Pодена в Пловдив, завършила е с отличен успех гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ с хуманитарен профил – литература и английски език. По време на обучението си е участвала в олимпиади по литература и философия на местно ниво. От 2001 г. е студентка в ПУ „Паисий Хилендарски“, като през февруари е завършила и успешно положила държавния си изпит за специалност „Биология“, а в момента продължава с магистратура „Микробни биотехнологии“.
„… защото за човека светът почива върху вътрешните желания, изкуство, измама, оптика, нужда от чувство за реалност и перспектива.“
Създаването на Интернет първоначално за нуждите на американските военни сили, а по-късно – адаптиран и оформен и за всички останали хора и институции, бележи нова част от историята на света и човечеството. Глобализиращото се общество вече не може без него. Той става неразривна част от всеки делник, всяка безсънна нощ пред монитора или просто – „нашият домашен любимец“.
Но дали достъпът до всякакъв тип информация, възможността за контакт с около 400 милиона компютъра и респ. лицата, стоящи пред монитора от всички точки на планетата, е най-голямото постижение на съвременното общество? Дали това ни освобождава, или напротив ограничава? Свобода ли е глобалната мрежа или ловък метод за надзор и манипулиране от страна на създателите й и хората, чийто живот е посветен на нейното развитие и усъвършенстване?
За мен няма еднозначен отговор на този въпрос. Интернет е свобода и надзор, той е информация, но не обезателно знание, той е комуникация. Той е метод за транспортиране на информацията – един съвременен и бърз транспорт, станал неотменна част от живота на новия човек.
Това, което знам със сигурност, е, че дали ни харесва или не, Интернет е част от съвременността ни, а ние самите оформяме информационното общество на новия век. Където телекомуникациите, политиката, образованието, професионалната реализация и всички останали аспекти от живота ни зависят в определена степен от участието или неучастието на този невидим партньор (или враг?).
Да си призная, трудно възприех компютъра и Интернет като нещо задължително за владеене и употреба за мен, за един млад човек. Причината беше липсата на живия контакт, онова усещане при разминаването на погледи, ръкостискането, усмивката или нервното напрежение, което никаква връзка, била тя и най-високоскоростната, не може да ти даде пред трепкащия в синьо монитор. И възможността да бъдеш подведен, излъган и употребен – да, Интернет е свобода – тук всички са красиви, богати, преуспели…
Постепенно започнах да опознавам новия си „приятел“. Първоначално плахо, след това породилият се в мен интерес ме тласна към все по-щателно изучаване и разбиране (или поне опит) на смисъла и нуждата от присъствието на Интернет в живота ми. Така достигнах и прочетох интервюто с един от вицепрезидентите на Google и един от създателите на архитектурата на Интернет Винт Сърф доброволно приел почетния пост на ИТ (IT) съветник на президента Първанов. Господин Сърф обяснява, че смисълът на Интернет, така както са го създали неговите „родители“, е пълната свобода на достъп до всякакъв тип информация без ограничения. Той се противопоставя на желанието на редица прогресиращи в сферата на IT-технологиите, да принудят хората да заплащат голяма част от услугите в Интернет – да ограничат свободата им. От това негово изказване следва, че Интернет е свобода. А опасността от появата на надзор идва от нас, хората, от нашите желания и разбирания. Неслучайно започнах този текст – разсъждение с цитата на Ницше. Тези негови думи насочват към човека и неговата същност, неговата ценностна система (или липсата на такава), неговата лична и уникална индивидуалност. Защото всичко изглежда просто – Интернет е нормално произведен продукт, следствие на човешкия прогрес, материализиран връх на познанието. Той трябва да носи улеснение, да бъде полезен на съвременните хора в техния напрегнат и зает живот. Дотук добре.
До намесата на човека. На съвременния Homo Nevroticus, чийто стремления към „по-добър“ живот, върхова реализация и себеосъществяване, водят до изкривяване на понятията – свобода, справедливост, чест и т.н. Причините са много – обстановката в световен мащаб. Множеството икономически кризи, военни действия, класовото разделение и всички останали, случващи се неща. Човешкото съзнание търпи промяна, започва да цени материалното повече от духовното, да предпочита кариерата и изкачването по върховете в бизнеса пред създаване на семейство, приятели, пред общуването. Може би хора ще ме оборят чрез подчертаването, че Интернет е най-вече – комуникация и тогава да – хората общуват. Но вече не смело, а някак си „страхливо“ – пишат e-maili, вместо да се обадят или срещнат с човека, обект на общуването. В съвременния свят всичко е максимално концентрирано в „полза“ на индивида, с минимум разход на енергия и максимален резултат с натискането на един бутон. А с улеснението идва и появата на мързел, закърняването на завидна част от човешките умения и сетива за сметка на развиването на нови, разбира се, по-необходими за модерния Homo Sapiens такива. Той се адаптира, научава се да използва компютър, постепенно Интернет влиза в мобилния му телефон, достига се момент, в който не може да си представи (и просто не го прави) живота без него. И о, ужас – мрежата изчезва. Доставчикът пести от необходимите ремонти, а се оправдава с лошото време, а съвременният човек е в шок и гледа хипнотизирано съобщението, че не може да бъде намерен сървър…
В такива моменти идва замислянето, доколко тази интерактивна свобода ни е направила подвластни на присъствието си. Как доброволно сме станали нейни подчинени и може би дори не става въпрос за надзор на делата ни, а дори за възникване на несвобода.
Но такава е днешната реалност, а Интернет заема централно място в нея. Имаме избор – да се подчиним, адаптираме и поне се опитаме да използваме тази новосъздадена възможност за свобода за себе си и личното си усъвършенстване, еволюиране. Или да се противим и да бъдем оставени в миналото. А може би избор няма. Остава дилемата – дали да опознаем глобалния свят на информационните технологии и да го накараме да работи за нас, или да измислим друг начин за справяне с новата фаза на съвременността.
„Индивидуалността, а не принципите, движи света.“ С този цитат искам да завърша размишленията си относно Интернет и неговата роля като символ на свободата и едновременно с това – на несвободата. Интернет е оръжие, създадено от и за човека, оръжие за усъвършенстване и проправяне на пътя към един модерен, по-добър свят. За мен това трябва да е смисълът. И тук се намесваме ние, хората, с ярките си индивидуалности и дарбата да взимаме решения, да правим избор. И именно проявата на съзнателен избор би дала конкретен отговор – свобода или надзор. Ако ние решим, може да бъде и двете, но нека не забравяме основния смисъл – човек сам кове съдбата си и създава своите граници, своите свободи и несвободи – изборът е важен и личен. От нас зависи!
