ЗА ПО-СЪЩЕСТВЕНОТО В ПРИВАТИЗАЦИЯТА

0
199

Руси Статков е роден в село Горно Озирово, община Вършец, през 1956 г. Магистър по икономика, има преквалификация по мениджмънт. Специализирал е във Франция бюджет, финанси и финансов контрол. Има и специализации по труд, социална политика и обществено осигуряване. Бил е директор на вестник “Идея” – Монтана. Народен представител от 1995 до 2001 г. Член на Висшия съвет на БСП и член на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол (АСК). Владее руски и английски език.
Основни изводи и предложения за политиката на БСП по следприватизационния контрол

Следприватизационният контрол е по-съществената част от цялостния приватизационен процес в България. С приватизационните договори купувачите (по над 8 000 сделки, извършени от министерствата и Агенцията за приватизация и близо 20 000 сделки, извършени от общинските съвети) поемат твърде съществени задължения – да запазят предмета на дейност, както и определен брой работни места, да осъществят инвестиции в развитието на предприятието и за опазване на околната среда и т.н.

След 2002 г. определящи за ефективността на следприватизационния контрол бяха действията на правителството на НДСВ. Като цяло в тях липсваше политическа воля и настойчивост и не се прилагаха последователно съответните законодателни изисквания. В резултат

много от приватизационните договори не се изпълняват

• Над 200 купувачи системно забавят или не плащат насрочените годишни вноски.
• Над 150 приватизационни сделки са с нарушения в клаузите в договорите за прилагане на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти (ЗОСОИ) в приватизацията по извършени вече плащания в ресорните министерства.
• По над 600 приватизационни сделки са установени неизпълнения на инвестиционните програми, програмите за трудова заетост и други допълнителни задължения, определени са неустойки за стотици милиони лева.
• Мудно е съдебното производство – не е започнала съдебна процедура по над 300 искови молби, а над 850 са висящи. При 1200 иска, влезли в сила съдебни решения има по едва 400, като присъдените държавни вземания са незначителни. Съдът решава с предимство случаите на обявяване в несъстоятелност, ликвидация и дори заличаване, без да са установени и изискани от всички кредитори, липсва междуведомствен механизъм за взаимодействие и контрол.
• Държавният монопол се заменя с частен. Голяма част от приватизираните дружества не са конкурентноспособни и не способстват за осигуряване на икономически растеж, качествени и достъпни услуги за потребителите.
• След изтичане на контролния период рязко се съкращава броят на заетите в приватизираните предприятия – с всички, произтичащи от това последици.
• Някои от дружествата в пъти намаляват печалбата си след приватизацията.
• Поради недостатъчен контрол на произхода на средствата като купувачи и инвеститори, особено в туризма, се явяват представители на сенчестия бизнес.
• Сериозен проблем са договорите, сключени до 2002 г. В много от тях липсва реално обезпечение при неизпълнение, съществуват взаимноизключващи се клаузи относно правата и отговорностите по предмета на договора. Освен това поредица от допълнителни споразумения отменят задължения и дори намаляват първоначалния размер на цената. С новия закон от 2002 г. обаче беше премахната възможността да се обявяват за унищожаеми приватизационни сделки, сключени след 1990 г. при неизгодни за държавата условия.

Тези проблеми най-обобщено се срещат и в изводите на Европейската комисия в мониторинговия доклад от 25 октомври тази година: “Следприватизационният контрол, т.е. неспазването на договорните задължения от новите собственици и неохотното привеждане на договора в изпълнение от страна на властите, остава проблем.”

Досегашната политика на БСП по следприватизационния контрол

В материалите на 45-тия конгрес на БСП и последвалите заседания основното внимание бе насочено към ангажиментите за осъществяване на следприватизационен контрол и търсене на отговорност от виновниците за неуспешните приватизационни сделки. Липсваше обаче конкретно виждане за контрол по задълженията, поети от купувачите, както и за необходимите законодателни изменения.

По инициатива на НДСВ и с участието на представителите на БСП в законодателната власт през 2002 г. се прие нов закон за приватизация и следприватизационен контрол. Положителното в него е създаването на специализирана администрация към Министерския съвет за следприватизационен контрол. За съжаление от стария закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия отпаднаха важни членове като например предоставянето на възможности на работещите в приватизиращите се дружества, обявяването за нищожни на сделки, сключени след 1990 г., при които явно е ощетен държавният интерес, и т.н.

Близо 30 общински съвети на БСП предоставиха информация, оценяваща дейността на общинските съвети и администрации в приватизацията и концесиите. Такава информация не беше предоставена от останалите общински съвети, в това число и от София – град. Наред с положителните примери по работата в това направление на Общински съвет на БСП – Велико Търново, Стара Загора и др., се очертаха сериозни слабости в следприватизационния контрол в общините.

Предприети бяха мерки за съвместни действия със синдикатите.

Проведоха се срещи с големи чуждестранни инвеститори по проблемите на приватизацията и следприватизационния контрол.

Значителен е и броят на актуалните въпроси и питания в Народното събрание. По инициатива на парламентарната група на Коалиция за България се проведе обсъждане по изпълнение на задълженията на купувача на “Кремиковци АД” – София и т.н.

Какво е необходимо да се предприеме?

1. Преди всичко задълбочено да се анализира състоянието по отрасли в резултат на приватизацията (стойност на раздържавените активи, размер на задлъжнялост към конкретните етапи, конкурентноспособност и т.н.)

2. Нужен е нов подход в цялостния приватизационен процес като още в подготовката му се гарантира изпълнението на задълженията. По-конкретно това означава изясняване на собствеността, точни и налични оценки за активите, съобразяване с действащото законодателство, реални обезпечения и т.н.

3. Законодателни изменения:
– за ускоряване и съкращаване на съдебните процедури при исковете за изпълнение на приватизационните задължения;
– за разваляне на сделки с цел отстраняване и санкциониране на директните купувачи и търсене на нови собственици с възможности за действителни инвестиции в приватизираните предприятия;
– за създаване на управленска информационна система за следприватизационен контрол;
– за конкретизация на дейността на надзорния и изпълнителния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) с цел да се преодолеят бавните и закъснели действия по определяне на санкциите за неизпълнение на договори;
– решения по конкретни случаи на заличени длъжници, длъжници в несъстоятелност и ликвидация;
– за контрол и ефективност при осъществяване на концесиите. Целесъобразно е да се прецени възможността те да бъдат регистрирани от Агенцията за следприватизационен контрол.

4. Създаване на междуведомствени комисии за контрол и координация по следприватизационния контрол и съдебното представителство от АСК и отрасловите министерства.

5. Кадрово укрепване и финансово осигуряване на дейността на Агенция за следприватизационен контрол.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук