КОМИТЕТ ЗА АНУЛИРАНЕ НА ДЪЛГОВЕТЕ НА ТРЕТИЯ СВЯТ (КАДТС)

2003 г.
Създаден на 15 март 1990 г. Комитетът за анулиране на дълговете на Третия свят (КАДТС) е международна мрежа, изградена от базирани в Европа, Африка, Латинска Америка и Азия отделни членове и местни комитети. Той действа в координация с други организации и движения, които водят борба в същата насока („Опрощаване на дълговете на Юга” и други кампании, които действат за анулиране на дълга и за отказ от политиката на структурни реформи). Неговата основна задача е да изработи радикални алтернативи, водещи до удовлетворяване на всеобщите потребности, до основни свободи и човешки права.

От създаването си КАДТС е плуралистична асоциация, включваща организации (1) и физически лица. Това е асоциация, която затвърждава действията си във всички посоки на борбите на социалните движения на народите, на движенето за непрекъснато обучение, на синдикатите, на комитетите за международна солидарност и на неправителствените организации, които работят в областта на развитието. Член на международния съвет на Световния социален форум, КАДТС се вписва изцяло в международното гражданско движение, което се бори за възможните „други светове”, като очертава характеристиките на една алтернативна глобализация, различна от тази, която инициаторите на глобализирания неолиберален капиталистически модел представят като „неизбежен хоризонт” за щастието на народите, като естествено състояние на обществото, „край на историята”, задължителен за всеки и всички, за всяко едно място.

Участвайки в това „алтерглобалистко движение”, развенчаващо неолибералните догми, КАДСТ приема за своя мисия да допринесе за появата на свят, базиран върху суверенитета на народите, международната солидарност, равенството, социалната справедливост (2). Проектите, инструментариумът и действията, които комитетът развива за тази цел, се вписват в динамика, свързваща проучванията и действието: публикации (книги, статии, анализи, прегледи…), конференции за дебат, семинари, обучение, международни срещи и прояви, кампании за предизвикване на интерес, концерти и т.н.

Първостепенна цел на КАДТС – и периметър на нейната атака – е анулирането на обществения външен дълг на страните от т. нар. Периферия (Третият свят и бившият съветски блок) и отказ от политиките на структурна адаптация, наложени от тройката: Международен валутен фонд (МВФ), Световна банка, Световната търговска организация (СТО). Става дума да се сложи край на порочната спирала на получаване на нови и нови заеми, като се въведат модели на развитие, които са справедливи от социална гледна точка и устойчиви от екологична.

За КАДТС анулирането на външния дълг на страните от Периферията не е някаква самоцел. То е много повече средство, необходимо, но не и достатъчно условие за истинско устойчиво и справедливо социално развитие, свързано с развитието както на Юга, така и на Севера на планетата.

Цели и искания
КАДСТ си поставя четири основни мисии:
Да предложи задълбочен анализ на причините и последиците, свързани с дълга на Периферията, както и на техническите и политическите възможности за неговото анулиране;

Да изработи алтернативи за финансиране на човешкото развитие и за радикална трансформация на международната институционална и финансова архитектура;

Да дефинира етапи за гарантиране на универсалните основополагащи права;

Да подсили социалните движения и мрежата от граждански сдружения на национално и международно равнище и да привлече политици на всички тези равнища.

Развитието на световната икономика през последните две десетилетия показа, че народите от Периферията не можеха да постигнат спазване на човешките права чрез нестабилните и обърнати към двайсетина развиващи се страни финансови пазари. Успоредно с това условията по заемите на МВФ и Световната банка, които се подкрепят и от Парижкия клуб – картела на най-развитите индустриално държави, наложиха макроикономически реформи, създават неравнопоставеност, генерират масово обедняване и увековечават задлъжнялостта и зависимостта от световните пазари, които са доминирани от транснационалните компании на индустриално най-развитите държави.

Също толкова важно е Периферията да се освободи от зависимостта си от финансовите пазари и от многонационалните заеми, прилагайки на практика алтернативен модел, включващ множество основни направления: допълнителното Юг-Юг преразпределение на богатството, което да сложи край на скандалното социално неравенство, създаването на контролирани по демократичен начин от парламентите и гражданите на страните, за които се отнасят, мощни фондове за развитие (а това изисква утвърждаване на механизъм за прозрачен и ефективен контрол и в по-общ план, на механизми за пряко и демократично разпределение на благата, които да позволят да се изработят и всеки един от гражданите да вземе в собствените си ръце обществения проект, от който зависи неговото бъдеще).

Как ще бъдат захранвани тези фондове за развитие? На първо място, разбира се, от освободените суми от анулирането на дълга на Периферията. От 1980 г. досега този дълг е върнат осем пъти! Като в същото време той нарасна четири пъти. Той е незаконен и голяма част от местното население никога не се е възползвало от него. Дългът включва огромни трасфери на капитали от Юга към кредиторите от Севера (около 300 млрд. долара годишно), при осъществяването на които капиталистите от Периферията си удържат своята комисиона. Плащането на дълга се прави в ущърб на бюджетите за социални нужди и води до „повторната икономическа колонизация” на Периферията от транснационалните компании и правителствата на най-индустриализираните държави.

Доминиращите класи на страните от Периферията участват в глобализираната световна капиталистическа система и извличат ползи от крайната задлъжнялост на своите народи. Те влагат в тези индустриализирани държави капиталите, които са натрупали от експлоатацията на наемната работна ръка и на дребните производители (селяни и занаятчии) в своите страни. След което отдават тези капитали назаем на банките от Севера и на финансовите пазари там. Тези заеми обикновено се гарантират от държавата и в случай, че не бъдат изплатени, са за сметка на правителствения бюджет в страните от Периферията, което засилва външната им задлъжнялост.

Транснационалните компании (в това число и банките) на най-развитите индустриално държави, както и международните институции, които защитават техните интереси (МВФ, Световната банка, Световната търговска организация, Парижкия клуб…) от своя страна също редовно ограбват цялата планета и най-вече Периферията, която е смятана за огромен резерв на суровини и евтина работна ръка. Те използват дълга като оръжие, за да диктуват на правителствата от Периферията икономически мерки (наречени „преструктуриране”), водещи на практика до повторното колонизиране на тези страни. Експлоатацията на природните ресурси (петрол, злато, диаманти, вода, гори и т.н.) става под прекия контрол на транснационалните компании; основните комунални услуги са приватизирани (водоснабдяване, медицинско обслужване, образование, електроснабдяване, телекомуникации…); моделът „експлоатация на всяка цена” се засилва… Големите политически и икономически течения се стремят да бъдат включени към капиталите на държавите кредиторки, след което са употребявани от правителствата на задлъжнелите страни. Националните култури са щамповани от културната инвазия, основно „made in USA”.

КАДТС, както посочихме, счита анулирането на дълга за необходима предпоставка, но не и достатъчна. Той поставя и следните искания (3):

– Най-развитите държави да се откажат да им бъдат изплатени дълговете като компенсация за упражнявания от векове грабеж над страните от Периферията. Най-вече последните пет века са жалонирани от колониално завладяване, от малтретиране и депортиране на негрите, изтребване на населението, унищожение на местните култури, дори на цели цивилизации, от ограбването на ресурси и разрушаване на околната среда. Заробването посредством системата на крайна задлъжнялост е допълнителна форма на грабеж. Това дава право на народите от Периферията, жертва на това ограбване, да получат репарации. Индустриално най-развитите държави са натрупали през историята исторически и екологичен дълг към тези народи. Необходимо е помощта за развитие (ПР) да бъде трансформирана във фондове за репарации. На основата на ангажиментите, поети от индустриализираните страни, в това число и на конференцията в Рио де Жанейро през 1992 г. (ПР да достигне най-малко 0,7% от брутния национален продукт (БНП), сумата на помощите трябва да бъде утроена и да се преименува във „фондове за репарации” (усреднена, тази помощ, отпускана от страните от Севера, достигна през 2003 г. 0,23% от техния брутен вътрешен продукт). КАДТС дава своята поддръжка на африканските обществени движения, които по време на конференцията на ООН срещу расизма в Дърбан (Южна Африка) в началото на септември 2001 г. настояха за репарации за извършените през историята престъпления срещу техните народи, включително малтретирането на негрите и робството. КАДТС подкрепя и движенията, които се борят за признаване на екологичния дълг.

– Преотстъпване на незаконно придобитите от елитите на Юга средства: народите от Юга бяха ограбени от най-ужасните диктатури, често подкрепяни от страните от Севера и възползващи се от системата на структурна безнаказаност. Това ограбване има своето продължение чрез т.нар. добро управление. Отмененият под диктовката на международните финансови институции контрол върху движението на капиталите облагодетелства масовото изнасяне на капитали и улеснява прането на мръсни пари от престъпността. Неправомерно придобитите средства трябва да бъдат прехвърлени на народите, които са били ограбени, което изисква осъществяване на международни разследвания и премахване на банковата тайна;

– Облагане на финансовите транзакции (с данък от типа на предложения от Джеймс Тобин): изхождайки от презумпцията, че въвеждането на такъв данък ще успокои в известна степен френетичността на спекулативните играчи и ще намали обема на транзакциите от 500 милиарда долара на ден (които през 2003 г. бяха от порядъка на 1.250 милиарда дневно), такъв данък от 0,1% ще освободи годишно 120 милиарда долара;

– Въвеждане на специален световен налог върху крупните богатства, какъвто бе предложен от Конференцията на ООН за търговията и развитието (ЮНКТАД) през 1995 г.;

– Учредяване на международна програма за конверсия на военните разходи в разходи за социални дейности и култура.

Тези фондове за развитие, които ще бъдат на стойност стотици милиарда долара (като се има предвид, че ООН оценява годишната сума, необходима за гарантиране на всеобщ достъп до основните обществени услуги на 80 милиарда долара) ще позволят на страните от Юга постепенно да наложат модели на развитие, захранвани щедро от собствената им вътрешна икономия, интегрирани в регионални зони и приспособени към техните природни богатства и културни специфики. Ще повторим, че в това отношение най-важно е активното участие на гражданите на Юга във взимането (чрез парламентарните институции) на решенията, които пряко ги засягат. Освен това трябва да бъде отменено поставянето на макроикономически условия за преструктуриране от кредиторите.

КАДТС се обявява също за създаване на нова международна икономическа и финансова структура. Искане, което означава:

– Радикална реформа или заменяне на МВФ, Световната банка, както и СТО, които сега диктуват налаганите на бедните от богатите страни икономически политики на протекция. Правилата на СТО са изключително неблагоприятни за страните от Периферията, особено за селяните и народите на Юга. Това развитие на нещата трябва да се преобърне, което изисква Северът да скъса с протекционизма и изностните си субсидии и да бъде подкрепено правото на Юга да протежира своето производство – и чрез него правото му на суверенитет в областта на производството на храни;

– Контрол върху финансовите пазари. Не може да има стабилно финансиране на развитието без контрол върху силно непрозрачните и спекулативни финансови пазари. Това изисква да се гарантира „проследяемост” на всички финансови операции и контрол върху движението на капиталите на национално равнище.

Премахване на данъчния рай

Не на последно място като присъща част от главните цели и искания на КАДТС е еманципацията на жените. Комитетът настоява за валидно за всички намаляване на работното време. Той поддържа също борбата на хората без документи и на събирателните дружества, които ги подкрепят, отричайки изолационните центрове, експулсирането и водените политики на сигурност и на изключване. Комитетът подкрепя движенията и гражданите от Юга и от Севера, които поставят като искане радикална аграрна реформа, независимост в областта на производството на храни и са против експериментирането с въвеждане в земеделието, както и против комерсиализацията на генно модифицираните организми (ГМО). КАДТС се противопоставя и на поставянето на тези социални движения извън закона и на репресиите срещу тях, както и изобщо на оспорването им.

В по-глобален план според КАДТС всички народи трябва да могат да разполагат с правото сами да определят собственото си развитие, без да са принуждавани да спазват доминиращия модел, чиито патенти са социално и икономическо опустошение. Неолибералната глобализация и нейните основни актьори – международните организации, транснационалните корпорации, банките, финансовите холдинги и правителствата – трябва да спазват международно признатото право (Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за икономическите, социалните и културните права, Международния пакт за гражданските и политическите права, многонационалните договори за опазване на околната среда, основополагащите конвенции на Международната организация на труда (МОТ), Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Европейската конвенция за човешките права, Женевската конвенция и т.н.).

В международното право съществуват основания, които позволяват да се изискват други начини на поведение от страна на международните финансови институции. Определяща по този въпрос е демократичната роля на страните членки на тези институции: парламентите, след изслушването на министерствата, на синдикатите, на неправителствените организации и засегнатите асоциации, трябва да изготвят задължителен годишен доклад за осъществяваните от техните правителства политики в рамките на международните организации, с основната грижа да съгласуват тези политики с реализацията на основните човешки права.

В това отношение КАДТС подкрепя принципа на неделимостта на правата: икономическите, социалните, културните и свързаните с околната среда права трябва да бъдат защитавани със същата сила като гражданските и политическите права. Което включва на първо място, одобряването на протокол, за какъвто настояваше през 1993 г. Виенската конференция, и второ, някои от икономическите престъпления да могат да бъдат третирани от съда като престъпления срещу човечеството, които нямат давност. Първото задължение на всяко едно правосъдие, независимо къде е то – на Север или на Юг, е да бъдат спазвани основните човешки права. Всяка политика трябва да се определя от този приоритет.

Произход и развитие на КАДТС

Създаването на КАДТС през март 1990 г. се основаваше на апела на Бастилията, лансиран през 1989 г. във Франция от писателя Жил Перо и певеца Рено (виж по-нататък в текста този апел). През 1991 г. комитетът се превърна в асоциация с идеална (подобна на асоциациите по закона от 1901 г. във Франция). Въпреки че от самото си начало цели да действа на международно равнище, по повод срещите на Г-7 (групата на седемте най-развити индустриално страни на планетата: Германия, Канада, САЩ, Франция, Великобритания, Италия и Япония), на ООН, на Световната банка и МВФ, между 1990 и 1993 г. комитетът осъществява своята основно образователна и мобилизираща дейност в Белгия, страната, в която се роди.

От самото си създаване КАДТС организира кампании, насочени към разширяване на чувствителността и мобилизиране на световното обществено мнение за спешното налагане на равноправни отношения между Севера и Юга: „Дългът на Третия свят – бомба със закъснител” (1990 г.), “Дългът на Третия свят във време на холера” (1991 г.), “Когато 40 000 деца умират всеки ден, няма минута за губене” (1992-1993 г.), “Дългът на Третия свят изисква солидарност между народите” (1994-1997 г.), “От Севера до Юга: задлъжнялостта на всички държави” (1997-1998 г.), „Ресурси на алтернативите в полза на гражданите и развитието” (1999-2000 г.) и кампанията “Отмяна на дълга, свобода на развитието” (2000-2004 г.).

1994 г. бележи поврат за КАДТС, който лансира по модела на инициираната в САЩ кампания: „МВФ, Световна банка, Световна търговска организация: 50 години стигат!” световен апел със същото послание и става съорганизатор по време на срещата на върха през септември в Мадрид на форума „Другите гласове на планетата”. От тази година комитетът, който до този момент работи без постоянна стабилност, получава дотации по линия на белгийското международно сътрудничество за една трета от обучението си в областта на развитието, което му позволява да укрепи своята организационна способност и предизвикване на реакция в обществото. Също от 1994 -1995 г. КАДТС започва да прави публикации за международно разпространение (на френски, фламандски и английски). Между 1998 г. и 2002 г. комитетът укрепва материалната си база и екипа си в Севера, както и в Юга. Създават се нови комитети и партньорства (в Западна Африка, Магреб, Централна Африка, във Франция и Швейцария), към които се интегрират други асоциации или сътрудничат тясно на международната мрежа (асоциации от Мали, от Буркина Фасо, Нигерия, Кот д’Ивоар, Република Конго (Бразавил), Демократична република Конго, Ангола, Еквадор, Колумбия, Венецуела, Парагвай, Тунис, Алжир, Мароко, Бангладеш, Индия, Реюнион…).

През 1998 – 1999 г. КАДТС участва в световната кампания за Милениум 2000. През 1999 г. се асоциира тясно с организираните в Сен Дени (Париж) международни срещи на тема: „Срещу диктатурата на пазарите: възможен е и друг свят“ (съорганизатори на които са АТАК-Франция, организацията за Координация на гражданския контрол върху СТО, Световния алтернативен форум и феминистката организация „Доун”. Тези срещи премоделират дейността в мрежа и водят до превръщане в алтерглобалистко движение. През 1999 г. КАДТС, белгийския Национален център за сътрудничество и развитие, асоциацията „Приятели на „Монд дипломатик” и отделни личности създават в Белгия АТАК (ATTAC). През декември 2000 г. КАДТС организира съвместно с белгийския национален център, със Съвета на неправителствените организации за подкрепа на развитието (CONGAD) в Сенегал и „Милениум Юг” две международни срещи в Дакар: „Африка: От съпротива към алтернативи“ и „Първи диалог Юг-Север”.

От началото на 1999 г. КАДТС получава национално и международно признание по проблемите за дълга на Периферията заедно с други мрежи: на север – мрежата Милениум 2000 (във Великобритания и Германия) и организацията Юродад (Eurodad – мрежа от неправителствени организации, които работят по въпросите на дълга); на юг – и мрежата Милениум Юг. Успоредно с тези прояви, които печелят с професионализма и международния си обхват, работата и разширяването на мрежата постоянно прогресират в тясна връзка с други мрежи, които са нейни естествени партньори: АТАК, Световния форум на алтернативите, Световния поход на жените, международния синдикат на селяните (Via Campesina), тайландската организация „Фокус върху глобализирания Юг”… или заедно с национални асоциации като Гражданска мрежа за премахване на дълга (RCADE, Испания).

Между 2001 г. и 2003 г. КАДТС се включва пряко в подготовката и реализацията на Световния социален форум, чийто три първи издания се състояха в Порто Алегре, Бразилия. През юни 2002 г. комитетът участва активно в Срещата на народите в Сиби, Мали (организирана от CAD-Mali/Jubilé 2000), контрапункт на скритата из скалистите планини на Канада среща на върха на Г-8 (Г-7+ Русия), както и в Европейския социален форум през ноември 2002 г. във Флоренция, по време на който се състоя Асамблеята на социалните движения, издигнала апел за световен протест срещу войната в Ирак – над 12 милиона души излязоха на 15 февруари 2003 г. по улиците в четирите краища на планетата, няколко милиона участваха и в акцията на 22 март.

Дейностите на КАДТС на национална и международна сцена са още по-многобройни през 2003 г. и 2004 г. именно чрез включване на мрежата в акцията за мобилизиране в Сиби (юни 2003 г.), в тази в Женева и Анемас (пограничен град между Франция и Швейцария) срещу срещата на върха на Г-8 (през юли) или на френското плато Ларзак в средата на август 2003 г., където през трите дни се стекоха 200 000 участници (макар че се очакваха четири пъти по-малко), за да се противопоставят на начертания в Доха дневен ред за преговорите в СТО преди министерската среща в Канкун, Мексико през септември 2003 г. и да призоват за гражданско неподчинение срещу експериментирането с ГМО, за солидарност с Палестина и за съгласуваност на различните социални битки (в защита на системата на заплащане, която заделя пенсионни вноски, на борбите на учащите се, за правото да бъдат прекъсвани културни спектакли и т.н.). Без да забравяме за акциите за мобилизиране в парижкия квартал Сен Дени (вторият Европейски социален форум през ноември 2003 г.), в Мумбай (четвърти Световен социален форум, свикан за първи път в Индия през януари 2004 г.), както и участието на КАДТС в мероприятията през април 2004 г. в Южноафриканската република във връзка с десетгодишнината от края на апартейда или включването на комитета в новата международна кампания срещу бретънуудските институции, които са вече в своето шестдесетилетие, под мотото „60 години – време е за пенсиониране!”

Новите сфери на възможното…

КАДТС работи като иновационен колектив. В международен план той участва в голям брой редколегии, изработили платформи и декларации. В Мадрид през 1994 г., в Копенхаген и Брюксел през 1995 г., в Чиапас и Манила през 1996 г., на остров Мавриций и в Каракас през 1997 г., в Сен Дени през 1999 г., в Банкок, Женева и Дакар през 2000, в Порто Алегре през 2001, 2002, 2003 г., в Женева през 2003 г., за да изтъкнем само някои от тези силни моменти, които му позволиха да допринесе за обогатяването на анализа, осъществяван на различни места на планетата. Тези упражнения по демокрация и структуриране са ключовите елементи за елиминиране на усещането за изолираност и за успех в създадаването на общ проект.

Една от спецификите на КАДТС е, че от самото начало той постави акцент върху своя международен и интернационален характер. Международен, защото това се предполага, когато става въпрос за тази проблематика. Но успоредно с това комитетът се стремеше да изпълни интернационализма, който по това време (в началото на 90-те) водеше някакви битки не по същество, с нова антиимпериалистическа динамика, защото по-спешно отвсякога бе да бъде изграден отново.

Още при създаването си в Белгия КАДТС бе широко отворен към вече съществуващите по това време или в процес на създаване движения като АТАК през 1998 – 1999 г. или Милениум Юг от 1999 г. Всеки път, когато беше възможно, КАДТС канеше “социални актьори” от други региони по света, които от своя страна отговаряха на поканите, идващи от чужбина, в тези първи контакти.

Международното разширение не попречи на КАДТС да продължи упоритата си като на мравка работа на местно равнище. Дали организатор на събитието, свързано с глобализацията, ще е професор, който отправя апел, местна общност по време на постите (на Рамазана), джамия, която организира семинар, група стачкуващи, комитет за солидарност, синдикат, комитетът винаги отговоря положително на призиви за конкурентност, осъзнаване и мобилизация.

За да засили способността си да анализира механизмите за дълга на Третия свят, тъй като подбудителите на тези механизми рафинират своите политики, КАДТС трябваше да разшири сферата на своята интервенция. Изучаването и отблъскването на водените фронтални атаки срещу образователната система, системата на здравеопазване, разобличаването на пагубните ефекти от приватизацията, трагичните последици от безработицата и мизерията в страните от Периферията нямат смисъл, ако не си в състояние едновременно с това да разкриеш същите порочни механизми в собствения си регион, същите прилагани вредни политики и да ги победиш със същата решимост, дори те да не се използват (все още) със същата настървеност като на другите места. Дори за да можеш да обясниш необходимостта от въвеждане на данък върху спекулативните транзакции в световен мащаб, очевидно трябва да се захванеш с проблематиката на облагането на големите богатства в собствената си страна. И това означава също, че този, който може да разшифрова несправедливостта на задлъжнялостта на Периферията, има моралното задължение да атакува със същата убеденост обществените дългове на най-развитите индустриално страни. В Севера системата на публичния дълг също е механизъм за трансфер на богатство от хората на наемния труд и дребните производители към капиталистическата класа.

Това е валидно и за разширяването… на Изток: КАДТС е отворен към страните от бившия съветски блок, които се сблъскват с проблемите на дълга и на структурни реформи и в които съществуват движения, търсещи свои оригинални алтернативи.

Друга проява на разширяване на сферата на действие на мрежата: борбата тепърва трябва да се води на терена на правосъдието и правото – и най-вече на терена на международното право. Предвиждат се съдебни искове срещу МВФ и Световната банка като съучастници на диктаторските режими и за наложените политики, които противоречат на правата на човека; необходимостта от граждански одит върху дълга се превърна в централна тема за дейносттите на мрежата на КАДТС и за неговите партньори; работата на комитета и на други организации по проблемите на отвратителния дълг получава международен отзвук, който тепърва ще расте.

Откриването на сфера за намесата на КАДТС се обяснява освен това с ангажирането му в инициативи от типа на допитванията (напр. голямото всенародно допитване, организирано в Испания през март 2000 г. от Гражданската мрежа за премахване на външния дълг, с над един милион анкетирани; или в Бразилия, с референдума през септември 2000 г., осъществен от социалните движения, в който бяха събрани 6 милиона бюлетини; както и в Аржентина, инициираното от хората допитване в края на ноември 2003 г. за участието на страната в Общоамериканската зона за свободна търговия (FTAA), за дълга и милитаризирането, в което участваха над два милиона жители), в подготовката на граждански одити на дълга или инициираните от народите съдилища срещу дълга. Както и други конкретни прояви, които позволиха на международната кампания за анулиране на дълга постепенно да се превърне в масова и да направи възможен успеха на други инициативи на континентите и в световен мащаб (като международния народен съд в Порто Алегре през 2002 г. и в Женева, през 2003 г.). Свидетелства, че движението ще продължи да действа! Да отбележим накрая и осъществената от мрежата на КАДТС работа по проблема с екологичния дълг, който разширява още повече обхвата на проблематиката, с която се занимава.

Да отбележим, че във връзка с многообразието на свои дейности, КАДТС си осигури и международна научна мрежа, обединяваща изследователи и университетски преподаватели от всички континенти. Тази експертна способност тя предоставя в служба на социалните граждански движения и на гражданите по целия свят.

… на поход за други светове

Дейността на КАДТС е със сигурност скромна, имайки предвид предизвикателството, пред което се изправя – други актьори в историческия социален процес, станал известен с понятието „алтерглобалистко движение”, описват това предизвикателство така: изграждането на тези други възможни светове е спешна и жизненоважна! – необходимост за противодействие на смъртоносната логика на неолибералната глобализация. То показва още, че не е напразно усилието да допринесеш, според възможностите си, за развитието на това международно движение, способно едновременно да обхване осъществяващата се голяма световна трансформация и да отговори с действия на новите проблеми, които тя поставя.

Защото, ако целият свят се тресе в резонанс на основателната ярост на народите, които се гърчат от чувството на силно омерзение, водени от желанието си за по-добър живот, разбунтували се заради жестокостта на несправедлива и без изход система, ако навсякъде водещ е “основателният песимизъм”, когато се преценява силата на неолибералната атака, драматичната дълбочина на нейните последици и мощта на нейните инициатори (символизирани от МВФ, Световната банка, СТО, големите транснационални корпорации, главните финансови центрове и Г-8), вече не е възможно да бъде пренебрегван „оптимизмът на волята“, вдъхващ живот на големи части от световното население, обединени от желанието да си върнат настоящето, за да изградят заедно съвместно бъдеще, което няма да е вече това на войната, на правото на по-силния, на печалбата, на изключването и на глобализираната несправедливост.

Наложените политики от тези „кръволоци на земята”, тези „нови господари на света” провокират социални, екологични, икономически, културни катастрофи, преживявани едновременно от огромното мнозинство народи на планетата, обединени от злините и посевместното обедняване, на които са подложени. За първи път, поне в такъв мащаб, тези народи се организират да се опълчат заедно на система, която претендира, че ще ги освободи от мизерията и потисничеството. Днес борбата на обезземлените селяни в Бразилия се свързва с тази на работниците от „Фолксваген” срещу мултинационалните корпорации; битката на сапатистите от индианските общности за достоен живот в мексиканските села се обединява с тази на стачкуващите служители от „МакДоналдс” във Франция; борбата на стотици хиляди индийски селяни, които се противопоставят на решенията на СТО, се включва към тази на хората без документи във Франция и Испания; борбата на южнокорейските синдикати в защита на техните социални придобивки се свързва с тази на социалните движения в ДР Конго за анулиране на африкански дълг; битката на боливийското население срещу драстично свирепото облагане се слива с тази на наемните работници във Франция, Австрия и Бразилия… срещу преразглеждането на извоюваните права на пенсия и поощряването на частни пенсионни фондове.

Не бива да преувеличаваме значението и да не си правим прибързани заключения за бъдещ крах на създателите на капиталистическата глобализация от нейните бледи успехи, тази многообразна и разнородна битка, обединяваща хора от всички възрасти, с всякакъв социален и културен произход, поне носи в себе си решителност, радикалност и политическа прозорливост, нужни днес за изграждането на общо бъдеще, различно от доста мрачното, което ни обещават.

КАДТС се стреми да вземе участие в тази борба, във всички нейни действия, изпълвайки нейното всекидневие, защото, ако използваме формулировката на френския поет Рене Чар: „Този, който идва на света, за да не смути нищо, не заслужава нито уважение, нито търпение.”

КАДТС в контекста на международната кампания за анулиране на дълга на Третия свят

Международната кампания за анулиране на дълга на Третия свят днес е в центъра на алтерглобалиското движение. Силна с най-голямата петиция в историята на човечеството (24 милиона подписа, събрани между 1998 г. и 2000 г.), тя обединява разнородни движения, разхвърляни по всички континенти. Макар че темата за дълга на Третия свят не е нова (сегашната криза на дълга води началото си от постановения от Мексико през август 1982 г. мораториум върху плащания заради изчерване на касовата наличност), ще са нужни много години, за да се изгради международна действаща мрежа.

В страните от Периферията кампанията против изплащането на външния дълг между 1982 г. и 1990 г. придоби народен масов характер в страните от Латинска Америка – континента, който е най-силно засегнат от кризата. Много на брой латиноамерикански синдикални и селски организации се опитаха да поощрят континентална солидарност, по инициатива на Куба, която лансира кампанията „Дългът е неизплатим”. В крайна сметка латиноамериканските правителства нямаха воля да изградят общ латиноамерикански фронт против изплащането на дълга.

През втората половина на 80-те години на миналия век в Субсахарска Африка се надигаха все повече гласове с настояване да се спрат изплащаните траншове. Младият президент на Буркина Фасо, Томас Санкара, предложи през 1986 г. на форум на Организацията за африканско единство (ОАЕ) в Адис Абеба да се създаде африкански фронт за анулиране на дълга. След неговото убийство нито един държавен глава на африканска страна не се е осмелил да даде ход на тази борба. На Север някои организации бяха пионери, например Международната асоциация на инженерите, експертите и изследователите (AITEC) в Париж, която прегърна проекта от 1983 г., или КАДТС в Белгия, който работи по него от 1990 г. с кампанията „Стига”, лансирана след върха на Г-7 през 1989 г. в Париж (виж по-нататък). Няколко книги, написани от Сюзан Жорж, днес вицепрезидент на АТАК-Франция, също имаха значение, което не може да се пренебрегне, за засилване на движението в неговата начална фаза.

Международната кампания получава нов размах в края на 90-те, по време на лансиране на кампанията Милениум 2000, подкрепена от църквите. През май 1998 г., по време на среща на върха на Г-8 в Бирмингам, 70 000 души протестират за анулиране на дълга на бедните страни по призива на Милениум 2000 – Великобритания. През 1999 г. в Йоханесбург официално е учредена мрежата Милениум Юг. Нейната централа е във Филипините, тя обединява организации от всички континенти на Юга (Азия, Африка, Латинска Америка), координирани по страни и континенти.

Създават се и много мрежи в страните от Севера, по-контретно във Франция, с платформата „Дълг и развитие”, която обединява неправителствени организации, синдикати и асоциации като АТАК или КАДТС-Франция. В Испания през 1999 г. се изгражда Гражданска мрежа за премахване на външния дълг (RCADE), който организира референдум през март 2000 г. за анулирането на дълга, гласуват над милион души. Тези мрежи се срещат на общи семинари (както в Амстердам през април 2000 г. или в Брюксел през декември 2001 г.), международни конференции (в Банкок и в Женева през 2000 г., в Дакар през декември 2000 г., в Генуа през юли 2001 г., в Лиеж през септември 2001 г. или в Порто Алегре, по повод Съда на народите срещу дълга през февруари 2002 г.), или демонстрациите (по време на срещата на върха на Г-7 и Общото събрание на МВФ и Световната банка).

Много мрежи положиха усилия за последователно единодействие. Дебатът, пронизвал движението, бе: дали анулирането на дълга трябва да бъде придружено от поставяне на условия? Милениум Юг, КАДТС и испанската Гражданска мрежа за премахване на външния дълг отговаряха отрицателно на този въпрос (според тях единствено законно би било условията да се определят от местното население и да гарантират освободените фондове да бъдат използвани за социално развитие), докато множество кампании като Милениум ’2000 на страните от Севера (сред които Великобритания и Германия) и някои страни на Юга (напр. Перу) защитаваха „традиционно” поставяните условия от кредиторите. Други теми в обсъжданията бяха: трябва ли новата стратегия на МВФ и на Световната банка да бъде подложена на критика, или направо трябва да бъде отхвърлена? Трябва ли външният държавен дълг да бъде анулиран в целия Трети свят, или само в част от страните, които го съставят („най-бедните”)?

От началото на 1999 г. тежестта на движенията от Юга нараства прогресивно. Силна мобилизация има в Перу (1999 г.), в Еквадор (1999-2001 г.), в Бразилия (септември 2000 г.), в Южноафрикансата република (1999-2000 г.) и т.н. Но кампанията се ограничава само с мобилизирането на мрежите, които са ангажирани с проблема за дълга. Синергетиката е постоянна, което се вижда от осъществените мостове между различните теми на борбата, заедно с мрежите, активни в области като финансовите пазари, международните финансови институции, СТО и др. Така анулирането на дълга на Третия свят става централно искане в международната платформа на движението АТАК; организации като „50 години стигат” (САЩ), „Проектът от Бретън-Ууд” (Великобритания) или „Да действаме тук” (Франция) също логично са за анулиране на дълга, възникнал от плановете за структурни реформи на МВФ и Световната банка, срещу които воюват; международното селско движение „Вия кампесина” (в което членуват 70 милиона селяни и чиято централа е в Хондурас) също се бори срещу дълга. Световният поход на жените също подкрепя искането; големите международни синдикални конфедерации – Международната конфедерация на свободните синдикати (CISL) и Световната конфедерация на труда (CMT) се присъединяват към тази подкрепа; и накрая мрежите, които действат в областта на международната търговия като „Фокус върху глобализирания Юг” защитават анулирането на дълга, в рамките на които той се използва като средство за шантаж от страна на кредиторите да налагат на кредитополучателите максимално отваряне на тяхната икономика.

КАДТС в кампании: да се премахне дългът, за да се освободи развитието

Кампанията „Да се премахне дългът, за да се освободи развитието” се води от международната мрежа на КАДТС в тясно партньорство с Националния център за сътрудничество за развитие (CNCD) в Белгия, Съвета на неправителствени организации в подкрепа на развитието (CONGAD) в Сенегал, Националния съвет на неправителствените организации за развитие (CNONGD) в ДР Конго.

Като реакция на опустошенията от задлъжнялостта, особено в Африка, посочените организации решиха да работят координирано за анулиране на дълга, за стопиране на плановете за преструктуриране и за изработването на конкретна програма в областта на човешкото развитие чрез алтернативно финансиране. Става дума за доказване на решимостта на социалните движения да продължат борбата след юбилейната 2000 г., когато бяха събрани 24 милиона подписа в целия свят, тъй като Г-7, МВФ и Световната банка демонстрират неспособност да дадат структурни решения за социалната катастрофа, породена от дълга на страни от Юга.

Кампанията тръгна силно през декември 2000 г. с проведената панафриканска и международна среща в Дакар („От съпротива към алтернативи”), която е брънка от веригата африкански срещи с искания за промяна. Първият резултат след това събитие бе, че африканските организации се ангажираха да създадат действаща мрежа, която да постави исканията за алтернативи заедно с европейски организации, които ги подкрепят. Оранизации от Севера от своя страна поеха задължението да направят широка образователна кампания, свързана с развитието.

КАДТС предостави първия инструмент на тази кампания с книгата „Африка: Да премахнем дълга, за да освободим развитието”, последвана много скоро от „Изход от задънената улица. 50 въпроса и 50 отговора за дълга, МВФ и Световната банка” (виж по-долу частта, посветена на публикациита на КАДТС). От началото на кампанията, с различни партньори и формации, бяха реализирани модули за активизиране, публични дейности, изложба, наръчник за обучение, списания…

По този начин бе изготвен богат инструментариум на разположение на широката публика. Неговото многообразие отговаря на различните очаквания: на желанието за популяризиране (театрални пиеси, концерти, игрови дейности…), за предизвикване на реакции в обществото (публикуване на анализи), за мобилизация (демонстрации по време на политически срещи, които отпределят съдбата на хората, консултации на населението по време на изборните кампании, петиции и др.).

По този начин мрежата КАДТС очаква да допринесе за засилване на социалното движение в страните от Севера и Юга за анулиране на дълга на Третия свят, за замяната на политиката на структурни реформи с такива, които целят удовлетворяване на реалните нужди и основните човешки права, според определенията на международното право.

Бележки:
(1) Белгийските организации с идеална цел, които допринесоха за учредяването през 1990 г. на КАДТС, са от различни области, свидетелство за многообразието в характера на комитета: движенията за образование на населението (народни екипи – движение за перманентно обучение, свързано с Християнското работническо движение, фондацията „Жозеф Жакмот”, фондацияга „Леон Лезоил”, Съюзът на прогресивните евреи на Белгия), синдикатите (два регионални на Общата централа на работещите в общественото обслужване (CGSP) – в Лиеж и в Лимбург, целият образователен сектор на синдиката, регионалната централа в Анверс на Федерацията на металурзите в провинция Лиеж (ACOD Onderwijs), неправителствени организации („Солидарни народи”, Групата за проучвания на алтернативна икономическа стратегия (GRESEA), Форумът Север-Юг, Център на трите континента, „Социализъм без граници”, формацията за сътрудничество и развитие „Социалистическа солидарност”, хуманитарната организация „Оксфам – Солидарност”, Националният център за сътрудничество в развитието), комитетите за солидарност: комитетът „Mennan Men-Haïti”, комитетът „Центрелна Америка” в Шарлероа, движение за мир: Координация на националните действия за мир и демокрация (CNAPD), „Мир” (VREDE); партии: Социалистическата работническа партия, Комунистическата партия; и женската асоциация „Убежище за малтретираните жени и техните деца”.

(2) КАДТС има за предмет на дейност „да подобри информацията и формирането по проблемите на развитието и в частност, в областта на отношенията Север-Юг; да предприема всички видове инициативи, да организира всякакви действия, да разпространява всякаква информация и да реализира проекти в подкрепа на международната солидарност между гражданите на света, от Севера и от Юга, от Запада и от Изтока; да подпомага постигането на нов, по-справедлив свят, чрез уважение на суверенитета на народите, социалната справедливост, равенството на хората, в това число и конкретно на жените.” (Откъс от статута на организацията, публикуван в белгийския в. „Монитор”, 6 февруари 1992 г.).

(3) За по-добро запознаване с предложените от КАДТС алтернативи, виж Ерик Тусен, „Финансите срещу народите.Борса или живот”, глава 19, съвместно издание на КАДТС – Брюксел, Syllepse (Париж) и CETIM (Женева), 2004 г.