МАРКСИЗМЪТ И ХХІ ВЕК

0
209


Ето вече над 160 години, откакто е създадено марксисткото учение. Както е известно, то се разпространи в целия свят. Не остана държава в света, неизпитала неговото влияние. В различно време, в различни модификации много политически партии го приеха като своя идеология. И когато някои от тях бяха на власт, го налагаха като господстваща идеология. Неговите поддръжници и последователи достигаха стотици милиони.

Марксизмът даде и дава своя мощен отпечатък върху практическото протичане на социалните процеси както в отделните страни, така и в международен план. Поради сложността и противоречивостта на общественото развитие, след смъртта на основателите на марксизма, той се диференцира в редица политически течения – ленинизъм или болшевизъм, което е едно и също, социалдемократизъм, троцкизъм, еврокомунизъм и др. Някои политически течения се кичеха с неговото име, но всъщност му бяха чужди, като обективно го дискредитираха и подпомагаха усилията на антикомунистическите сили. Такъв е случаят със сталинизма, по-точно със сталинисткия тоталитаризъм.

Историята на марксизма се характеризира с вълнообразност, тя познава както победи, така и поражения. Милиони пъти отричан, фалшифициран, хулен и обявяван за мъртъв, но от всяко отрицание и опело той възкръсва като птицата феникс, освобождава се от неточности и остарели положения, обогатява се с анализи на нововъзникналите социални реалности и продължава още по-успешно да насочва човешката практика към възможно най-хуманните перспективи, да придава панорамни мащаби на човешката мисъл и на човешкия дух. Хиляди последователи на Маркс и Енгелс повече или по-малко успешно разработваха и разработват научни проблеми. Натрупа се огромна литература, в която се съдържа немалък принос в обогатяването на обществознанието.

Най-тежкият удар върху марксизма беше нанесен от сталинисткия тоталитаризъм. Безпрецедентният крах на последния в края на 80-те години на ХХ в. в СССР и европейските сталинистко-тоталитарни страни даде възможност на антикомунизма да представя този крах като провал на комунистическия идеал и на марксизма като негова теоретическа основа. Мнозина бивши „марксисти”, движени от посоката на новия вятър, от кариеристични и меркантилни съображения, побързаха да регенерират, разграничавайки се от марксизма, а някои започнаха публично да го отричат и ругаят, като се стремят да превърнат комунизма в мръсна дума.
Но и този път приспособленците и ренегатите ще се излъжат. Един от тях, известен професор във философско-естетическите среди у нас, в своята „Отрицателна изповед за ХІХ и ХХ век” (7) на пределна възраст разчиства съвестта си от „десетилетни заблуди” и облекчава душата си от „десетилетни догми”. Както вече посочих в печата (4), тези заблуди и догми са основополагащи постановки на Маркс. С други думи, ренегатът не хаби перото си с подробности, той не критикува Плеханов, Ленин, Кауцки, Благоев, Грамши, а стреля в основоположника, срещу гениалните обобщения на Маркс, част от които са формулирани в знаменития му предговор към неговата книга „Към критиката на политическата икономия” (1859 г.). Отрицанието на марксизма в случая, освен че е епигонска проява с един век закъснение, блести със своята повърхностност, с премълчаване на фундаментални социални факти и процеси. Нашият ренегат признава, че много пъти се е заблуждавал и допуска, че може би и сега се заблуждава. Съпоставяйки марксизма с процесите на общественото развитие в нашето съвремие, се вижда, че това наистина е така.

Изобщо може да се каже с увереност, че и този път антикомунизмът ще бъде опроверган. В следващите десетилетия в практическите взаимоотношения между хората, общностите и страните ще продължи осъществяването на прогнозата на марксизма за бъдещето на човечеството, при което този коренен процес ще обхване целия свят, а антикомунизмът, изживял времето си, ще бъде захвърлен в историческия музей.

За да не бъда голословен, ще взема четири примера от сегашната действителност в света, които илюстрират убедително духовната и методологическа мощ, несъкрушимостта на постоянно обновяващия се и развиващ се марксизъм.

Преди всичко това е примерът на Китай от последните три десетилетия. Китай вече преодолява многовековната си изостаналост. Едва ли има съмнение, че в предстоящите две-три десетилетия той ще изпревари САЩ по брутен вътрешен продукт. Същевременно бързо се издига културно-образователното и жизненото равнище на народа. Красноречив факт, който илюстрира всестранния напредък на Китай, е блестящо проведената олимпиада в Пекин през 2008 г. Под ръководството на най-добрия държавник в света от края на ХХ в. Дън Сяопин беше преодоляна китайската модификация на сталинисткия тоталитаризъм в лицето на маоизма и се достигна до удивителни успехи, които накараха най-изтъкнатите специалисти в света да заговорят за китайско чудо, нямащо прецедент в историята на човечеството. В теоретическата основа на политиката на монополната Китайска комунистическа партия китайското ръководство поставя на първо място марксизма заедно с неговото най-цялостно и вярно продължение – ленинизма.

Искам също да напомня за анкетата на Би Би Си през 1999 г., която обяви Маркс за мислител на хилядолетието. Тази анкета е толкова повече симптоматична, защото се организира от немарксистка институция с участието на немарксисти.

Силно впечатление прави оценката на Маркс, предложена от Жак Атали, френски икономист и бивш съветник на френския президент. Книгата му „Маркс или световният дух” се появи на френски през 2005 г. Немарксистът Атали, от една страна, бездоказателствено говори за крах на марксизма, очевидно смесвайки сталинисткия тоталитаризъм с комунизма. От друга страна обаче, Атали нарича Маркс изумителен гений и подчертава, че с каквато и тема да се захваща, винаги се пита какво Маркс е мислил по въпроса и винаги намира прочита на Маркс за изключително интересен. С други думи, Атали фактически признава основателността и актуалността на марксисткото учение. По-висока оценка на това учение от обявяването му за световен дух, което прави Атали, едва ли може да му се даде.

През ранната есен на 2008 г. в пресата (5) бе публикувано изявлението на Йорн Шутрумпф от берлинското издателство „Карл Диц”, че продажбите на „Капиталът” досега през годината в сравнение с 2005 г. са се увеличили три пъти, като продължават, и че купувачите са предимно млади хора. А министърът на финансите на Германия П. Щайнбрюк в интервю за сп. „Шпигел” е заявил, че имало нещо вярно в теорията на Маркс, например в това, че капитализмът се самоунищожава от алчност.

И така, за марксизма не само като учение на миналото, а като учение и на бъдещето, може много да се пише. Аз ще засегна накратко само няколко въпроса.

Съчетание на гениалност и висша нравственост

Гениалността на Маркс, тук ще прибавя и Енгелс, се състои първо в личните им качества като мъже на науката. Огромна ерудиция и информираност. Обширна и задълбочена езикова подготовка: ползване на немски, английски, френски, руски, латински, гръцки език, а Енгелс ползва и редица други езици. Изумително умение да се анализират най-сложни социални процеси и явления, да се достига до най-дълбоката им същност, да се правят обобщения и формулират съответни категории от най-висшите нива на научното познание.

Тези лични черти намериха израз в гениални разработки в редица направления на научното познание. Маркс и Енгелс направиха основополагащ принос в цялостното развитие най-малко на четири фундаментални науки: политическата икономия, философията, социологията, политологията. Те разработиха отделни възлови проблеми или подхвърлиха ключови постановки от редица други области на науката: история, естетика, право, религиознание, военна теория, етика и др.

Нито едно друго учение от миналото и сега в областта на обществознанието не може да се сравнява с марксизма – нито по обхват, нито по дълбочина на анализа, нито по постигнати познавателни резултати. Марксизмът съедини социалната наука с практическото политическо движение на работническата класа, на наемния труд. Той не само обяснява света, а съдейства за неговото изменение. И в това отношение той е без прецедент. Негова изключителна заслуга е формулирането и обосноваването на социален идеал на трудещите се.

Основателите на марксизма направиха голям брой прогнози за развитието на човешкото общество: за неизбежния край на капитализма в резултат на диалектическото взаимодействие на производителните сили и производствените отношения; за периодичните кризи на капиталистическата система – илюстрация на което е сега разразилата се финансова криза в развитите капиталистически страни и преди всичко в САЩ, големината на опасността от тази криза се разкрива в огромната сума от 700 милиарда долара, отпусната за нейното предотвратяване само в САЩ; учудва с точността си прогнозата за неизбежността на Първата световна война и последиците от нея; за първи път в литературата Маркс и Енгелс разкриха обективната закономерна тенденция към глобализация в света; все повече назряват предпоставките за осъществяване на прогнозата за отмиране на държавата, политиката, етническите общности, религията и т.н.

Гениалността на Маркс и Енгелс се съчетава щастливо с висша нравственост. В това отношение те оставиха пример, непознат в историята на човечеството. Преди всичко те съблюдават прецизно и безкомпромисно правилата на научната етика. Те посочват и цитират всички ценни идеи, постановки, разработки на авторите преди тях. В това отношение те съблюдават строго един от обективните закони на научното познание – приемствеността. Същевременно се разграничават от едностранчивостта, от погрешните според тях твърдения и теории.

Без такова спазване на правилата на научната етика не може да се твори наука. Затова не учудва, че най-високите оценки на Хегел например излизат от перото на Маркс и Енгелс и същевременно те са най-последователните критици на неговия идеализъм.

Но не само в научните си изследвания Маркс и Енгелс показват образци на висша нравственост. Тази нравственост е налице и в личните им взаимоотношения. Известно е, че Маркс от началото на 50-те години на ХІХ в. непрекъснато има здравословни проблеми. До смъртта си той хронически страда от редица заболявания. Малко са дните, когато е относително здрав. Но въпреки това той работи напрегнато и денонощно, за да завърши епохалното си научно и практико-политическо дело. При това Маркс и семейството му страдат от жестоко безпаричие. Често пъти всичко ценно в квартирата им, както и дрехите, е заложено. Ако не е била финансовата помощ от страна на Енгелс в продължение на повече от три десетилетия, Маркс биологически не би оцелял. Трябва човек да прочете преписката им – почти всекидневна, – за да почувства при какви ужасни условия е работел Маркс, притискан, тормозен и заплашван от хазяи, бакали, кредитори и т.н. почти непрекъснато. Енгелс в продължение на 19 години жертва значителна част от времето си, занимавайки се с промишлено-търговска дейност в съсобственото на баща му предприятие, за да осигури средства за семейството на своя приятел. И никога никакъв намек, че дадените пари трябва да му се върнат. Освен това в продължение на години Енгелс пише статии, които от името на Маркс се публикуват в “New-York Daily Tribune” (САЩ), за да се осигурят средства. След смъртта на Маркс Енгелс се заема с подготовката за печат на втория и третия том на „Капиталът” – една огромна по трудност научна задача, пренебрегвайки собствените си научни планове. И още нещо: многократно Енгелс подчертава, че главната заслуга за разработката на новото учение принадлежи на Маркс, че Маркс е стоял по-високо със своите аналитични и евристични възможности.

И за двамата тук трябва да се прибавят постоянните политически преследвания на немското правителство, подпомагано от френското, белгийското и английското правителства, грубите ограничения на цензурата и други подобни. И двамата, Маркс и Енгелс, са могли с лекота да си осигурят охолен хайлайфен живот със своята гениалност. Но те тръгват по пътя на обективността и социалната справедливост, подхвърляйки се на непрекъснат полицейски тормоз. И досега те си остават недостижими като учени обществоведи, дали безпрецедентен пример на нравственост в името на велик социален идеал.

Въпросът е: дали теоретико-политическото дело на двамата гении вече принадлежи само на миналото или е съхранило своята актуалност и действеност и в нашето съвремие. Така ние стигаме до сегашната оценка на марксистката методология и на социалния идеал, обоснован от марксизма.

Марксистката методология

Тя се осъществява на редица нива, най-абстрактното от които е философската методология. Както е известно, със своите разработки и категории философията характеризира всеобщи свойства и закономерности на безкрайната материя, валидни за всички области на действителността. Тъкмо затова нейните постановки важат за всички науки, за всички форми на социалната практика. Пита се: остават ли в сила постулатите на марксистката философия в сегашните условия, за сегашните направления на научните изследвания и за сегашните насоки на общественото развитие?

Широко известно е, че марксистката философия възприе в своето съдържание всички ценни моменти – теории, категории от домарксовата философия. Но това не беше механичен процес. Марксизмът извърши допълнителна изследователска работа, преструктурира наследените обективни философски знания, органично ги включи в собствените си познавателни разработки, за да стигне до своята цялостно изградена философска теория в лицето на диалектическия материализъм.

Материя и движение, време и пространство, вътрешна противоречивост на всички обекти, която е източникът на тяхното самоизменение и самодвижение, качество и количество в тяхната необходима взаимовръзка, необходимост и случайност, познаваемост на действителността и неизчерпаемост на познанието, което има отразителен характер, диалектическо отрицание и приемственост и т.н. – нима всички тези категории, които са кристализация на постигнатото философско познание, са загубили своето значение за науките и за обществената практика в съвременните условия?

При това те доизградиха материализма, като приложиха неговите категории към социалните процеси. Материалистическата интерпретация на общественото развитие се оценява от Енгелс като велико откритие на марксизма наред с откритието на принадената стойност и по-конкретно на механизма на експлоатацията на наемния труд.

В сърцевината на така създадения исторически материализъм стои постановката за обективния характер на обществената действителност и на законите на нейното развитие. Тази постановка бе потвърдена в отрицателна форма от краха на сталинисткия тоталитаризъм. Като обществена формация, която представлява отклонение от линията на обществения прогрес, той е характерен с възможно най-пълна концентрация на социалните ресурси в ръцете на социалното управление. От своя страна то е изцяло централизирано. На върха на властовата йерархия стои личната власт на повече или по-малко обожествен ръководител. От него излизат всички главни управленски инициативи, а когато се даде възможност на ръководител от най-близкия му антураж да предложи управленско решение, то предварително се съгласува с първия ръководител и това изрично се декларира от съответния деец. Със своя субективизъм и волунтаризъм като вътрешно присъща особеност на сталинисткия тоталитаризъм, последният никога не би загинал, ако обществената действителност не се подчиняваше на обективни закони.
Повече примери едва ли са нужни, за да се докаже актуалността и валидността на марксистката философия за нашето съвремие.

Но нека се спуснем на по-ниското ниво – на нивото на социологическата методология. Маркс и Енгелс откриха, аргументираха и формулираха общосоциологическия закон за определящата роля на начина на производство във функционирането на социологическата система на обществото.

Най-важният елемент на производствените отношения като главна страна на начина на производство, според марксизма, са собственическите отношения. От 10 ноември 1989 г. досега у нас хищната борба за преструктуриране на собствеността, за заграбване на по-голям пай от нея при почти пълното приватизиране на държавната и колективната собственост се оказа талвегът на цялостния обществен процес. Всичко друго през двете десетилетия на реставрация на капитализма се намира на по-заден план. С други думи, отрицателите на марксизма действат точно според неговите постулати. Така се формира по криминално-разбойнически начин нова едра капиталистическа класа. Отгоре до долу страната се тресе от корупция. Държавата, като започнем от президентството, правителството и Народното събрание и свършим с кметството на присъединеното към дадена община село, обслужва новите господари на живота, придобили в огромното си мнозинство по спекулативно-криминален път десетки и стотици милиони лева. Затова досега няма осъден нито един крупен присвоител по нелегитимен път на обществена собственост. Досега няма и нито един случай на разкрити и осъдени убийци, а поръчковите убийства са над 250 и част от тях са извършени посред бял ден в центъра на София. Както се вижда, в рамките на новия капиталистически тип социологическа система на нашето общество съответният начин на производство подчинява на себе си в една или друга форма пряко или косвено всички останали елементи на системата.

И така, на социологическото ниво марксистката методология ни най-малко не е загубила валидност.

Едва ли е необходимо да говоря за политикоикономическия елемент на марксистката методология. Едно от най-великите открития на марксизма е разкриването на същността на капиталистическата икономика, на нейните закономерности и движещи сили. Разбира се, капитализмът преминава различни етапи в развитието си, появяват се нови икономически реалности, които изискват допълнителен анализ.

Сега например в целия свят водещата форма на частна собственост е акционерната. Обръщам внимание на нея, защото с това са свързани качествени изменения в структурата и функционирането на капиталистическата икономика. А те подготвят важни предпоставки за преодоляване на капитализма. При самата поява на акционерната собственост преди около 140 години, Маркс и Енгелс й дадоха забележителни характеристики. Една от тях и сега е крайно важна и е свързана с неизбежния крах на капитализма. Става дума за разграничението на собственическата и управленската функция в организацията на производството. Появи се мениджърът, започнал да извършва управлението на фирмата. Собственикът, започващ да живее от рязане на купони, става излишен, тъй като не е необходим повече за организацията на производствения процес. Около 60 години по-късно това закономерно историческо явление беше забелязано и от Ортега-и-Гасет. Той отбелязва: „Западните буржоа много добре знаят, че и без комунизъм дните на онези, които живеят изключително от ренти, прехвърляни впоследствие на децата им, са преброени” (6:169-170). На отделянето на управленската от собственическата функция е посветена книгата на Джеймс Бърнам „The Managerial Revolution” (9). То е предмет на анализ и в книгата на Чарлз Райт Милс „The Power Elites” (10). Тридесет години по-късно Ралф Дарендорф изтъква: „Частната собственост се е превърнала в гигантски предприятия, управлявани от хора, които не са техни собственици” (2:52). Следователно, вътрешното развитие на капиталистическото производство все повече прави излишна капиталистическата класа, т.е. подготвя непосредствените предпоставки за преход към посткапиталистическо общество.

Едва ли са необходими повече примери, за да се покаже, че сърцевината на марксизма, а именно марксистката методология, която също се развива и усъвършенства, в сегашните условия нито е остаряла, нито е погрешна в основното си съдържание. Без нея, а още по-малко против нея, не е възможен сериозен научен анализ на протичащите в обществото процеси.

Обосноваността на социалния идеал на марксизма

Това е възлов проблем на идеологическата борба понастоящем, защото усилията на антикомунизма в международен мащаб са насочени главно към дискредитиране и отричане на комунизма като социален идеал на марксистите. Обилна храна даде на антикомунизма в това отношение крахът на сталинисткия тоталитаризъм.

Във връзка с това ние се сблъскваме всекидневно с един ключов маньовър на антикомунизма. Не е известен случай, когато се критикува и отрича комунизма, да се разкрива неговото съдържание, да се посочват неговите особености така, както това е направено в марксистката литература, и да се привеждат аргументи за неговата погрешност. Отрицанията са голословни. Често пъти отрицателите на комунизма очевидно са невежи по отношение на неговото възникване като политически и теоретичен проблем, по отношение на неговото съдържание в марксистката литература. Несъстоятелност на идеала на марксистите за обществено устройство е налагано от антикомунистите като нещо саморазбиращо се. Тази особеност на антикомунистическата тактика не е случайна. Тя се дължи на обстоятелството, че ако антикомунистите покажат съдържанието на марксисткия социален идеал, веднага ще лъснат съществените пороци на сегашния капитализъм: експлоатацията и грабителството, потъпкването на хуманността и морала, прилагането на двойни стандарти, алчността и канибализма, невъзможността да живее без агресия, войни и тероризъм, без деградация на духовната култура и без масово лумпенизиране на личността.

Трябва да се вземе предвид също така, че не са малко хората, включително и изтъкнати дейци на човешката култура, които смятат комунистическия идеал за нещо високо положително, но не реалистично, което, въпреки привлекателността си, има утопичен характер.

Ето защо смятам за потребно, от една страна, да напомня накратко съдържанието на социалния идеал на марксистите за комунистическо общество, тръгвайки от характеристиките на Маркс и Енгелс и на техни последователи, и от друга страна, да разгледам въпроса дали наистина комунистическият идеал е утопия.

Основните характерни черти на комунизма са посочени от Маркс в забележителното му произведение „Критика на Готската програма” (1875 г.). Преди всичко Маркс разграничава две фази на комунистическата формация: низша – социализъм, и висша – комунизъм (3:21). Като говоря за социален идеал на марксистите в случая, аз ще имам предвид тази висша фаза, защото на този етап като обществено устройство, като обществена формация, като тип социологическа система на обществото идеалът получава пълното си осъществяване.

При комунизма се постига преди всичко огромно нарастване на производителните сили. Състоянието на материалното производство прави възможно рационалните материални потребности (от храна, дрехи, жилища, спорт, хигиена) на всички хора да се задоволяват напълно и същевременно да се решават наличните екологични проблеми, а при възникването на нови, да се вземат своевременни мерки за тяхното неутрализиране и преодоляване.

Духовното богатство на личността се разширява извънредно много. Тя се запознава и повече или по-малко усвоява основните достижения на духовната култура (това, което се нарича класика в изкуството и науката). Специализира се в дълбочина, на професионално ниво в определена област на обществената практика съобразно собствените си заложби и потребностите на обществото. Личността се занимава преди всичко с творчески труд. Или с други думи, реализира се прогнозата на марксизма за всестранно развитие на личността. Процесът на нейното лумпенизиране – престъпност, алкохолизъм, наркомания, проституция – остава в далечното минало.

Развитието на демокрацията, на свободата на личността и общностите достига такава пълнота, че става възможно политическият характер на социалното управление, т.е. държавата, да отмре. Това означава, че репресивните държавни органи – полиция, секретни служби, съдебна система и съответната юридическа нормативна материя ще отмрат.

Обществото, формирано като планетарна социологическа система, започва да функционира по коренно нов начин, да решава своите проблеми при оптимално съчетаване на централизирани решения, вземани по най-демократичен начин, с отраслово и регионално самоуправление. От една страна, посредством централизираните решения се отчитат интересите на човечеството като планетарна общност, а от друга, посредством регионалното и отраслово самоуправление се дава възможност за пълна изява на безкрайното многообразие на общностно-груповите, регионалните и обичайно-традиционните различия.

С отмирането на класите, на антагонистичните противоречия в обществото, на етническите, в т.ч. на националните различия, с преодоляването на частната собственост и на класата на едрите частни собственици изчезват причините за световните и регионални войни, осъществява се мечтата на Кант за вечен мир, изчезва тероризмът. Няма повече колониализъм и неоколониализъм, завинаги ще отидат в музея на историята „бедният юг” и „богатият север”. Ще изчезнат човешките резервати – жалки отломки на унищожени и ограбени цивилизации от конквистадорите. Това означава, че армиите, военнопромишлените комплекси стават излишни и изчезват.

Разбира се, функционирането на новото обществено устройство няма да бъде идилия, скучна всестранна задоволеност, то ще има своите проблеми и противоречия, които ще занимават и тревожат хората, ще има отклоняващи се прояви. Но тези проблеми и противоречия ще възникват и ще се разрешават върху качествено различна социална основа, по качествено различен начин, с принципно нови механизми и социални процедури в сравнение с досегашното частнособственическо общество. От тази кратка характеристика на идеала се вижда, че комунизмът е най-пълната реализация на хуманизма. Няма по-хуманен идеал от комунистическия. Тъкмо затова антикомунистите бягат от разкриване на неговото съдържание, както дяволът бяга от тамяна.

Но нека се върнем към онези хуманисти, които смятат марксисткия социален идеал за нещо прекрасно, но неосъществимо. Настина ли този идеал е утопия, макар и красива?

Видя се, че комунизмът изисква огромно увеличение на материалните блага. Голямо тяхно нарастване за задоволяване на потребностите на трудещите се и за общественополезни дела може да се постигне при сегашното ниво на производителните сили, ако се премахне капиталистическата им обществена форма. Така например в условията на съвременния капитализъм огромна част от материалните ресурси на обществото се използват за човеконенавистнически цели. Само за военно-промишления комплекс на САЩ, най-милитаризираната държава в света, се харчат около 600 млрд. долара годишно. Ако тук прибавим военно-промишлените комплекси на останалите страни, при най-скромни пресмятания средствата ще надхвърлят фантастичната сума от над 2 000 млрд. долара. С тези средства е възможно веднага да се премахне гладът на планетата, да започне решаването на глобалните екологични проблеми, да се издигне жизненото равнище на милиарди хора.

Ако тук се прибавят други стотици милиарди долара, които се харчат сега за алармени системи, заключалки, метални конструкции за предпазване на жилищата от крадци, охранителни фирми, бодигардове и охранители; ако се премахне в много отношения деформираното заплащане на труда в различни сфери (даване на подкупи, корупция, неоправдано високи заплати на висши мениджъри, излишни посреднически структури, търгуване със спортисти и др.); ако се премахнат огромното количество на обществено ненужни и паразитни институции и дейности; ако многобройният контингент от хора, подвизаващи се в областта на отклоняващото се поведение, се насочат към общественополезен труд – от всичко това би се получил не само невероятен финансово-икономически ефект, но и масов резултат на морално оздравяване, което по обратен път би се отразило върху всички социални дейности.

Посочените насоки на социално преустройство са напълно осъществими не само теоретично, но и във всекидневната практика. Отделни техни елементи в една или друга форма и степен се осъществяват и в някои капиталистически страни. Частично те бяха реализирани и в практиката на сталинистко-тоталитарните страни. Но цялостното им осъществяване, без палиативи и деформации и без наличието в същото време на пороците на частнособственическото общество, изисква преодоляване на капиталистическата формация и създаване на нов обществен строй, на комунизма.

При това сегашната висока производителност на труда в най-развитите страни (автоматизация на производството, роботизация на труда, компютризация и интернетизация на социалните дейности и т.н.), като се разпространи във всички по-неразвити страни, ще даде извънредно голям ефект за нарастване на ресурсите на обществото при сегашното технологично ниво. Но то няма да остане същото, защото при комунизма науката ще придобие огромни размери по средствата, влагани за научни изследвания, и по броя на хората, занимаващи се с изследователска дейност, а това ще ускори в значителна степен технологичния прогрес във всички сфери на обществената действителност.

Ето защо социалният идеал на марксистите не е фантастична неосъществима мечта, а научнообоснована перспектива на развитието на човечеството, материалните и духовните предпоставки за която все повече зреят.

Отъждествяването на сталинисткия тоталитаризъм с комунизма – основна идеологема на съвременния антикомунизъм

Това отъждествяване е основно средство в идеологическата борба, която води съвременният антикомунизъм. Погледнете у нас предаванията на който и да било телевизионен канал, писанията на който и да било вестник, на огромната част от книгите, които сега се печатат, и вие ще констатирате лавината от фалшификации, лъжи, инсинуации, които заливат денонощно нашата действителност и влияят върху съзнанието на всички граждани без изключение, като се започне от децата и юношите и се свърши с най-възрастните хора.

По един от телевизионните канали, гледан от немалко зрители, един явен психопат постоянно повтаря, че след 1944 г. били ликвидирани у нас 300 000 души. Диктор зад кадър, очевидно от името на телевизионния канал, уточнява числото на убитите – те били не 300 000, а само 222 000. Наистина антикомунистическото съзнание трябва да е станало съвсем неадекватно, за да има потребност да си служи с такива грандиозни лъжи.
И още един антикомунистически маньовър – често се говори срещу идеологиите изобщо, налага се представата за деидеологизация на обществения живот. Така се внушава постоянно една съществена за антикомунизма инсинуация: времето на идеологиите е минало, класовият подход е марксистка отживелица.

Всъщност истината е друга – заедно с реставрацията на капитализма в нашата страна се наложи в своеобразни форми неговата идеология. Например един от нейните най-важни постулати – че частната собственост е свещена и вечна, че е определящ стимулатор на човешката активност, вече е налаган като нещо саморазбиращо се. Огромната имуществена диференциация не тревожи никого, интерпретирайки се капиталистически: богатият е красив, умен и трудолюбив, бедният е грозен, глупав и мързелив. Този постулат, който оправдава антагонистичното общностно-класово деление на населението, също е пропагандиран като нещо саморазбиращо се. Не е нужно да давам повече примери за всекидневното функциониране на буржоазната идеология в нашето общество, поддържана и разпространявана от медиите, държавните органи, включително училището, от всички парламентарно представени партии.

Антикомунизмът, както се знае, е идеология на капитализма. Главният му враг са марксизмът и обоснованият от него социален идеал. Затова той насочва усилията си с целия арсенал от идеологически, икономически и терористични средства срещу тях. Крахът на сталинисткия тоталитаризъм, пак подчертавам, подхрани обилно антикомунизма.

Кои са главните прийоми, които антикомунизмът използва в борбата си за неутрализиране на влиянието и преодоляване на комунизма като социален идеал в сегашните условия?

Първо. Преходът към реставрация на капитализма след краха на сталинисткия тоталитаризъм се определя като посткомунистически. Така се внушава, че обществото преди 1989 г. е било комунистическо. В случая се лъже нагло. Известно е, че самите сталинистко-тоталитарни страни се самоопределяха като социалистически, а комунизмът представяха като свой идеал. Да се представя общественият строй в тях преди 1989 г. като комунистически, означава да се слага знак на равенство на сталинисткия тоталитаризъм и комунизма. По този начин социалният идеал на марксистите се замърсява с налепите и пороците на сталинисткия тоталитаризъм и се компрометира напълно.

Привържениците на тезата, че предишното общество е било държавен социализъм, фактически поддържат отъждествяването на сталинисткия тоталитаризъм с комунизма. По този начин – съзнателно или несъзнателно – те подпомагат усилията на антикомунистите.

Второ. Антикомунизмът представя краха на сталинисткия тоталитаризъм в СССР и европейските сталинистко-тоталитарни страни като провал на марксизма и на комунизма. В действителност това не е крах на марксизма. По своите особености и главно по своите обективни резултати сталинисткият тоталитаризъм е немарксизъм и антикомунизъм, защото доведе до провал първия исторически опит за осъществяване на марксистката прогноза за бъдещото общество в Европа и дискредитира в огромна степен марксисткото учение и неговия социален идеал.

Трето. Говорейки изобщо за крах на комунизма, антикомунизмът с наивността на благородна девица забравя, че на света съществуват възходящите Китай и Виетнам. Неслучайно българските медии от дъжд на вятър ще споменат нещо за Китай, и то в повечето случаи отрицателно, а за Виетнам още по-малко се говори. За холивудски проститутки редовно се появяват материали на цели страници, обилно илюстрирани с техни снимки, бая разголени и често в порнографски пози – колко били секси, с кого спали, колко пъти се развели, колко пластични операции са направили, за да не загубят ореола си на сексбомби и т.н. Да, наистина свободата на словото у нас е неограничена. Бигбрадърщината и азисовщината шестват несмущавани!

Тук не мога да не отбележа един мащабен опит за омаскаряване на комунизма в тлъста книга на известен, но деградирал научно и нравствено социолог. Имам предвид книгата „Дългата нощ на комунизма в България” (8), която се появи само преди месеци. Авторът отъждествява абсолютно сталинистко-тоталитарния характер на нашето общество преди ноември 1989 г. с комунизма. В това отношение той ползва епигонски тактиката на чуждестранния антикомунизъм. На него добре са му известни научните разработки в нашата литература, които определят обществото преди 1989 г. като несоциалистическо, камо ли комунистическо. Но той напълно ги премълчава, потъпквайки правилата на научната етика. Така може да лъже само един двуличник, който избива комплекси. Това не може да ни учуди, като знаем, че е вербуван за информатор на Държавна сигурност чак през септември 1987 г., когато неговото научно и гражданско положение е стабилизирано и никой не може да го принуди да дава клеветнически сведения за колегите и познатите си.

Както се вижда, нашата действителност е пронизана от идеологическо противоборство. Но силите засега са неравностойни. Капиталистическата идеология израства и се крепи на господстващия вече в нашата страна див капиталистически обществен строй, тя се пропагандира денонощно от медиите, тя се преподава в учебните заведения, гласът й се чува от залите на Народното събрание, в изявленията на държавниците. Нов тласък в това отношение дава Пражката декларация от 3 юни 2008 г., подкрепена от нашето Народно събрание на 18 септември с.г. Тази декларация е насочена срещу комунизма, напълно отъждествявайки го с нацизма. Тя, както винаги в такива случаи, представя чертите и проявите на сталинисткия тоталитаризъм като особености на комунизма. По този начин една грандиозна лъжа се издига в ранг на държавна политика. Ако в Пражката декларация се имаше предвид сталинисткият тоталитаризъм, нещата биха стояли на краката си и биха изглеждали съвсем другояче. И този факт показва, че реална борба срещу комунизма не може да се води с честни средства.

Но всичко това не може да спре прогресивното развитие на обществото. Рано или късно обективните икономически и социологически закони на общественото развитие ще вземат своето. Хуманизмът ще възтържествува, а това означава осъществяване на социалния идеал на марксистите.

Литература
1. Атали, Жак. Маркс или световният дух. С.: Рива, 2006.
2. Дарендорф, Ралф. Размисли върху революцията в Европа. С., ЦИД, 1992.
3. Маркс, Карл, Фридрих Енгелс. Съч. С.: БКП, 1975-1985, т. 19.
4. Михайлов, Стоян. Дали се касае само за позакъсняла изповед? – Жарава, бр.19/15.10.2005 г.
5. Младите купуват „Капиталът” – Словото днес, бр.28/23.10.2008.
6. Ортега-и-Гасет. Бунтът на масите. С.: Св.Климент Охридски, 1993.
7. Паси, Исак. Отрицателна изповед за ХІХ и ХХ век. – Труд, 5 юли 2005.
8. Фотев, Георги. Дългата нощ на комунизма в България. С.: Изток-Запад, 2008.
9. Burnham, James. The Managerial Revolution, London: Putnam, 1942
10. Mills, C. W. The Power Elites. N.Y.: Oxford Univ. Press, 1959.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук