ОБРАЗИ И ПОСЛАНИЯ НА КМЕТСКИ ИЗБОРИ 2009 В СОФИЯ

0
272

Доц. д-р Анна Кръстевa e ръководител на Департамента по политически науки в Нов български университет, както и директор на Центъра за европейски бежански, миграционни и етнически изследвания към същия университет. Главен редактор на публикуваното в САЩ международно списание „Southeastern Europe“. Специализира във Франция, Германия и Канада. Защитава докторска дисертация по политическа философия в БАН.
Не, това не е част от политическия маркетинг, а от театралния афиш на София. Да, прави сте да се объркате, защото именно това е главният персонаж на кметски избори 2009 в София. „Да премахнем и кучетата, и котараците“. Електоратът малко се пообърка в тази предизборна менажерия, в която едни персонажи са реални, а други метафорични. Докато търсеше ключа за този дискурсивен лабиринт, в който единствено ясно беше, че и едните, и другите са в мъжки род, което изключи основен протагонист на кампанията (1), и се колебаеше между Тери Пратчет и Дж. Роулинг, Кадиев изискано подари на Фандъкова красиво томче с Висоцки. Електоратът веднага разбра, че ключът не е в съвременната фентъзи, а в руската класика, и се сети, че Котаракът е онзи важно крачещ до Сатаната персонаж от „Майстора и Маргарита“ на Булгаков.

Да, наистина, това е единствената интрига на тези избори. А софиянци, привикнали на мимиките на Тити и музите на Азис, не можаха да се начудят на кампания без скандал и на избори без шоу.

Ако кметската кампания 2009 трябва да се резюмира с няколко ключови думи, те са: парадоксална, виртуална, камерна, еко, зоо.

Дясно all inclusive

Парадоксът на тези избори беше вездесъщото дясно.

Дясното така е очаровало умовете и сърцата, че вече никой не може и не иска да му противостои. Настава краят на политиката. (Почти) така възвести Франсис Фукуяма в „Краят на историята“. Американският мислител не е и предполагал, че предизборна София така изумително ще напомни неговата диагноза.

Дясното се явява в най-невероятни превъплъщения, достойни за гротескно-сатиричния свят на Михаил Булгаков. Една дясна партия, която е точно толкова дясна, колкото и партия, предложи архитект, който през цялото време говореше като на конкурс за главен архитект, а не като на избори за кмет (2).

Най-оригиналното дясно е „лявото дясно“. Този оксиморон не беше познат на българския избирател, софиянци имаха честта първи да видят тази електорална иновация. „Ако Бойко Борисов има разум, той ще гласува за мен“. Не, това не е част от кампанията на Йорданка Фандъкова, а на Георги Кадиев. Едни от моите студенти си припомниха в любимата си Уикипедиа определението на понятието разум, но всички си отбелязаха това предизборно нововъведение, при което ляв политик систематично и приоритетно се обръща към десни избиратели.

Ако науката за политическия маркетинг говори за позициониране, за идентифициране на основния опонент и разграничаване на свои­те послания от чуждите, Кадиев директно, систематично и открито се обръщаше към десния електорат. Тази парадоксална на пръв поглед тактика получи конкретен електорален израз: Кадиев успя да привлече 33% гласоподаватели, които не са упражнили правото си на вот на парламентарните избори от юли 2009 г., 27% от избирателите на други малки партии, 15% от тези на РЗС, 5% от избирателите на „Атака“ и Синята коалиция и дори 3% от електората на ГЕРБ (3).

От толкова много дясно очертанията между автентичното и ексцентричното дясно са на път да се заличат. А точно това е целта на една кампания. Да се вгледаме в десните дилеми.

Основните са две: сините да приемат ГЕРБ и ГЕРБ да приеме сините. (Тъмно) сините имат историческата памет и самочувствието на лидери на промяната, на носители и изразители на дясната софийска идентичност. За много от тях не е лесно да приемат, че вече нямат монопола на дясното и ГЕРБ днес фокусира обществените очаквания и надежди, така както те самите в началото на промените и след управлението на Виденов.

