РЕПЛИКИ НА ЕДИН ДОКЛАД

0
260


Слушах (а по-късно и четох) внимателно политическия доклад на председателя на БСП Сергей Станишев, изнесен пред нейния 47-и конгрес.

Първото впечатление не бе лошо. Търсена бе мярка във всичко, което, като стил на политическо поведение, бе добре посрещнато от повечето делегати на конгреса. В общата си оценка на доклада не мога обаче да не отбележа, че той страдаше от определена непълнота.

БСП не е просто партия, тя е управляваща партия. Сергей Станишев е председател на БСП, но той е председател и на правителството на Република България. Затова бе необходимо, мисля, в доклада да се набележат (дори и само да се маркират) някои от най-сериозните проблеми и на държавата ни. Такива проблеми има предостатъчно.

Материалното производство, от което идват всъщност действителните пари, не е на необходимото равнище; науката, изкуството, културата се намират в едно, без колебание ще кажа, окаяно състояние; съдебната система не функционира задоволително; демографският срив всеки ден „изяжда” значителни части от нацията ни. Трудни проблеми има държавата ни и във външнополитическите си отношения. Ангажирани бяхме в няколко агресивни войни: войната на САЩ срещу Ирак, войната на НАТО срещу Сърбия, войната на Грузия срещу Южна Осетия. Предоставихме територията си за военни бази на една чужда държава, в резултат на което се превърнахме в обект на евентуални ответни удари; заявихме готовност да предоставим територията си за изграждане на противоракетни установки на същата чужда държава. Отношенията ни с ЕС не се развиват по най-добрия начин. Не е необходимо да продължавам.

Като отбелязваме това, което не е намерило място в доклада на С. Станишев, нека сега пък видим какво намираме в него. Наред с редицата верни разсъждения, в доклада откриваме и становища, които трудно могат да бъдат приети без определени уговорки. Ще си позволя, проследявайки доклада ред по ред, да направя своите „реплики” по някои от отстояваните в него, най-общо казано, тези.

1.Теза: ”Второ, че партията се развива, не стои на догматични позиции, има ясна представя за това как иска да изглеждат обществото и мястото на модерната социалистическа партия в него…”

Реплика: Работи се с неясни понятия. Какво трябва да разбираме под „модерна социалистическа партия”? Всяка партия е за съответния период от време „модерна”, т.е. съвременна. Понятието „модерна” трябва следователно да ни казва нещо повече от това, че е съвременна. Отговор на този въпрос в доклада няма. (Междувпрочем този въпрос няма своя отговор още от времето, когато Александър Лилов заговори за „модерна лява партия.”) Възниква подозрението, че с прилагателното „модерна” всъщност се атакува прилагателното „социалистическа”. Една партия, ако е социалистическа, няма нужда от други прилагателни освен своето собствено. Всички други прилагателни, доколкото са излишни, са всъщност вредни паразитни налепи. Те не улесняват, а затрудняват разбирането на същността на тази партия. В някои случаи дори направо я скриват от общественото внимание.

2. Теза: „Казвам всички това още в началото, за да е ясно, че след като сме приели този амбициозен и напрегнат дневен ред, имаме задължението да го изпълним. Да не изпадаме в дребнотемие, да не си прехвърляме аргументи за това кое от кое е по-важно, защото всичко е важно и е в неразривна връзка с всичко останало.”

Реплика: Не съвсем приемлива теза. Вярно е, че всичко е взаимно свързано, вярно е по-нататък, че всичко е важно, но не е вярно (не може да бъде вярно), че всичко е еднакво важно. Така заетата позиция позволява да се избяга от въпроси, които са наистина по-важни от редица други важни въпроси. И можем да констатираме, че в доклада не намериха място, за съжаление, редица много важни, свръхважни въпроси, някои от които посочих по-горе. Не решим ли тези общи, поставени пред скоби въпроси, не можем да решим и всички други, подчинени на тях.

3. Теза: „Нашето правителство сбъдна един основен стремеж на последните поколения българи – България стана пълноправен член на Европейския съюз.”

Реплика. Неточности в две направления.

Първо. Вярно е, че България стана член по време на действащото правителство. Но присъединяването на България към ЕС бе продължителен процес, който започна с молбата на България за членство, подадена на 14 декември 1995 г. от правителството на Жан Виденов. Тази молба бе поддържана от всички следващи правителства. Следователно заслугата на сегашното правителство за приемането на България в ЕС не е по-голяма от заслугата на предишните правителства.

Второ. Подлежи на обсъждане твърдението, че членството на България в ЕС било основен стремеж на последните поколения българи. Защо обаче се взема под внимание стремежът само на последните поколения българи? Защо се забравя стремежът на „предпоследните” поколения българи? Въпросът е дали изобщо всички българи (от всички поколения) жадуваха да влязат в Европейския съюз? В тази насока съществуват обосновани съмнения, подхранвани и от обстоятелството, че нито едно правителство не се реши да направи референдум по този въпрос.

4. Теза: „Всички българи вече могат да пътуват из цяла Европа само с личните си карти. Българските студенти могат да учат в най-добрите университети в континента, със същите права като студентите от Германия, Франция и другите европейски страни”

Реплика: Трябва най-напред да уточня, че не всички българи могат да пътуват в европейските страни (че дори и в собствената си страна). Могат да пътуват само тези, които разполагат с необходимите за това финансови средства. Преди двадесет години отивах и се връщах от Берлин за 100 (сто) лв., които съставляваха по-малко от една четвърт от моята доцентска (тогава) заплата. Днес едно такова пътуване ще изисква шест-седем пъти по-голяма сума.

Трябва по-нататък да отбележа, че българските младежи можеха да следват в университетите на всички европейски държави и преди приемането на България в ЕС. Стотици млади българи завършиха инженерни науки, право и други научни дисциплини в чужбина и преди 10 ноември, и преди 9 септември. В Перник, където някога живях, почти всички минни инженери бяха завършили университети в Германия.

5. Теза: „След това започна да се говори, че социалистите ще провалят финансовата стабилност на страната, ще забавят икономическия растеж, ще уплашат и напъдят от страната външните инвеститори. И такова нещо не се случи. Случи се точно обратното.

От началото на мандата в страната са привлечени 19 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции – много повече от всички предходни правителства, взети заедно.”

Реплика: Вярно е, че в страната са привлечени значителни инвестиции. За съжаление повече от тях не са в състояние да повишат равнището на материалното производството. Разполагам с данните за направените в страната инвестиции.

През 2007 г. преките инвестиции у нас възлизат на 6 516 900 000 евро. Как обаче се разпределят по отрасли тези милиарди? Най-голямата част от тези инвестиции отива в „операции с недвижими имоти, наемодателска дейност и бизнесуслуги”- 2 294 000 000 евро. Вторите по размер инвестиции са насочени към „финансово посредничество” – 1 886 000 000 евро. Същевременно в „преработващата промишленост” са инвестирани 245 400 000 евро; в „добивната промишленост” само 20 400 000 евро; а в „образованието” едва 200 хиляди евро. С такъв вид инвестиции трудно ще станем по-богати, трудно ще повишим жизненото равнище на своите граждани.

6. Теза: „И нека да го повторя, ако някой не е чул: няма правителство от началото на демократичния преход в България, което да е водило по-лява и социална политика!”

Реплика: Няма да обсъждам въпроса доколко преходът през последните 19 години е „демократичен”, след като е преход към капитализъм. Ще премина направо към въпроса какво всъщност е по своята социална природа сегашното правителство.

Мога да се съглася, че от всички правителство след 10 ноември това правителство е най-малко лошото (от тези правителства изключвам правителството на Жан Виденов, което бе не лошо, а неуспяло). Сегашното правителство е много по-добро от престъпното правителство на Филип Димитров, то е много по-добро и от най-корумпираното в нашата история правителство на Иван Костов. То без съмнение ще е много по-добро и от правителството на лумпендемократите, което някои се надяват – в резултат на предстоящите избори – да ни натрапят. Не мога обаче да се съглася, че сегашното правителство винаги е провеждало една лява и социална политика.

Лява ли е политиката, която обслужва най-агресивните държави в света? Лява ли е политиката, която допусна в страната ни да се изграждат чужди военни бази, заплашващи световния мир? Лява ли е политиката, която доставя оръжие на Грузия, за да избива южноосетинския народ? Лява ли е политиката, която побърза да признае една криминална държава, образувана върху изконна сръбска територия? Лява и социална ли е политиката, която въведе така наречения „плосък данък”? Лява и социална ли е политика, която е оставила грижата за социално нищите слоеве на една съмнителна благотворителна дейност, призоваваща с един SMS да нахраним някое гладно дете? Лява и социална ли е политиката, която е предоставила целия ни културен фронт на алчната за печалби пошлост?

Една лява и социална политика се характеризира преди всичко с неотстъпна борба за човечност във всичко и за всички. Съжалявам, че трябва да го кажа, но ще го кажа: не виждам днес да се води именно такава борба.

7. Теза: Преди изборите, ако си спомняте, ние обещахме създаването на 240 хиляди нови работни места. Към днешна дата те са 344 хиляди. В началото на управлението безработицата надхвърляше 11%. В края на третото тримесечие на 2008 г. тя е 5,1% и нивото й е съпоставимо с Ирландия и Швеция. Замислете се, скъпи колеги, какво означават тези сухи статистически данни за живота на всеки един от тези 340 хиляди българи, които получиха сигурност, работа, доходи за себе си и своите семейства.”

Реплика: Очевиден е възторгът, с който се съобщава, че безработицата у нас била спаднала до 5,1%. Трябва ли обаче да се пренебрегва фактът, че в много райони безработицата е почти два пъти по-висока от средната за страната. В Търговище тя е 12.5%, в Смолян -10.8, в Шумен – 10.6, в Монтана – 10.3%, в Разград – 9.8% и Видин – 9.7%. Настъпващата и към нашата страна световна криза вероятно ще увеличи броя на безработните у нас.

Възторгът не спада. Успели сме да открием 344 хиляди нови работни места! Но нека са и запитаме за какви работни места става дума, т.е. какви доходи може да осигури намерената най-после работа. Дали със средната за страната заплата от 484 лв. може да се осигури прехраната на едно четиричленно семейство, когато прагът на бедността е около 180 лева. При това много хора получават заплата значително под средната за страната. Минималната работна заплата у нас е 112 евро, т.е. 224 лв. С една такава заплата човек не може да издържа самия себе си, а камо ли да издържа семейство. Стои и въпросът при какви условия се работи? В много частни предприятия не се спазва трудовото законодателство. Хората работят по десет-дванадесет часа срещу минимално възнаграждение. Много от тях не са социално осигурени или са осигурени при възможно най-ниската работна заплата. Твърде висок е броят на трудовите злополуки. От началото на годината са регистрирани 1771 трудови злополуки с висок процент смъртни случаи.

Въпросът за трудовото възнаграждение не може да се разглежда извън въпроса за инфлацията. Никакви цифри не могат да скрият факта, че инфлацията бързо догонва нарастването на доходите. Отоплението, осветлението, лекарствата и редица други наложителни разходи поглъщат по-голямата част от доходите. В някои случаи от семейния доход не остава почти нищо. Едно проучване показва, че 76% от населението изпитват в края на месеца сериозни затруднения с посрещането на необходимите плащания.

8. Теза: „Ние сме партия и за да изглеждаме като такава не само в очите на нашите членове, а и на всички граждани, би следвало да защитаваме едни идеи, да отстояваме взети по демократичен начин общи решения и да се защитаваме взаимно – един за всички и всички за един, когато се налага. Освен когато не сме изправени пред неоспорими факти и доказателства за злоупотреба. В такива случаи следва да бъдем безпощадни дори.”

Реплика: Сергей Станишев явно продължава да се намира под красивото влияние на „Тримата мускетари”, чийто девиз бе тъкмо този „Един за всички, всички за един”. (Спомням си, че той издигна този девиз и на 46-ия конгрес на БСП.) Самият аз дълбоко ценя чувството за солидарност. Всеки от нас трябва да има усещането, че зад гърба му стои другар, който няма да го предаде. Но солидарността не бива да е основание да пренебрегнем отговорността за допуснати от нас нарушения. И стигнем ли до въпроса за отговорността, трябва да знаем, че отговорността в държавата се различава съществено от отговорността в партията.

Отговорността в държавата се подчинява на строго определени правни норми. Никой гражданин не може да бъде осъден, без да са налице доказателства, които не оставят никакво съмнение в неговата виновност. Тук от векове действа правилото, че всяко съмнение се тълкува в полза на обвиняемия (in dubio pro reo). Отговорността в една партия е поставена при друг режим – тя е не юридическа, а морална. Ако не мога да осъдя някого юридически, това не означава, че не мога да го осъдя морално. При юридическата отговорност съмнението не може да бъде използвано срещу обвиняемия, при моралната отговорност то не може да бъде пренебрегнато. Не мога да докажа по несъмнен начин вината на определено лице, но зная все пак, че то вина има. Това е много често срещана житейска ситуация: знаем, без да можем да докажем това, което знаем. Неизбежни са и съответните последици. Едно натоварено със съмнение лице (ще кажа така: едно съмнително лице) не би могло да се радва в необходимата степен на общественото доверие и следователно не би могло успешно да изпълнява поверените му функции. Ако сме осъдили някого в себе си, не е необходимо – за самите нас! – да го съди държавата. Едно нарастващо съмнение в нечия нравствена чистота е обстоятелство, което в никакъв случай не бива да остане без внимание.

Не смея да твърдя, че в БСП има хора, които следва да бъдат юридически осъдени. Не мога да не отбележа обаче, че върху някои хора упорито тегнат сериозни съмнения в тяхното безкористие. Съмненията имат и своята обективна основа. Невъзможно е в една партия, която почти двадесет години е – в една или друга форма – на власт, да няма корупционно изкушени лица. Това е просто невъзможно! Факт е обаче, че нито един по-значителен или по-малко значителен функционер на БСП не е уличен – вече двадесет години! – в корупция. Това, разбира се, в много по-голяма степен се отнася до другите партии, които още по своята дефиниция са корупционни партии – те затова са създадени, за да присвояват общественото богатство. Но това, което е позволено на другите партии, не бива да е позволено на БСП – тъкмо защото тя по своето определение е друг тип партия. (Тя има задачата не да ограбва, а да преустройва обществото в съответствие с неговия същностен интерес.) И за да приключа с този въпрос, ще си позволя, следвайки примера на С. Станишев, който в доклада си ни разказа и някои анекдоти, да кажа онова, което Чапаев е казал на Петка: „Един човек, който е бил повече от шест месеца артелчик (снабдител), трябва да се разстрелва, без да му се казва защо. Той ще си знае защо.”

9. Теза: „… отвъд капитализма има по-справедливо и по-хуманно общество, което трябва да бъде изградено с общи усилия. Общество, изградено върху принципите на зачитане на труда и на справедливото разпределение на резултатите от труда, общество свободно, общество солидарно, общество на равните шансове и на равните възможности и така нататък. С други думи – социализъм.”

Реплика: Както разбираме, авторът на доклада ни дава своята представа за социализма. Обяснението е достатъчно дълго и все пак незавършено. Това „и така нататък” показва, че има какво още да се добави към характеристиката на социализма.

Ще си позволя да изпадна в неудобното положение да призная, че не успях все пак да разбера какво е това социализъм. Какво означават в частност тези „принципи на зачитането на труда”? Какво означава „зачитането на труда”? Сега трудът не се ли зачита? Ако не се зачита, в какво се състои незачитането му. И как, ако изградим социализъм, трудът ще се окаже „зачетен”? Какво, по-нататък, означава „справедливо разпределение на резултатите от труда”. Ще бъде ли възможно справедливото разпределение на резултатите от труда, ако не тези, които се трудят в завода, а онези, които притежават завода, разпределят резултатите от труда? Повече от тъмно ми е това понятие „общество свободно”. Свободно от какво? От експлоатация на труда? Или обратното – свобода за експлоатация на труда. Свободно в какво? Свободно да могат да ме купят, съответно свободно да мога да се продам? „Общество солидарно”? Възможна ли е солидарността в едно общество, в което хората са предварително поставени в тежки социални противоречия? „Равни шансове и равни възможности”? Равни шансове и равни възможности, но в какво? В съревнованието кой по-бързо ще успее да натрупа богатството, за да може след това с натрупаното богатство да господства над другите? Всичко това, другарю Станишев, съвсем не е социализъм. Социализмът, ще кажа, е нещо твърде просто. Той е господство на обществената собственост. Единствено и само господството на обществената собственост е в състояние да ни даде това, за което говорите в своя доклад. И колкото по-развита е обществената собственост, толкова социализмът ще бъде повече социализъм. В доклада обаче – непонятно защо! – за господството на обществената собственост не се споменава нито дума.

10. Теза: „Класическите леви инструменти, които разчитат главно на притискане на капитала в национални рамки, са до голяма степен обезсилени. Следва изводът, че левият инструментариум следва да бъде създаван отново.”

Реплика: Няма съмнение, че „левият инструментариум” не може да остане неповлиян от настъпилите в света глобални промени. И все пак най-същественото от него остава: активното участие на държавата в управлението на икономиката. (Това, особено днес, когато неолиберализмът рухна, е повече от несъмнено) Държавата трябва да разширява своето собствено имущество, т.е. своите собствени производителни сили. На частния капитал няма защо пряко да се посяга. Но чрез развитието на обществената собственост той трябва да става икономически неизгоден за обществото, т.е. да бъде изтласкван не административно, а икономически. Освен това той трябва да се натовари с определени задължения към обществото. Частният капитал, макар и частен, трябва в крайна сметка да се постави в служба на обществения интерес. При него частно трябва да остане единствено управлението, а функцията му трябва да е обществена. В икономиката нищо частно не бива да стои над обществените интереси. Общественото производство трябва да удовлетворява не жаждата за печалба, а материалните и духовните потребности на хората Това всъщност е и категорическият императив в икономиката, ясно очертаващ границата между капитализма и социализма. В едното общество се работи за пари, в другото – за хората.

11. Теза: „Битката за модернизация на страната, за реформи, е в крайна сметка за социализъм.”

Реплика: Съвършено невярно. Не всяка битка за модернизация, за реформи, е битка за социализъм. Една капиталистическа държава също прибягва до модернизация, до реформи, без при това обаче да се превръща в социалистическа държава.

Въпросът е с кого заедно ще водите битката си за социализъм? С НДСВ и с ДПС, които възнамерявате и по-нататък да запазите като свои коалиционни партньори?

Тук сериозният коментар става излишен.
И аз млъквам.

София, 4 декември 2008 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук