Йосиф Аврамов преподава дисциплини в областта на финансите и финансовия контрол в Нов български университет. Работил е в Министерство на финансите, БНБ, Комитета за държавен и народен контрол, като старши съветник в Икономическата комисия на Народното събрание. Автор на книгите „Еврото — утрешните ни пари“, „Силата на парите“ и учебниците „Банков контрол“, „Данъчен и митнически контрол“, „Финанси на малката и средната фирма“, „Теория и история на парите и кредита“ и др.
В Бюджет 2010 няма визия за активна стопанска и социална политика
Едва ли някой е доволен от първия бюджет на правителството на ГЕРБ, оприличен от финансовия министър на постна пица. Той се очакваше от българската общественост и бизнеса с надеждата, че ще стимулира икономиката по начин, който ще позволи през 2010 г. най-после да започнем да излизаме от кризата.
Бюджетът бе чакан най-вече от няколкостотин хиляди чиновници в държавната и общинската администрация, учители и дейци на науката и културата, които от юли т.г. не са получили нито лев над заплатата си. Не е ясно дали и през 2010 г. ще получат. В неведение за евентуално увеличение на своите пенсии са и над 2,8 млн. български пенсионери.
Социалният министър изрази плаха надежда за 5% ръст на пенсиите от юли догодина, но с уговорката „при добро изпълнение на приходната част на бюджет“. Последното обаче съвсем не е сигурно при намаляване на осигуровките с още 2% (това води до загуби в приходната част на бюджета на НОИ с около 400 млн. лв.) и на приходите от осигурителни вноски.
Очакванията са за поне още 100 хиляди безработни след Нова година, работодателите вече са подготвили заповедите за съкращение. До края на май 2010 г. е възможно у нас да има над 200 хиляди нови безработни, с което безработицата ще достигне 10 и дори 12% (прогнозата е на КНСБ). Предстои връщане на няколко десетки хиляди останали без работа наши сънародници от Испания, Италия и Гърция, на които е приключил срокът за получаване на обезщетения там.
Растежът на доходите е посочен като основен приоритет в доклада към бюджет 2010. На практика обаче набелязаните мерки не водят до това. Доходите ще растат например чрез стимулиране на колективното трудово договаряне и евентуално вдигане на минималната работна заплата, което ще е предмет на преговори следващото лято. Предвидено е през 2010 г. заплатите в бюджетната сфера номинално да останат на тазгодишното ниво. Логиката е ясна — ако министър, шеф на агенция или директор на институт държи подчинените му да вземат европейски заплати, да съкращава щата на ведомството, което ръководи. След 2010 г. възнагражденията ще могат да растат така, че да догонват ръста на икономиката.
МС планира при добро развитие на бюджета да започне преговори със социалните партньори за увеличаване на минималната работна заплата, но едва в средата на 2010 г., и то ако има преизпълнение на приходната част. Ще бъде разработен план за повишаване на доходите в условия на криза за 2010-2013 г., но това означава на практика, че и през 2013 г. все още ще излизаме от кризата.
Засега правителството на ГЕРБ следва обявеното още преди изборите намерение догодина да намали осигуровките за пенсия с 2 пункта, а през следващите три години — още с по 1 пункт. Едва ли ще се сбъднат обаче прогнозите, че свалянето на осигуровките от
1 януари ще спаси от закриване 100 000 работни места. Никой още не е виждал прословутия план на кабинета за създаване на заетост на 30 000 души, тъй като се залага главно на парите от ЕС, а нови обяви по оперативна програма „Човешки ресурси“ няма. Според правителствените експерти ускореното строителство на пречиствателни станции, ВиК мрежи, сметища и заводи за използване на битовия боклук ще създаде временна работа на поне 5500 души, а после постоянна на поне 1500.
Реформи с недомлъвки
Най-важните реформи в доклада към Бюджет 2010 са загатнати и маркирани с по едно-две изречения. Те засягат отношенията между общините и централния бюджет, пенсионната система и насърчаването на частните здравноосигурителни фондове. Предвижда се например: „Разработване на механизъм за изравнителна субсидия и за целевата субсидия за капиталови разходи на общините“. С апломб бе обявено, че „правителството се стреми към осигуряване свобода на избора услуги и техните изпълнители чрез развитие на модела на здравно осигуряване, включително на системата за финансиране и набиране на средства за здравеопазване в доброволни здравноосигурителни дружества“. Това обаче е само намерение, тъй като НЗОК запазва и през 2010 г. монопола върху задължителните здравни вноски, финансирането на болниците и на доболничната помощ. Правителството планира да разшири обхвата на осигурените у нас и да създаде нов пенсионен фонд за земеделските производители, но и това е само добро пожелание на този етап.
Приходите от приватизация се очертава да бъдат минимални. През 2010 г. могат да се привлекат в Бюджет 2010 евентуални допълнителни приходи от продажбата на държавния холдинг „Булгартабак“, но и това не е съвсем сигурно при намалялото търсене на произвежданите от него марки цигари. Предвидено е да бъдат приети стратегия за приватизацията на Сопотските оръжейни заводи (ВМЗ) и „концепции за развитие“ на „Кинтекс“ и „Топлофикация София“. Това ще стане вероятно през второто полугодие на 2010 г. и продажбата им до края на годината няма да е възможна. Правителството обещава също „приватизация на остатъчния ресурс и на миноритарното държавно участие“, като обещава да продава прозрачно и ефективно. Не е ясно дали ще се приватизира Българският енергиен холдинг, независимо от мераците на финансовия министър да пуска акциите му на фондовата борса. МС има намерение да приеме стратегия за управление и разпореждане с имотите, които са държавна собственост, и дори да се създаде към Министерството на финансите специална Агенция за държавната собственост. Ползата от такава свръхцентрализация обаче е спорна.
Вероятно приходната част на Бюджет 2010 ще бъде преизпълнена поне с 1-1,5 млрд. лв., като се има предвид подобрената конюнктура в основните външнотърговски партньори – Германия и в по-слаба степен Италия, както и някои мерки от последните 1-2 месеца в агенция „Митници“ и НАП. Ако тези мерки са ефективни, следва да доведат до по-висока събираемост на ДДС и акцизи поне с около 10-15%. По всяка вероятност актуализация на Бюджет 2010 ще има още през юли 2010 г. Който оцелее дотогава, вероятно ще получи по някой лев над мизерните си доходи. Но ще му стигат ли те поне да си плати консумативите за ток, вода и парно?
В приходната част на Бюджет 2010 са заложени данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни юридически лица в размер на 160 621,7 хил. лв. Данък дивидент следваше задължително да отпадне, което е и становище на 6-те работодателски организации у нас. Данъкът върху едноличните търговци, който е 15%, също следваше да стане от първи януари 10%. Не бе особено удачно увеличението с 50,6% на задължителните осигурителни вноски за самоосигуряващите се лица — от 76,70 лв. досега те стават 115,60 лв. за 2010 г. Самоосигуряващите се ще се облагат върху минимална сума, която се повишава от 260 лв. на 420 лв. през 2010 г., или с над 70%. Рязкото повишение на вноските ще принуди няколко десетки хиляди души да преминат в сектора на т.нар. сива икономика. Други няколкостотин хиляди ще бъдат крайно затруднени, а една част от фирмите ще фалират, респективно хиляди ще преустановят активна трудова и творческа дейност, като отидат към бюрата по труда. Предвид обстоятелството, че част от самоосигуряващите се лица са подизпълнители и контрагенти на по-големи стопански субекти, евентуалните верижни фалити сред тях ще затруднят излизането от кризата на българската индустрия, което ще възпрепятства и българския износ. А последният се очаква през второто полугодие на 2010 г. да започне да нараства. В Бюджета на ДОО е предвидено средногодишният брой на осигурените лица, включени в програмите „От социални помощи към осигуряване на заетост“, да е едва 17 500. Тази бройка за кризисната 2010 г., когато се очаква безработните да достигнат 10-12% от заетите лица, може да бъде утроена и да не е по-малка от 50 000 души, а лицата да се насочат към залесителни и други рекултивационни мероприятия. Във връзка с това следва да бъде отчетено като грешка закриването на фонд „Българска гора“.
Чувствително намаляват бюджетните средства за социални, здравни, научни, образователни и културни нужди
За фонд „Научни изследвания“ редукцията е над 2,5 пъти, което ще доведе до допълнителен отлив към чужбина на млади научни работници. По време на предишния правителствен мандат разходите за наука в България се увеличиха до 336 млн. лв., или близо 3 пъти. Средствата в Бюджет 2010 обаче са нищожни, което означава постепенно ликвидиране на част от българската наука. Новото правителство вече успя да отмени дяловото участие на българската държава в съвместен проект с IBM за нанотехнологии, като изтегли от него държавната вноска в размер на 50 млн. лв. Залитането по чисто пазарния подход ще свие до минимум цялата фундаментална наука, извършвана основно от БАН. Изследванията за култура, литература и история не са пазарни и този подход в стила на либералните фундаменталисти е опасен. Това постепенно ще превръща България в страна, обслужваща чужди икономики. Няма и ясни стимули за насърчаване на големите фирми (български и чуждестранни, осъществяващи стопанска дейност у нас) да отделят пари за наука и иновации в собствени развойни звена или съвместно с БАН и университетите, за създаване на инженерингови филиали и т.н. Средствата за образование се увеличават с 0.1% като дял от БВП, но в номинален размер парите за системата на просветата са намалени с 92 млн. лв. спрямо очакваното изпълнение за 2009 г.
В Бюджет 2010 силно са редуцирани субсидиите от държавата за неправителствените организации. За потребителските организации у нас, финансирани досега частично от държавния бюджет, в сметките за 2010 г. изобщо не е предвидена субсидия. Нещо повече, със заповед № РД 16-941/30.Х.2009 г. министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков прекратява стартиралата процедура за финансиране за 2009 г. на сдруженията на потребителите. Досега за организациите на потребителите в България са отпускани едва 4 евро на 1000 жители (след нас в ЕС е само Румъния с 2 евро), докато в Люксембург те са 1728 евро, в Германия – 817 евро, Великобритания – 480 евро на 1000 жители и т.н. И независимо че все още имаме еврокомисар по защитата на потребителите, по този показател България остава на последно място в ЕС — със субсидия от 0 евро.
В разходната част на Бюджет 2010 не са предвидени достатъчно средства както за национални доплащания в областта на земеделието, така и за частично субсидиране на заетостта в областта на индустрията. Програмата за 4-часово заплащане от страна на държавата на работниците в предприятия с ликвидни проблеми, стартирала през първото полугодие на 2009 г., следва да се допълни с поне 70-80 млн. лв. По изчисления на Асоциацията на индустриалния капитал в България, за да продължи да действа в областта на машиностроенето до края на 2009 г., са били необходими 12 млн. лв., които не са отпуснати от МФ. Мерките по оперативна програма „Човешки ресурси“, предназначени за т.нар. частично субсидирана заетост, на които се разчита от страна на МФ в тази насока, все още не са стартирали и обява за тях не е публикувана. Необходимо бе да се набележат мерки за стимулиране на потреблението чрез търсене на нови приходоизточници, както това се прави в най-развитите страни в ЕС (Германия, Италия и Франция). Това може да стане само чрез т.нар. частично субсидиране на заетостта в индустрията, услугите и земеделието, като българската държава частично заплаща на стопанските субекти с ликвидни проблеми част от трудовото възнаграждение на работниците, инженерите, агрономите и т.н. Ако сега бъдат уволнени десетки хиляди високо квалифицирани работници и специалисти и тръгне нова емиграционна вълна, това ще бъде пагубно за България. След няколко години, когато кризата отмине, ще търсим внос на работна ръка от Далечния изток и тя ще ни струва много по-скъпо.
Според последните данни на Евростат
България е на пето място по икономически спад за третото тримесечие за 2009 г.
Сред страните, за които има налични данни, преди България по спад на БВП се нареждат Естония (-15,3 %), Литва (-14,3 %), Унгария (-8 %) и Румъния (-7,1 %), а в останалите 13 държави от ЕС свиването е по-малко. Спадът на БВП на България е 5,8% на годишна база.
Липса на всякаква визия за развитието на българската икономика, на фона на сериозно редуцираните инвестиции, е отпадането на данъчното облекчение за инвеститори, влагащи над 10 млн. лв. в региони с висока безработица. Тази мярка бе възприемана много позитивно от инвеститорите. С Бюджет 2010 и в условия на дълбока демографска криза правителството предлага също да се отмени данъчното облекчение за млади семейства за закупуване на жилище, което също е неприемливо.
Опитът от последните години показва, че част от заложените програми на отделните министерства не могат да работят добре, тъй като няма добри политики в съответните области. 2,8 млрд. лв. са предвидени само за общите разходи по тях през 2010 г. Ако програмите бъдат преразгледани, ще се освободи огромен ресурс, който може да се използва по-ефективно. Хората ще бъдат предприемчиви, ако имат свободата да го правят и не бъдат затруднявани от държавата чрез ненужни разрешителни режими.
Селскостопанската политика
Проектобюджетът на Министерството на земеделието и храните е намален спрямо ревизирания бюджет за 2009 г. с 32,65%, или с близо 150 млн. лв. Не са предвидени никакви средства за фонд „Тютюн“. Тютюнопроизводителите са ощетени от тази фискална мярка, тъй като нямат алтернатива за заместване на тютюна с друга култура. В началото на 2009 г. няколко държави от ЕС, сред които и България, са отправили питане до ЕК в Брюксел дали в следващите години е възможно националните бюджети да подпомагат производството на тютюн. Отговорът на ЕК е, че е напълно възможно, но фонд „Тютюн“ трябва да бъде ликвидиран, а подпомагането следва да се осъществи чрез системата на национални доплащания. От ЕК са определили те да са в размер на около 70 млн. лв. МЗХ следва да изготви нова схема за подпомагане на производителите на тютюн през националните доплащания, осигурявани от бюджета. Тя трябва да бъде изпратена за одобрение в ЕК в Брюксел. Засега такова решение не е внесено и гласувано от българското правителство. Едно от най-ощетените министерства е това на труда и социалната политика. Намалението на средствата за 2010 г. тук е с 215 млн. лв. Това означава, че социално слабите граждани ще бъдат оставени почти без средства, когато кризата е най-остра, а социалните заведения няма да се ремонтират и поддържат нормално. Водещите експерти в икономическата и социалната област са на единно мнение, че 2010 г. ще бъде най-тежката кризисна година. Очаква се рязко повишаване на безработицата, поради което са необходими спешни мерки на пазара на труда. Средствата по националния план за заетост обаче се намаляват от 165 млн. лв. на 65 млн. лв. Това означава, че около 60% от активните мерки на пазара на труда ще бъдат блокирани. 63 000 души, които са получавали подкрепа чрез програми по заетост от държавата, занапред няма да имат тази възможност.
И в Бюджет 2010, и в тригодишната бюджетна прогноза няма ясна визия за политика по доходите. Работните заплати не само се замразяват, но на практика се намаляват. Защото очакваната инфлация през 2010 г. е 2.2%. Финансовият министър говори за увеличение на заплати и пенсии съобразно икономическите условия и състоянието на пазара на труда, то обаче засега не е подкрепено от разчети. България е и ще остане и през 2010 г. на дъното в ЕС по равнище на доходите.
Бюджет 2010 стоварва основната тежест на кризата върху хората на наемния труд
Част от тях ще изпаднат в крайна бедност, тъй като нетният доход от замразената на 240 лв. минимална работна заплата е едва 187.50 лв., а такава вземат между 10 и 20% от заетите. Това означава, че работещите на минимална заплата реално ще взимат възнаграждение под прага на бедност, който за 2009 г. е 194 лв., а за 2010 г. — 211 лв. Едва ли е реалистична прокламираната основна цел на пенсионната политика през 2010 г. — да се запази нивото на осигурителната защита на хората в пенсионна възраст при замразяване на пенсиите от 1.01.2010 г. и перспектива за едва 5% увеличение от
1 юли 2010 г., ако има пари след първото полугодие. В действителност реалният размер на пенсиите ще се понижи предвид очакваната инфлация. Като основна опозиционна парламентарна партия
БСП представи алтернативен бюджет за 2010 г.
В него приходната част е завишена с 1.260 млрд. лв., тъй като предложеният от правителството на ГЕРБ бюджет се основава на силно занижени прогнози. Това е направено умишлено, за да може правителството в средата на годината да заяви, че са положени неимоверни усилия за постигане на този резултат. Според БСП през 2010 г. е реалистично да има нулев икономически растеж или лек ръст. Това ще доведе до по-висок ръст на БВП за следващата година. Изчислен по този начин, той ще бъде около 66 млрд. лв., което ще донесе 762 млн. лв. допълнителни приходи.
• БСП посочва няколко източника на финансиране. На първо място, не трябва да се намалява осигурителната тежест с 2 пункта, защото става дума за загуба на 400 млн. лева. • Стъпката за увеличаване на прага за самоосигуряващите се от 260 лв. на 420 лв. е твърде висока и поради това БСП предлага стъпката да е 340 лв., за да бъде увеличението по-плавно. • Друг допълнителен финансов източник за бюджета е възможността за продажба на емисии въглероден двуокис. 100 млн. лв., които ще постъпят от търговия с емисии, могат да отидат за екологични проекти. • БСП предлага фискалният резерв за 2010 г. да не бъде по-нисък от 6,8 млрд. лв., докато в момента той е около 7,7 млрд. лв. • От левицата предлагат допълнителни социални разходи в разходната част — 65 млн. лв. за активна политика на пазара на труда и 60 млн. лв. за политика за хора с увреждания. • Минималната работна заплата следва да се увеличи от 240 лв. на 280 лв., което ще стимулира потреблението на най-нискодоходните слоеве от заетите. • От БСП предлагат да бъдат дадени 380 млн. лв. допълнително за болнична помощ, 60 млн. лв. за онкоболните и
20 млн. лв. за спешна помощ. Парите могат да дойдат от резерва на НЗОК. • Приоритет в бюджета на социалистите са и научните изследвания — с 50 млн. лв. следва да се увеличат разходите за тази сфера. • Общините могат да получат допълнително 200 млн. лв. за делегираните държавни дейности и функционирането на фонд „Флаг“. • БСП предложи средствата за земеделие да се увеличат със 150 млн. лв. Сред останалите предлагани по-високи разходи са: 15 млн. лв. за култура, 50 млн. лв. за екологични разходи и 50 млн. лв. за железопътен транспорт, както и увеличение на средствата за национално финансиране по Шенген — с 40 млн. лв. Парламентарното мнозинство отклони позитивните предложения в т.нар. алтернативен бюджет на БСП.
Преди второ четене на Бюджет 2010 се извършиха някои поправки в него, от които внимание заслужава отпускането на допълнителни 460 млн. лв. за здравеопазване, в т.ч. и за лекарства на онкоболните. Най-коментирана обаче бе отмяната на увеличението акциза на концентрираните алкохолни напитки и в по-малка степен увеличението на данъка върху хазартните игри от 10 на 15%. Тези поправки донякъде тушираха възникналото напрежение особено в някои райони у нас, които са традиционни производители на домашна ракия.
Бюджет 2010 може да се определи като крайно консервативен. Целите, които правителството си поставя в доклада към него за присъединяването на България още през 2010 г. към валутния механизъм ERM II и не след дълго в и в Еврозоната, несъмнено трябва да бъдат подкрепени. Това обаче едва ли ще бъде разбрано от няколко милиона българи, които чакат своите доходи от бюджета, а в него няма засега нито лев за евентуалното им увеличение през годината.