ЧавдарСтоименов е роден преди 53 години в София в семейство на интелектуалци – потомствени социалисти. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“ – специалност история и философия, и Академията за обществени науки в Москва – политически науки. Изследователските му интереси са в областта на обществено-политическите процеси, психология на тълпата, явлението политически клиентелизъм, партийни и културни въпроси. Има редица публикации в левия печат. Дългогодишен обществено-политически деец.
След падането на Берлинската стена историята на света се промени. Историческият експеримент, започнал с Великата октомврийска социалистическа революция, промени изцяло света и измени формите на обществено управление. Но прилаганeто на държавния социализъм доведе до премахването на пазарните отношения и до диктатура на партията в името на пролетариата.
Парадоксално е, но при самото строителство на социализма се опорочиха идеалите на социализма. Дълго време хранихме илюзии. Идейното богатство, утвърдено от политическите и морални победи на антифашистката борба, постепенно се лиши от своя най-общ и светъл смисъл като борба за свобода. Ето защо днес думите комунизъм и социализъм, особено в Източна Европа, изгубиха своята притегателна сила. В колективното съзнание те се отъждествяват с практиката на авторитаризма.
Сам по себе си отказът от авторитаризма не откри пътя към хуманния и демократичен социализъм. В момента все по-осезателно се виждат и реално действат сили, които си поставят за цел политическата и социалната реставрация. Левицата е призвана да се противопостави в политически и идеен план на това.
Днес една силна левица е възможна само ако извлякла преди всичко поуки от историческия опит, ако се води от убеждението, че различното управление на обществено развитие не може да се реализира като се отстранят пазарът и политическият плурализъм. Историческа задача на левицата е да насочи икономиката и пазара към социални и хуманни цели.
Това е основата, върху която левицата днес трябва да постави въпроса за властта. Време е да мислим за социализма като за процес на цялостно демократизиране на обществото, да мислим за демокрацията като реален път към социализма.
Краят на двуполюсния модел на света не доведе до траен мир, справедливост и благоденствие. Вече има всички симптоми за края на стария свят (империализма), особено след нападенията над Ню Йорк и Вашингтон. Но този край поражда стари и нови амбиции, изкушавани от насилието, прояви на локализъм, фундаментализъм, корпоративност. Именно тези симптоми формулират задачите на световната левица – борба срещу консерватизма и реакция срещу неговия главен носител десницата.
От това следва, че оттук нататък фундаменталната идейна цел на БСП е съчетаването в едно на двете глобални марксистки ценности – свобода и равенство. При „държавния социализъм“ те бяха разделени. Липсата на реална свобода попречи на равенството да се утвърди, а днес липсата на равенство не позволява свободата да се изяви реално и всеобхватно. Процесите, протичащи в България, особено след последните парламентарни избори, налагат да се върви към прегрупиране на левите сили около нова прагматична програма, изхождайки от общността на принципите на политическото действие и крайната му цел – „общество, в което свободното развитие на всеки е условие за свободно развитие на всички“ (Маркс).
Верността към тези перспективи днес изисква дълбоко обновление, идейно и програмно преосмисляне на политическите традиции на БСП. Освен това в марксистката традиция и в различните исторически експерименти остава все още нерешен големият социалистически проблем за справедливото преразпределение на общественото богатство. Затова от решаващо значение е да се работи за разширяване на икономическата демокрация като се определят лостовете, чрез които гражданите да могат да се възползват по нов справедлив начин от обществените блага, както и да участват в контрола върху натрупването на капитала. Левицата не се бори против интернационализацията на икономиката, а трябва да поставя въпроса за нейното демократично регулиране.
БСП, която има амбицията да управлява, не може да пренебрегва наличието на множество политически, синдикални и граждански субекти с лява ориентация, нито да се откаже от опита им и техния творчески заряд. Именно в тази посока голямата крачка е направена чрез Коалиция за България, в която социалистите са двигателната сила на едно обединено ляво движение, решено да вдъхне живот на нови проекти за преобразуване. В името на тази цел и на общите интереси на българската левица реформирането на БСП означава преди всичко преход от примат на идеологията към примат на прагматични програми.
Но Коалиция за България не може повече да продължава да е сбор от (предефинирани) идеологии (изключение прави оригиналната идеология на БЗС „Ал. Стамболийски“-1899), корпоративни потребности и интереси. Скъсването с опита на идеологиите не може да се постигне по линия на умерения реформизъм. Крайно необходима е воля за радикален реформизъм. Това означава да не се изчакват благоприятни условия, а да се насочат веднага усилията към ново качеството на вътрешнокоалиционните отношения.
Стратегията на политически реформи трябва да се насочи към създаването например на Съюз на българската левица, към обединение с прагматична програма за достигане на идеологическата цел – свобода и равенство. С един устав, с едно ръководство и с една съдебна регистрация, без да се пренебрегва самостоятелността на политическите субекти. Да се предложат проект и политически цели, които да привлекат широки обществени кръгове. За да се постигне приобщаването на милиони граждани, се налага да се осъществи качествен скок в идейните разбирания и в отношението към хората на труда. Днес борбата срещу експлоатацията не е само за справедливо заплащане и по-добри условия на труд, а за признаване на правата, на сигурността, на самостоятелността на трудещите се, за тяхната роля като творци на блага. Това е борба за разширяване на контролните и управленските права на трудещите се върху продукта на техния труд. Трябва решително вече да се надхвърли обикновената солидарност. Равенството и свободата взаимно се укрепват именно чрез модерна прагматична програма и съвременно мислене за социализма.
Легитимното организиране на различните политически компоненти е гаранция срещу идейната закостенялост и преди всичко срещу използването на идеологията като постоянно оправдание за политиката на даден ръководен орган. Само в тази посока могат да се развият заветите на К. Маркс, Д. Благоев и Г. Димитров за ролята на колективния интелект.
Чрез фундаменталните идеологическите цели – свободата и равенството – Съюзът на българската левица ще се отвори за участие и на сили, произхождащи от патриотичните, демократическите, светските, религиозните и етническите традиции, които по свой път са стигнали до критично отношение към капиталистическия индивидуализъм и бюрократическия корумпиран колективизъм. Свободата и равенството са идеологическият връх, политическата гаранция, която дава възможност на българското общество, на всеки гражданин, обединени духовно около тези човешки ценности, активно да се включат в борбата за постигане на алтернативно, социалистическо управление.
