ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕННОСТИ И ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО ПРОБЛЕМИ И ПОДХОДИ

0
180

На 21 ноември 2007 г. се състоя теоретичен семинар на тема “Европейски ценности и гражданско общество”. Програмата включваше два проблемни кръга: “Европейските ценности и модерната лява политика” и “Активизирането на гражданското общество – възможности и перспективи”. Встъпителния доклад по темата бе изнесен от проф.д.ф.н. Петър – Емил Митев. Семинарът бе организиран съвместно с фондация “Жан Жорес” при Френската социалистическа партия.

Проблемната ситуация

„Решително навлизаме в ерата на „държавата-спектакъл”. „Посланието започва да значи по-малко, отколкото неговия носител.” „Логиката на „държавата-спектакъл” подменя гражданина с телевизионния зрител.” „Самият демократичен избор бива обезценен.” Деполитизацията говори за „безразличието на народа и общото отвращение от политическите дела”. „Съществуването на политиката като съвкупност от специфични и привилегировани социални отношения е поставено под въпрос.”

С тези определения могат да се характеризират някои от най-важните изводи от състоялите се наскоро местни избори в България. Всички те принадлежат на френски автори от 60-те и 70-те години: Жак Елюл, Ален Ечегуайен, Роже-Жерар Шварценберг, Жорж Бурдо; анализирани са от Марсел Прело и Жорж Лескюйе. Напредъкът на България получава едно ново измерение: достигаме до проблеми на европейската демокрация, осмислени преди 30-40 години. Разбира се, по специфичен начин, обременени от последиците на българския преход.
*Доклад, изнесен на теоретичния семинар„Европейски ценности и гражданско общество”, 21 ноември 2007, хотел „Родина” – София.

Политическото безразличие стана предпоставка, фон на покупко-продажба на гласове в необичайно широк мащаб. Само при твърде измъчен „висок наратив” това може да се нарече европейско явление. За да разберем патологичните форми на следпреходната деполитизация, трябва да вземем предвид изключителния ентусиазъм на политическо включване в началото на промените. Източна Европа отбеляза двестагодишнината от падането на Бастилията със събарянето на Берлинската стена. Ние пяхме своята „Са ира”, съдихме главата на своя стар режим, пращахме, макар и само вербално, червените аристократи отвъд битието. Поне в Сибир. Милиони хора бяха изпълнени с надежди и по различен начин ги свързваха с една или друга политическа сила. По-нататъшното развитие също има френско обобщение: “illusions perdues”. Изгубени илюзии.

Гражданското общество у нас се формираше през 90-те години в обстановка на икономическа разруха и социална декласация. Благодарение на Балзак и Зола ние имаме жива представа за капиталиста от епохата на класическия капитализъм. Знаем, че братя Коенте са били алчни и жестоки хора, готови да смачкат, ако не могат да купят, талантливия изобретател Давид Сешар. Но между братя Коенте и например братя Маринови, антигерои на българския преход, има значителна разлика. Европейските предприемачи през ХІХ век печелят чрез безскрупулна експлоатация, но като организатори на производството, а не само спекуланти. Българските новобогаташи се замогнаха за сметка на разрушаване на производството, корупция и далавера.

Понятието „изгубени илюзии” има своята следпреходна diferentia specifica. В класическия казус става дума за изгубените илюзии на младите. У нас – изгубиха илюзиите си възрастните. Младите израснаха без илюзии. Политическо понятие стана „фабрика за илюзии”: масово, съзнателно производство на илюзорни внушения в интерес на определена политическа партия или личност.

Франсоа Фюре озаглави своята, получила толкова голяма популярност, обсъждана и у нас с участието на автора книга „Краят на една илюзия”. Патосът на отрицанието през 90-те години беше съсредоточен в отхвърлянето на илюзията за „светлото бъдеще”, натрапвана от комунистите. В края на десетилетието масовото обедняване се оказа мрачно настояще и президентът Стоянов призова „да се затвори фабриката за илюзии”. За посткомунистически илюзии. На изборите през тази година пролича ирония на историята: бумеранговият ефект на пещерния антикомунизъм. Онези, които канеха левицата на „последен валс”, сега преплитат крака на дансинга. Водещ представител на десницата стана политически лидер, който в началото на прехода отказа да хвърли партийния си билет и предпочeте да напусне професионалната си общност. В ляво също можем да намерим ирония, макар че не е еднозначна: левицата е принудена да изпълнява недовършените либерални задачи, които биха били естествени за десницата.

Следпреходната проблемна ситуация включва нестандартни аспекти:
 Европейските ценности се утвърждават след ценностно-нормативен вакуум.
 Формира се гражданско общество, в което е вграден опасно висок дял сива икономика.
 „Държавата-Спектакъл” се появява при недовъзстановена държавност.
 Политиката на левицата не може да бъде само и дефинитивно лява, ако иска да бъде ефективна и национално-отговорна.

Европейските ценности

Отношението към европейските ценности в българското общество бяха тествани многократно с френски индикатор (точната формулировка е “ценности, защитавани от ЕС”). Възможността ни беше предоставена любезно от проф. Клод Тапиа, ръководител на Лабораторията за социално-психологически изследвания към университета в град Тур. Ето резултат от последното изследване (Таблица 1).

Таблица 1
Кои от следните ценности, защитавани от ЕС, са с най-голямо значение за вас? (Възрастов обхват 15 +)

Ценности в % Мъже Жени Общо
Пазарна икономика 56 50 53
Демокрация 36 40 38
Свободно предприемачество 34 30 32
Равенство 26 33 29
Свобода 22 25 24
Печалба 23 20 22
Конкурентност 22 20 21
Търпимост 13 14 14
Солидарност 10 14 12

Източник: Институт за социални ценности и структури „И. Хаджийски”, 2007. Изпълнител: ББСС „Галъп Интернешънъл”.

Списъкът от ценности в използвания тест не е пълен. Не е наш продукт и затова няма да го коментирам методологически. По-важното е, че в него са намерили място и свободата, и равенството и солидарността – класическият завет на Великата революция. Водеща тройка в нашата обстановка е друга – пазарна икономика, демокрация и свободно предприемачество. На първо място е пазарната икономика, на последно – солидарността. Свободното предприемачество се цени повече от равенството и свободата. Печалбата – повече от търпимостта и солидарността. Човек може да се запита как е възможно това в страна, която в продължение на десетилетия е реализирала система за комунистическо възпитание. Как се стига до този своеобразен масов меркантилизъм. Парадоксът се задълбочава, ако погледнем факторните зависимости. Солидарността се цени най-много в селата, най-малко – в столицата; съотношението е две към едно. Затова пък в столицата е особено силен афинитетът към свободното предприемачество и пазарната икономика. Може да се усъмним дали данните не са конюнктурни. Дали се отнасят и за младите, които според традиционните представи са по-големи идеалисти. Ето как изглеждат аксиологичните нагласи на българската младеж през последните десет години (Таблица 2).

Таблица 2
Значимост на европейските ценности за младите хора в България
(Възрастов обхват 15 – 25)

В % 1997 1999 2002 2007
Ценности % ранг % ранг % ранг % ранг
Равенство 30 V 27 V 36 IV 33 IV
Пазарна икономика 53 I 47 I 47 I 47 I
Търпимост 15 IX 11 IX 8 VIII-IX 11 VIII
Свободно предприемачество 33 IV 28 IV 30 VI 27 VI
Солидарност 15 VIII 14 VIII 8 VIII-IX 10 IX
Демокрация 42 II 38 II 38 II 42 II
Конкурентност 16 VII 14 VII 15 VII 17 VII
Свобода 37 III 32 III 37 III 36 III
Печалба 20 VI 19 VI 35 V 30 V

Източник: ИМИР, 1997; ФИМ, 1999; ФИМ, 2002; ИСЦС, 2007. Изпълнител: ББСС „Галъп Интернешънъл”.

Данните, които получихме за нагласите на френските студенти, не са представителни. И все пак различията са толкова съществени, че заслужава да се споменат. Либерално оцветеното мислене на българските младежи изпъква релефно на фона на отговорите на френски студенти: солидарност е на второ място сред ценностите на младите французи; те ценят близо два пъти повече свободата и равенството, три пъти повече търпимостта и три и половина пъти повече солидарността в сравнение с българските студенти. Българите ценят два пъти повече от французите пазара и печалбата.

Едно е да имаш икономическо мислене, друго нещо е ценностните нагласи да бъдат икономизирани. В индивидуализма на младите българи вероятно се наслагват различни елементи: психологията на прехода (“всеки се спасява поединично”), отрицанието на доскоро доминиращите колективистични ценности, меркантилността на първоначалното натрупване. Основно значение обаче има фактът, че с тези нагласи младите си проправят път във формиращо се в условията на обедняване и значима сива икономика гражданско общество.

Европейските ценности не са нито леви, нито десни. Левицата и десницата се отличават в подреждане на ценностите. Още от 1793 г. е известно какво значение има дали ще кажеш първо „свобода” и след това „равенство” или първо „равенство” и след това „свобода”.

В началото на прехода европейските ценности бяха политически ориентири. Свободата беше водеща. Солидарността консолидираше грандиозни митинги. Малко се мислеше за икономическите реалности. Днес европейските ценности са приземени. Обратно, губят се високите ценностни ориентири. Забележете, че демокрацията се цени повече от свободата. А свободата е смисълът на демокрацията. Ако демокрацията е правото да избираш, свободата е смисълът на това право. Местните избори показаха каква сплав може да се получи от пазарна икономика и демокрация, ако се загуби смисълът на демократичната процедура.

В ценностния баланс на следпреходна България най-големият видим дефицит е солидарността. По-малко видим, но още по-важен, е дефицитът в разбирането на свободата като ценност.

За да направим нова крачка в своето обществено развитие, се нуждаем от интериоризиране на европейските ценности като онтологични ориентири, които хвърлят мост между всекидневието на обикновения човек и гражданина на страната.

Европейското гражданско общество

От тази голяма тема ще засегна един аспект.
Европейският съюз се разглежда най-често и изключително като отношение между държави. Все още на заден план остава фундаменталният факт: формира се европейско гражданско общество. В него е заложена стабилността и перспективността на ЕС. Символична е първата крачка – Европейското обединение за въглища и стомана. Сега нови икономически връзки обвързват всички части на континента. Създава се европейско културно-образователно пространство. Мигранти сноват между различни страни и стават предмет на обществени дебати. Най-често се коментират миграционните движения от Източна към Западна или от Южна към Централна и Северна Европа. Но ето в България вече има заселници – 40 000!, от Великобритания и Ирландия. Някои дори взимат участие в българския политически живот.

Европейското гражданско общество търпи динамични демографски промени. Не само поради миграционните движения, но и поради асиметричния демографски ръст на етническите малцинства.

Динамиката предполага синхронен демократичен процес. Важен аспект е демаргинализацията и десегрегацията на малцинствените групи. Европейска ценност като равенството придобива нови измерения. Появява се и противодействие, по принцип добре известно от цялата европейска история след 1789.

Демографските промени в гражданското общество имат политическа проекция. Нормализирането на политическия живот у нас намери израз в стандартната политическа скала ляво – център – дясно. През последните две години се създава нова ос: етнонационализъм – антиетнонационализъм. Подобни явления наблюдаваме и в други източноевропейски страни. Основното разграничение в Сърбия е не толкова между ляво и дясно, колкото между два други полюса: прозападния (ДС – партията на Тадич) и националистическия (радикалите на Шешел – Николич, и социалистите на Милошевич). Има ясно означен център – ДСС на премиера Кощуница, който има диалог и с едната, и с другата страна. Видимо дублиране на политическата скала чрез оста национализъм – европеизъм наблюдаваме в Полша. Впрочем във Франция на предпоследните президентски избори на единия полюс се оказа националистът Льо Пен, а другият полюс обедини и левицата, и десницата. Жан-Мари Льо Пен взе участие и в последните български избори на страната на „Атака”, която мнозина в страната смятат за лява организация.

В българското развитие се наблюдава тенденция, при която полюси стават „Атака” и ДПС, а центристка перспектива придобиват БСП и ГЕРБ. Разбира се, не трябва да си представяме нещата опростено и да смятаме, че ако има такава тенденция, тя ще доведе до цялостна замяна на една скала с друга. Политическото пространство е стереометрично, а не планиметрично. Ще влизат в действие и едната, и другата скала, те ще интерферират, ще се наслагват, ще изпъкват на преден план в един или друг случай.

Дублирането на политическата скала с оста етнонационализъм – антиетнонационализъм е директно свързано с установения от многократни социологически сондажи дефицит на търпимост, недооценяване на търпимостта като европейска ценност. Но и тук въпросът се корени в гражданското общество. България е известна с толерантното отношение към етническите малцинства. Тази традиция позволи да бъдат спасени българските евреи през Втората световна война и да бъдат преодолени последствията на т.нар. възродителен процес – смяната на имената на етническите турци. Проблемът е в разликата между добросъседските и гражданските отношения, в разликата между битовата и гражданската толерантност. Този преход не е завършен. А актуалността му се усилва.

Територията, на която се пресичат европейските ценности и развитието на гражданското общество, е демократичната политическа култура.

Политическата култура е толкова по-необходима, колкото е по-демократична една система на управление, колкото е по-ограничена ролята на вертикалните и по-разширена ролята на хоризонталните обществени отношения. Тази зависимост има и обратна страна. Дефицитът на политическа култура, от една страна, консервира вертикалните отношения, а от друга, дебалансира хоризонталните. По такъв начин демократичният процес се оказва двойно обременен: с тенденции към авторитаризъм и опасност от анархия.

Политическата култура не е украшение на демокрацията, а част от нейната същност. Обществени решения, които са взимани и осъществявани по силов път преди, сега трябва да преминат през индивидуалното съзнание на обикновените хора и следователно стават зависими от равнището на тяхната подготовка. В този смисъл преходът означава, че силата на малцинството трябва да бъде заместена от културата на мнозинството.

Демократичната политическа култура минимализира социалното напрежение, допринася за рационални обществени решения и осигурява ефективност на управленските механизми.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук