КРИЗАТА НА ГСДП – В ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЦЕНТЪР ЗЕЕ ПРОПАСТ

0
135

сп. „Страници за немска и международна политика“, бр. 08/2008
Промените в климата не са нов феномен. И въпреки това им обръщаме внимание чак след като ни връхлетят природните бедствия, ураганите и кризите на глобалното затопляне. По подобен начин се развиват и събитията около ГСДП: тя се топи като гигантски айсберг в Антарктика, парче по парче от нея се откъсват големи блокове. Според социологическите проучвания тя трайно се задържа под 30%, далече под нивото, характерно за една народна партия.

Едва сега, обаче, се обръща внимание на мащаба на нейния упадък, защото досега той бе прикрит дълбоко от ежедневни разправии за слабостта на председателя на партията, за неуточнената кандидатура за канцлер, за оспорваната програма „Агенда 2010“ и т.н. А в същото време през близките седмици се очаква най-старата партия в страната да престане да бъде и най-голямата народна партия на Германия. И това съвсем не е резултат само от положителното развитие при християндемократите – и при тях нещата не са в блестящо състояние, а са следствие от драматичните загуби на самите социалдемократи.

Отпадането на ГСДП от позицията на най-голяма народна партия е не само емблематична дата за историята на германското партийно движение, но е и от символично значение за възприемането на ГСДП като партия на определена класа в германското общество. ХДС винаги е била партията на първенците, на бизнеса, на буржоазното малцинство. ГСДП, напротив, е била схващана като партията на малкия човек, на работничеството, на широката маса от населението. Всичко това вече го няма.

В своя апогей през 70-те години социалдемократите наброяваха повече от един милион членове, сега са към 500 000. Навремето всеки 60-и гражданин на Германия имаше партийна членска книжка на ГСДП, днес това е само един на всеки 200. Асоциалната програма на Шрьодер „Агенда 2010“ съвсем не е причината за упадъка на ГСДП, тя само го ускори. В годините между 1990 и 2002 г., с изключение на периодите на парламентарни избори, партията пак губеше средногодишно по 2,9% от своите членове. С появата на „Агенда 2010“ те станаха вече 5,5%.

Поради слабото постъпление на млади хора, възрастовата й структура драстично се влоши. През 1990 г. ГСДП беше все още относително млада партия – 10,2% от членовете й бяха на възраст под 29 години, а само 24,6% над 60 г. Междувременно групата над 60 г. днес е най-голямата формация в партията: през 2007 г. 6,7% от членовете са над 60 години и само 5,8% под 29. Че партията застарява, се вижда и от упадъка на организацията на младите социалисти. През 1974 г. те бяха повече от 300 000; 30 години по-късно те се стопиха на по-малко от 50 000 и днес са бледо подобие на самите себе си.

Продължаващото намаление на членовете подкопава и основите на партията. Драматично се съкрати броят на местните организации. Все по-често те се обединяват, защото не са в състояние самостоятелно да съществуват. Някогашната горда партия, която беше покрила цяла Германия с гъста мрежа от местни организации, с клубове за спорт и свободно време, която разполагаше с впечатляващ апарат от активисти сред членската си маса, сега е само колос на глинени крака.

Влиянието на ГСДП в средите на електората също е в недобро състояние. От края на 50-те години тя никога не се е намирала в толкова продължителен упадък. На избори ГСДП не може вече да мобилизира и своите най-верни привърженици, работниците. До края на 80-те години на парламентарни избори тя получаваше подкрепата на 60% от профсъюзно организираните работници. При последните избори за Бундестаг 2005 г. доверие й гласуваха само 41% от работниците и само 55% от профсъюзно организираните. Социологическите проучвания днес сочат, че само малко повече от средния за населението процент от работниците поддържат ГСДП в западните провинции, а в източните провинции (бившата ГДР) въобще я няма сред големите политически играчи. Най-големи загуби на гласове в последните избори за местен парламент ГСДП претърпя сред работниците. Старите роднински връзки с индустриалните работници по време на избори изстинаха.

Народна партия без работници

Кои са причините за залеза на ГСДП? Не са ли това проявяващите се от векове тенденции, които се изявиха особено силно през последните десетилетия, глобализацията и свързаната с нея загуба на влияние на профсъюзите, индивидуализирането на хората или разпадът на традиционната социално-морална среда на солидарност и другарство в старото работническо движение, които разклатиха основите на ГСДП? Несъмнено, всички тези фактори имат своята роля, но и тук нещата са както при промените в климата: той се проявява като природен феномен, но всъщност причините за него са в човешката дейност. Два са основните фактора, които доведоха ГСДП до това състояние: първо, модернизирането на манталитета и стандарта на живот на нейните членове, които през годините на „икономическото чудо“ се превърнаха в средна класа и второ, директно свързаната с това промяна в приоритетната ориентация на партията към „Центъра“ на обществото.

През 1959 г. с Бад Годесбергската програма ГСДП се раздели с марксизма и се отвори към новите слоеве на обществото. В началото това не означаваше откъсване от работническата класа. Работниците все още си останаха най-верните й поддръжници пред избирателните урни, най-лоялните й членове в местните организации и най-добрите й пропагандатори в предприятията. Това състояние бе перфектна политическа симбиоза, всяка от двете страни имаше нужда от другата и я подкрепяше.

Това, че ГСДП пожела да не бъде възприемана като чиста работническа партия имаше и понятни основания. Нейните идеолози с голямо съжаление бяха констатирали, че пролетариатът като обществена сила не може вечно да нараства. Еуфоричният завършек на Комунистическия манифест и някои забележки на Фридрих Енгелс първоначално бяха създали впечатлението, че левите сили сами, по парламентарен път ще могат да наложат прехода към социализъм. И когато се констатира, че това няма да се получи, се предприе систематичен опит да се разшири електоралната база, като ГСДП се обърна и към средните слоеве.

Разбира се, това отваряне в началото се възнагради – ГСДП стана избираема и за много служители, държавни чиновници и дори за дребни бизнесмени. Одобрението за партията непрекъснато се покачваше и 1972 г. тя за първи път излезе като най-голяма политическа сила на изборите за Бундестаг. Но паралелно с това започна да се развива и друг процес, който до момента се прикриваше от успехите и който с пълна сила се прояви едва през последните години: партията започна постепенно да се откъсва от работническата класа. След Втората световна война, в годините на „икономическото чудо“, подкрепата на работниците за ГСДП скокообразно нарасна, вероятно заради това, че една част и от комунистическия електорат вследствие на икономическия напредък и повишения стандарт на живота се преориентира към нея. Апогеят на успехите си сред работничеството социалдемократическата партия достигна в края на 50-те години, т.е. точно по времето, когато започна да се отваря към средната класа. В този начален период, а и по-късно ГСДП все още запази способността си на избори да мобилизира работническата класа, но тенденцията на залеза й в тази насока беше започнала.

През втората половина на ХХ век рамката на обществените условия коренно се промени – капитализмът все повече се превърна в „постиндустриален“, а работническата класа – в „постпролетариат“. Числеността на работниците, заети в индустриалното производство не само намаля, но се и диференцира по квалификация и доходи, манталитетът им се индивидуализира, профсъюзите загубиха част от влиянието си. Накратко казано, работничеството започна да губи големината и стойността си като обществена сила, способна самостоятелно да осигурява изборно мнозинство. В същото време средните слоеве повишиха своето обществено значение.

Естествено, работниците не изчезнаха, както многократно тръбят днес апологетите на „Новата средна класа“. Независимо че класическото индустриално работничество по обем намаля, то все пак остана влиятелна политическа величина. Все още 30% от трудещите се са работници. Ако се базираме на социалния статус, а не на трудовоправната класификация, би трябвало и една значителна част от служещите да бъде причислена към тях. Служителите със своите 50% днес образуват най-голямата група от наемните работници, но и те са разделени на горна и на долна прослойка.
Отварянето на ГСДП към средната класа първоначално не се прояви като проблем. Напротив, до средата на 70-те години стандартът на живот за много работници се подобряваше. Партията с право можеше да обяви това обстоятелство и за свой успех. В крайна сметка то бе резултат от нейната политика, която създаде шанс за широки слоеве от работничеството да се изучат и чрез образование и лични качества да се изкачат нагоре по стълбицата на общественото преуспяване. ГСДП се озова в апогея си, когато й се отдаде да убеди висшите слоеве на наемните работници, класическите индустриални работници и части от средната класа в целесъобразността от своята политика на справедливо разпределение на създадения от обществото продукт. Това беше решението на историческото уравнение на следвоенната социалдемокрация: тя постигна върха на развитието си точно тогава, когато и стандартът на работническата класа достигна своя връх.

Но успехът във възхода на много работници си имаше и своята цена. В партията се събраха твърде много хора с работнически произход, като сами те вече не бяха работници. Ако до 1965 г. повече от половината от новопостъпилите в партията бяха работници, към края на 70-те години те бяха вече по-малко от една трета. В членския прираст на партията преобладават вече високообразованите групи трудещи се и служителите. Тази вътрешнопартийна модернизация на членския състав измести от своя страна партията в посока към центъра. По ирония на съдбата именно успехът на партията в еманципацията на работничеството я откъсна от изворите на нейната мотивация и сила. През 50-те години работниците съставляваха мнозинството сред партийните й членове. Социалдемократите имаха в своите редици толкова работници, колкото бе и процентът им в обществото. Днес в обществото има 3 пъти повече работници, отколкото в ГСДП. През 2004 г. само 12,1% от членовете й са работници, а при новопостъпилите делът им е по-малък от 7%.

Изолиране от профсъюзите

ГСДП се отдели не само от класата на работниците, но и в свързващия я с тях елемент, профсъюзите, се появиха пукнатини. Десетилетия наред, въпреки някои караници, разправии и несъгласия ГСДП винаги е била партията на профсъюзите. Естествено това не беше политическо семейство, но си беше привилегировано партньорство.

Понастоящем твърде малко неща свързват профсъюзите и ГСДП, в най-добрия случай те образуват едно прагматично сдружение, което лоялно си върши работата без много амбиция и политическа емоция. В резултат от приемането на „Агенда 2010“ взаимното отчуждаване между тях кулминира до своята връхна точка. Всъщност повечето от ръководителите на профсъюзите все още носят в джоба си партийната членска книжка на ГСДП, но те не искат, а и не могат да възпрат средното ниво профсъюзни дейци да търсят своята политическа среда в партията на „Левицата“. Забелязва се охладняване и от отсрещната страна: ако преди 1990 г. делът на синдикално организираните депутати в Бундестага съставляваше 90%, през 2005 г. той падна на 59%.

Известно е, че в политическия елит на ГСДП винаги е имало излишък от чиновници, адвокати и служители от публичния сектор. Но днес качеството им се промени. Досегашният председател, Курт Бек, който беше среднист електротехник, представляваше изключение. Ако се изхожда от логиката, че депутатите прокарват в парламента политика, която отразява тяхното собствено социално положение, тогава провежданата от ГСДП центристка политика едва ли може да учуди някого. Над 80% от членовете на социалдемократическата фракция в Бундестага са висшисти: юристи, учители, политолози, икономисти, инженери, за да споменем само по-големите професионални групи; работниците и нисшите служители трябва да се търсят с лупа – няколко дребни търговци, техници, програмисти или възпитателки, но и те бяха прекарали половината от живота си на банките в парламента. Работниците на ръчния труд, обаче, можеха да се преброят на пръстите на едната ръка: един готвач, един автомонтьор, един локомотивен машинист, двама строители плюс още няколко профсъюзни съветници от предприятията и (бивши) профсъюзни секретари. Групата на „Левицата“ има в своите редици също толкова профсъюзни секретари, но самата тя наброява една четвърт от 222-мата депутати на социалдемократите. И още нещо, което бе немислимо в класическата ГСДП от миналите години: в групата няма нито един профсъюзен ръководител. Последният беше председателят на синдиката на строителите Клаус Виизехюгел, който напусна Бундестага през 2002 г.

Повечето от водещите политици на социалдемократите днес не са преминали социализиращото възпитание нито на трудовата дейност в предприятието, нито на участието си в профсъюзни конфликти. Те са се изградили като личности в условията на социално-пазарното общество на благоденствието, което навремето даде възможност за издигане и на най-долните слоеве от обществото. И днес модната линия в дрехите на тези депутати на ГСДП са костюмите по мярка, а не якето със знака на профсъюза на металиците. Профсъюзният активист с евтино сако от конфекцията на веригата магазини С&A и учителят с коженото яке, които бяха типични за представителите на социалдемократите в парламента по време на Бонската република, днес са само спомен за една партия, която вече я няма. По-старите депутати, някои от които след майсторското си обучение завършиха и висше образование и след това с труд и амбиция си пробиха път в обществото, представят германския модел за едно поколение, което ГСДП сама създаде през 60-те и 70-те години, за да даде шанс и на децата на работниците.

Но за младите социалдемократи професионалното образование вече е само маловажна подробност. Много от тях въобще не са работили по специалността си, защото от млади са станали професионални политици. Светът на работника, на угрижения за бъдещето си служител, на назначения на несигурна работа безработен са непознати съдби за проспериралите деца на бившите майстори-работници. На общинско ниво нещата все още са по-други, по-реални, по-скромни и по-уседнали. Но политическият елит на социалдемократическата партия отдавна вече се е причислил към естаблишмента на федералната република.

Ковачницата за подрастващи кадри на партията е младежката организация на младите социалисти, в която те се обучават да прекарват по цели нощи в заседания, да водят спорове за най-правилната формулировка в даден текст, да разиграват политически театър и да се обучават, как се сключват компромиси с политическите противници – също както в голямата политика, само че в по-дребен мащаб. Но житейският опит от професионалното обучение, от реалната политика в предприятието, от профсъюзното социализиране и борби, дори от всекидневните спорове с колеги и колежки от службата най-често напълно липсват на студентстващите млади социалисти. И това се забелязва в поведението на днешния нов ръководен елит на ГСДП: когато трябва да се вдигне шум по някакъв въпрос, да се полемизира с политическия противник, по правило се получава една академична словесна игра, софистична или интелектуално-иронична. Плебейската шеговитост от миналото, липсата на респект към по-горестоящите отдавна са изчезнали от риторичния арсенал на социалдемокрацията. А това беше културният елексир на работническото движение: грубата, солена шега, с която можеше да се объркат началническите структури в предприятието и която някога беше важно риторично оръжие и в политиката. Днес, когато депутат от социалдемократите атакува депутат на християндемократите, вероятността да станем свидетели само на изискан спор между двама дипломирани юристи е много голяма. И когато предишният канцлер Герхард Шрьодер неотдавна нарече ГСДП „партия на просветените граждани“, не се чу никакво възражение от нейните редици, защото това отговаряше на истината за повечето от политическия й елит.

Като жаден в морето

Когато през 1972 г. за първи път Вили Брандт употреби понятието „Нов център“, той имаше предвид съюза на долните слоеве на обществото със средната класа. Но през 80-те години, след като се констатира намаление на пролетариата, отварянето към средната класа се превърна от съюз в приоритетно ориентиране на партията към нея. Неконтролираният процес на отделяне на ГСДП от работническата класа започна и продължава и днес, като връхната му точка бе при Шрьодер, който искаше да спечели изборите чрез средната класа, разчитайки, че работничеството така и така ще гласува за него. За целта в партийната програматика той акцентира на идеите на средната класа: иновативност, ефективност, отговорност, конкурентоспособност. Но след като се освободи от опозицията и Лафонтен напусна партията, Шрьодер забрави за втората част от формулата на успеха „Иновативност и справедливост“. Икономическият либерализъм вече беше проникнал в социалдемократическата партия и нейната политика сега следваше логиката на финансовите пазари. И в края на това развитие се появи и асоциалната икономическа програма на неговото правителство „Агенда 2010“. Повече гъвкавост, повече конкурентоспособност и по-малко социална държава бяха контурите на проекта за нова програма на „пазарната социалдемокрация“ на Шрьодер. По този начин ГСДП изпадна в ситуацията на умиращ от жажда човек, заобиколен от вода в открито море. С всяка криза той поема още една дълбока глътка солена вода от морето на пазарния либерализъм. В края на краищата жаждата се усилва до безкрайност и нещастникът умира.

Програматиката на Курт Бек също бе ориентирана към „солидарната средна класа“ – успехът и образованието станаха и нейни основни ценности. Солидарността междувременно се изроди в зле прикрито наставническо отношение на елита на ГСДП спрямо „Новата долна класа“, на която той гледаше със снизхождение заради нейната недохраненост, лош външен вид и недообразованост. Съюзът между средната и долната класа, който Вили Брандт имаше предвид, приключи по тягостен начин. Програмно и по състав днешната ГСДП действително се превърна в партия на „Новата средна класа“, но в смисъла на Шрьодер, а не на Вили Брандт. Образованието, шансът и успехът са новите ценности, които осигуряват лично преуспяване в обществото, но които сложиха край и на постиженията на класическата социалдемокрация. За съжаление, обаче, в условията на неолибералния капитализъм на неограничените и гъвкави възможности тези ценности носят преуспяване или дори само социална сигурност на все по-малък брой хора. В долната трета на обществото шансовете за социален успех са намалели, образованието вече не гарантира издигане в обществото, а проявените успехи не се възнаграждават, както се полага. Който е завършил висше образование през 60-те години, няма проблеми с бъдещето си, но който започва сега да следва, за него несигурността и неприятностите ще са постоянни спътници през цялото му съществуване. В годините на изобилието социалдемокрацията успя да осигури за мнозина социална сигурност и просперитет, но сега – не на последно място заради политиката и на ГСДП – прослойката от хора с несигурно съществуване се увеличи, а неувереността и обществената диференциация ескалират. Дори за квалифицираните работници от средните слоеве става все по-трудно да гарантират „нестабилното си благополучие“ така, че да не се страхуват от рисковете на пазарната икономика.

