На 7 септември 2008 г. щурвалът на ГСДП отново бе поет от представителите на дясното крило, т.нар. стара гвардия на шрьодерианците с нов председател – Франц Мюнтеферинг, и кандидат за канцлер Франк-Валтер Щайнмайер. Двамата политици заемаха централни постове в правителството на бившия социалдемократически канцлер Герхард Шрьодер (1998-2005 г.) и играеха ключова роля при изготвяне и реализиране на антисоциалните политически проекти на ГСДП – „Агенда 2010“, „Харц ІV“ и „Данъчна реформа 2003“. По същество те представляват най-масирания демонтаж на социалната държава в Германия след ІІ Световна война.
В началото на септември 2008 г. в Германската социалдемократическа партия (ГСДП) се състоя истински вътрешнопартиен преврат. Със задкулисни манипулации бе провокирана оставката на представителя на умереното ляво крило Курт Бек от председателския пост, един от последните партийни ръководители с пряк работнически произход, който, макар и не особено успешно, все пак се опитваше да обедини силните центробежни тенденции в тази най-стара европейска лява партия.
Поводът досегашният председател на социалдемократите Курт Бек да подаде оставка е задкулисното издигане на днешния външен министър и вицеканцлер в правителството на голямата коалиция ГСДП/ХДС – Франк-Валтер Щайнмайер за кандидат на социалдемократите за канцлер на Германия на предстоящите през 2009 г. парламентарни избори. Щайнмайер, освен че е един от основните стратези на антисоциалната политика на кабинета на Шрьодер, от 1999 г. бе и политически координатор на тайните служби на Федералната република. Като такъв срещу него днес са отправени обвинения за участие по негова заповед на германското външно разузнаване във войната в Ирак, когато агенти на BND са доставяли на американците информация за цели за въздушните им удари. Въпреки че официално тогавашното правителството на ФРГ категорично отрича участието си под каквато и да е форма в тази война. Освен това, разследващата парламентарна комисия отправя обвинения срещу Щайнмайер, че като координатор на тайните служби е знаел и за отвличането и изтезаването на немски граждани от мюсюлмански произход от американците в техния концентрационен лагер за ислямски бойци в Гуантанамо. Както и че не е предприел нищо за освобождаването им и дори умишлено е пречел на завръщането им в Германия, след като вече и американците са се убедили в невинността им (случаят с 18-годишния Мурат Курназ).
За онагледяване на протичащите в немската социалдемокрация процеси и причините за постоянната загуба на влияние на ГСДП сред обществото, предлагаме на читателите анализите на двама немски публицисти, които от години следят събитията в лявото политическо пространство на Германия. Но изложените процеси в ГСДП (която на проведените в провинция Бавария избори на 28.09.2008 се срина до рекордно ниските 18%) са симптоматични за състоянието на повечето социалдемократически партии в Европа. Изводът, който се налага, е, че съвременната социалдемокрация е загубила способността си да формулира ляв, социален политически проект и се е превърнала в поредната центристка формация, която в тази си форма е все по-малко необходима на обществото, от което произлиза и постоянната загуба на гласове. А заключенията, които поднасят авторите, могат да бъдат полезни и в България.
Подбор и информация Иван Аладжов/ Превод Любен Аладжов
