Четирима младежи, показали най-добри резултати в обявения от Националния съвет на БСП конкурс за есе, получиха едногодишни стипендии. Сергей Станишев връчи грамотите на отличените Анастасия Стоилова, Димо Господинов, Пламен Димитров и Габриела Минкова. БСП награди още седем студенти с поощрителни премии. В конкурса участваха общо 53-ма студенти. От предложените теми наградените са предпочели да пишат по две: „Необходими условия за подкрепа на пълноценната реализация на младите хора в България“ и „Възможностите, които дава за ускоряване на социалното ни развитие“.
Драгослав Стоименов получи специалната награда на името на Стефан Продев, която се връчва съвместно с вестник „Дума“. 19-годишният студент ще получи едногодишна стипендия, осигурена от редакцията на левия вестник.
Рализация. Какво е значението на думата реализация? Ако погледнем в тълковния речник, ще видим, че са дадени значенията осъществяване, изпълнение. Осъществяването на желанията и изпълнението на мечтите са неща, към които всяко човешко същество се стреми. Те ни дават сили да съществуваме, въпреки постоянното действие на негативни фактори. В България негативните фактори не отсъстват…
Какво е твоето решение? Да останеш и да се бориш тук, където победата ти ще бъде по-трудна, или да избягаш в чужбина към „уж“ лесно постижимите успехи? Младостта ни вдъхва сили, че можем да се справим с всичко, че можем да променим света. Защо да не го направим, докато имаме силата и възможността е в ръцете ни? Защото ни е страх или просто избираме пътя на „лесно“ достижимите успехи.
Почти всички деца растат обградени от любов и грижи. Казвам почти, защото не всички деца имат късмета на равен старт в живота. Някои са родени и изоставени, подхвърляни цял живот от обстоятелствата. Растем, мислейки, че сме център на Вселената, защото българинът е така възпитан, че дава мило и драго, за да защити, възпита, образова своето дете и прави невъзможното в името на най-доброто за него. Пораствайки, ние разбираме постепенно, че родителите ни няма да са винаги до нас.
Проглеждайки, ние се сблъскваме с реалността.
Нашите родители, колкото и да искат, не могат вместо нас да учат, работят, обичат… живеят. Дошло е нашето време да намерим мястото си в света.
Благодарим на всички онези, които са мислели, мислят и ще мислят за нашето бъдеще и реализация: семейство, училище, общество, държава. Ние се намираме в ситуация на постоянно променящи се условия и обстоятелства. За пълноценната ни реализация са необходими борбеност, амбиция, мотивация и редица други качества.
Това са всички онези качества, които ни правят каквито сме, каквито искаме да бъдем, каквито се харесваме и каквито ни харесват. Хората сме социални същества и като такива, във всяко отношение ние се съобразяваме с другите. По този начин се оформя веригата от нашето съвременно общество, в която всеки от нас е определена брънка. По пътя към своята реализация ние трябва да се изградим и оформим като достатъчно здрава брънка, която да не се скъса под влиянието на определени фактори. Да намерим своето точно място в живота, така че да сме удовлетворени и търсени. И когато тази верига е достатъчно здрава, ние ще можем да изкореним плевела на този негативизъм относно пълноценната реализация в България, който изпива жизнените сили на държавата ни.
Младото поколение трябва да се обединим, за да можем да постигнем нещо. Както за хляба на масата е нужен трудът на много хора — от посяването на семенцето до продавача в магазина, така само обединените ни сили ще бъдат способни да променят това, което не ни удовлетворява.
Човешкият труд е продукт и ние трябва да се стремим да продадем този продукт на най-висока цена и той да бъде с най-високо качество. Само така ние ще получим в замяна материалната му еквивалентност, с която ще можем да извоюваме мястото си в обществената верига и ще достигнем щастие и пълноценен живот.
Разбира се, реализиран човек не е само човек с много пари, власт и слава. Но нека не забравяме, че във времената, в които живеем, парите никога не са маловажни. Те не трябва да бъдат самоцел, но осигуряват свободата, която е жизнено необходима на една съвременна личност. Проблеми като: какво ще ядем, ще имаме ли пари да платим сметките, ни тормозят, докато броим стотинките, за да можем да направим подарък на хората, които ни обичат. Тези тревоги парализират съзнанието. Нека не крием глава в пясъка, тези проблеми съществуват тук и сега. Както за мен, така и за всички — в по-малка или в по-голяма степен.
Както е казал народът „Ситият на гладния не вярва.“ Нека, извървявайки своя път към реализация, не забравяме другите хора, защото това е само едната страна на медала. По-важната, макар и недотам оценявана от съвремието ни страна е да бъдеш добър Човек. Човек с главно „Ч“. Да бъдеш такъв не търпи оправдания: „Държавата не ни създава подходящи условия“, „Нямам връзки“, „Такъв ми бил късметът.“ За да бъдеш човек, е необходимо много повече от добри условия, добри възможности и добро образование. Изисква се смелост. Смелост да пренебрегнем егоистичните си и меркантилни домогвания и да се огледаме около себе си. Да видим ближния и да му помогнем. Ако не можем да му помогнем, то да не навредим. И всичко това без презумпция за отплата, както ме е учил дядо ми. Ако пренесем това мислене във всеки един аспект от нашия живот, то България, планетата Земя ще бъде едно по-добро място. Както се пее в песента: „Ако до всяко добро същество, застане поне още едно…“ Тогава животът ни ще бъде по-добър. А не е ли това, към което се стремим? За което работим и се борим всички ние.
Правителствата постоянно се сменят. Всяко ново идва на власт с обещания за по-добър живот. В човешката ни природа е вродено да вярваме и да се надяваме. На това се крепи прогресът. И ние го правим, подкрепяйки и или участвайки в каузите, които смятаме за по-добри, с мисълта за добруването на България и човечеството. Тук скептиците ще кажат: „Тия, миналите, не ни „оправиха“, сега да видим какво ще направят другите?“ И седим и чакаме. Какво чакаме? Не сме имали избор, когато сме се родили на този свят, но имаме избор как да живеем. Изборът на един достоен живот. Да, трудно е човек да се реализира като личност, която е част от обществото като цяло. Но човек трябва да работи на всички нива, с всички средства, за да може да каже със силен глас и гордост в сърцето: „Да, аз успях да се реализирам в България!“. Разбира се, че и хората с власт грешат. Никой не е безгрешен. Не грешат само онези, които не вършат нищо. Но дори и те са сгрешили в преценката си, да не вършат нищо, да нямат изразено и собствено мнение, да нямат и да не гласуват доверие никому. Като се примиряват, само критикувайки, те се съгласяват с положението, от което са недоволни.
Не е това моделът, към който трябва да се стремим. Глупав е не този, който прави грешки, а този, който ги повтаря. Повтарянето на грешки трябва да се елиминира. Въоръжени със знанията за близко и далечно минало, ние, младите, трябва да се борим за бъдещето си тук и сега, за бъдещето на децата си, за бъдещето на децата на техните деца в България, защото сме българи.
В мисленето на всяко живо същество, в това число и на човека, при заплаха се активира инстинктът „Бий или бягай!“. Нека останем и се бием. Защо да бягаме в чужбина, където ще живеем по чужди закони, с чужди нрави и бит. Ако не вярвате, идете и вижте. Ще разберете, че сте загубили време, пари, емоции, а не сте спечелили много. Нека изградим щастието си тук. И пак народът го е казал: „Камъкът си тежи на мястото.“
Да, в чужбина можем да ядем пълноценно и да се обличаме по-хубаво. Може да не се притесняваме откъде ще намерим пари да си платим наема. Но преглъщаме пържолите с мъка, защото близките ни хора са в България. За мен реализиран човек е такъв, който е успял да води пълноценен живот в България.
Аз направих своя избор. Имах възможност благодарение на своите родители да уча и живея в чужбина. Минах през така „завидното“ емигрантство и не останах доволен. Няма спокойствие, удовлетворение и щастие без близките ти хора до теб. Избрах и се върнах.
Смело твърдя и вярвам, че в България съществуват необходими условия за подкрепа на пълноценната реализация на младите хора. Съществуващите условия трябва да се доразвият, както и да се открият нови. Мястото на младото поколение в България, където заедно, държейки инструмент в ръцете си, ние ще оформим едно мечтано и модерно общество. Не като утопична мечта, а като реалност. Всеки ще има равен старт в живот и шанс за реализация. По-слабите ще бъдат подпомагани от по-имащите и можещите. Само по този начин можем да вървим напред!
Дори и най-реализираните емигранти искат да прекарат последните си дни от живота в България. Защо е така? Нека не бъркаме емигрантството с екскурзия. Отговорът оставям всеки един от нас да намери сам. Българите в чужбина, когато казват, че са щастливи, не са искрени и имат своите причини за това. Борбата там е по-жестока, защото хората отиват с нагласата, че ги чакат „лесни“ пари и щастие, а губят много повече, защото са готови на всичко да ги намерят.
Те могат да бъдат намерени в България. Оставайки тук ние, младите, ще оформим обществото, за което са мизерствали родителите ни, за което са умирали дедите ни. Не мога да не цитирам дядо ми, който през последните 20 години, когато искали да го уязвят и хулят, като го наричат на улицата „червен комунист“, той отговарял: „Благодаря за комплимента, но аз не съм комунист. Комунистите умряха за свободата и добруването ни. Аз съм само партиен член.“
И бидейки такъв, той ме е възпитал в духа на човешките ценности за равенство на всички, защита на онеправданите, да не се предавам, да отстоявам гордо позицията си, когато вярвам, че съм прав. Направи го простичко, без високопарни фрази, само с личния си пример. Направи го, отглеждайки ме, докато родителите ми бяха в чужбина. Те мислеха, че това е единственият начин за нормален живот, но и те се върнаха. За мен това е поведението, към което трябва да се стремим всички. Да оставим диря в нашия живот, да служим за пример на околните. Само по този начин можем да доразвием и открием нови възможности и условия за реализация в родината. За да няма деца, чиито родители тъгуват по своите рожби. Преминавайки през това изпитание на една крехка възраст, за мен беше по-лесно да направя своя избор. Да остана в България и тук да се реализирам! Единственият правилен избор!
