За северните ни съседи пишем и говорим само когато има наводнения, птичи грип или цигански набези. Нима всичко останало е безинтересно? Неоправдано за страна, от която ни дели само една река.
Поела мъчителния път на преход като нас, Румъния прави усилия да се присъедини към Европейския съюз от януари 2007 г. Предстои решаването на сложни и трудни социално-икономически и политически проблеми, повечето от които са сходни с тези, пред които е изправена България. Спецификата на обективните дадености и субективните подходи за решаването им се определя обаче от разликата в територия, население, исторически традиции, вътрешнополитически особености, външнополитическа ориентация и пр.
Икономическият фактор
Румънската икономика се развива с бавни, но стабилни темпове след сериозните сривове в началото на преходния период от декември 1989 г. Икономическият растеж през 2006 г. надхвърля 7% (при 4.7% през 2005 г.). В обсъждания бюджет за 2007 г. се предвижда ръст от 6.4%, инфлация – 4%, а бюджетният дефицит се очаква да бъде 2.8%, което е в рамките на изисквания от Маастрихтския договор на ЕС 3% от БВП. Главна област на инвестиции през последните години бяха телекомуникациите, заели 24% от общия инвестиционен обем. Съветът на чуждестранните инвеститори, в които участват представители на 105 компании, отчете обема на чуждестранните инвестиции след 1990 г. на 11 млрд. евро (80% от общия обем).
Голяма част от инвестициите са в приватизацията. През последните години Румъния продаде на стратегически инвеститори Националната петролна компания, двете разпределителни компании на газ и на електроенергия. За тези транзакции са били ангажирани международни консултанти, на които са изплатени комисионни от 51 млн. евро.
Най-съблазнителна примамка за чуждестранните инвеститори е евтината работна ръка. Заплатите в Румъния са далеч под средноевропейските. По данни на „Бизнес Атлас 2004“ средната месечна заплата в страната е 195 евро (във Франция е 1080 евро, в Германия – 3627 евро). Италиански бизнесмени се готвят да установят производствените си бази в Румъния. Съблазняват и ниските цени на бензина (по данни за 2005 г. литър бензин е струвал 70 цента, докато във Франция е бил 1.3 долара, в Германия – 1.35 долара).
През последните години чуждестранният капитал навлезе дълбоко в румънската икономика и заема близо 2/3 от банковия капитал. От 32 търговски банки през 2004 г. само две са с мажоритарен държавен капитал, а останалите 30 са на частния капитал, от които само 7 са румънски. Измени се съотношението между румънския и чуждестранния банков капитал. От 43.6% през 2002 г. банките с румънски капитал спаднаха на 37.9% през 2004 г., а общо банките с мажоритарен чуждестранен капитал, включително на офшорките от 56 стана 62%.
Тези изменения настъпват въпреки набиращия мощ национален капитал. За 2005 г. се отчита, че 300 души от най-богатите, включително милиардери, са натрупали богатство от 16 млрд. дол., което представлява 22% от БВП. Натрупване става и на обратния социален полюс. Групата „Уни-кредит“ публикува резултати от проучване сред 8 страни, приети неотдавна в ЕС, от което се вижда, че румънците са най-бедни.
Сериозни затруднения през последните години изпитва финансовата система. В края на май бюджетът е показал преразход от 1% от БВП, което показва, че до края на годината разходите ще пораснат, което ще попречи на Румънската национална банка да задържи инфлацията на 6%. Бившият министър на финансите Даниел Дъяну предвижда бюджетен дефицит през годината в размер на 4% от БВП, което е над предвиждания от маастрихтския договор 3% от БВП. Тези неблагоприятни предвиждания се съчетават с нарастващия дефицит по текущата сметка, която за четирите месеца от годината бе 2.48 млрд. евро, или 57.2% повече от същия период на м. г. и се очаква да достигне 12% от БВП.
