. Ето защо следващият проектобюджет за 2007 г. е възможно да е с параметри, които са със значително по-висока степен на социална ангажираност, а в този не могат да се постигнат поради рестрикциите, наложени ни от МВФ в споразумението (те бяха приети с “лека ръка” от предходния управленски екип на Министерството на финансите начело с Милен Велчев, който сякаш е предчувствал, че не той самият, а друг министър на финансите ще ги изпълнява).
Независимо от тези резерви към проектобюджет 2006, определено смятам, че той следва да бъде подкрепен от Народното събрание, с което да стане Закон за държавния бюджет за 2006 г. и да започне от първи януари следващата година да се изпълнява успешно. Дали ще е добър този бюджет за България, ще покаже само времето, а българските данъкоплатци също биха казали “тежката” си дума. Най-точният барометър за това несъмнено ще са предстоящите през 2006 г. редовни президентски избори. Надявам се обаче през 2006 г. българският народ да живее по-добре от 2005 г. и вероятно по-зле от 2007 г. – годината, която ще е първата от членството ни в ЕС. Това само преди 15-16 години бе за мнозина невъзможно, а за други – далечна, дори извънредно далечна мечта, почти мираж.