Пред същото предизвикателство са изправени и симпатизантите на ГЕРБ. Те носят силата и динамиката на своята партия във възход и някои от тях не са склонни да търсят и приемат съюзници.

Изпитание и пред едните, и пред другите бе да приемат, че опонентите от 2007 г. са съюзници през 2009 г.

Как класическите и новите десни избиратели в София отговориха на тези десни дилеми? Очаквано, най-ангажиран и консолидиран сред всички десни беше електоратът на ГЕРБ. Всеки втори от гласувалите за ГЕРБ през юли т.г. отиде до урните и през ноември. Гласовете не се разпръсват, а са силно консолидирани (94%) около кандидатурата на Фандъкова.

Два пъти по-малко уверен беше отговорът на класическите сини. Три четвърти от тях избраха да не гласуват, едва всеки четвърти отиде до урните. В огромното си мнозинство (80%-84%, според различни агенции) симпатизантите последваха лидерите си, които избраха коалиционната формула с ГЕРБ, а не самостоятелна кандидатура. Както активността, така и концентрацията, предвидимо, не беше на равнището на ГЕРБ — 14-20% са предпочели други кандидати.

Виртуалното: от свободата през алтернативността до манипулацията

Малко видео с енигматичното заглавие „Софийска философия“ ни показва ветеринар, разказващ за себе си: като редови софиянец се ядосва на транспорта, чуди се къде да си води децата през уикенда. През цялото време вади, преглежда и връща в клетки котки. Неизкушеният от ветеринарството зрител не може бързо да различи пола, но след третото изречение вече няма съмнение, че става въпрос за котараци, защото ветеринарят изговаря всички ключови теми от програмата на Кадиев. Друго филмче от същата серия ни показва чистачка. Специфичен акцент маркира принадлежността към една голяма малцинствена група. Авторите знаят, че манипулацията е по-ефикасна, когато не е прекалено амбициозна и не слагат в устата £ засукани аргументи и партийни послания, а само ясното и кратко „Кметът трябва да е мъж“.

И така, шестима софиянци, които въвеждат различни теми — таксиметров шофьор, който естестевно говори за трафика, възраст­на госпожа, която, също естествено, се интересува от пенсии и социални помощи, чистачка, която ясно дава да се раазбере, че ромите не са забравени, стига и те да не забравят да гласуват.

Филмчетата са пускани в един сайт по едно на ден преди изборите. Няма ясни препратки, нито видима връзка, хората са обикновени, като всички нас, говорят обикновено, лесно се идентифицираме, а какво съвпадение, че това, което казват, ясно и подредено е формулирано от Г. Кадиев.

Soft манипулация — ангажирам се с прогнозата, че тя ще продължава да се развива и разнообразява във виртуалните кампании.

Виртуалното е по-свободно, а тази свобода изкристализира в алтернативност и дисидентство. Основните кандидати създадоха свои Фейсбук групи. Тяхната численост няма никаква представителност, но основните разминавания (4) бяха потвърдени електорално.

Свои Фейсбук групи създадоха и несъгласните с кандидатите. Симпатизанти на ДСБ, несимпатизиращи на решението на ръководството си, създадоха група „Кнут Хамсун за кмет на София“, в която опонират на кандидатурата на Фандъкова. Сравнението между норвежкия писател — носител на Нобелова награда за литература, и Йорданка Фандъкова звучи екзотично. Профилът на Фейсбук феновете подсказва, че вдъхновението за този неочакван паралел не се е родило сред книжните библиотечни лавици за класическа литература, а от телевизионна реклама. Последното ни най-малко не променя политическото послание за полифоничност на гласовете и за мобилизация на виртуалното пространство за формиране на дисидентски, несъгласни с лидерите си групи.