Един от източниците на дефицита е неблагоприятният търговски баланс. По данни на Централната банка търговският дефицит е нараснал с 55% (вж. табл. 1). Рязко се промени курсът на леята спрямо еврото и бележи постоянни колебания. През март т. г. еврото се разменяше за 3.475 леи, на 22 юни скочи на 3.582 леи, а на 15 ноември слезе на 3.505 леи, а курсът на долара бе 2.733 леи. Развихрилата се валутна буря предизвиква опасения за увеличаване до 3.65-3.7 леи за евро. „Леята, писа в. „Котидианул“, ускорено губи терен пред еврото“. Причината се търси в действия на чуждестранния спекулативен капитал. Досега националната банка не интервенираше на валутния пазар, разчитайки на свободната размяна. Сега обаче се вижда, че намесата става наложителна при очаквания инфлационен натиск. „Влизаме в глобализиран свят, предупреди директорът на Националната банка Мугер Исъреску. Внезапна промяна на курса ще има.“
Страната продължава да отчита външнотърговски дефицит. През м.г. е достигнал 10.31 млрд. евро при 7.34 млрд. евро през 2004 г. И то въпреки че износът е нараснал със 17.5%. Близо 68% от износа е насочен към страните от ЕС. Значително влияние върху това оказват измененията в румънската икономика, в промяна на съотношението между различните икономически сектори.“Румъния е страна на търговци, писа в голяма заглавие в. „Курентул“. От 1990 г. досега интересът на инвеститорите е насочен главно към търговията, която заема 51.56% от дейността на икономическите актьори, следвана от индустрията – 15.33% и услугите – 7.44.
Политически барометър
Финансово-икономическото положение дава отражение на вътрешнополитическата обстановка, характеризираща се с постоянна нестабилност. Равновесието на повърхността се поддържа изкуствено от предстоящото присъединяване към ЕС. Напоследък се появиха нови симптоми на криза в коалиционното правителство, съставено от 4 партии: Демократическата партия (ДП), Националлибералната партия (НЛП), Демократичният съюз на унгарците и Румъния (ДСУР) и Консервативната партия (КП). Гръбнакът на коалицията са първите две. Но именно тук тя се пропуква. Президентът Траян Бъсеску, бивш ръководител на демократите, не крие своето негативно отношение към националлибералите, публично обвинявайки ги в контакти с мафиотски икономически групировки. В началото на май т.г. ДП се обяви за „коренно преструктуриране“ на правителството, с което да подсили своето участие в него. Не е тайна, че преструктурирането ще означава главно смяна на премиера Кълин Попеску Търичану. Подготвеният от СДП вот на доверие срещу правителството едва ли ще бъде внесен в парламента преди приемането на страната в ЕС. По внушение на Еврокомисията и лично на нейния председател Барозу промени в правителството не са желателни до края на годината.
Кризата в правителството обаче се изостря под въздействие на нови събития. В края на май Националната дирекция за антикорупция обяви наказателно преследване срещу вицепремиера и представител на КП Джордже Копос поради подозрение за укриване на данъци за повече от 1 млн. евро. Предаването на съд на член на правителството според румънската конституция означава автоматично освобождаване от заемания пост. Още не отзвучал този скандал и печатът сервира нов. Председателят на КП Дан Войкулеску бе обвинен в сътрудничество с бившата „Секуритате“. В парламента бе внесен законопроект, с който се забранява на бивши сътрудници на тези секретни структури и на членове на бившата комунистическата номенклатура да заемат за определен период обществени или държавни длъжности. С това фитилът на мината под правителството бе запален и се очаква взривът. Той може временно да бъде предотвратен под натиска на Брюксел и от поведението на останалите коалиционни партньори. Румънски политически коментатори твърдят, че президентът иска да промени съотношението на силите на равнище коалиция респективно правителство. Против преструктурирането в началото се обявиха другите политически партии от коалицията освен демократите. Сигнал за нови веяния бе даден от унгарците. Те по подобие на нашата ДПС балансират в управляващите досега коалиции. Председателят на ДСУР Марко Бела направо заяви: „Съюзът би бил съгласен за изготвяне на нова програма на управление и на ново правителство, ако един от партньорите в коалицията желае това.“ По-ясно от това не може да се каже по отношение „диагнозата“ на Бъсеску за желана промяна: „Да съставим ново правителство. Да тръгнем от нулата,“ предлага унгарският лидер.
Изходът от назрялата криза не е много ясен. Върху него оказват въздействие вътрешнополитически и външнополитически фактори. Лабилността в управляващата коалиция принуждава влизащите в нея партии да се ориентират към алтернативи. Някои наблюдатели изключват евентуална реконструкция на правителството извън четирите партии. Мотивите затова се търсят в „тлъстия кокал“, който коалиционните партньори ще получат с присъединяването на Румъния към ЕС, за което са предвидени 33 места в Европарламента. Към това се добавя и внушението от Брюксел.
Вътрешнополитическата обстановка обаче е много подвижна и наситена с междупартийни маневри и комбинации. Особено внимание заслужават неофициалните контакти между управляващата ДП и опозиционната Социалдемократическа партия (СДП), за което и двете не отричат. Печатът съобщи за състояла се среща на ръководни дейци от двете партии, включващи и техните лидери. „Новото приятелство с демократите, отбеляза в. „Зиуа“, обръща социалдемократите на Джоана решително против либералите и специално против премиера Търичану.“ Подготвяният от СДП вот на недоверие срещу правителството едва ли ще бъде внесен в парламента, преди приемането на страната в ЕС. А дали ще мине, зависи от демократите, които държат ключа към изхода от кризата.
Кризата в Социалдемократическата партия
Подготвяният вот на недоверие от социалдемократите се основава на обвиненията, че първите 500 дни на управление на десницата не отговарят на обещанията, дадени в правителствената програма. Взема се предвид и настъпилото през последния период непрекъснато влошаване на отношенията между главните коалиционни партньори. В ръководството на СДП се оформиха обаче различни мнения по въпроса. Бившият румънски президент Йон Илиеску се обяви против вота. „Не смяната на правителството или на министър-председателя, заяви той, са факторът, най-опасен за нестабилността“. Според него вотът е повече в интерес на президента, който иска да си развърже ръцете за маневриране, отколкото в полза на социалдемократите. Не бива да се пренебрегва и обстоятелството, че като вот на недоверие или искане за предсрочни избори те са преждевременни за социалдемократите, чиито политически позиции чувствително са отслабени.
Спорът за вота е само част от дълбоките разногласия в партията. Те се изостриха съвсем естествено след поражението, което тя претърпя на последните парламентарни избори. Новият председател на партията Мирча Джоана се зае да я лекува от болест, обхванала не само нея, но и цялото общество – корупцията. Болестта не е от вчера в ръководните кръгове на партиите и администрацията, заразила е цялостно политическата атмосфера. Потвърждение за наличието й в СДП бе подвеждането под наказателна отговорност на бившия партиен лидер и бивш премиер Адриан Нъстасе. Но заразата се оказа по-широка.
„Корупцията и бедността, писа в. „Реалитатя“, са най-острите проблеми, с които се сблъсква Румъния.“ Констатацията бе направена върху основата на изследване на „Барометър на мненията“. Според получените резултати най-корумпирани са парламентаристите и политиците, т.е. които правят законите и ги прилагат. Корупцията по мнението на 80% от запитаните е на всички равнища на обществото. Според „Транспаренси интернешънъл“ степента на съпротивата против корупцията“ през 2005 г. е нараснала само с 0.1%. При тези обширни констатации СДП зае незавидно първенство. В класацията по показател корупция тя бе поставена на първо място с 43%, следвана от НЛП – 17%, партията „Велика Румъния“ – 16%, ДП – 11%. Явлението бе обхванало всички равнища на ръководните структури. Поражението на изборите и уличаването на Нъстасе бяха емблематични.
През периода след изборите СДП прави усилия да възстанови своите позиции в парламента и в политическия живот. „Какво още може СДП“, попита в голямо заглавие в. „Котидианул“. Въпросът бе логичен като изборното поражение засегна морално-политическия облик на партията, продължава отливът от нея по места, преминаването на нейни членове към други партии, разногласия в ръководството. При това положение призивът за средносрочни избори бе нереалистичен, което отхвърлиха членове на ръководството начело с ветерана на партията Йон Илиеску. Същият лансира напоследък идеята за разширяване обсега на левите сили. За нейното изпълнение той и Петре Роман, бивш министър-председател и ръководна фигура в създадения след 1969 г. Фронт за национално спасение, предложиха да се образува Консултативен съвет. Той трябва да включва представители на всички леви политически формации, които да начертаят бъдещата политика на румънската левица в рамките на „Социален полюс“.
Идеята бе посрещната с резерви от председателя на СДП Мирча Джоана. Той нарече идеята за създаване на „Социален полюс“ като „хипотетична политическа конфузия“ и предложи дискусията по бъдещето на румънската левица да се води в рамките на неправителствената организация „Румънски демократичен форум“. В средата на ноември Джоана обяви намерението за създаване на „Лява платформа“, в която да влязат профсъюзи и леви неправителствени организации. За да отхвърли подозренията в опит за създаване на нова партия, Илиеску заяви: „Не може да се конструира събиране на левицата извън СДП, покрай СДП или против СДП.“ Същевременно той не изключи вероятността от появата на друга партия наляво от СДП. За такава вероятност подсеща в. „Котидианул“: „Трудността в реформирането на румънската левица се състои във факта, че в момента социалдемократическата партия без Йон Илиеску и бившите комунисти е трудно да си представим.“
Сред социалдемократите се появи и друга тенденция – сближаване с управляващата ДП. Тя черпи сили от непоследователността и идейната подвижност на демократите. Партията бе създадена от проводниците на румънската социалдемокрация в лицето на Петре Роман и стана членка на Социнтерна. След като ръководството й бе оглавено от сегашния президент Бъсеску, тя се прехвърли към Европейската народна партия, обединяваща европейските неолиберални политически сили. На тази тенденция се противопоставя голяма част от ръководните кадри и обикновените партийни членове. Тяхното несъгласие изрази един от идеолозите на партията и социолог Алън Теодореску. Той се обяви против всякакви флиртове с демократите и с партията „Романия маре“. Сближението с демократите той счита за „напълно погрешна стъпка поради различията в социално-професионалните и демографски характеристики на избирателите“. При по-нататъшните си действия според Теодореску, трябва да се има предвид важно обстоятелство: „Проблемът е, казва той, че ние сме белязани като най-корумпираната партия в Румъния.“
Сондажите, които ръководството на СДП прави сред другите леви политически сили, се обосновават на нестабилна политическа обстановка. Мирча Джоана се позова на разпадането на управляващата коалиция и очакваше появата на правителство на малцинството до 1 януари 2007 г. Повлиян от тази предпоставка, той предлага да се внесе в парламента искане за предсрочни избори. Сред партийното ръководство и парламентарната група на партията обаче съществува убеждение, че евентуални предсрочни избори не са в интерес на партията, нито в съгласие с еволюцията на политическите процеси в страната в близките години. Становището им изрази идеологът Джордже Майор: „СДП трябва да се концентрира в продължаване на програмата за реформи и изработването на реален социалдемократически проект, с който да се яви на изборите през 2008 г.“ Още повече че негативните тенденции в партията не са обуздани дори сред ръководните среди. Повод за това дава и обявената тези дни от бившия съветник на Йон Илиеску и бивш посланик в България Йоан Талпеш нова партия с християндемократически характер. Тези проблеми и предвидените промени в устава на партията трябва да се обсъдят на извънреден конгрес, насрочен на 10 декември, но впоследствие отложен за март 2007 г.
Кризата в СДП привлече вниманието на европолитиците в Брюксел, които препоръчват да не се влошава вътрешнополитическата атмосфера, но и не изключват неочаквани събития. По повод евентуални промени в управляващата гарнитура се изказа ръководителят на Организацията на европейските либерали Греъм Уотсън: „За доброто на Румъния, казва той, за препоръчване по-скоро би било дясноцентристкото, отколкото лявоцентристкото правителство. Социалдемократите трябва да се оставят да си решават проблемите.“
На прага на Европейския съюз
Съвсем естествено румънското ежедневие е наситено сега с очакването за присъединяване на страната към ЕС на 1 януари 2007 г. Докладът от 17 май на ЕС за подготовката на Румъния бе двусмислен. Атмосферата на напрежение спадна. Препоръките на високите арбитри от Брюксел Жозе Барозу и Оли Рен акцентираха върху най-важните проблеми, оставащи за решаване. В началото от ЕС даваха да се разбере, че е по-важно страната да изпълни отправените към нея препоръки, независимо от вътрешнополитическите перипетии. Сега обаче се поставя като наложително „да не се играе с огъня“. Повод дадоха изострилите се в управляващата коалиция разногласия и идеята за предсрочни избори. Барозу се позова на примера на България, където вътрешнополитическата нестабилност забави подготовката за присъединяване. По общо признание, изразено в печата, така се бетонира положението на премиера Търичану. Към румънските парламентаристи Брюксел отправи искане да ускорят приемането на закона за Статут на малцинствата, за финансирането на политическите партии и създаване на морален кодекс.
Междувременно в печата се повдигнаха въпроси, на които не е обръщано достатъчно внимание. Въпреки положителните резултати в борбата с корупцията и престъпността, като възлов проблем се посочва реформата в правосъдието. Повдигнатите обвинения срещу ръководни личности за извършени престъпления остават неясни, а започнатите процеси са незавършени. „Ако се желае наистина сериозно и независимо разследване на случай на голяма корупция, регистрирана след 1989 г., писа в. „Ромъния либера“, всички тези процеси нямаше да продължат с много години.“ Не липсват случаи на намеса на политически партии. Подобряването на правосъдието се поставя като тест след присъединяването към ЕС.
Наблюдателите и икономическите анализатори изтъкват някои области, които показват изоставането на страната и не отговарят на европейските стандарти. За отбелязване е, че те не фигурират в доклада на ЕС. Дори след приемането й от 1 януари 2007 г., интеграцията на Румъния ще стане с приемането на европейската валута, т.е. през 2013 – 2014 г. Критериите за интеграция са от два вида – номинални и реални. Към номиналните причисляват равнището на инфлация, процентът на печалба, бюджетният дефицит, общият публичен дълг и движението на обменния курс. От петте критерия страната отговаря сега само на три. Инфлацията не бива да превишава 2.5%, а тя е 7%. Реалните измерения се отнасят до равнището на дохода на човек към БВП. В Румъния той е 3500 евро при средноевропейско равнище от 20 000 евро. Минималната заплата е 106 евро, а в ЕС е 1200 евро. Селското стопанство заема 12-13% от БВП, а в ЕС е 3-4%. Чуждестранните инвестиции се изчисляват на 747 долара на човек при 4080 долара в Чехия, 3690 долара в Унгария.
Сериозни проблеми за ЕС създава вътрешнополитическото положение и междупартийните отношения. В Европейския парламент отделните партии се групират по идейнополитически критерии и се причисляват към дадена европейска организация – Социнтер, Народна партия и пр. Някои румънски партии принадлежат към тях, но други не. Румънската партия „Вели Румъния“ (Романия маре) като българската „Атака“ и други европейски партии от националистически характер нямат обединена групировка. Поставя се въпросът за създаване на Националистически интернационал. Не са малко опасенията, че страната не е в състояние да усвои средствата, които ще получи от ЕС.
Във всеки случай румънските ръководители активно участват в „лова“ на лобисти в чужбина в полза на Румъния. Начело е президентът, който посети някои европейски държави.
Българо-румънският тандем
Понеже стана въпрос за европейски критерии нашите северни съседи се похвалиха. „Можем да сме горди пред българските си съседи със своята средна месечна заплата“, писа в заглавие в. „Котидианул“. Вестникът се позовава на австрийски експерти, според които в Румъния тя е 260 евро, а в България 160 евро (в Унгария и Чехия тя е 600 евро). Въз основа на подобни данни в Брюксел се появиха настроения у някои европейски представители северната ни съседка да бъде приета от 2007 г., а нас да ни отложат за 2008 г. Подобни настроения, само че обратно, имаше през 2005 г., когато от българска страна се настояваше за разделянето на двете страни и България да бъде приета преди Румъния. Така тандемът между двете страни се постави под съмнение. Това разделение вече не съществува.
Всъщност и ние, и румънците изпаднахме в различни периоди в деликатно положение, предизвикано от вътрешнополитическите процеси, което предизвикваше колебание сред чуждите наблюдатели. Продължителният мониторинг на ЕС, който ще продължи върху развитието на двете държави, дава реална представа за положението. То се вижда от данните в икономическата област (вж. табл. 2).
Както личи от показателите в някои области, България е по-напред, в други – Румъния. Това е едно от главните основания ЕС да ни постави на едно равнище независимо от субективните оценки на някои отговорни представители. Агенция Ройтерс интервюира през 2005 г. 34 анализатори, които даваха шансове за влизане на България през 2007 г. от 50%, а за Румъния – 26%. По-късно йерархията стана обратно без съществено изменение в обективните показатели. В интерес на истината е да посочим, че северната ни съседка по-решително поведе борбата с корупцията и нямат прояви на организирана престъпност.
Обективните дадености се наложиха в ЕС, което определи и отношението към присъединяването към съюза на двете страни. Австрийският канцлер Волфганг Шусел бе категоричен: „За мен Румъния и България бяха преценявани в еднаква степен на еволюция и това положение не се е изменило.“
Разширяването на европейската общност с България и Румъния има значение не само в регионален мащаб, но и в геополитически. Преди всичко новите членки носят балканска специфика. Това е особено важно за бъдещото развитие на Западните Балкани. България и Румъния, а не Гърция, по понятни съображения, ще предадат опита за присъединяването на останалите балкански държави към ЕС. Тандемът трябва да проработи ефективно. Досегашното му действие бе подчинено донякъде на балканския манталитет. И българи, и румънци се печем на един огън, което предполага единни усилия. Сериозни съвместни инициативи досега обаче не са известни. Прави впечатление, че на 15 ноември в Будапеща се състоя съвместно заседание на правителствата на Унгария и Румъния по координиране на плановете за развитие и бяха подписани редица договори.
Немаловажна роля играят политическите съображения. Балканският синдром, който се прояви и в двете страни с вътрешнополитическото напрежение и нестабилност, създава немалко затруднения по пътя към интеграцията.
Във външнополитически пан присъединяването на България и Румъния внася известно разместване в съотношението на силите в региона. Европейският съюз стъпва здраво в Черноморския басейн, ключов пункт в трафика на енергоносители от Изток на Запад. Принадлежността им към НАТО внася допълнителни елементи в отношенията на Запада с Русия, превръща района в напрегнат буфер на нарушеното равновесие на Европа с Евразия и Близкия изток. Тандемът във външнополитически аспект е асиметричен. Румъния дава превес в евроатлантическата си ориентация на подкрепа на „нежните революции“ на Изток, докато България се стреми към балансираност. Режимът на американските военни бази в двете страни е различен. Нюанси са налице и в отношението към събитията в Ирак и Иран.
Безспорно историческите традиции и опит дават отражение върху външнополитическите приоритети. Малък е досега приносът на българо-румънския тандем в развитие на междубалканските отношения. А проблемите тук са сложни и за тяхното решаване е нужен нов подход, който може да очертае значението и ролята на Балканите в общността на Европа и света.
Източник: Фондация „Херитъдж“
Еврокомисия, октомври 2005 г. + прогноза
