Интервю с доц. д-р Хараламби Паницидис
Хари Паницидис е доцент, доктор по философия, преподава история на философията в СУ “Св. Климент Охридски”. Чете лекционния курс “История на марксизма”. Изследователските му интереси са съсредоточени в областта на философия на историята и философия на културата. Автор е на монографиите “Носталгия по онтология” и “Поетика на желанието”.
Ангел Николов: Доц. Паницидис, вие организирахте и участвахте в научна конференция, посветена на Карл Маркс, която се състоя на 23 и 24 октомври т.г. и е първото такова събитие по мащаба си в нашата страна след промените. Как оценявате представените доклади?
Хараламби Паницидис: Не е първото. Наскоро в Пловдив се проведе конференция, посветена на Марксовия текст “Капиталът”. И тъй като не съм присъствал на нея, не мога да направя сравнение. Във всеки случай и двете конференции, според мен, имат своето място като събития, показващи възвръщане на интереса към Марксовото творчество. Докладите, представени на конференцията в СУ “Св. Климент Охридски” показаха различни гледни точки към Марксовите текстове и съответно различни интерпретационни модели и подходи към техния анализ. С малки изключения, всеки един от участвалите се бе опитал да осмисли конкретен аспект или проблем от идейното наследство на немския мислител, имплицирайки го към съвременната действителност. Като цяло, всички представени текстове определено изразяваха нагласата към непредубеден, съвременен прочит на Марксовото теоретично наследство.
А.Н.: Има ли конкретен повод за организирането на подобна конференция днес?
Х.П.: Конкретният повод за организиране и провеждане на конференцията естествено беше 190-ата годишнина от рождението на К. Маркс. Разбира се, зад усилието, което беше необходимо за осъществяване на подобна конференция беше и убеждението, че идеите на Маркс все още имат свое запазено място не само в контекста на съвременните социални теории, но и за осмисляне на съвременната история.
А.Н.: Доколко организирането и провеждането на подобен тип конференция е обусловено от протичащите процеси в политическото пространство и в българското общество като цяло?
Х.П.: По една случайност времето, в което се състоя тази конференция съвпадна с възникналата световна финансова криза, засегнала финансово-икономическата конюнктура и в България. Поради това на заключителното заседание бяха повдигнати редица въпроси, свързани със съвременната социална и политическа структура на българското общество. Конкретна обусловеност обаче между организирането и провеждането на тази конференция и процесите, характеризиращи ситуацията в българското политическо и обществено пространство едва ли би могла да бъде намерена. Но пък дискусиите, които възникваха по време на заседанията, показаха, че възможностите за имплициране на Марксовите идеи при критичния анализ на статуквото все още не са изчерпани.
А.Н.: Как изглежда тази конференция в контекста на близо 20-годишното нихилиране и отричане на Марксовите идеи и възгледи в България?
Х.П.: Сам по себе си отказът от изследване на Марксовото творчество говори за теоретично късогледство. За мотивите, които стоят зад всеки един отказ не мога, а и не бих се наел да съдя. Но, ако се правят заключения по проявеният интерес към конференцията, то нейното провеждане се оказа повече или по-малко навременно, което не говори за нищо друго, освен че историята на големите идеи следва по-различен път от този на дребнавата злободневност на користолюбивото приспособяване към статуквото.
А.Н.: Бихте ли се наели да оцените перспективите пред съвременните марксически изследвания в България?
Х.П.: За да има перспективи, трябва да съществува основата, върху която те биха били възможни, което означава нито повече, нито по-малко, че Маркс в България трябва да бъде прочетен отново.
А.Н.: През периода на т.нар. реален социализъм също са се правели редица изследвания върху творческото дело на Маркс и Енгелс. Можете ли да посочите позитивите и негативите на проведените през този период изследвания?
Х.П.: Не мога конкретно да отговоря на този въпрос, тъй като публикациите, свързани с творчеството на Маркс по времето на социализма бяха твърде много и твърде различни по своя характер и съдържание, а и не съм се занимавал специално с българския марксизъм. Но все пак, що се отнася до философското осмисляне на идеите на Маркс има няколко имена на български изследователи, чиито текстове рязко се открояваха със своята дълбочина и оригиналност. Тук няма да ги споменавам, защото ще ми трябва доста място, за да обоснова своя избор.
А.Н.: Възможен ли е неидеологически прочит на Маркс?
Х.П.: Въпросът е твърде двусмислен, доколкото разбирането на понятието идеология не е никак еднозначно. Възможни са всякакви прочити на Маркс и затова свидетелстват публикациите върху неговото творчество. Така че проблемът е по-скоро във въпроса възможен ли е адекватен прочит на Маркс? Тогава бих отговорил, че е възможен. Но такъв прочит би бил само онзи, за който критичното отношение към съвременната социална ситуация е така присъщо, както критичното отношение на Маркс към изследваната от него социална действителност.
А.Н.: Доколко БСП в идейно-теоретичен, програмен и конкретно-политически план се ръководи от принципите и постулатите на марксизма?
Х.П.: БСП, по мое мнение, отдавна се е отказала от осмислянето и преосмислянето на Марксовите идеи. Да не говорим за тяхното имплициране към съществуващата действителност. Някои нейни членове и симпатизанти може и да правят точно обратното, що се отнася до теорията, но този факт не може да бъде приписан като тенденция, характерна за самата партия.
А.Н.: Маркс стана отново популярен в контекста на глобалната финансова криза. Приложими ли са формулираните през ХІХ в. от Маркс критични и теоретични постановки към съвременния глобален капитализъм?
Х.П.: Маркс стана популярен именно в средите, които отхвърляха неговото творчество. Но това не го прави автоматично техен фаворизиран автор. Стреснати от безпристрастните прогнози на Маркс по отношение на някои от най-негативните тенденции в развитието на капитализма, те отново ще се опитат да ги тушират във всяка една от сферите, в които те се проявяват, но с разбираеми и достъпни за тях средства. Средства, които по никакъв начин не биха нарушили господството на отношенията, характерни за съвременното състояние на капитализма.
А.Н.: Рухна ли митът за саморегулиращия се пазар?
Х.П.: Митът за саморегулиращия се пазар рухна, но на негово място ще се появи или поне започва да се създава нов мит – този за вярата във възможността, че пазарът ще може винаги да бъде регулиран, т. е. митът, че капитализмът може да бъде спасен винаги, по всяко време и по някакъв начин. Що се отнася до самите тези на Маркс, то те трябва да бъдат приложени към сегашното състояние на капитализма. С други думи, съвременният капитализъм трябва отново да бъде изследван и анализиран цялостно така, както това е направил Маркс по отношение на капитализма от ХIХ век.
А.Н.: Какво трябва да бъде участието на държавата в съвременния политически, икономически и обществен живот?
Х.П.: Както показа съвременната финансова и икономическа криза, държавата трябва да е способна да регулира по някакъв начин отношенията в едно общество не само в критични за него състояния, защото и тя е част от това общество, но и да може да участва в решаването и на глобални проблеми – било то по време на криза и или пък в конкретни критични ситуации, възникващи в някоя точка на планетата. Но това са всеизвестни неща и не мисля, че тук има да се прибави нещо кой знае какво ново. Друг е въпросът доколко съвременната държава е способна да се справи цялостно с подобни проблеми, тъй като тя, все пак е институция, която по един или друг начин е ангажирана да защитава преди всичко интересите на малцинството на богатите срещу тези на всички останали социални слоеве. Но това е друг въпрос и тук той едва ли може да бъде поставен в цялата му значимост. Българският преход недвусмислено показа каква е и за кого е държавата при всички правителства, които го осъществяваха – независимо от разликите в политическата им реторика.
А.Н.: В историята на работническото движение винаги е имало разкол между социалдемократи и комунисти; между тези, които се ограничават само до реформирането на капитализма и тези, които се стремят към цялостното му преодоляване. Актуална ли е тази дилема днес? В този контекст, какви са историческите хоризонти на капитализма?
Х.П.: Различията в политическите и социалните стратегии на социалдемократическите и комунистическите партии съществуват и днес. Големият въпрос обаче е, дали съвременните комунистически партии са в състояние да осъществят определена промяна на съвременната социална система. Защото тук нещата опират не само до придържане към определена теоретична позиция, но и до способността, волята, лидерските качества, подготвеността за една такава промяна. По-скоро в този контекст е актуален проблемът за субекта на историческото развитие.
А. Н.: В каква насока трябва да са ориентирани бъдещите изследвания върху Маркс?
Х. П.: Марксовият анализ на капитализма е системен, цялостен анализ. Изводът се налага от само себе си и не е необходимо да се повтарям. Разбира се това не изключва изследователските търсения, свързани с осмислянето не само на глобалните проблеми на капитализма, но и на неговите конкретни форми на проява в различните сфери на общественото цяло.
А. Н.: Вие участвате съвместно с доц. Е. Минева в провеждането на единствения систематичен курс по история на марксизма в Софийски университет. Интересуват ли се студентите от Маркс днес?
Х. П.: Курсът се провежда всяка година, което говори, че интерес има и ще продължава да има, тъй като Марксовите текстове в много отношения помагат на студентите да се ориентират в редица актуални проблеми, свързани с разбирането на онтологията на съвременния капитализъм.
А. Н.: Върху какво работите в момента?
Х. П.: Работя върху някои конкретни аспекти от творчеството на Хегел и Маркс, както и върху проблеми на философия на историята, разработвани от руски автори в края на ХIХ и началото на ХХ век.
Интервюто взе Ангел Николов
