„Организираната престъпност представлява най-висшата степен на развитие на капиталистическите производствени отношения и идеология. Тя е същината на самия капитализъм. В нея той се оглежда.“
Основният стимул на пазарната икономика е стремежът към реализиране на максимална печалба. Тя се постига най-бързо в сивата икономика – чрез укриване на данъци и при нелегалната търговия с наркотици, оръжие, жени, човешки органи, фалшиви пари и документи и пр., която се извършва от голями мафиотски структори в Италия, САЩ, Япония, Хонгконг, Колумбия, а след 1990 все повече и в Източна Европа.
А ние не бива да се заблуждаваме, че след влизането на България в Европейския съюз, ще се ликвидира организираната престъпност и изпирането на мръсни нейни пари у нас и зад граница. Единственото, което ще се промени е, че ще се усъвършенстват използваните средства – ще се премине от днешните сравнително примитивни инкасо-вноски в банка чрез хотели, ресторанти, продажби и др. към по-съвременни финансови способи. Без пресичане на банковите канали за извършване на тази дейност, без премахване на офшорните зони, създадени от самите индустриялни държави за обслужване на глобалния трансфер на легални и нелегални капитали, „прането“ на пари и в бъдеще ще остане неразделна част от световния икономически ред.
Приходите от незаконната икономика в световен мащаб са огромни. По своя обем те представляват четвъртата икономическа сила след САЩ, ЕС и Япония. По данни на Международния валутен фонд те са в размер на 1.500 милиарда долара годишно, което е близо 5% от световния брутен вътрешен продукт (БВП).
Специфична особеност на престъпния бизнес е, че разплащанията при него се извършват не по обичайни банков път, а на ръка, в брой. В същото време само една малка част от печалбите могат да се изразходват в брой, предимно за разточителните живот на участващите в бизнеса личности. Оставащите суми непременно трябва да се превърнат в легален капитал, който може да се инвестира в законната икономика. Oперацията може да се извърши само ако парите в брой постъпят на конто в банка, без това да се забележи или да събуди подозрението на специалните служби. Тази деликатна трансформация е получила названието „пране на мръсни пари“. Неин кръстник е легендарният чикагски гангстер от 20-те години – Ал Капоне, инвестирал печалбите от криминалната си дейност във верига от обществени перални, получили още тогава прозвището „перални на пари“.
За легализиране на престъпните капитали днес се използва богат арсенал от средства – като се започне с елементарните възможности на лотариите, залаганията и кешовите вноски в банка на дневните печалби на туристически агенции, ресторанти, хотели, магазини и пр. Добри условия за подобна дейност предлага и строителният бизнес, който може да работи с „мръсни“ пари, но продава построените обекти за „чисти“ средства на сметка (виж строителния бум през последните 3-4 г.в България). Още по-професионално е „прането“ чрез използване на различни модерни финансови инструменти – деривати, опции, фючърси и др. Операциите с тях се извършват от подставени лица в закоспирирани мрежи от търговски дружества, офшорни фирми и фондации. Те купуват, например, с „мръсни“ средства два противоположни деривата (залога) на еднаква стойност от по 10 милиона долара и залагат с тях на бъдещата цена на някаква борсово търгувана стока (напр.жито, петрол и т.н.) или ценни книжа. Единият дериват е за покачване на цената, а другият в същия размер – за понижение. За нормалния спекулант подобна борсова операция, при която се печели точно толкова, колкото се и губи, е лишена от абсолютно всякакъв смисъл. Но за перача на пари тя представлява златна възможност да легализира 10 милиона долара с печелившия дериват и да ги вкара вече блестящо чисти в гигантския паричен океан на световния банков трансфер от 1.000 милиарда долара на ден.
Специалните служби естествено се опитвет да следят движението на „мръсни“ пари, но не с особенно голям успех. В същото време тези огромни капитали са от първостепенен интерес за самите банки. За да преодолеят подобни затруднения, световните финансови кръгове използват предимствата, предлагани от т.нар. офшорни територии (offshore – извън бреговете/границите). Това са бивши или настоящи колониални владения (най-често на Великобритания), които са извън границите на метрополията и не са подвластни на нейното законодателство. В тях са изградени мрежи от банки, компании тип „пощенска кутия“ и финансово-брокерски фирми, чиято единствена задача е да укриват данъци и да обслужват капиталовия поток на нелегалния бизнес. Офшорните зони са разположени в удобна близост до богатите индустриални държави или са в най-красивите курорти на света, посещавани само от отбрани „туристи“.
Подобни финансови „оазиси“ за пране на пари в Европа са: британските острови в Ламанша и Ирландско море – Джърси, Гуернси, Айл оф Мен и колонията Гибралтар, Андора, Малта, Монако, Лихтенщайн, Швейцария, Кипър а напоследък все по-често и Източна Европа.
Офшорните зони на Америка са островите в Карибско море – Барбадос, Бермудите, Аруба, Кайманите, Бахамските о-и, Гренада, Белизе, Панама и Гватемала в Централна Америка, малкият щат Делауер на атлантическото крайбрежие на САЩ и Колорадо. В Азия това са градовете-държави: Хонконг, Макао, Сингапур, Индонезия и Тайланд, островите на Океания – Фиджи, Тонга, Науру, Самоа, а в Близкия изток и Северна Африка – Бахрейн, Дубай, Ливан, Египет, Тунис, Мароко.
Само на трите Кайманови острова (Британска колония и основен център за пране на пари) с площ само от 259 кв.км и едва 18.000 души население, разположени във вечно топлото Карибско море, южно от Куба, има 15ооо финансово-брокерски фирми и 400 банки, обслужващи анонимни клиенти под кодов номер, чиято основна дейност е „прането“ на пари. Денонощно там жужат компютрите в банковите офиси покраи морската променада на столицата Джордж Таун. От тук мръсните капитали тръгват по света в поредица от бързи финансови операции с цел прикриване на произхода им, с което да стане невъзможно тяхното обратно проследяване. Те се инвестират от финансовите жонгльори краткотрайно в акции на Лондонската или Ню Юркската борса, купува се петрол в Персийския залив, който веднага се продава в Лондон или САЩ; милиарди се предлагат като рискови и нашумелите на последък микро-кредити на страните от Източна Европа и поддържат разкоша на местни мафиоти и олигарси. Всеки от играчите по веригата получава своите комисионни и спазва повелята да „пере“ и мълчи до гроб.
Затова борбата с „мръсните“ пари е толкова трудна и дори безнадеждна. Европейската комисия подготвя вече трета директива срещу организираната престъпност, въпреки че и Втората разпоредба все още не е приета от всички страни-членки на ЕС. Нейните действия се израждат все повече в безпомощен акционизъм срещу глобалния, перфектно организиран криминален бизнес. Един от началниците на Европейската служба за борба с финансовите измами (OLAF), Волфганг Хецел горчиво признава: „Резултатите от борбата с „прането“ на пари са повече от плачевни“. А британският му колега, Бари Райдер добавя откровено: „Борбата срещу „мръсните пари“ е напълно загубена“. Дори могъщите разузнавателни централи са безпомощни в тази битка. Волфганг Хафнер, изследовател на техниките за „пране“, коментира по съкрушителен начин възможностите на ЦРУ в това отношение: „Американците нямат дори и представа, какви методи се прилагат в преследването на тази цел (прането)“. Нищо чудно тогава, че още навремето легендарния Ал Капоне е бил вкаран в затвора не по обвинение за „пране“ на пари, а за далеч по-безобидното укриване на данъци от легализирания си бизнес (човека е бил просто ненаситен).
Системата от мерки срещу „мръсните“ пари в Германия (а и в повечето страни от ЕС) е твърде ограничена и се свежда само до регистриране името на вносителите на суми в брой, превишаващи 15000 евро на ден. Подобно само декларативни са и механизмите за борба с изпирането на мръсни пари, предвидени от съответния български закон. Предвиденото впоследствие разследване неоправдано много разчита на готовността за сътрудничество на самите банки. Това обяснява и факта, че от 6-те милиарда преводи, направени през 2003 г. в Германия, само за 1270, т.е. за 0,002 % от тях са подадени сигнали за съмнение. Наивно е да се очаква, че банките ще се лишат от клиенти, които внасят милиони в техните сейфове, а както знаем парите не миришат. Затова и досега почти няма повдигнати обвинения срещу престъпни кръгове за пране на пари, както на запад, така и у нас.
Световните специалистите признават, че законовите мерки могат да поразят единствено само дребните играчи. Затова Хафнер дава следната горчива оценка за германската система: „Това са символични акции, породени от отчаянието, че нищо не може да се направи и насочени само срещу най-дребните играчи“.
Място за оптимизъм въобще няма, след като и световно известни банкови институти и дори западни държавни глави бяха заподозрени, че участват в „прането“ на пари. През 2004 г. такива обвинения бяха отправени към АБН – Амро Банк, Холандия, и към СИТИ-Банк, САЩ. Тя е най-големия финансов концерн в света. На нея поради доказано участие в прането на пари за мафията бе отнет лиценза в Япония за дейност с частни клиенти.
Подобни обвинения бяха отправени и срещу гигантския люксенбургско-германски финансов холдинг Клиърстриим (=“Чист Поток“) и неговия бивш шеф Андре Люси. Клиърстриим е дъщерна фирма на Немската борса във Франкфурт и е един вид частна банка на всички останали европейски банки, борси и финансови институти, в която те са депозирали близо 9ооо милиарда Евро. Срещу А.Люси люксенбургската прокуратура заведе дело по обвинение за пране на пари и редица други финансови престъпления и манипулации. Във връзка с този финансов скандал в пресата се появиха и имената на редица виши френски политици. Компроментирани бяха дори президента Ширак и неговя министър Дьо Вилпен, който бе обвинен, че е подържал тайни сметки в Клиърстриим.
Потвърди се и обвинението срещу вашингтонската РИГС-Банк, която е търговската банка на Международния валутен фонд (МВФ) и на дипломатическия корпус във Вашингтон (САЩ), за изпирането на поне 13 мил. $ мръсни пари на чилииския ултрадесен диктатор и масов убиец – генерал Аугусто Пиночет. Той е подържал там общо 125 сметки, а Вашингтонската банка дори услужливо разкрива специално 2 компании с неини чиновници и фиктивно седалище на Бахамските острови, които да легализират и прикриват внасяните от него средства. От компетентността на РИГС-Банк за прикриването на произхода на нелегални пари се възползува и корумпирания, клептократичен диктатор на Екваториална Гвинея – Теодоро Нгуема, който със своите 60 сметки, в които е депозирана завидната сума от 700 мил. $, е и най-голямия клиент на тази щатска банка. А самата РИГС-Банк е собственост на хюстънския бизнесмен Джое Ълбраитън, който е стар приятел и бизнес-партньор на семейство Буш. В ръководството на банката е Джонатън Буш, който е чичо на сегашния президент на САЩ, и е съдействал за отпускането на щедри дарения в подкрепа на предизборните кампании на своя племеник.
Съдeбно разследване за връзки със сицилианската мафия и за изпиране на огромни нейни средства в размер на стотици милиони Евро повдигна неодавна мuланската прокуратура дори срещу до сега недосегаемия бивш премиер на Италия, медийния олигарх и мултимилиардер, вечно усмихнатия до неотдавна „кавалиери“ – Силвио Берлускони.
Последният скандал във връзка с огромни финансови нередности, включващ пране на скрити от данъчните служби средства и тяхното използване за корумпиране на носещите отговорност лица по целия свят, взриви наскоро немската преса. Мюнхенската прокуратура установи, че германския мегаконцерн „Сиименс” е укривал в продължение на десетилетия печалби в размер на стотици милиони евро и ги е перял последователно чрез мрежа от подставени офшорни фирми в Австрия, САЩ, британските колонии в Карибския басейн (Бритиш Върджин Айландс), Лихтенщайн и Швейцария. Прокуратурата е установила до сега, че близо половин милиард евро от тези средства, след тяхното изпиране, са използвани за подкупване на длъжностни лица, които са били отговорни за сключване на сделки със „Сиименс”, като обикновено концерна им е плащал от 1 до 3 % от стойността на поръчката. Във връзка с тези нередности са арестувани няколко мениджъра на концерна, които са направили вече и частични признания за тези финансови схеми. „Сиименс” се разследва за корупция в Норвегия и в Унгария при изпълнението на военни поръчки. В Италия концерна е обвинен в корупция по приватизацията на държавната телекомуникационна компания „Стет” и при доставки за държавния електропроизводител „Енел”. В съседна Гърция „Сиименс” си е купувал с десетки милиони евро благосклонността на държавни служители, които са били отговорни за отдаването на проекти по Олимпиадата през 2004 г., за модернизирането на гръцките телекомуникации, както и за метрото в Атина. Също и в Югославия „Сиименс” щедро е раздавал пари при обществени поръчки за модернизация на електроцентрали. До сега са разкрити доказани парични потоци от свързани със „Сиименс” офшорни фирми, където тези средства първо са били изпирани и укривани, а след това изразходени за купуване на поръчки и за корумпиране на отговорни лица в следните още страни: Азербайджан, Русия, Египет, Нигерия, Камерун, Саудитска Арабия, Кувейт, Виетнам, Индонезия. И това е само върхът на корупционния айсберг само на един концерн, до който до сага са проникнали следователите. А въз основа на направени намеквания от мениджъри на „Сиименс” пред следствието от сорта „Вие въобще не знаете какви са практиките по света”, са изявени предположения, че това е нормалната търговска практика на големите концерни.
Всички тези факти красноречиво разкриват липсващия морал на субектите на глобализираната икономика и налагат извода, че „прането на пари“ и корупцията не са просто характерни за определени държави на даден етап от тяхното развитие. Тези престъпни дейности явно са неразделна част на този вид икономическа система, при която максималната печалба оправдава всички средства за нейното постигане, а действащите закони и благозвучните приказки на политиците са за наивните, които все още могат да вярват в тях.
Бележки:
1 – Според службата за борба с прането на пари (FATF) основните криминални организации са:
– САЩ: Коза Ностра с над 40.000 члена от 25 фамилии
– Италия: Сицилианската мафия Коза Ностра с над 65.000 члена от 150 фамилии
Камора в Неапол и Кампания с 6.500 члена и 50.000 съучастници от 130 фамилии
Н`Дрангета в Калабрия с 5.000 члена от 150 фамилии
Нуева Сакра Корона в Апулия с 2000 члена от 50 фамилии
– Колумбия: Наркомафия с мин. 25.000 души от 2.500 паравоенни групировки
– Русия: 160.000 члена организирани в 12.000 групи
– Япония: Якусас, Ямагучи-Гуми, с 23.000 члена в 750 клана
Сумиоши-Ренго с 7.000 члена в 170 клана
Инагави-Кай с 7.000 члена в 300 клана
– Хонгконг: Триядата Обединени Во с 40.000 члена в 10 клана
Триадата 14 К с 25.000 члена в 30 клана
Триядата Сун Йе Он с 50.000 члена
Други страни с действащи мощни престъпни организации са Мексико, Ямайка, Турция, Албания, Косово, Черна Гора, Канада, Китай, Тайван, Чечня, Нигерия, Израел, Украйна и др.
Приведените данни са от:
„Международните финансови пазари и капиталовите потоци“ стр. 32 сл., и
– „Пране на пари, корупция, данъчни оазиси и мафиотски мрежи“ стр. 34 сл.,
– Атлас на глобализацията – издание на в. Льо Монд Дипломатик, 2003 г.
– Елън Астуд: „Не само за Пиночет“, в. Льо Монд Дипломатик Август 2005 г. (в изданието на немски език)
– Тобияс Кайзер: „До Каймановите острови и обратно“, в. Ди Цайт Nr. 48 от 18.11.2004 г.
– Проф. Елмар Алтфатер и Проф. Биргит Маанкопф: „Глобализация на несигурността – Мръсните пари и неформалната политика“, стр. 215 сл., Мюнстер 2002 г.
Ибрахим Вард „Перачите на пари имат по-добрите адвокати“, в. Льо Монд Дипломатик Юни 2006 г. (в изданието на немски език)
– Проф. Жан Зиглер „Нашествието на варварите – капитализмът и организираната престъпност, Женева 1998 г.
– Ханс Лойендекер и Клаус Отт „Действия на тъмно при Сиименс”, в. Зюддойче цайтунг 29.11.2006 г.