Изместване към държавата

Центърът на политическата активност на ГСДП в обществото се измести от средата на работническото движение, от общинските инициативи и от социалните мрежи, т.е. от критичните социални сфери в посока към държавното управление. Партията вече не урежда директно интересите на своите привърженици, а се занимава с организиране дейността на държавата. Тя вече се стреми към легитимност, а не към адекватна репрезентативност. Отдавна нейният елит принадлежи към управляващата класа. По думите на Франц Мюнтеферинг: „Да си опозиция, е нищо“. Може би защото голяма част от професионалните политици и функционери на ГСДП днес са финансово платени от държавата, а преди се издържаха от членския внос на партията, затова тогава те дължаха на редовия й членски състав по строга отчетност. В ГСДП сега се образува политически елит, който здраво се срасна с държавните институции. Той получава доходи, престиж и шансове за кариера от тях и по тази причина възприема за своя първостепенна задача да работи за функционирането на държавата, независимо как тя функционира.

Ръководството на ГСДП днес ограничи вътрешнопартийната комуникативна демокрация за членската маса и засили своите компетенции. Подобна изолация намали ролята на вътрешнопартийните корективи, на сеизмографите на партията, на пазителите на нейните традиции. ГСДП днес е разделена на ляв и десен лагер, но в отношението си към „Агенда 2010“ те се различават само в нюансите. Главната конкуренция между тях не е по проблемите на устройството и разпределението на благата в обществото, а по въпросите на коалиционната политика на партията. Изместване на основите на партията към държавата, концентрацията на власт в партийното ръководство, изместването на вътрешнопартийната комуникация през медиите и взаимното неутрализиране на двете партийни крила доведоха до патологични изменения в способността й да се самокоригира, да си вади поуки и засилиха характера й на социално-либерална, елитарна партия, която прогресивно губи своите корени в обществото. Това е процес, който е тясно свързан с откъсването й от работничеството. Предишната сила на партията се дължеше на високата социална хомогенност на нейните членове и на солидарната сплотеност, съществуваща в собствените й редици. Диференциацията в жизнения стандарт, в манталитета и в различната социализация на членовете й доведоха днес ГСДП до невъзможност да разчита на единство, политическа подкрепа и на лоялен консенсус сред членския си състав в трудни моменти.

Диалектика на кризата

Когато се погледне на настоящето състояние на ГСДП и на нейните европейски политически посестрими, основателно възниква въпросът: не беше ли прав Ралф Дарендоф, когато още в началото на 80-те години обяви края на ерата на социалдемокрацията? Но не беше ли в същото време и опроверган от факта, че досега ГСДП устоя на всички кризи и мрачни прогнози? Не бяха ли твърде често подценявани възможностите за обновяване, промяна и приспособяване на социалдемократическите партии. Ето защо възниква въпросът, с каква ГСДП ще си имаме работа в края на настоящата й криза? С всички досегашни кризи партията се справи, понесе ги, преживя ги, само защото винаги се обръщаше към традициите, към корените си и към общата визия за едно по-добро бъдеще. Тази визия, обаче, сега я няма и това, което е останало от нея, не се покрива с реално провежданата й политика.

Чувството за рамото на другаря до теб в топлата обстановка на социално-морална солидарност и справедливост беше навремето спасителната ниша, в която социалдемократическата партия оцеляваше и при най-големите кризи. Но тези извори на сила междувременно пресъхнаха. От внушителните й връзки с обществото сега е останала само гигантската морена на един стар и гаснещ глетчер, чиито остатъци от година на година се топят и чезнат. От познатата от миналото безрезервна вярност и подкрепа на нейните привърженици вече няма и помен. ГСДП може да си остане членска партия, но като прототип на активна, масова, народна партия, тя си отива. В златните за социалдемокрацията следвоенни години тя беше партията на работниците, която по-късно се отвори и към средните слоеве. Сега вече е само народна партия на средните слоеве с остатъчни белези на работническа партия.

Още през 60-те години политологът Ото Кирххаймер критикува, че народните партии поради тяхната ориентираност към краткосрочни изборни успехи не само ще се откажат от стратегическите си цели, но ще загубят и интензивните си връзки със своята социална база. И ако Кирххаймер дълго време се заблуждаваше със своите мрачни оценки за характера и бъдещето на „всеобщите“ партии, изглежда, че неговите 40-годишни изводи по мистериозен начин днес са напълно в сила за състоянието на ГСДП. Диалектиката на сегашната й криза е в това, че по ирония на съдбата понастоящем тя повече от всякога отговаря на идеалния образ за народна партия. ГСДП в действителност е партия на средната класа – тя е толкова партия на средната класа, както никоя друга. Ако се позовем на изследване на близката до нея фондация „Фридрих Еберт“, никоя друга партия не е толкова равномерно представена във всички слоеве на обществото, особено в кръга на средната класа. Или казано накратко: тя е перфектният модел на народна партия, която с еднакво нежелание се избира от всички групи на населението. Тя е народна партия, която непрекъснато губи субстанцията на своята обществена сила. С отварянето си към Центъра, което десетилетия наред й гарантираше успех на изборите, след пълното й ориентиране към средната класа, този политически ход се превърна в пълна противоположност – партията загуби способността си да интегрира работничеството. И което е по-интересно, това се случи точно в момента, в който се извърши смяна и в субективното усещане на германците за социалната им принадлежност – един все по-нарастващ дял от тях се възприемат като част от новата работническа класа.

В същото време средната класа, за която се конкурират и християндемократи, и свободни демократи, и зелени, вече не представлява надежден, стратегически резерв за разширение на електоралната база. Това беше така, докато ГСДП можеше твърдо да разчита на работниците от дребните и социално несигурните обществени слоеве и докато тя нямаше ляв конкурент в защита на каузата си за социална справедливост. С появата на „Агенда 2010“ този конкурент се появи – „Левицата“. При това бе катапултирана до позицията на съперник и в парламента. В новата пет-партийна система на Германия да се продължава да се ухажва средната класа, означава ГСДП да къса мостове вляво. Логиката на отваряне на партията се преобърна: сега всяка стъпка към Центъра намалява радиуса на обществено влияние за ГСДП. Залагайки на средната класа, тя може би ще влезе във властта, но едва ли ще е в мнозинство, ще бъде силно ограничена в нейното използване и ще рискува дори скоро да я загуби.

Един голям кораб, получил пробив в носа, не потъва по обикновен начин. Най-напред предната част съвсем бавно се скрива под водата и изтласква кърмата нагоре. Така се получи и със социалдемократическата партия. Докато преживява най-тежката си организационна и криза на идентичността в следвоенната история на Германия, тя все още участва в правителството с важния пост на вицеканцлера и с три ключови министерства: външното, на финансите и на труда. ГСДП загуби стабилното си влияние сред работническата класа, но се държи над водата, защото не е загубила възможността си да управлява държавата. Междувременно, в обществото продължава да действа и един традиционен фактор, който е в нейна вреда и е в полза на „Левицата – упадъкът на ГСДП и укрепването на лявата партия се дължат на специфичната необходимост на германците от социална справедливост и от регулативната функция на социалната държава. Тази необходимост поражда промените в немската партийна система. Но независимо от кризата, новата партийна система по парадоксален начин отваря най-големи възможности за политически маневри за ГСДП, защото тя предлага най-широки коалиционни опции и може да работи практически с всички политически сили. Във Федералната република в момента съществува не само обществена нагласа, но и потенциално мнозинство в парламента в подкрепа на провеждане на политика на социална справедливост. В коалиция с „Левицата“, както казва Франц Валтер, ГСДП действително може да се превърне в партията на „Новия център“, като „Левицата“ ще се обърне към онези долни слоеве на обществото, които една центристка ГСДП твърде трудно би могла да привлече. Но за това е необходимо ГСДП трезво да признае, че не може да бъде повече социалдемократическа народна партия в досегашния си вид, с претенции за единствен представител на работническата класа. И тогава би било напълно рационално, не поради някакви леви или социалистически мотиви, а по най-трезви прагматични съображения за спечелване на властта, стратегически да се съюзи с лявата партия. И това ще бъде възможно, само ако ГСДП разсъждава и действа рационално. В противен случай е сигурно само едно – съвсем скоро тя ще престане да бъде най-голямата народна партия в Германия. Не й остават много крачки до политическата пропаст в тази посока.

Подбор и информация Иван Аладжов/ Превод Любен Аладжов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук