Родена в Русе. Студентка по социология в СУ „Св. Климент Охридски“. Занимавам се с музика, по-специално стил алтернативен рок. Има група, с която предстои да завърши първия си албум от сингли, които звучат в ефира на няколко радиа в страната.
Както когато сънят ни напуска и логиката на всекидневието замества среднощното блаженство, така и когато някоя висша ценност се изгуби от полезрението ни, животът влиза в коловози твърде тесни и ограничаващи, за да служат като ориентири.
А как да излезем днес в големия град на безразличието или в малкото градче на установени норми без своите нравствени ориентири? Не, ние не бихме открили своето място в картинката, а лудото лутане в търсене на такова само би ни отегчило. Идеята за ценностно натоварено понятие, което да установи ред в хаоса, изкристализира в нашата представа за обществена и междуличностна справедливост – онази мяра, която определя властта за най-надеждния, а правото да избира – за управлявания, онази идеална зависимост, която максимално доближава очаквания до резултати, а също и онзи неписан закон, който поддържа хармонията в модерните разпокъсани общества. Да, това е идеалният тип справедливост, на това ни учат, но с конкретни примери от ежедневието, още в най-ранна възраст, именно това очакваме да видим навън, точно преди срещата с обезкуражаващата реалност. Някъде на прага на семейните ни жилища тази добре структурирана представа е напълно разрушена. А ние учудващо бързо се адаптираме към настъпилите в собствените ни ценностни нагласи промени, загърбваме старите, възпитавани с години морални норми, и смело се включваме в един поток, в една нова идеология – тази на консумирането. Консумиране на ресурси, на впечатления, на подарени правомощия, на всички възможни възвратими и невъзвратими блага, консумиране и парадиране с ценности, чиято смислова натовареност малко по малко се изчерпва.
Ето ни днес толкова далеч от миналогодишните представи за едно справедливо бъдеще, заели сме се с нелеката задача да обвиняваме хора, които не познаваме, твърдо убедени, че те са източникът на настъпилите у нас промени. Ето го пътя, който сме извървели, ето ги стъпките, ето го товара, с който тръгнахме, а в другия край на пътеката се чернеят нашите претенции за справедливост – единственият жив спомен от идеалното минало, детството, свободата, равенството, безгрижният копнеж по непознатото. А нишката изпуснахме още на прага, когато стремглаво се спуснахме да изследваме света, да преживяваме, да търсим себе си. Тогава решихме, че можем да сме по-силни, да стигнем по-далеч, тогава видяхме как всичките ни мечти могат да се сбъдват лесно, една след друга, но само когато сме сами, когато се борим сами и когато се отречем от всичко ненужно. Каква е тогава ролята на онази висока справедливост, когато без нея всичко се случва по-бързо, какъв е смисълът да търсиш вина в себе си, щом само губиш време? Неслучайно в динамичната среда на големия град настъпва обезличаване, неслучайно сред огромните хорски маси намира място вирусът на безразличието и антипатията, неслучайно йерархията е така нестабилна. Защото в ежедневието ни властват лозунги, които имат за цел вместо да ни водят към прогрес, да насаждат личностна нетърпимост и стремеж към постигане на пъпна независимост. Незачитането на авторитети и нарастващото желание за индивидуализиране на всякакъв вид масовост обезсмислят наличието на идеали като справедливост и равноправие. Там, където не съществуват социални връзки, едва ли бихме могли да говорим за универсални ценности. Наличието на единно общество е индикатор за такива. А ако наистина сами сме се лишили от възможността да живеем в подреден и осмислен от общовалидни истини свят, това също не е случайно. Това е пътят, избран от всеки един от нас с напускането на своята крепост. Това е моделът на съвременния свят и това го прави толкова труден. Зависимости продължават да съществуват, дори без наличието на обективна справедливост. А ние продължаваме да се борим със средства и модели на поведение, пропагандирани в нашето, в новото време.
От изгубени ценности към нови стремежи, от брутално търгуване с капитали към мечтано равноправие – днес идеята за справедлив свят продължава да живее; макар и силно изопачена, макар и изгубила изначалния си патос, тя си пази местенце в нашето съзнание, където идеалният тип за далеч не толкова идеалната действителност все още не е изгубил своя смисъл.
