РОЛЯТА НА МЛАДИТЕ ПРИ ФОРМИРАНЕ НА ДНЕВНИЯ РЕД НА ОБЩЕСТВОТО

0
301

Роден на 21 юли 1987 г. Придобива средно специално образование по „Икономика и мениджмънт“ в Националната финансово-стопанска гимназия – София. Понастоящем студент в СУ „Св. Климент Охридски“ , специалност „Културология”. Владее английски, немски и руски език.
Сякаш поставено от невидим природен закон е правилото, че младият човек приема ролята на бунтовник, на несъгласен със света, в който се намира. Младежът, съвсем скоро придобил своето пълноправие в обществото на родителите, на възрастните, сякаш е получил невидима телеграма, гласяща: „Ти вече си част от обществото“. Прекрасно! Но какво е общество? – е въпросът, който той си задава, а отговорът не е съвсем явен. Макар и законите и правилата на възрастния свят да са осезаеми, не е ясно от кого са наложени те, кой ги създава и кой поддържа целия този механизъм? Интуитивният отговор е „всички“ и по-точно „всички възрастни“. Те са хората, вече настанили се и заели своето място там, където младият човек сега отива. Естествено е и всяко несъгласие на младия човек с този свят да е насочено към тези хора. А несъгласието е неминуемо, защото то би тласнало цялото това общество към по-добро. Или по-точно промяна, която само в едно еволюиращо, стремящо се към съвършенство общество би била за добро. Но как младежът осъществява тази промяна? На първо място той се нуждае от визията за „по-доброто“ бъдеще, след това от волята и силата за промяна и накрая – от установен враг на новото и метод за борба с него.

Известният британец Оскар Уайлд казва: „Не съм достатъчно млад, за да зная всичко“ – думи, в които личи неговата убеденост в убедеността на младите. И наистина – за този млад човек, току-що навлязъл в обществото на „големите“, техните грешки изглеждат съвсем явни. Толкова явни, че само един глупак или страхливец не би се осмелил да ги поправи. Тази сигурност в собствените възможности дава истинска сила на младия човек. Той е убеден, че със собствените си сили, със силата на тези около него, мощта ще бъде достатъчна, за да преобърнат света – оставяйки само доброто отгоре. „Титани не съществуват – ние сме титаните“, смята младият. Трудно е за възрастния, преминал през тази борба човек, да вземе поредната битка с невидимия гигант присърце.

В романа си „Времето на дъжда“ руските братя-фантасти Стругацки описват именно това желание за създаване на нов свят, от страна на децата, на младите. За братята всяко ново поколение иска да изтрие напълно стария ред и да установи нов, свой такъв. От друга страна, възрастните никога не биха повярвали в тяхната възможност. И така за вечни времена ще съществува тази пропаст между поколенията.

Затова и всички революционери започват своята борба съвсем млади – Кастро, Че Гевара, българските възрожденци, Ленин, Махатма Ганди, Нелсън Мандела.

Примерите за водена от младежта съвсем явна борба с целия досегашен свят са много. Особено ярък е този на студентските бунтове в Европа и Америка през седемдесетте години на миналия век. Хипи-културата на САЩ промени завинаги облика на света и начина, по който младите се вписват в него. Несъгласието с обществото взема своя връх Консервативна Америка е шокирана от свободното държание на младите, от дългите им коси и шарени дрехи, същото се случва и във Великобритания и постепенно – в целия свят.

Но тази причудливост не е просто клоунада – тя носи своето послание – клишираната фраза „Мир, любов и разбирателство“. Една от знаковите фигури на това време, писателят Хънтър Томпсън пише: „Но ние не искахме победа в някакъв зъл или военен смисъл – нашата енергия щеше просто да надделее“. Също толкова силен, но не толкова пацифистки устрем е завзел и младите студенти в Париж – барикадирали и изпълнили улиците на френската столица за седмици. Тогава, изглежда, сякаш светът е на ръба на огромна промяна. „Старите остаряват, младите стават по-смели“, пее култовият за времето си певец Джим Морисън. Но при срещата на идеалите с реалността те губят своя блясък. Промяната се оказва невъзможна.

Американският писател Кърт Вонегът в реч пред студенти в Охайо напомня, че единственият човек, спрял някога движещ се танк, е актьор… и то с друг танк. Думи, напомнящи, че разумът трябва да управлява устрема, инак той би бил безполезен, неговият импулс би се загубил напразно. Постепенно и тази вълна на младежко недоволство се отдръпва, двигателите на прогреса остаряват.

Но как тези примери рефлектират в нашето настояще? Днес битката не се води на улици и площади, но тя все пак съществува. Отговорният и разумен млад човек е длъжен да воюва в името на своите идеали.

Терминът „гражданско общество“ губи лесно смисъла си в имената на политически партии, но той не бива да бъде забравян. Гражданското общество предполага една отговорна социалност на всеки негов член. То е длъжно да поставя важни и значими проблеми пред себе си и да ги разрешава отново самò. Именно тук модерният млад човек трябва да усети важността на своята роля. Гореспоменатият Кърт Вонегът казва, че творците в едно общество са неговите аларми, „канарчета в мина“ – както ги нарича той. Това са и младите за гражданското такова. Със своето „уайлдовско“ знание те трябва да поставят въпросите и със своя импулс да ги разрешават, будният млад човек е особено нужен в модерния свят.

Непосредствен пример за ролята на младите в промяната на общественото виждане и внимание в България е защитата на природните местности Странджа и Иракли, както и подкрепата за проект „Натура 2000“. Бдителността и социалният протест постигат успех както в насочването на общественото внимание в тази посока, така и в разрешаването на проблемите.

За съжаление този пример, изглежда, самотен сред многото други неразрешени конфликти както в самото общество, така и в неговите взаимоотношения с властта. Но ако за тяхното разрешаване има някаква надежда, то тя е в младите.

Друга известна фраза на Оскар Уайлд гласи: „Карта на света, на която държавата Утопия не присъства, не заслужава да съществува.“ А именно от младежта зависи тази държава да бъде измислена, да бъде „нарисувана“. Насочвайки своите сили в борба с всичко, което не е добро за тях от социална гледна точка, може да бъде само от полза на обществото, непримиримите млади са неговите основни облагородители.

Социалната апатия, която може днес да се наблюдава у българските млади хора, трябва да се приеме като особено силен знак за тревога в нашето общество. Тоталната липса на диалог между поколенията, стремглаво профанизирани в търсене на забавление от страна на средно статистическия млад човек, могат да доведат до тежки последици за родния духовен, политически и дори икономически живот. Следите за това вече са налице. Бъдещето, добро или лошо, наистина е в ръцете на младия човек, време е той да разбере това.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук