АНТИКРИЗИСЕН ИЛИ РЕСТРИКТИВЕН Е ПРОЕКТОБЮДЖЕТ 2009?

0
249


Постулатът, заложен в тази „крилата фраза” на древноримския мъдрец, е особено важно да се спазва по време на криза, която първоначално (в средата на септември 2008 г.) обхвана световната финансова система, но вече се разпростря и над световната икономика (индустрия и търговия). Малцина са тези, които и в период на икономически подем могат умело, но спазвайки принципите на корпоративната социална отговорност да управляват в интерес не само на себе си, а и на обществото парите, както от собствените, така и от публичните фондове. Но когато кризата „почука на вратата им” неумелите икономически играчи изпадат в паника, а други – за тяхна сметка трупат свръхпечалби. Дори символите на американската икономика – двата автомобилни колоса „Дженеръл Мотърс” и „Форд”, вече отправиха апел към правителството на САЩ за спешна финансова помощ от 25 млрд. долара. С тях те искат да компенсират ниските си продажби в последните месеци. В други развити и по-слабо развити страни в света милиони работници излизат в дългосрочен отпуск или губят работата си в резултат на рецесията, а на световните борси цари хаос и повсеместно спадане на цените на акциите на цветущи доскоро компании. Лидерите на т.нар. Г-20, включваща най-силно развитите страни и бързоразвиващите се икономики от Азия, Латинска Америка, Австралия и Африка се събраха на безпрецедентна среща във Вашингтон, на която освен че бяха дегустирани квалитетни калифорнийски вина от 499 долара бутилката, бяха набелязани редица мерки във финансовата област. По своята значимост някои икономически наблюдатели и анализатори ги сравняват с тези от конференцията в Бретън Уудс от 1945 г., но техният обхват и значимост по-скоро ще станат ясни на следващата среща в Лондон, която ще се проведе до 30 април 2009 г.

За страните от Еврозоната дойдоха нерадостни времена. Еврозоната вече официално е в рецесия за пръв път в историята си. Неотдавна Европейската статистическа служба Евростат отчете свиване на икономическия растеж с 0,2 процента за третото тримесечие спрямо второто тримесечие, когато брутният вътрешен продукт в 15-те страни, използващи еврото, намаля също с 0,2%. Сред основните страни от Еврозоната в рецесия се намират най-голямата страна в нея – Германия, както и Италия, където БВП се е свил с 0,5% през третото тримесечие след отчетения спад през второто. Единствено Испания и Франция засега избягват рецесията. Във Франция бе отчетено съвсем леко покачване на БВП с 0,1% това тримесечие след спад от 0,3% предишните три месеца. БВП на Испания се е понижил с 0,2%, но след покачване с 0,1% през второто тримесечие. Холандия за пръв път отчита нулев растеж за второ поредно тримесечие.

Като цяло 27-те страни от ЕС засега избягват рецесията, а брутният им вътрешен продукт през третото тримесечие се е свил средно с 0,2% след нулев растеж през второто, по данни на Евростат. Това е за сметка на някои от новите страни в ЕС, в т.ч. и България, която след спада на промишленото си производство през август през септември отбеляза ръст със 7,1%. Инфлацията в Еврозоната през октомври се е понижила до най-ниското си равнище от девет месеца, потвърдиха данните на Евростат. Темпото на растеж на потребителските цени е 3,2% на годишна основа през октомври (след 3,6% за септември и 3,8% през август), достигайки най-ниското си равнище от януари тази година. Отчетените през юни и юли 4% бяха рекордни от създаването на Еврозоната през 1999 г. Сред държавите членки на Еврозоната най-ниска инфлация с годишно натрупване за октомври е отчетена в Германия, Португалия и Холандия – 2,5%. В Белгия темпото на растеж на потребителските цени е запазило високото си равнище от 4,8%, докато Франция и Италия са отчели съответно 3 и 3,6%.

Независимо че в България все още няма „закъсала” българска банка, която да апелира към българското правителство и БНБ да я подпомогне финансово, както това стана в САЩ, Белгия, Великобритания и Германия, то световната финансова криза „удари” някои отрасли от българската икономика: строителството, търговията с недвижими имоти, туризма и металургията. Закъса изграждането на туристически обекти в морските и планинските курорти, както и в изграждането на молове и бизнесцентрове. Според някои работодателски организации (Българска стопанска камара) през следващите 6 месеца ще фалират около 2500 предимно малки строителни фирми.

Вследствие на падащите цени на металите и в частност на стоманата (от около 730 евро на тон на 410-430 евро на тон), което е следствие на понижено търсене в условия на световна финансова криза, „закъса”, и то здраво металургичният ни гигант „Кремиковци” АД. Всеки ден при нормално функциониране на комбината той губи милиони левове, тъй като себестойността на произвежданата от него продукция е около 610 евро на тон, а през последните 15-20 години не са генерирани резерви, които понастоящем да служат за буфер в условия на криза. Нещо повече, няколкото собственици, които имаше, са „източвали” през този период крупни суми, които едва ли някой е в състояние да пресметне. А последствията за „Кремиковци” и за шестте хиляди работници са ужасяващи – затваряне на І и ІІІ доменна пещ, а по всяка вероятност и на коксохимическия завод. Необходимо е да се има предвид, че затвори ли се най-големият ни металургичен комбинат, който генерира между 10 и 15% от българския износ, пред фалит ще се окажат десетки други заводи – негови доставчици и подизпълнители, а БДЖ ще трябва да се издържа почти изцяло от държавата, т.е. от българския данъкоплатец.

Кризата „удари” и втория по големина у нас стоманодобивен завод в Перник „Стомана индъстри”, собственост на гръцката фирма „Виохалко”. От него досега (към ноември 2008 г.) вече са съкратени около 180 работници (10% от числения му състав), а други ги очаква същата съдба или дългосрочен (вероятно неплатен) отпуск.

Два от торовите ни заводи – „Агрополихим” в Девня и „Неохим” в Димитровград, временно преустановиха своето производство, но без да уволняват засега работниците и служителите си. Тяхното ръководство е решило да направи ремонт на мощностите на заводите в период, когато не се търсят на световните пазари изкуствени торове.

Налице са прогнози на някои икономически анализатори за увеличаване на безработицата през пролетта на 2009 г. с около 300 хиляди души, което според мен не е твърде реалистично. В основните сайтове за търсене на работа все още има свободни около 40 000 позиции в различни отрасли на българската икономика. Възможно е на българския трудов пазар да се появят и завърнали се наши сънародници от някои страни, обхванати от кризата преди нас. В Испания от няколко месеца се „изхвърлят на улицата” българи, които до неотдавна са работели в строителството и туризма. Положителното е, че Министерството на труда и социалната политика организира неотдавна „трудова борса” в тази страна, за да намерят сънародниците ни подходяща реализация по специалността в България.

Световната финансова криза буквално „срина” търговията с ценни книжа на Българската фондова борса (БФБ). На това явление почти не се обръща внимание от медиите, а и от правителството, тъй като на пода на БФБ има съвсем малко дружества с мажоритарно или миноритарно държавно участие. В сегашната „нажежена” обстановка са малко желаещите да излязат като нови дружества (IPO) на борсата, а заявка за промоция в края на ноември т.г. имаше от НК „Железопътна инфраструктура” – добре капитализирано и печелившо дружество, което е междинно звено в оперативна програма „Транспорт. Докато основният борсов индекс дау-джонс загуби не повече от 40%, а този на технологичните компании НАСДАК – около 30% от стойностите си, то българският СОФИКС се обезцени близо 5 пъти (от около 1950 пункта на около 391 пункта на 14 ноември 2008 г.). Никой не е в състояние да предвиди докога ще продължи „свободното му падане”. Не е успокоително, че подобна (на силен спад на цените на акциите) е съдбата и на емитентите на борсите в Източна Европа: Москва (там дори бе преустановена временно търговията в период на силен спад на ценните книжа), Истанбул, Букурещ, Будапеща и др. Подобен рязък срив се забелязва за първи път на БФБ и може да дискредитира и без това не особено развития ни капиталов пазар през следващите няколко години, което ще ни остави най-назад или на опашката в ЕС по развитие в тази област. Може би и у нас БФБ, както в Москва, трябваше да преустанови търговията с ценни книжа за няколко дни до „успокояване” на играчите на борсата.

Положително явление в проектобюджет 2009 г., внесен от министъра на финансите на 31 октомври 2008 г. в парламента, е, че има някои т.нар. финансови буфери, изразяващи се в предоставяне на повече средства за изграждане на инфраструктурни проекти. В изготвянето му е приложен неокейнсиански подход по отношение на увеличение с около 900 млн. лв. на средствата за публични инвестиции спрямо 2008 г., с което те ще достигнат 5,2 млрд.лв.

Изключително полезна мярка, предвидена в проектобюджета, е предоставянето на средства за допълнителни инвестиции в размер на 400 млн. лв. (парите са от т.нар. резерв за фискална устойчивост). Важно перо в проектобюджет 2009 са средствата за капитализиране на Българската банка за развитие (ББР). Първоначално ще й бъдат предоставени 100 млн.лв., за да се направи пилотно тестване. Впоследствие ще бъдат предоставени допълнително 400 млн.лв. и капиталът й ще достигне до 500 млн. лв. Парите ще бъдат предназначени изцяло за допълнително кредитиране за малкия и средния бизнес у нас, който в момента получава доста трудно кредити от банките, които изискват значително по-високи обезпечения от допустимите, при това с по-високи лихви от тези на големите ни фирми. Средствата ще се предоставят не от ББР, а от търговските банки. Новосъздадената Българска банка за развитие няма да развива засега клонова мрежа. Към нея екстрено трябва да бъдат учредени Национален гаранционен фонд и Фонд за капиталови инвестиции. Увеличава се и бюджетът за научни изследвания – на 100 млн.лв. През 2009 г. Фонд „Научни изследвания” и Национален иновационен фонд ще се слеят, но следва да бъдат разработени механизми за по-гъвкаво усвояване на средствата, които въпреки увеличението са крайно оскъдни. Учредява се нова държавна компания за изграждане на бизнеспаркове. Основната й задача е привличане на инвеститори в тях.

С държавни заеми и гаранции до 874 млн. евро ще стартират пет проекта през 2009 г. и те са предвидени в проектобюджет 2009. Правителството реши два от тях да бъдат финансирани с държавни заеми до 47 млн. евро, а три ще са подкрепени с държавна гаранция до 827 млн. евро. Според кабинета така ще се подобри железопътната инфраструктура и ще се стимулира развитието на енергетиката.

С държавни заеми ще бъдат реализирани проектите „Изграждане на телекомуникационна инфраструктура на МВР” и „България – регионално и общинско водоснабдяване”. С държавно гарантирани кредити пък ще се подкрепят проектите за стабилизиране на железопътната инфраструктура в периода 2009 -2011 г., осигуряване на държавно гарантиран заем за студентско кредитиране и изграждането на АЕЦ „Белене”, за което ще бъдат инвестирани 600 млн. евро. Целта на проекта за стабилизиране на железопътната инфраструктура, финансиран от Световната банка, е подновяване на железопътното трасе и съоръженията, повишаване на скоростта на движение и безопасността на превозите, както и намаляване на разходите чрез въвеждане на нови технологии.

Посочените инвестиции и вложените в тях средства са необходими за преодоляване на последиците от финансовата криза от българския бизнес, но въпросът е, достатъчни ли са те? Едва ли. Необходимо е да се посочи, че в последните два месеца доминираща роля имат идеите за засилване на регулациите над банковите и капиталовите пазари на британския лейбъристки премиер Гордън Браун (той вече е сравняван с Кейнс, тъй като е прокламиран за „баща” на новия световен финансов ред), подкрепен активно от френския голистки президент Никола Саркози, който от 1 юли 2008 г. е ротационен председател за шест месеца на Европейския съвет.

Според мен трябва да се предприемат допълнително неотложни прагматични мерки от МС, НС и БНБ:

1. Активизиране и преструктуриране на финансовите и търговските ни взаимоотношения с т.нар. нови световни финансови центрове: Китай, Индия, Русия, някои богати на петрол страни от Близкия изток (Саудитска Арабия, Кувейт, Катар и Обединените арабски емирства) и Бразилия. Необходимо е разкриването на нови търговски представителства и консулства в редица големи промишлени центрове (Гуанджоу, Харбин, Хонконг, Момбай (Бомбай), Бангалор, Мадрас, Джеда, Дубай, Сао Пауло и др.). Налице са много нови възможности пред българските индустриалци и търговци, които засега не се използват поради редица фактори, в т.ч. и липсата на държавна подкрепа при правенето на бизнес в тях. Инертност и пасивност в тази насока проявяват на практика всички работодателски организации (донякъде без БТПП). У нас има шест национално представени такива структури и те често взаимно се конкурират при осъществяване на бизнесконтактите на българските фирми с чуждестранни контрагенти и тази практика трябва да се преустанови.

2. С част от евентуалния допълнителен бюджетен излишък, който вероятно ще бъде за втори път преразпределян до края на годината, а и със специално предвидени средства в проектобюджет 2009 (такива няма и това може да стане от бюджетния излишък на бюджет 2009) считам, че е наложително да бъде създаден нов специализиран Фонд за развитие. Неговият ресурс следва да бъде насочен както за проекти с изключително национално финансиране, така и за големи инфраструктурни проекти, за които средствата са от Структурните и Кохезионния фонд на ЕС, но и за тях е необходимо съфинансиране от държавния бюджет. Преимуществено внимание следва да се отдели и на инвестиции в селското стопанство и най-вече в областта на хидромелиорациите, тъй като иригационните съоръжения почти бяха унищожени или разпилени през последните 20 години. Поливните площи са намалели от 12,5 млн. дка до около 570 хил. дка, в т.ч. 86 хил. дка оризища. Това обстоятелство прави нашето земеделие (като страна, разположена в Южна Европа, с недостатъчни и неравномерно разпределени през годината валежи) неконкурентно с държави със сходен климат с нашата – Сърбия, Португалия и др. Фондът за развитие трябва да допълва скромния ресурс от 100 млн.лв. на учредения през миналата година фонд ФЛАГ, предназначен за общините, който се очаква в близко бъдеще да заработи. Със средства от фонда е наложително да бъде подпомогната „Бърза помощ”, Планинската спасителна служба при Българския Червен кръст, както и дирекция „Полиция” при МВР. И трите звена се нуждаят от високоманеврени хеликоптери, които да се използват за оказване на медицинска помощ и борба с престъпността. Специализирани самолети или хеликоптери трябва да се закупят и за гасене на пожари, което също е възможно да стане със средства от фонда. С оглед комасирането на земеделската земя след приемане на дълго отлагания закон е необходимо да се изкупува по пазарни цени земя при доброволно желание от собствениците с оглед оформяне на достатъчно големи парцели за модерно земеделие. Впоследствие тези парцели могат да бъдат предложени за продажба на лозопроизводители и т.н. да се реализира достатъчна печалба за държавния фонд. От него могат да се заделят необходимите средства за проучване и построяване на електроцентрали, произвеждащи електрически ток от алтернативни източници: слънце (чрез слънчеви фотоволтаични централи), вятър (чрез ветрогенератори) и биомаса (чрез биогенератори). Те ще спестят на България значителни средства за покупка на суровини (обогатен уран, въглища, петрол и газ), а същевременно в атмосферата няма да се изхвърлят хиляди кубически метра въглероден двуокис. От Фонда за развитие следва през следващата година да започнат търговите процедури за изграждане на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй”, за които България има лицензирани площадки. Това трябва да стане веднага, след като започне строителството на АЕЦ „Белене”. Така към 2015 г. нашата страна ще разполага с достатъчно енергомощности, за да е в състояние да затвори някои от остарелите ТЕЦ-ове, които сега обгазяват Стара Загора и Гълъбово и вероятно от 2010 г. заради тях ще започнем да плащаме солидни екосанкции на ЕК в Брюксел. Това се отнася и за ТЕЦ „Перник” и др. Същевременно по линията на публично-частното партньорство могат да бъдат потърсени инвеститори (чуждестранни и български) за изграждане на нови екологично чисти, модерни ТЕЦ на нови площадки в Маришкия басейн, за да се оползотвори единственият засега голям енергоресурс у нас – евтините лигнитни въглища, добивани по открит способ. Със средства от фонда следва да бъдат построени и няколко нови язовира и ВЕЦ на тях, отдавна исканият най-вече от Турция язовир на р.Тунджа при Елхово (предотвратява се и заливането при високо ниво на реката, както на Одрин, така и на Ямбол); на р. Места, на която водите изтичат неоползотворявани в Гърция, в Северна България – на реките Вит, Янтра и Осъм, с което ще бъдат решени и питейните проблеми, ще се преустановят водните режими в редица големи градове. Фондът за развитие трябва да набира ресурс и чрез емитиране на ценни книжа на световните финансови пазари (пласиране на еврооблигационни емисии, покупка на държавни ценни книжа на силно развити държави и т.н., но в никакъв случай – вложения в рискови емисии на акции на банки и фирми, които претърпяха резки флуктуации в последните 2 месеца).

3. Подобряване на регулаторната рамка на българския капиталов пазар чрез:

а) изготвяне на нормативна уредба и въвеждане на задължителен вътрешен корпоративен одит за инвестиционните посредници, емитентите (в т.ч. взаимни фондове и дружества със специална инвестиционна цел), които се котират на БФБ. За тази цел е необходимо изготвяне на нов законопроект за корпоративен вътрешен одит или ЗИД на Закона за публичното предлагане на ценните книжа и Търговския закон;

б) покана към реномиран чуждестранен борсов оператор за поемане на мениджмънта на БФБ. След стабилизиране на световните финансови пазари е необходима екстрена приватизация на държавния дял в БФБ, като се поканят преди всичко големите европейски борси, които проявяваха интерес към нея – във Франкфурт на Майн в Германия, както и Скандинавската. Интерес за сливане с БФБ бе проявяван и от Фондовата борса в Атина, но предвид по-малките й размери тя едва ли е подходяща за борсов оператор на БФБ;

в) поставяне на нова законодателна рамка и нова методика на регулярните проверки от Комисията по финансов надзор. Следва да се засили контролът и да се правят щателни проверки на място на емитентите и инвестиционните посредници, което най-добре ще се осъществява от нов държавен регулаторен и надзорен орган. Според мен Комисията по финансов надзор следва да бъде разделена на две: Комисия за надзор на капиталовия пазар и Комисия за застрахователен и пенсионно-осигурителен надзор.

4. Екстрено следва да се приведе в действие Законът за българската банка за развитие. Предстои да се учредят Националният гаранционен фонд и Фондът за капиталови инвестиции, което досега не е направено. Така биха поевтинели кредитите за представителите на малкия и средния бизнес.

5. В данъчната политика също трябва да се вземат екстрени мерки по отношение на:

А) Премахване на данъка върху дивидентите, който сега е 5%. По този начин ще бъдат насърчени инвеститорите да насочат допълнителен финансов ресурс (досега отделян като данък-дивидент) за модернизация и развитие на търговските дружества.

Б) Намаление с 5 пункта на данъка върху доходите на физическите лица за едноличните търговци, който е 15%. По този начин ще се унифицира тяхното данъчно облагане с това на юридическите лица, облагани с 10% корпоративен данък и с това на заетите по трудово правоотношение и на лицата, упражняващи свободни професии, които също се облагат с 10% личен подоходен данък.

В) Намаление с 2 пункта на осигурителната тежест на работниците и служителите и с още 2 пункта – на работодателите. Така ще остават повече средства за издръжка на семействата им, както и за технологично обновяване и развитие на предприятията от работодателите, да се повишат и заплатите на заетия персонал, като се спазват принципите на корпоративна социална отговорност.

Г) За стимулиране на коректните платци на ДДС данъчният кредит трябва да се връща за 15 или най-много 30 дни, без да се изчаква резултатът от данъчната ревизия, както е досега. Сегашната практика е удобна за данъчната администрация, но за данъкоплатците е понякога бреме.

Д) Създаване на финансова полиция, която да е на пряко подчинение на министъра на финансите, и разследваща финансовите престъпления и нарушения („източването” на ДДС и укриването на мита и акцизи).

Необходими са и други мерки, които ще повишат доверието в банковата ни система и ще активизират кредитирането от банките чрез известно намаляване на лихвите по кредитите за българския бизнес, които през последната една година са се повишили с около 1,5-2% и се свеждат до:

6. Повишаване размера на гарантираните влогове на граждани и фирми от 40 000 лв. на 100 000 лв., за което бе изготвен законопроект и НС го прие. ЕК обаче препоръча страните от ЕС да гарантират влоговете до 100 000 евро. България като член на ЕС трябва да изпълни тази препоръка, с което допълнително ще се внесе спокойствие и сигурност у вложителите. Това е наложително, независимо че 99,13% от влоговете у нас са под 40 000 лв. Някои страни в ЕС, като Германия, гарантираха 100% влоговете на своите граждани в банките.

7. Понижаване на минималните задължителни резерви на банките от УС на БНБ от 12% на 8%, колкото бяха до лятото на миналата година. По този начин ще бъде освободен значителен паричен ресурс от около 2,4 млрд. лв., който банките могат да предоставят на представителите на бизнеса под формата на кредити. Необходимо е да се променят от БНБ банковите регулации и банките-майки, предимно от страни от ЕС, на които са собственост повечето от българските банки, за да не могат да „изнесат” освободените средства зад граница.

8. Разработване на стратегии за развитие от МС (възможно е да се предвиди и известен финансов ресурс, без да се нарушават изискванията на ЕК за държавните помощи) на сравнително незасегнатите отрасли у нас и в света от световната финансова криза:

а) IT отрасъла;

б) леката химия – фармацията и производството на козметика.

в) битово машиностроене (в т.ч. бяла и черна техника). Част от българските фирми са изнесли своите производства на т.нар. черна техника в Китай (марките „Нео” и „Елит”) и при благоприятни условия могат да се произвеждат у нас.

Необходимо е в диалог с представителите на бизнеса и науката да се потърсят ниши в производството на някои авангардни и същевременно търсени стоки и да се наложат нови оригинални български артикули на световните пазари. Примерът на Финландия, която се наложи на глобалния пазар с марката „Нокиа”, е достатъчно показателен.

9. Възможно е като противодействие на световната финансова криза да бъде приложена и една не особено популярна мярка, особено в края на мандата на правителството на БСП, НДСВ и ДПС – умерено намаление (с не повече от 15-20%) на ненужните и дублиращите се административни звена (агенции и комисии). Бюджетът вече е внесен в НС и това едва ли ще е възможно да се осъществи от 1 януари 2009 г., но е напълно възможно да стане от началото на второто тримесечие или от средата на 2009 г.

Какво друго е характерно в проектобюджет 2009? Неговите основни макроикономически показатели са: ръст на БВП – 4,7% (планирано понижение с около 2% в сравнение с предходните две години); ниво на инфлацията – 5,4% (понижение около 2 пъти в сравнение с 2007 г. и 2008 г.); дефицит на текущата сметка – 22,2%, размер на преките чуждестранни инвестиции – 5374,4 млн. евро; валутен курс – 1,40 лв. за 1 щ.д. Прогнозата на Министерството на финансите е за намаление на преките чуждестранни инвестиции вследствие на световната финансова криза с около 800 млн. евро в сравнение с 2008-а. В прогнозната макрорамка има незначително намаление на дефицита по текущата сметка с 1,8% спрямо текущата 2008 година.

В областта на данъчно-осигурителната политика на правителството на тройната коалиция през 2009 г. не се очакват „революционни” промени. Министерството на финансите в общи линии запазва сравнително консервативната си фискална политика в т.ч. и въведените през предходните две години т.нар. плоски данъци в размер на 10% при облагане на стопанските субекти и на физическите лица, които са сред най-ниските размери на данъчни ставки в ЕС. При отделните видове данъчни вземания през 2009 г. предстои да настъпят следните промени:

1.В областта на подоходното облагане на физическите лица се запазва ставката от 10%. В размер от 10% се запазва ставката и за стопанските субекти по Закона за корпоративното подоходно облагане, ставката от 5% за данъците върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни юридически лица; запазва се и 15-процентната ставка на данъка върху доходите на физическите лица за едноличните търговци, с което на практика облагането им се приравнява с това на юридическите лица, които плащат и данък върху дивидентите. При проведените дискусии преди внасянето на данъчните проектозакони всички браншови и работодателски организации се обявиха против облагане на дивидентите и по-високата ставка за едноличните търговци, но възражнията не бяха взети предвид. Далновидната данъчна политика в период на криза е противоположна на провежданата спрямо тези две категории, които заплащат по-високи данъци в посочените категории. При обсъждането на бюджета на съвместното заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията за икономическа политика при НС КНСБ и КТ”Подкрепа” възразиха срещу увеличението само с 20 лв. на разходите за ваучери за храна на работниците и служители (от 40 лв. на 60 лв.). Може да се приеме, че имат право, но е основателен въпросът какво са направили двата синдиката повече фирми и заетите в тях да ползват тази преференция?

2. Не се променя чувствително данъчният режим на заплащане на ДДС през 2009 г. Данъчната ставка остава 20% за всички стоки, в т.ч. лекарства, храни и учебници. Не бяха приети някои разумни предложения от страна на представителите на бизнеса за въвеждане облекчения при облагане с ДДС от процесуално естество. През следващата година са предложени някои незначителни промени, които синхронизират ЗДДС с Директива 2007/74/ЕО и решения на СЕО. Те се отнасят до освобождаването от ДДС на вноса на стоки, внасяни с личния багаж на пътник, пристигащ от трета страна. Има предложение от МФ за синхронизиране на режима на облагане с ДДС у нас с Директива 2006/112/ЕС, по силата на която данъчно задължено лице от страната към друга държава-членка за целите на неговата икономическа дейност се приравнява на възмездна доставка. Положителни са предложенията от страна на правителството за промяна на режима за облагане с ДДС при възникването на данъчно събитие за доставките при условията на бартер. През 2009 г. ще се освободят от ДДС доставките на имплантируемите медицински изделия, задвижвани от човешка енергия, което е в съответствие с практиката в останалите страни от ЕС.

3. В данъчния режим при облагане с местни данъци и такси на физическите и юридическите лица Министерството на финансите предлага чувствителна промяна, но тя е без значими финансови последици за данъкоплатците. С 50% се повишава данъчната оценка на земеделските земи и горите, както и на сградите и респективно с 50% се намалява данъчната ставка на данъка върху недвижимите имоти. На практика се компенсират взаимно двата компонента при облагането на недвижимите имоти. От друга страна, данъчните оценки на недвижимите имоти отново ще бъдат по-ниски от пазарните им цени, независимо че се очертава спад при някои от сегментите на пазара на имоти у нас.

4. При облагане с акциз на стоките, за които е предвидено съгласно Закона за акцизите и данъчните складове да бъдат облагани, има изменения в посока на повишаване на ставките. Завишават се акцизните ставки, които фигурират в приетите графици при преговорите за присъединяването ни в ЕС. През 2009 г. ставките на бензина, дизела, пивото (бирата) и спиртните напитки няма да бъдат увеличавани. Ще нараснат ставките на акцизите за:

– керосина: от 535 лв./1000 л на 565 лв./1000 л;
– въглищата и кокса: от 0,40 лв. на 1 гигаджаул на 0,60 лв. на 1 гигаджаул топлотворна способност;
– електрическата енергия за стопански и административни нужди: от 1,20 лв. на 1 мегаватчас на 1,40 лв. на 1 мегаватчас;
– цигарите: от 79 лв./1000 къса на 102,3 лв. на 1000 къса.

По-голямо е увеличението на акцизите на цигарите. Експертите на агенция „Митници”, които 2006 г. са оторизирани с контрола върху акцизните стоки. трябва да намерят такива механизми, с които да ограничат контрабандния внос на цигари. Те са призвани по силата на данъчното ни законодателство да не допускат на пазарите търговците на цигари без бандерол за платен акциз. Увеличението на акцизите през 2009 г. ще влоши допълнително финансовото състояние на „Булгартабак” АД, чийто пазарен дял през последните три-четири години у нас намалява прогресивно, а приватизацията му се отлага. Необходимо е да се припомни, че допреди 20 години той бе един от малкото мултинационални концерни у нас с предприятия в бившия СССР и др. страни, а сега е в незавидно състояние.

5. Някои механизми при преразпределение на осигурителната тежест на гражданите ще претърпят значителни промени през 2009 г. Ще се запази размерът на осигурителната вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване на 5%, а разпределението й 10:8 между осигурителите и осигурените лица. Вместо държавата да дотира фонд „Пенсии”, както досега, тя започва да участва в неговото формиране с 12-процентна вноска. Съотношението между осигурените, осигурителите и държавата е съответно 8:10:12. От 1 януари 2009 г. се увеличава здравноосигурителната вноска от 6 на 8% при запазване на същото разпределение между работниците и работодателите, т.е. 40:60. Минималните вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” се намаляват от 0,5 на сто на 0,1 на сто. Увеличава се месечният осигурителен доход на самоосигуряващо се лице от 240 на 260 лв. Запазва се максималният месечен осигурителен доход на 2000 лв. В редица сфери: банковия сектор, IT индустрията и търговията, недвижимите имоти, строителството, телекомуникациите и т.н. се получават сравнително големи заплати и не е редно да остане въведеният преди няколко години таван на осигурителния доход от 2000 лв. Тенденцията е да отпадне след няколко години таванът на максималната пенсия, която през 2009 г. се повишава от 490 лв. на 700 лв. В повечето страни от ЕС няма таван на максималната пенсия, но над определен размер тя подлежи на лично подоходно данъчно облагане.

От някои работодателски организации (Българска стопанска камара) предлагат и други антикризисни мерки. Нейното ръководство в открито писмо до правителството и медиите апелира да се предприемат
спешни превантивни мерки в следните сфери:

1. Да се коригира бюджет 2009, както и бюджетните политики и програми при възприемане на следните основни параметри:

– ръст на БВП – до 2% (вместо предвидените 4,7%);
– инфлация в края на годината – 4,5 % (вместо 5,4%);
– дефицит по текущата сметка – 24-26% от БВП (вместо предвидените 22,2%);
– чуждестранни инвестиции – до 4 млрд.евро (вместо предвидените 5,300 млрд.евро);
– разпределителната роля на бюджета да се намали от 40 на 38% от БВП;
– да се предвиди ниво на консолидираното бюджетно салдо в размер на 5-6% (вместо 3%);
– максималното ниво на национални субсидии за нефинансови предприятия да е до 0,4% от БВП (вместо предвидените 0.6%).

2. Да се преразгледа разпределението на бюджетния излишък за 2008 г.: да се увеличи делът на средствата за инвестиции в транспортната инфраструктура и да се ограничат социалните разходи.

3. С оглед на подобряване на бизнессредата БСК предлага:

– отделните министерства спешно да приемат антикризисни програми за управляваните от тях сектори;
– да се предприемат нужните стъпки за по-ефективно усвояване на европейските фондове. Особено внимание да се обърне на оперативните програми „Транспорт”, „Околна среда” и „Регионално развитие”;
– да се анализират тесните места в административното обслужване и където е възможно част от дейностите да се аутсорстват към частни изпълнители. Правителството трябва да провокира местните власти да извършат подобен анализ за улесняване обслужването на бизнеса и на общинско ниво;
– да се изгради клирингова институция за изчистване на междуфирмените задължения. Основни кредитори на икономиката към момента са държавни структури, като НЕК и „Булгаргаз” АД. Да се преоценят сроковете за превеждане на бюджетните средства на първостепенните и второстепенните разпоредители, тъй като всяко забавяне на тези плащания е генератор на междуфирмена задлъжнялост (надхвърлила вече размера на БВП). Не трябва да се забравя, че при повишаване цената на кредита, междуфирмената задлъжнялост крие сериозен дестабилизационен потенциал;
– да се използват възможностите за хеджиране на риска, свързан с цената на петрола и курса на американския долар;
– да се предприемат нормативни изменения и административни мерки за значително ускоряване връщането на данъчния кредит; да се ускорят данъчните проверки, вкл. чрез аутсорстването на тази дейност към експерт-счетоводители;
– да се засили ролята на публично-частните партньорства и да се ограничи ролята на държавата в управлението на търговски дружества;
– да се активизира дейността по приемане на мерки за намаляване на сивия сектор в икономиката, вкл. да се пристъпи към ограничаване на кешовите плащания;
– незабавно да бъде внесено за консултиране и приемане разпределението на квотите за търговия с емисии на въглероден двуокис;
– Министерският съвет спешно да обсъди възможността за придобиване на емисионни права по Протокола от Киото за реализиране на приход, не по-малък от 1 млрд. евро, по примера на Чехия;
– БНБ да пристъпи към последователно намаление на задължителните минимални резерви на банките при поемане от тяхна страна на ангажимент за етична политика по отношение лихвите по депозитите;
– да се предприемат мерки за ограничаване износа на национален финансов ресурс и депозирането му в чужди банки чрез ефективен текущ контрол на БНБ;
– да се въведат допълнителни изисквания за доказване на доход на база платени данъци при отпускане на потребителски кредити;
– да се преустанови инерцията при търсене на работна ръка отвън и да се приемат законодателни мерки за осигуряване гъвкавост на пазара на труда, с оглед стартиралите вече процеси по закриване на работни места.

Някои от предлаганите мерки от БСК едва ли биха възможни, независимо че на пръв поглед са позитивни. Спорно е намаляването на преразпределителната роля на бюджета от 40% на 38% в период на криза. Обикновено страните със социално-пазарно стопанство в такива етапи от своето развитие засилват преразпределителната роля на фиска с оглед на компенсиране на загубите на банки, техни длъжници от промишлеността и физически лица, както стана в САЩ неотдавна.

В заключение е необходимо да се посочи, че макар световната финансова криза да не е засегнала в голяма степен нашата страна, тя не бива да е неглижирана. Тревожно е спокойствието, с което се отнасят някои представители на изпълнителната власт към тези процеси, изразявайки становище, че страната е съхранена от ударите на кризисните явления. Засега липсва и антикризисна държавна програма на българското правителство, а Германия, Франция и др. развити страни приеха такива програма. От една страна, е добре, че бюджетът за 2009 г. е максимално консервативен и рестриктивен и предвижда възможно най-много публични инвестиции в инфраструктура, но от друга – ограничаването на социалните разходи „удря по джоба” българските пенсионери (според мен увеличението на пенсиите трябваше да е от 1 януари 2009 г., а не от 1 април) и социално-слаби наши сънародници. Наложително е ръководствата на фирмите своевременно да обмислят и приемат и свои индивидуални корпоративни антикризисни програми. Вероятно пред Консултативния съвет за подпомагане на министър-председателя Сергей Станишев при изготвяне на антикризисни мерки, начело на който е бившият френски премиер Доминик дьо Вилпен стои и въпросът за изготвяне на цялостна програма за преодоляване на последиците от кризата у нас.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук