Четирима младежи, показали най-добри резултати в обявения от Националния съвет на БСП конкурс за есе, получиха едногодишни стипендии. Сергей Станишев връчи грамотите на отличените Анастасия Стоилова, Димо Господинов, Пламен Димитров и Габриела Минкова. БСП награди още седем студенти с поощрителни премии. В конкурса участваха общо 53-ма студенти. От предложените теми наградените са предпочели да пишат по две: „Необходими условия за подкрепа на пълноценната реализация на младите хора в България“ и „Възможностите, които дава за ускоряване на социалното ни развитие“.
Подвигът в името на възвишен идеал, на благородна цел, представя истинската стойност на човека. Тази мярка за човешкото превръща човека в личност, а личността в герой. За Христо Ботев може и да е била валидна тази мярка, но през 2009 -а възвишеният идеал в България за младия човек се изразява в пълноценната реализация, а подвигът — в достигането до нея.
Възможно ли е в XXI век нормалното съществуване да е възвишен идеал, а достигането до него подвиг? Оличностяват ли се младите, реализирайки се, и къде е намесен героизмът? Да разгледаме възможностите, предоставени от държавата ни в момента. Лицето „Х“ живее в един средностатистически малък град, да речем, около 5000 жители. Каква е неговата възможност да извърши подвига, наречен пълноценна реализация? Да речем, че лицето „х“ все още е в етап на завършване на средното си образование. Какво се случва с него в училище? Учителката, в чийто час присъства, е с нова прическа — половината £ коса е руса, другата половина — лилава. На въпроса, зададен от учениците, защо се е появила в този вид, тя дава отговор: „Аз водя вътрешни монолози и това е техен израз“. Същата тази учителка е задала домашно на тема „Моите сексуални фантазии“, за утре следва „10-те най-добри начина да се самоубиеш“. Ще се окаже истински героизъм да се реализираш при образованието, което ти предлага родна България. Стигаме до извода, че за успех изключително необходимо условие е доброто образование, но поради учителките с лилавите и русите коси, които пропагандират за приличен вид на учениците, а сами не могат да изглеждат и да се държат нормално, пълноценното развитие на лицето „Х“ си остава мит. Нашият герой вече е студент. И какво от това? Учи нещо…не е наясно с какво ще са му полезни тези четири години, прекарани в университета, но нали и за магазинер вече не те искат без висше образование — да има там някаква диплома. Важно условие за реализацията на лицето „Х“ е мотивацията да постигне нещо значимо.
За съжаление обаче няма какво, няма кой да го мотивира, няма кой да го ориентира какво би му било полезно да учи, какво би могло да му помогне в бъдещето. Мама е шивачка в цеха за дрехи в града, татко е шофьор на училищния автобус. И двамата са завършили техникума в града и дотам приключили. За младите хора е важно да бъдат ориентирани и конкретно насочени към определена цел, да имат ясна идея какво искат и съответно да го постигнат. Но, уви, в морето от университети, колежи, специалности със странни и сложни имена и профили с още по-сложни названия помощ от нийде няма.
И ето че младият човек отново е герой — герой в борбата с неинформираността.
До тук добре — „Х“ вече е абсолвент, ще търси работа по специалността. Има проблеми обаче — всички обяви за работа са с фантастични сюжети, които гласят: „22-годишен, дипломиран, с трудов стаж“ или нещо от този род, което е абсолютно невъзможно, освен ако не си започнал следването си на 15 години. За барман или сервитьор обаче диплома не искат, за стаж я питат, я не и ето го лицето „Х“ след 16 години, прекарани из учебни заведения, толкова близо до възвишения си идеал, накрая на подвига, а всъщност зад бара на някоя „елитна“ столична дискотека.
Това ли е днешната пълноценна реализация? Като теглим чертата на всички сметки, за нея се иска толкова малко — образование, мотивация и работа. Но в момента в България липсва и доброто образование, и добрата мотивация, и добрата работа. Младите хора са едни истински герои по пътя на възвишения идеал, но за съжаление този, който разнася питиета под прожектори и дим хич не ми прилича на личност. Толкова малко, а всъщност толкова много.