Виртуалното бе използвано и за внасяне на хъс, борбеност и състезателност, които липсваха в кампанията. Щабовете на Фандъкова и Кадиев премериха аргументи в онлайн дебат. Сайтът, който инициира виртуалния форум, разпространи основните идеи, усилвайки видимостта на тезите и контраверсиите.

На кампания като на кампания: манипулацията бе мобилизирана и в по-hard форми. Кадиев в телевизионен дебат, както и щабът му, тиражираха в медийното и комуникационното пространство, че в онлайн дебата щабът на Фандъкова е поел ангажимент да направи ревизия на кметуването на Бойко Борисов. Учебникарски пример на приписване на противника на твърдение, което той не е казал, но няма интерес категорично да отрече.

Кметските избори демонстрираха подчертан стремеж за динамизиране на интернет кампаниите. И двамата основни опоненти се възпозваха от символните ресурси за интерактивност, динамичност, модерност на новите комуникационни технологии, но всеки от тях заложи на различен подход: индивидуален при Кадиев, експертен при Фандъкова. Г. Кадиев неуморно убеждаваше и критичните, и благосклонните посетители на сайта му, че лично им отговаря. Й. Фандъкова предпочете да превърне блога във форум. Всеки ден той открояваше една тема, например: „Спорт срещу стрес“, „Студентите — източник на иновативност и инициативност“, „Интелигентни системи за управление на транспорт“. Тези тематични акценти целят трояк ефект: доразвиват идеи от програмата; отпращат към събития в кампанията; отварят се към гилдиите и гражданите. За илюстрация може да се посочи дебатирането на „Спорт срещу стрес“, в което се включват спортисти, треньори, преподаватели в НСА, спортни журналисти. Дигиталното се диверсифицира и динамизира. То набира сили, разнообразява формите си, множи изразните си средства. И това е тенденция, обърната към бъдещето. В идните години можем да очакваме все повече иновативност, креативност и активност да бъдат фокусирани в дигиталния фрагмент на изборните кампании.

Колебливо завръщане на политическото

Местни избори 2007 г. бяха белязани от шоуто и бизнеса (5). Примерите валяха: неизтощимият ексхибиционист Тити Папазов от вече напълно забравената Демократическа партия, „личните хубавици“ Юлияна Дончева от „Новото време“ и Антония Първанова от НДСВ, голият до кръста и политнал в шпагат Слави Бинев от „Атака“, огромното синьо сърце на синия кандидат Мартин Заимов. Акцентът беше не върху това, което политиците правят, а върху това, което са: генералите Бойко Борисов и Бриго Аспарухов, бескетболистът Папазов, архонтът Бинев, „Дамата (А.Първанова) срещу кавалерите“ (6). Разместванията на ценностите и посланията бяха радикални: дясното замени рационалното и либералното с афективното, лявото подмени социалното със силовото (7).

Кадиев направи бал на котараците, сините бутнаха „Берлинската стена“, но като цяло кметска надпревара 2009 не избра шоуто като основен жанр. Парадоксът е, че липсата на шоу и скандали (8) се провидя и на избиратели, и на анализатори като липса на кампания. Вторият парадокс е, че черното, скандалното, зрелищното не се одобряват сами по себе си, но до такава степен вече формират очакванията, че тяхното отсъствие се възприема като отсъствие на политическо.

Политическото наистина не успя да се уплътни със съществен дебат за местните публични политики и представителството в столицата на националните партии. Неувереното завръщане на политическото ще разгледам в три ракурса: по отношение на коалицията, подходите и посланията.

За първи път кметските избори в София предложиха голяма коалиция вдясно — Синята коалация експлицитно се съюзи с ГЕРБ, „Атака“ по-дискретно предложи своята подкрепа. Резултатите са нееднозначни. Най-видимият и положителният е слабият, но достатъчен вот — избягването на балотажа и победата на Фандъкова на първи тур.

По-проблематични са резултатите по отношение на символното обединение и електоралната активност. 9 ноември 2009 г., 20-годишнината от падането на Берлинската стена седмица преди вота — прекрасен повод сини и „гербери“ символно да се обединят. В Берлин грандиозно шоу възпроизведе събитието. Всички елементи на политическия спектакъл бяха налице: блоковете на стената бяха рисувани от хиляди младежи навсякъде в Европа, лидери и граждани бяха събрани в ентусиазирано множество, Лех Валенса — легендарният създател на профсъюза „Солидарност“, работникът, станал президент и символ на борбата против комунизма — бутна стиропорната домино-конструкция, чието ефектно постъпателно падане прикова вниманието на милиони телевизионни зрители в Европа и света.

Да създадеш вълнуващ политически спектакъл, е висше изкуство. Десните у нас имаха и идеята, и желанието той да се получи — издигане на малка „Берлинска стена“ на площад „Батенберг“ и ритуалното £ бутане на 9 ноември. ДСБ инициира и организира спектакъла, който беше вплетен в програмата на Йорданка Фандъкова. Имаше и идея, и подготовка, и мотивация, но алхимията не се получи, спойката не сработи — слаб интерес на софиянци, липса на синергия между коалиционните партньори. Гражданкият залог на едни избори изкристализира в избирателната активност. Кметски избори 2009 регистрираха рекорд на ниско участие: 23.17% от софиянци гласуват през ноември 2009 г. срещу 36.5% на редовните местни избори през 2007 г. и 33% на частичните избори в София, когато е „премиерата“ на Бойко Борисов в електоралната политика.

Второ сравнение — с избирателната активност на парламентарните избори през юли 2009 г. — потвърждава същата картина на отдръпване от урните. Няма партия, която да прави изключение от този спад. Степента на нейното проявяване обаче варира в широки граници. ГЕРБ и БСП успяват да удържат лидерството на електоралното участие, като мобилизират половината от юлските си избиратели. Сините ги следват, но с огромна разлика — от всеки четири техни избиратели в парламентарните избори едва един дава гласа си на местните. При малките партии и кандидати избирателната активност е в съвсем ниски граници, мобилизацията е едва 15%-18%. Партии като „Атака“ почти отсъстват от местния вот — едва един на десет избиратели (14%) решава да гласува. Не само избирателната активност на атакистите е минимална, но и вотът им е силно дисперсиран — две трети, 60%-70% (9), следват примера на лидера си и гласуват за Й. Фандъкова, една трета се разпиляват между малките кандидати, а 5% се отливат дори към Кадиев.

Парадоксално, но най-дисперсиран е вотът не на политическите сили, които не издигнаха кандидат, а на една, която реши да го направи. За арх. Павел Павлов гласуват едва половината от юлските избиратели на „Ред, законност, справедливост“ (РЗС), другите летни симпатизанти на тази партия се разпределят асиметрично между десния кандидат Фандъкова (30%) и левия Кадиев (15%). Такова впечатляващо разпиляване на гласове не е необяснимо за партия с неясна политическа идентичност и волатилен електорат. То е още по-естествено при другото измерение на парадокса, че изборът е мажоритарен, но целите на тази партия бяха само и единствено пропорционални: да припомни и утвърди своето присъствие на политическата сцена. Първата цел беше частично постигната (10), втората — никак. Скромният резултат показа, че общественото мнение се вслушва в антикорупционното говорене на РЗС, но дори собствените £ избиратели не привиждат в нея солиден управленски капацитет, а всеки втори го открива при конкурентите.

Ниската мобилизация ясно показва, че посланията не са били добре комуникирани и кампанията се е затворила повече между кандидатите, вместо да се разгърне между тях и избирателите. Нека все пак да анализираме посланията и програмите. Кампанията открои два вида послания: първите се разгърнаха в класическата стилистика на Аз-говоренето, вторите акцентираха върху визията за София.

Най-предвидим беше Кадиев, очаквахме и видяхме да декларира „знам и мога“ — буквално възпроизвеждане на слогана на Румен Овчаров от 2005 г. Антикаджиев гордо обяви „Готов съм“. Водещо в дискурса на Павел Павлов бе „Аз, архитектът“. Фандъкова предпочете обратната стилистика и заложи на визията за града: „динамична европейска столица“, послание, което особено се харесва на моите студенти.
Трафик, боклуци, кучета — проблемите на София са известни и очаквано програмите на основните кандидати — сходни, предложенията — близки. По-любопитно е да се опитаме да диференцираме подходите към изработването на програмите. Бих разграничила два: „социологически“ и стратегически. Първият е да видиш (11) какво мислят хората и да им кажеш, че ти мислиш като тях. Вторият подход предлага визия. Единият е реактивен, другият — проактивен. Не чакаш проблемите да станат драматични и да се хвърляш от пожар на пожар, а изграждаш по-цялостна визия, която мисли града като система и ориентира развитието му към ново качество. Кадиев заложи на първия и предложи радикално да премахне кучетата. Произведе най-запомнящия се образ на кампанията — кучетата и котараците, което е безспорен маркетингов успех. Но и изпадна в парадокса кандидат за кмет на европейска столица да издига като приоритет безстопанствените животни.

Фандъкова заложи на дясното и стратегическото. Нейната визия се адресира към „инициативните, предприемчивите, иновативните“. София се мисли позитивно и перспективно като амбиция за динамизиране, за превръщане в притегателен център в региона. Акцентът е не толкова върху социалното, колкото върху активното: „бизнес и устойчиво развитие“, „образованието и културата като ресурс“, „спорт и активно здраве“.

Каква доза политическа идентичност работи при мажоритарен избор — балансът е фин и труден за намиране. Колко дясно е подходящо да покаже един десен кандидат в предимно дясна София? Популист или прагматик трябва да е мажоритарният кандидат? Политическата теория не дава категорични препоръки, но наскоро защитен докторат (12) установи интересни зависимости на електоралното поведение у нас: десните са по-чувствителни към дясното, отколкото левите към лявото. Младият политолог установява, че има 50% зависимост между по-ясно дефинирания десен характер на предизборните програми и участието на сини избиратели на изборите. Той не констатира подобна корелация при избирателите на БСП. Тези зависимости са още научни хипотези, но те са по посока на идеята, че по-малко популистка и по-ясна дясна програма може да бъде по-печеливша като послание към десния електорат.

По ролите ще ги познаете. Един управленец не може да си позволи да не бъде прагматик. Един политик може да си позволи да бъде популист. Кадиев заложи на ефектното, Фандъкова — на европейското. Кадиев обеща радикално да премахне кучетата, Фандъкова припомни европейските норми и българското законодателство.

Последното измерение на политическото е партийното. Като норма на тези избори се очерта рехавата връзка между кандидат и партия. Бих откроила три случая: дистанция между кандидата и ръководството на партията, поддържана и от двете страни (Г.Кадиев); почти няма партия — ССД (13); няма партия в буквалния смисъл — кандидатът на блогърите Теодор Дечев. Оставям на читателите да решат към коя от двете последни групи се числят: Българската работническа партия — комунисти, Българската работническо-социалистическа партия, Българската комунистическа партия, Българската работническо-селска партия, Българската левица, Либертас България.

Кампанията ясно открои липсата на оптимална дистанция между кандидат и партиен лидер: медиите точно толкова критикуваха Г. Кадиев за дистанцията му спрямо С. Станишев, колкото Фандъкова за близостта й с Б.Борисов.

Зеленото: от алтернативно в централно

Две новости и едно характерно разместване белязаха тази кампания. Зеленото послание и интернет-политиката преминаха от периферията към центъра. Ако доскоро те бяха територията на еколози и блогъри, сега зазвучаха централно в кампаниите на основните кандидати. В предизборните материали и дискурса на Фандъкова отчетливо звучеше идеята за София като зелен град. Кадиев беше избрал други акценти за устните си изяви, но в програмата му има раздел „За по-зелена и екологично отговорна София“.

„София — зелен град“ е послание, пресичащо ляво-десните кливиджи. Виждаме в тази кампания първи опити зеленото да се мисли не само като повече площадки и паркове, а като зелено мислене, като акцент върху незамърсяващи видове транспорт като електрическия, като нов начин на живот. Велосипедистите живеят екологично, но и намаляват натиска върху другите видове транспорт и придават нов, динамичен и симпатичен облик на града. Те работят за новия образ на столицата, столицата трябва да работи за тях с повече и по-хубави велоалеи.

Разместването се случи като двупосочно движение по оста център-периферия. Зеленото послание премина от зоната на говорене на алтернативни периферни кандидати към централните политически играчи. Тази промяна е двуизмерна — увеличава се политическата тежест на зеленото послание, но се намалява политическата тежест на малките му носители.

Изненадващ израз на разместването беше, че зеленият блогър Дечев изведе като един от своите приоритети ….просията. Острието на критиката му се насочи не само върху замърсителите, а върху „индустриалците“ на този уличен занаят. Доскоро периферното беше алтернативно, примери като последния го отпращат към маргиналното.

***

Вяла кампания, предизвестен резултат. Тази безмилостна диагноза е само частично вярна. Под равното протичане на кампанията се откроиха любопитни тенденции, сред които бих откроила три. Зеленото и виртуалното са фокусите на първите две. Зеленото стана не локализиран, а генерализиран дискурс, не периферна, а централна тема. Големите играчи го грабнаха от малките, лишиха ги от знаме и фокус, увеличиха политическата тежест на зеленото послание и собствената си отвореност към алтернативност.

Интернет кампаниите трупат самочувствие, разнообразяват форми и форуми. Политическото още не може да смели виртуалното — последното е и удобно, но и непокорно, а опонентите често са по-приказливи от приятелите. Дигиталното се диверсифицира и динамизира — като инструмент и на щабовете, и на „дисидентите“. Третата тенденция е най-колеблива, белязваща плахото връщане на политическото и опитите за стратегическо и европейско мислене. Ако за първите две с увереност можем да кажем, че все повече ще се засилват, третата ще стане реалност, само ако всички — кмет, община, граждани — отговорно, критично и дългосрочно поемем делата на София в свои ръце.
Бележки: (1) Кадиев подчерта, че не се съмнява, че Фандъкова не е корумпирана, нещо повече — вярва, че няма да се корумпира. (2) С тази кампания архитект Павел Павлов от РЗС взе 7282 гласа, или 2.82 %. (3) Данните са от екзитполове на различни агенции като MBMD, „Алфа рисърч“ и др. (4) Кадиев имаше над 500 „приятели“, Фандъкова — близо 5000. (5) Образи и послания: политиците се отдадоха на шоу, бизнесмените — на политика. В: Кръстева А. и А.Тодоров (съст.), Местни избори 2007. София: НБУ, 2008, с. 39—44. (6) Маниерният, сексистки, абсолютно неподходящ за кандидат-кмет на столичен град слоган на Антония Първанова. (7) Кръстева А., Политиците се отдадоха на шоу, бизнесмените — на политика, „Монд дипломатик“, 2007, с.5. (8) А скандали по време на кампанията не липсваха, но те се произвеждаха не между кандидатите за софийски кмет, а между националните лидери и елити — екзотичното предложение за импийчмънт на президента, падащи имунитети на бивши министри от тройната коалиция… (9) Понякога, както и в случая, данните от екзитполовете на различните агенции се разминават чувствително. (10) Затова кампанията на арх. Павлов беше предимно медийна — монотонно напомняне, че РЗС е тук. (11) В изследванията на общественото мнение. (12) Любенов М., Автореферат на докторска дисертация „Българската партийна система: групиране и структуриране на партийните предпочитания (1990-2005)“. (13) Кандидат Иван Антикаджиев.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук