КЪДЕ СЕ РЕАЛИЗИРАТ МЕЧТИТЕ

0
242

Четирима младежи, показали най-добри резултати в обявения от Националния съвет на БСП конкурс за есе, получиха едногодишни стипендии. Сергей Станишев връчи грамотите на отличените Анастасия Стоилова, Димо Господинов, Пламен Димитров и Габриела Минкова. БСП награди още седем студенти с поощрителни премии. В конкурса участваха общо 53-ма студенти. От предложените теми наградените са предпочели да пишат по две: „Необходими условия за подкрепа на пълноценната реализация на младите хора в България“ и „Възможностите, които дава за ускоряване на социалното ни развитие“.
Къде се реализират мечтите, създавани в България — тук или някъде зад граница? Младите сами ли решават да изоставят дом и семейство, или някой прави този избор преди тях? Колко майки трябва да видят гърбовете на децата си по пътя за по-пълна реализация? И най-важното, кога ще спрем да задаваме само въпроси и ще помислим за промяна, която ще задържи младите хора в България?

Хората са странно устроени, в природата им е да имат планове, цели, мечти. И то още от най-ранна възраст, като началото е доста хуманно — всяко дете някога е вярвало, че ще стане лекар; желаеш да помагаш; да се превърнеш в световноизвестна звезда, да изгрееш в сърцата на хората; да станеш велик откривател, името ти да бъде нарицателно за нещо. Всяка една от тези мечти се създава и в България, но колко от тях можеш да реализираш, ако изходната точка отново е България? Все пак хората имат и друга способност — винаги предпочитат по-лесния път. А щом си убеден, че собствената ти държава не прави нищо, за да подпомогне живота и бъдещата ти реализация, то защо ти е да оставаш? Какво да чакаш — промяна? Дори в природата, когато растенията нямат необходимите условия, израстват по-силни, по-високи от другите. Нима ти не можеш? Салустий е казал, че човек сам е творец на съдбата си, тогава кой или какво спира младите да сбъднат мечтите си тук, в България. Животът е като витрина в магазин — отрупан с предложения. Но българските витрини са странно аранжирани, в единия си край те са бляскави, чисти и претъпкани с най-различни стоки, но тази част е твърде малка. Докато от другата страна се търкалят остарели, прашни, често ненужни и нежелани от никого, но и най-често предлагани стоки. Именно така се чувстват младите, сякаш имат възможностите в ръцете, сърцата и умовете си, но никой не им позволява да си „купят“ частичка от блясъка на живота. Никой не им позволява да покажат на какво всъщност са способни, а недалеч — зад границата, по чуждите витрини продавачите се молят на същите млади хора да вземат от техните — нови, красиви и чисти стоки. И къде е тук справедливостта, ще попита всеки младеж, в чието сърце бушува желанието да постигне нещо.

Шекспир казва, че животът е театър и всички ние сме актьори. Но колко по-важно е всъщност кой е режисьорът, можеш ли сам да наредиш живота си или оставяш друг да бъде навигатор? Най-честото оправдание на всеки млад човек е, че в България нямаш условията за пълноценна реализация. А как да се създадат тези условия, ако никой не иска дори да се опита да промени нещата. Така дупките в пъзела остават вечно празни и картинката изобщо не е красива. Ако децата и младите са най-голямото богатство, то България с бързи крачки отива към бедността. Никой не се наема смело да се изправи в бурята от грешки, нередности, но буря, в която макар и по-рядко просветват и светлите лъчи на някоя възможност. Малко са условията и предложенията, но още по-малко са вярващите, които да са в центъра, за да ги хванат, когато дойде точното време. Няма ги, защото вярващите здраво са се хванали за чуждите предложения. Отдавна са забравили, че надеждата умира последна, а по-скоро гонят идеята за американската мечта. Защото там витрините са по-богати, а дали това не е една илюзия? Дали когато получиш нещо задоволително, не забравяш да се огледаш и да си спомниш дали това си искал… някога, в България.

Какво всъщност ти дава и отнема България? Университетът — дава ти знания, връзки, доказателство, че си положил труд, и усилия за своето бъдеще. Но не те подготвя за живота, не ти казва, че ще има много затворени врати, че не всички ще вярват в теб, че невинаги по-добрият получава наградата. България ти дава началото, а от теб зависи какъв ще е финалът. Никой не ти отнема бъдещето, нито смелостта, че ще успееш. Всеки млад човек сам избира посоката си, ако открие силата в себе си да достигне мечтите си. Пред теб са вратите — някои широко отворени, а други, още преди да тръгнеш, вече са затворени за теб, но не ти отнема вярата в твоите способности, които са реалният ключ към успеха. Ако имаш идеи, не е най-важното да те чуят и забележат от първия път, а да ги реализираш с гордост, че наистина си постигнал нещо. Какво всъщност означава необходими условия за подкрепа на пълноценната реализация на младите хора. Никой не отрича ролята на държавата, на управляващите в цялата верига около ползотворната реализация на един млад човек в България. Колкото по-голяма е политическата подкрепа, изразяваща се в проекти и програми, тясно ориентирани към младите хора, толкова по-лесно би било. Но дори при наличието на подобна работа в тази насока, тя ще е неуспешна, ако липсва желание и смелост за промяна от страна на младите. В книгата „Животинска ферма“ се казва, че всички сме равни, но някои са по-равни от други. И сляпо вярвайки, че хубавите неща се случват на определени хора, още дълго няма да се възползваме от условията за реализация, които днес ни се предлагат.

Будиш се днес… в тези условия, в тази реалност, тази държава и това е твоята истина. Изправяш се пред огледалото, знаеш на какво си способен, знаеш и какво ти се предлага. Вярваш, че и днес ще е като вчера — няма промяна, а само пречки, сплетни и измами. Ти си дотук! Не искаш да се бориш повече, отказваш се, бягаш… изоставяш тази реалност, тази държава. Защо ти да си Атлас, който носи на раменете си отговорността за цял един свят? А ти се отказваш от твоя…

Будиш се днес… в тези условия, в тази реалност, в тази държава и това е твоята истина. Изправяш се пред огледалото, знаеш на какво си способен, знаеш какво ти се предлага. Вярваш, че може и по-добре, че си заслужават трудът и търпението, дори виждаш промяната. Знаеш, че имаш силата, че не си само ти, а има други. Не се предаваш, тук си, в тази реалност, в тази държава и градиш своята, новата истина. Коя ще е твоята история, решаваш ти и не е само идеята за песимиста и оптимиста или за наивника и реалиста, а това е играта на смелия, който сам гради кули и на кукувичката, която създава живот в чуждото гнездо.

За всички приказката започва с едно и също: „… Имало едно време в България…“, но всеки сам достига до края. И финалът е различен, за едни той е „… и заживели щастливо“, но в приказката на живота има и тъжни финали. И все пак, ако не тръгнеш напред, никога няма да стигнеш до някъде, ще стоиш, докато животът изтича покрай теб. Ти кой герой си в приказката — най-младият и смелият, който получава наградата, или…?

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук