ПАРТИИТЕ ОТ ЛЕВИЦАТА КЪМ ОРГАНИЗАЦИОННО ЕДИНСТВО

0
153

Дискусионен клуб „Политика 21“ е създаден през есента на 1997 г. към ГС на БСП – София. Провежда сбирки всеки месец. За участие в дискусиите инициаторите канят политици, научни работници, общественици, интелектуалци, хора с различни политически възгледи. В кн. 5 от 2001 г. „Ново време“ публикува организираната от клуба дискусия „Данъчна политика и сива икономика“. Предлаганите днес дебати са проведени на 24 януари 2002 г. под ръководството на Захари Захариев, председател на дискусионния клуб. Участват още: Филип Боков – член на ПД „Социалдемократи“ и представител на партиите от проекта „Нова левица“ в Партията на европейските социалисти (ПЕС), Петър Агов – председател на БСДП, Кръстьо Петков – председател на Обединения блок на труда, Чавдар Николов – икономист, Румен Занков – зам.-председател на Българската Евролевица, Красимир Премянов – председател на движението „Открит форум“ в БСП, Владимир Владимиров – председател на Българска социалистическа младеж, Иван Делиев – доктор по философия, директор на Института за регионални икономически и социални проучвания и проекти, Румен Овчаров – председател на ГС на БСП – София, Дончо Конакчиев – професор в Югозападния университет, Боян Киров – председател на ОбС на БСП “Оборище” – София, ген. Стоян Андреев – директор на Център за стратегически изследвания, Сребрин Илиев – данъчен и инвестиционен консултант, главен секретар на Асоциацията на лицензираните фирми, Ангел Николов и Дончо Атанасов – членове на Дискусионния клуб, Любомир Кючуков от Политическо движение “Социалдемократи”.

ПАРТИИТЕ ОТ ЛЕВИЦАТА КЪМ ОРГАНИЗАЦИОННО ЕДИНСТВО ИЛИ ПОЛИТИЧЕСКО ЕДИНОДЕЙСТВИЕ

ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ: Темата е сложна не само от гледна точка на реално действащите фактори в България, но и поради определени наслоения от миналото. Тя е свързана и със самоидентификацията на политическите субекти в България, най-вече в лявото пространство. Какво означава всъщност да бъдеш социалист или ляв днес?

Това са изключително сложни въпроси, които засягат не само бъдещето на БСП. Те са пряко свързани и с бъдещето на европейската и на световната левица. И смея да твърдя, че не само ние нямаме готови, завършени отговори на тези въпроси, но те висят също и над главите на левите политически сили в Европа и света като цяло.

ФИЛИП БОКОВ: Лявото пространство беше разединено преди четири-пет години не по-малко, отколкото е сега дясното. То още не е постигнало състояние, адекватно на очакванията на хората. И доколкото имаше някакви дискусии, те се провеждаха в един много тесен кръг, в рамките на т.н. Солунска четворка, сега в рамките на Нова левица. Дискусията трябва да бъде доста по-широка, по-публична и по-обществена. В нея трябва да участват не само партиите, а всички авторитетни хора с обществена тежест и влияние, които споделят левите идеи.

Мисля, че трябва да престанем да водим историческите битки. Безсмислено е в 2002 г. да се позоваваме на историята, за да защитим тезата, че обединението на левицата е трудно и дори невъзможно. Проблемът е доста по-лесен и опира до наличието на политическа воля. Разбира се, тук стои и въпросът за мотивите. Очевидно е, че Българската социалистическа партия, като най-голямата партия в левицата, ще бъде стожерът, опората на една бъдеща нова обединена левица. По това никой не спори. Има и вариант БСП да реши, че тя е самодостатъчна, че не е нужно обединение. Това също е възможно.

Но защо според мен от гледна точка на БСП обединението е важно?
Първо, за да се сложи край на стогодишното разделяне. БСП и БСДП направиха първата стъпка към това през по-миналата година с подписването на споразумение между двете партии. Второ, за да разшири общественото си присъствие. Някой ще каже: вие сте незначителни. Вярно е, поне движението „Социалдемократи“ като електорална тежест е незначително. Но аз познавам поне 2000 души в страната, всеки от които в своя град представлява сам по себе си интелектуална ценност. И тези хора не бива да се загубят за левицата. В крайна сметка обединението трябва да доведе до това новата левица да остане без сериозен, съществен политически съперник извън себе си. Не трябва да има хора, които да казват: ние сме социалдемократите, а не вие.

Къде е трудността? Според мен тя не е в това, че има история, че няма заинтересованост и т.н. Трудността е, че през последните 12 години ние не успяхме да направим, да напишем и да защитим обществено една сериозна, изпълнима и достоверна социалдемократическа програма – Програма на левицата в България, която честно да отразява сегашното състояние. Да кажем ясно и откровено, че имаме капитализъм и задачата на левицата е да направи този капитализъм с човешко лице. Само такава програма може да бъде основата за обединението на левицата. Сега имаме програмата „Нови времена, нова България, нова БСП“ от 1994 г. и програмата на Социалдемократическата партия от 1991 г., но те са писани в други условия, те не отразяват промените през последните години.

Това не е някаква уловка, която да вкара левицата отново в идеологически спорове. Без една такава ясна програма не може да се състави програма за управление. – прагматична, реалистична, основаваща се на трезво виждане за състоянието на страната и за ресурсите, с които тя разполага. Защото идването на левицата на власт е неминуемо, както се развиват процесите. Въпросът е кога ще стане това – дали по-скоро или по-далеч? И отговорностите са много големи. Защото не може за трети път в рамките на едно десетилетие левицата да си позволи да се провали в управлението на страната.

Има и един мотив, към който аз съм много причастен. Бях почти три години представител на четирите леви партии в Партията на европейските социалисти (ПЕС) и всеки път отивах в Брюксел с огромно неудобство. Сядаме на заседанието, дават ни списъка, а нас ни няма никъде. Има добавен отзад един лист, на който пише „България“, представител на четирите леви партии – еди-кой си и т.н. Те биха искали да има в България организация, структура, с която да работят. Но ние трябва да се споразумеем помежду си.

И поради това до края на годината БСП и другите партии трябва да решат въпроса с членството в Социалистическия интернационал. Не се ли реши въпросът с Интернационала, няма да има членство в ПЕС. Сега, след изборите, има изключително благоприятна обстановка за това и тя трябва да се използва. Между другото на последното заседание на партиите от Новата левица, трите по-малки партии подкрепиха приемането на БСП в Социнтерна. Ние ще работим за едно такова решение.

ПЕТЪР АГОВ: Да се говори за отношенията между левите партии е и лесно, и трудно. През последните няколко години наистина се промениха доста неща. От криенето на контактите до много близко сътрудничество между БСДП и БСП. Това разбира се доведе до нови проблеми, които усложняват тези отношения. Имам предвид юридическия статус на БСДП и акцията, която чрез съдебната власт беше проведена срещу нас. Ние си давахме сметка какви рискове крият подобни стъпки, давахме си сметка за историческите наслоения, за настроенията в двете партии. Но тези рискове трябваше да бъдат приети и ние ги приехме. И за наше удовлетворение днес можем да кажем, че те са били оправдани и от политическа, и от историческа гледна точка. Идват нови поколения, а с тях и нови политически, обществени изисквания, на които трябва да отговорим в името на общонационалните интереси.

Днес, както се вижда, въпреки известна съпротива в нашите партии, политическото ни единодействие е реален факт. То стана възможно с подписването на споразумение между БСДП и БСП на 20 декември 2000 г. и на Меморандума за Нова левица на 7 януари 2001 г., с участието ни в парламентарните избори през юни и в президентската кампания през ноември м.г.

Има много и различни тълкувания на победния резултат от президентските избори. Едни се опитват да го откъснат от общите действия на левицата и да го представят като неочакван, дължащ се главно на качеството на кандидата – експредседателя на БСП. Други отиват по-дълбоко. Аз съм по-склонен да приема второто. В страната завърши един политически цикъл. Той бележи началото на възстановяване на доверието и пренастройка на обществените нагласи в полза на левите партии. А с поредното разочарование от днешните управляващи именно към основните леви партии се насочва надеждата, че те могат да решат проблемите на България и да управляват успешно.

Нашето политическо единство вече е факт, то не се оспорва в публичното пространство в България. И като основен проблем се очертава организационното единство. То може да бъде реализирано също във варианти. Може да се запази организационната идентичност на всяка една от партиите в Нова левица. Може да се върви и към организационно сливане, но това е вариант, който ще изправи всяка от партиите пред доста сериозни вътрешни проблеми. Всяка подобна акция трябва да бъде следствие на дълбоко осъзнаване на една такава необходимост.

Ние трябва да си даваме сметка и за евентуалните субекти на бъдещото обединение на левите сили. Аз бих очертал две групи партии, които общественото мнение забелязва и които, естествено обсъжда като поведение. В лявото пространство по моя преценка съществуват ясно очертани две тенденции. Едната се представлява от група формации, които се определят като социалдемократически, но са ориентирани към сътрудничество с партии от десния спектър – това са партията на Нихризов, Българската Евролевица и Българската единна социалдемократическа партия, която се отдели от нас и бе създадена с усилията на СДС, на Евролевицата и на президентската институция.

Другата тенденция се олицетворява от участниците в Нова левица. Тя взаимодейства тясно с Партията на европейските социалисти, със Социалистическия интернационал и е призната от тях за основния носител на лявото у нас. Това сме ние, четирите партии. Имаме ли идейни различия? Аз мисля, че след като БСП изразява ясно намерение да бъде част от световното семейство на модерните социалистически и социалдемократически партии, би следвало различия от идеен характер между нас да няма.

КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Позволете ми да маркирам няколко въпроса, свързани с дискусията. Най-напред – какво стана през последните пет години? Второ – какво отрече практиката през последните пет години? И трето – кое е най-важното сега, до предстоящите през пролетта конгреси на партиите от Нова левица?

През последните години ние наблюдаваме и участваме в две сериозни промени в лявото пространство. Първата е затварянето на страницата на една голяма историческа книга на конфликти и спорове между различните крила на лявото движение. Тук визирам направо БСДП и БСП. И второто е, че за първи път един проект не беше изоставен по пътя, не се отказахме от него, въпреки паузите, които имаше, въпреки различията и съмненията – това е проектът Нова левица. Той беше стартиран на 7 януари 2001 г., но всъщност истинският старт беше даден в Лесидрен преди повече от 4 години.

Какво отрече практиката? Първо, отрече се тезата, че БСП може и трябва да бъде променена отвътре и тя от посткомунистическа и социалистическа да стане социалдемократическа. Всъщност стана ясно, че това не може да стане без едно непрекъснато взаимодействие. Второ, отрече се тезата, която поддържаха традиционните социалдемократи, ще я нарека „тезата БСДП“, че поради историческите грехове на БСП през периода 1944-1990 г. идва време на традиционната и автентична социалдемокрация. Няма да коментирам защо не се получи така, защо оня взривен интерес към БСДП през 1990-1991 г. не намери продължение, но фактът е факт. Традиционната социалдемокрация и в сегашното си състояние, пръсната на пет парчета, не може да конкурира, в смисъл да отмести БСП от нейното място. Още повече, че тя се оказа непродуктивна в лансирането на принципно нови идеи, заимствани от модерната и даже от постмодерната социалдемокрация.Трето, отрече се тезата на Българската Евролевица „Който е социалдемократ да излезе от БСП, да направим съвсем нова формация“.

И остана единствено възможният вариант: да се направи Нова левица – и за това работим от Обединения блок на труда – заедно с БСП, като се търси непрекъснато взаимодействие между социалисти и социалдемократи. Когато казвам това искам да припомня думите на покойния д-р Москов: „Когато казвам, че съм социалист, аз разбирам, че съм социалдемократ, и обратното“.

ПЕТЪР АГОВ: Точните му думи са: „Аз съм социалдемократ, защото съм социалист, и съм социалист, защото съм социалдемократ“.

КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Благодаря…И по този еволюционен път може да се постигне Новата левица.
И накрая, искам да цитирам какво ми каза един земеделец, възрастен човек в Плевен: „Аз съм от левите земеделци. Да не ни забравите, ей, като направите Новата левица“. Той постави въпроса кой ще влиза в тази бъдеща нова структура. Аз лично нямам отговор. Ние го предъвкваме от време навреме, но някакъв работещ отговор трябва да се намери, ако не до конгресите, след тях, и при всички случаи преди следващия мандат.

И в момента по-важното от това как точно се конструира Новата левица е ние да направим нашия проект за управление. Под това лично аз не разбирам програмата за управление, в която се опитахме да вкараме всичко – от държавата и държавността до регионалното развитие. Избирателите в момента се интересуват от един кардинален въпрос:
какъв ще бъде социалният проект на бъдещата управляваща политическа сила ?

Под социален проект разбирам онзи, който дава отговор на въпроса как да се спре нарастването на безработицата и бедността. И откъде ресурс? Може ли България да акумулира 2 млрд. лева ресурси, за да се получи за година-две стабилизация и първоначален растеж в жизнения стандарт?
Съгласен съм, че има промяна на интереса, има очакване левицата да направи нещо. Но не го ли запълним със съдържание, не дадем ли тази мотивация, няма да влезем в следващото управление като една нова, модерна, взела най-доброто от Европа левица.

ЧАВДАР НИКОЛОВ: Днес бях на една друга сбирка на хората, за които Петър Агов каза, че са не знам какви социалдемократи. Те ме канят по стар навик, защото никога не съм се намесвал в борби от типа „ние сме повече социалдемократи, вие не сте“. И на тях казах това, което ще кажа сега: „долу“ стават много страшни неща. Предстоят социални вълнения, които могат да пометат цялата държава. Това, което трябва да направи левицата, е да оказва политически натиск. Трябва да бъде сменен целият икономически екип на правителството. Това е задача на левицата, хич да не се правим на разсеяни. Извинявам се, че говоря толкова ясно, но тревогата ми е много сериозна. Трябва да бъде сменено ръководството на Българска народна банка. Трябва една група сериозно да се занимае с излизането ни от валутния борд. Защото оттук нататък следва ударно обедняване. Четете докладите на Иван Ангелов. Не ми е пример в живота Иван Ангелов, но докладът му за валутния борд е великолепен.

Ние сме в един много лош сценарий. На българина му беше взето всичко – образованието, здравеопазването, сега му се посяга върху собствеността. Не може един доцент като мен един месец в годината да работи, за да си плати данъка върху апартамента. Това е нелепост, това е срещу всички базови положения. Още Давид Рикардо е казал, че върху капитала не може да се посяга. Може да се плащат данъци от доходите. А българинът трябва да си продаде собствеността на безценица. Това се чака да направи. Тук левицата трябва да защити човека и неговото съществуване.

Втората нелепица е да се въведе данък върху земята. Това значи отново да се раздвижи този пазар на безценица. Затова казвам, че екипът не е в час. Но това не е екип, това са несериозни момченца, които явно са дошли за някакви комисионни. Време е левицата да тръгне към някакво обединение. И с политически натиск, без да тръгваме към нови избори, което е много опасно и може да дестабилизира държавността, да се потърси програмно правителство от компетентни хора, което за две-три години да изведе страната. И обезателно заден ход в данъчната политика.
Трябва програма за измъкване от кризата
Хубави неща са партийните конгреси, направете си ги, не участвам в никоя партия, хубави неща са партийните програми, в момента става дума в близките месеци за антикризисна програма.

РУМЕН ЗАНКОВ: Повече от година и половина отношенията между Евролевицата и БСП не бяха от най-добрите. Но наскоро проведохме среща и беше даден много сериозен знак, че се възстановява доверието и че взаимодействието има всички изгледи да бъде конструктивно. Българската Евролевица е лява партия, така е възприемала себе си винаги.
Мисля, че най-важното в такава ситуация е кой каквото може да даде и да привнесе в левицата за нейното бъдещо управление, а под това разбирам преди всичко как да се спечели електорално доверие. Победата на президентската двойка Първанов – Марин ние приемаме и за наша победа. Тъй като това е ляв кандидат, когото ние подкрепихме, и вярваме, че ще работим много добре с него. Ще работим и за бъдещото единение и бъдещото управление на левицата.

КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: БСП извървя своя път и готовност за взаимодействие с партиите от Новата левица, поставяйки началото на един дълъг процес към промяна, на настройване на своите ценности и идеологически ориентири. И този процес започна в 1990 г.Всички тук присъстващи, с малки изключения, тръгнахме от една партия. През 1990 г. Манифестът за демократичен социализъм постави началото на сближаване с българската социалдемокрация. Във всички важни политически моменти БСП предлагаше конкретно взаимодействие с БСДП. През 1993 г. се опитахме да съставим правителство, управлявано от социалдемократ, но тогава д-р Дертлиев отказа. Обединяващи форми на коалиционно партньорство търсихме и в периода 1994-1995 г. Но едва сега желанието и обществената необходимост да се сближат тези две партии намери някаква частична реализация.

Засега резултатът не е много добър, трябва да си признаем. И проблемите не са тези, които формулира др. Филип Боков. Да, необходимо е да намерим формулата на нашето международно представителство поотделно или заедно. Но на последните парламентарни избори Новата левица не получи желаните от нея резултати, въпреки благоприятните социално-икономически условия. Защо? Не ни вярват ли? Лоша политика ли предложихме? Трябва анализ. Защото нашият избирател се сблъсква с проблемите, които формулира Чавдар Николов. Него го интересува преди всичко каква политика ще изработим заедно.

И аз предлагам, търсейки някаква формула на организационно политическо единство, да се учим от балканския опит. Спомняте си Синаспизмос – коалицията на левите прогресивни сили в Гърция.Според мен всички партии от Нова левица имат много големи проблеми – организационни, кадрови, идейни, политически и финансови.

И като се обединим четири слаби партии, дали ще получим особено силна кондиция?

Да, спечелиха се президентски избори, има известни надежди, очаквания, че ние сме в подем. Но не е така. Дайте да бъдем реалисти и да си оценим състоянието, способността на всяка една от партиите да идентифицира със себе си обществения интерес и очаквания. Ръководството на БСП е еволюирало, готово е да предложи социално-либерален модел на управление. Само че то е длъжно да убеди тези хора, които БСП е повела от 1990 г., с които тя тръгна да променя името си и идейните си ориентири. За нас гласуват хора с друго мислене и ние ги лъжем. 9/10 от членската маса от нашите лозунги и призиви разбира съвсем друго съдържание. И наш огромен дълг е да направим членската маса и симпатизантите съзнателни участници в процеса на нашето взаимодействие. Иначе има голяма опасност да ги загубим и тях. И резултатите от изборите може да са още по-печални. Досега няма дълбочинен и сериозен анализ защо ние не спечелихме последните избори. Върнал се царят, изненадал ни – това е несериозно.

Аз предлагам да продължим дискусията, но да не правим резки движения А да се насочим към проблемите, които др. Чавдар Николов постави. Да се опитаме да направим политика, която е възможна, реалистична, и с която да сме готови, ако ни бъде поднесена властта, да управляваме ефективно страната. Целият потенциал на всички партии трябва да се впрегне в тази задача и в режим на дискусия, откритост, с възможния научен подход да аргументираме и предложим една политика. За такава криза обаче лявото взаимодействие е недостатъчно. Очевидно е, че можем да мислим за варианта временно взаимодействие между леви, десни, патриотично ориентирани сили в името на спасяване на страната.

Защото докато ние тук си говорим главно за европейската интеграция, за евроатлантическата интеграция, за социално-либерален модел на управление, за това как да се именуваме, можем да бъдем изненадани примерно от един бунт на потребители. И какво ще стане тогава? Ще се окаже, че не сме подготвени за власт. Затова е необходимо да започнем да предлагаме политика, която отговаря на потребностите на страната в конкретния политически момент. Освен това трябва да има оценка за социалистическия период и за това къде и защо сгрешихме, когато управлявахме. Много леко се нарича това управление „провал“ от хора, които са участвали в него.

ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВ: Дискусията, която тече при нас, в БСМ, ни води в посоката, че едва ли могат да се намерят сериозни аргументи против единодействието на партиите от Новата левица и постепенното им превръщане в единен политически субект. За нас е по-важно обаче какво всъщност е новото в тази Нова левица?

Какви характеристики я правят по-различна от това, което имаме до този момент? Ще се създадат ли нови форми и нови механизми на работа или ще пренесем автоматично в един нов организъм натрупаното като опит, рутина и стереотипи от различните партии?

Дали Новата левица като структури, като механизми, като експертни звена ще произвежда политика, която след това да реализира в управлението? Защото това беше един от основните недостатъци и на управлението на БСП, и въобще на цялата дейност на левицата през последните десет години. Важен е въпросът например в това ново формирование ще се намери ли желаният баланс между отделните поколения. Опитът на по-възрастното поколение ще се съчетава ли със знанията и с ентусиазма, с динамиката на по-младите? Това на този етап не е реализирано в нито една от партиите в Новата левица.

По-нататък, важно е доколко може този нов субект да изгради точно тези експертни звена, които не само да доведат на власт партията, но едновременно с това да Ј дадат възможност да управлява ефективно и да се променя в хода на самото управление.

Ще имаме ли един възпроизведен политически елит – такъв, какъвто го познаваме от последните десет години, или политическият елит на новия субект ще бъде много по-разнообразен, по-отговорен, по-динамичен. В него ще могат ли да влизат нови хора?

Излишно е да се убеждаваме колко е важно да станем членове на Социалистическия интернационал и че трябва да приемем една нова политическа програма. Важното е да видим какво ново ще направим в този политически субект. Според мен дискусията трябва да се движи повече в тази посока. И по-малко да се връщаме към това, което се е случило преди 10 ноември и в годините 1994, 1995 и 1996.

ИВАН ДЕЛИЕВ: Формулата, че сме загубили парламентарните избори не е вярна. Пак се самозаблуждаваме с нещо и не сме в час. Изборите ги загубиха наличните парламентарни партии в България, в това число и БСП. То е друго и е различно от това, което ние си говорим. Президентските избори, според мен, потвърждават и доказват това твърдение. Вторият въпрос е свързан с обединението на левицата. Всички аргументи за единение естествено са верни, но това са само малка част от аргументите. Голямата, съществената част остава зад кадър. И това са аргументите, свързани с историческата необходимост.Третият въпрос се отнася до оценката, която направиха някои учени, поканени на семинара на Коалиция за България в Банско, а именно, че левицата не е готова да управлява. Прозвуча тревогата на Чавдар Николов – съвършено основателно.

И възниква въпросът – какво да правим? Стандартни препоръки, които сме ги чували сто пъти по най-различни поводи, писали сме си ги и в партийни документи. Чуваемост – слаба, да не кажем никаква.
За разлика от другите източноевропейски страни ние нямаме
национална концепция за развитие.

Просто нямаме. В някои от източноевропейските страни, без да има граждански структури, има обществената нагласа да се използва научният потенциал, за да се създаде такава концепция, около която явно или неявно, тайно или не, да се обединят политическите сили. И на тази основа да гарантират националния си статус и развитието на съответната страна. У нас това го няма. Опитваме се да го произвеждаме чрез всеядни партийни документи, без обаче то да се е превръщало в управленско поведение. Нито БСП, когато беше на власт, изпълни стратегията си така, както беше прокламирана в предизборната платформа, нито СДС я изпълни по времето на Иван Костов. И сега сме свидетели на трети подобен случай. Защо? Защото няма цялостна концепция за развитие на страната. Историите в АЕЦ „Козлодуй“, които са ключови като стратегическо разбиране за поведението на България и за статуса на България в Европа, са нагледен пример за това.

Някой трябва да инициира тази концепция за развитие. И това най-приляга на БСП или на обединената Нова левица. Това трябва да бъде дълбоко осъзната, мотивирана концепция, която да извежда страната. Тя трябва да бъде афиширана пред външния свят и външният свят трябва да бъде респектиран от категоричния интерес на България да прави нещо, да не прави друго и да забранява трето. Моето предложение е да престанем да се занимаваме с партийни документи, програми и платформи, да обсъждаме колко е остаряла или не програмата, да се връщаме към манифеста, дето някой много си го обича, защото е писал част от него. Друго нещо трябва в момента.

Ще има вълнения и т.н. Добре, знаем как става това. Те до голяма степен се инспирират. Като започнат сега медиите да нагнетяват, след време ще стане. Но какво ще последва от това при сегашното състояние на икономиката, на националните финанси, при това отношение на международните институции към България? Нищо няма да последва. Тоест, ще последва следваща катастрофа. И тя ще бъде наистина страшна.

Ние трябва да намерим формулата, която да извади България от тази ситуация. Имаме научен потенциал. И това не е Иван Ангелов, много се извинявам.

ЧАВДАР НИКОЛОВ: Сега не говорим за личности. Докладът му е много хубав.

ИВАН ДЕЛИЕВ: Той винаги пише великолепни доклади, но заради хора като него не може да се обедини българската наука, за да създаде концепцията за спасението на България.
Аз предлагам сериозно да се помисли по този въпрос и да се предприемат неформални организационни действия. Трябва да се даде възможност на българския интелектуален потенциал да създаде това, което е необходимо за спасението на България.

РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще се върна там, откъдето започнахме – консолидацията на лявото пространство. Но преди това – за готовността да управляваме. Ние и през юни си мислихме, че сме готови, писахме договор с избирателя, после разгърнат договор, управленска програма за стоте дни, законодателна програма. Въобще всичко ни беше наред от формална гледна точка. Само че нашето самомнение се размина с общественото мнение.

Ние ще бъдем готови да управляваме само когато нашата готовност съвпада с готовността на обществото. А за това, колкото и да звучи смешно, трябва да бъдем в един перманентен процес на готовност. И то в две посоки.
Едната е концептуалната. Приказваме от година и половина за социално-либерален модел, но какво означава това в политико-икономически смисъл? Дали е „благоденствието за всички“ на Ерхард, дали е някакъв „капитализъм с човешко лице“, дали е „социализъм с човешко лице“ или нещо друго? В момента, като философия никой от нас не може да каже това.
И второто е прагматичната, управленската, експертната част на готовността ни. Ситуацията се променя. Юни месец беше една, сега вече е коренно различна. Ресурсът на страната е друг, международната обстановка е друга, кризата в Аржентина е факт, валутният борд се срива. Значи ние непрекъснато трябва да работим по този въпрос.

И според мен една от посоките, в които трябва да работим, е и консолидацията на левицата. Съгласен съм с някои от колегите, че БСП извървя своя път. И не само през последните пет години. Промяната започна от 1990 г. И всички, които са ръководили партията, са я променяли. Едни повече, други по-малко, едни в правилна посока, други в по-неправилна, със завоите. Няма идеални. Никой не се е движил само по правилната посока.

Процесът на консолидацията, според мен, вървеше с две цели. Първата беше да покажем отвореност, готовност да приемем даже и тези, които допреди няколко месеца или преди година са ни критикували най-жестоко. И втората – в международен аспект. Някои от политическите партии след 1997 г. се легитимираха в международен план на гърба на БСП, критикувайки БСП. И сега, демонстрирайки готовност да работим заедно с тях, ние естествено демонстрираме и промяната в партията. Отказахме се от чистото идеологизиране на проблемите, стъпихме на по-прагматични неща.

Парламентарните избори обаче наистина показаха, че приказките за консолидация на левицата не водят до консолидация на левия избирател в България. Формалното консолидиране на една, втора, пета или десета партия не води до консолидация на избирателите около тези партии. Президентските избори потвърдиха този факт. Най-партийната кандидатура, която бихме могли да излъчим, успя да обедини електората, и то преди всичко левия. Коя беше причината 2 млн. и 43 хил. души да гласуват за Първанов? За лидера на БСП!

Нямам никакво съмнение, че процесът на консолидация на левицата, и в рамките на Нова левица, и в някакъв етап с приобщаване на Евролевицата, трябва да продължи, ние нямаме обратен ход. Но трябва да намерим модуса на това обединение и на тази консолидация. Дали ще бъде антикризисна програма, дали програма за развитие, дали отново ще направим някакви обещания, които може би няма да можем да изпълним, дали ще направим лек ляв завой…И затова такива дискусии, според мен, са изключително важни. Не за да се връщаме в историята и да се питаме кой за какво е виновен, а за да търсим път напред. Аз не съм съвсем съгласен с апокалиптичните прогнози на Чавдар, но опасността за дестабилизация на страната е съвсем реална. И ние, като единствена сериозна политическа сила в този момент в България, не можем да избягаме от отговорността си и трябва да бъдем готови с това. Не се изказвам, за да дам решенията, а се опитвам да поставя въпросите, които трябва да решим.

ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Аз смятам, че не дискутираме това, което трябва, при цялото ми уважение към проблемите на партийното строителство. Добре, ще търсим консолидация, но дайте да видим каква политика ще се реализира при тази консолидация. Кой как мисли за икономическия растеж, за абсолютната бедност, за образованието. Дайте да видим три, четири, пет възлови проблема и какви политики предлагаме. Ако политиките ни съвпадат, ще се обединим и ще ги реализираме. Ако са различни, ако някой мисли, че България ще се измъкне от икономическата криза чрез свободно пазарно стопанство – цитирам наши другари, тогава няма да се обединим, защото такова нещо не може да стане и никъде по света не е станало. Мисля, че слагаме каручката пред кончето.
И второ, как гледа избирателят на тази консолидация? Какво има в това ляво пространство? Аз съм от позицията на БСП, но по-надясно от нас, където е социалдемокрацията, и по-наляво какво има? Не подценявам международните аспекти, но дайте да направим един анализ и на това какво допринесе външният фактор, за да сме на това дередже. При нашия „провал“ в 1996 г. ние слезнахме от властта с външен дълг на България под 8 милиарда. Сега е 10 млрд. и двеста и няколко милиона щатски долара.

БОЯН КИРОВ: Консолидация в лявото пространство България е осъществявала и друг път. Това е в периода 1945-1950 г. И тогава под парадигмата, че това може да стане само около комунистическата идея. Сега, както разбирам, може да стане само около социалдемократическата идея. Тогава, оказа се, не беше добре. Дали днес, когато се ограничаваме в едно виждане, постъпваме много добре?

И второ, говорим за Нова левица. Всъщност това понятие се появява на сцената някъде през 60-те години като отрицание и на комунизма, но и на социалдемократическите тенденции. Тоест, ако ние искаме нещо ново, трябва да търсим действително нова парадигма, а не да повтаряме съществуващи неща.

СТОЯН АНДРЕЕВ: Аз искам да ви кажа защо ръководителят на БСП спечели изборите. Не защото той беше лидер на БСП, а защото издигна една социална програма. Бях в 57 града, разговарях с най-различни хора и виждах стратегическата грешка на Петър Стоянов. Той каза: това не засяга президента, той няма такива права. И фатално загуби контакта с обществото. Докато Първанов от самото начало издигна концепцията за социалния президент, държеше я докрай, така че огромната част от българите го подкрепиха. Нашето общество обедня твърде много и всеки политически опит да се намеси някой в управлението му с програма, която е извън неговия жесток дневен ред, злобно го отхвърля. Така че обединението, според мен, е много необходимо, спасително за България. И трябва да се търсят именно тези социални проблеми, на базата на които да стане.

СРЕБРИН ИЛИЕВ: Аз съм председател и главен секретар на Асоциацията на лицензираните фирми, това са фирмите, които посредничат за наемане на български граждани в чужбина. Само за периода от 4 декември до вчера в 35-те фирми са постъпили около 11 хил. заявления за намиране на работа в чужбина. От тях над 80% са хора, които имат работа. Това са висококвалифицирани кадри, които търсят по-добро и по-високо заплащане, а не безработни, както преди. Като гражданин ви казвам,че в момента не е толкова важно дали ще я има тази лява консолидация или не. Сега болката е дали да я има България.

АНГЕЛ НИКОЛОВ: Слушах с голямо внимание и първият въпрос, който възниква у мен, е в името на каква идея ще се обединяваме, в името на какво? В името на България. Вторият въпрос е има ли обективни и субективни условия за това обединение? И третият е на каква цена за БСП ще стане то?
През изминалите десет години едни си мълчаха, други ни критикуваха, но само ние, обикновените хора, си знаем как изнесохме тези десет години. Затова няма да забравим миналото. И когато утре се изправим пред нашите социалисти и пред нашите симпатизанти, трябва честно и обективно да им кажем в името на какво се обединяваме. Тогава ще ни повярват. Аз съм член на БСП и защитавам нейния авторитет. Аз заставам зад хората, които изстрадаха тези десет години.
ЛЮБОМИР КЮЧУКОВ: Ще се опитам да отговоря на въпроса. Ние всички декларираме, че се стремим към Европа. Стремим се като леви партии към Социалистическия интернационал. Това дава ясна идейна основа. Нормалната ситуация е да има една голяма, силна, проевропейска социалдемократическа партия. Тук веднага ще отворя скоби и ще кажа, че не правя разлика между социалдемократическа и социалистическа партия. И в Социнтерна не я правят.

Тази модерна социалдемократическа партия ще се сменя в управлението на страната с десницата. И това ще бъде нормализацията в сферата на прехода. Това, което имаме в момента, е своего рода аберация, отклонение от европейската политическа култура, от стандартите. Царската партия беше шамар и за нас, и за десницата. Това показа, че избирателят не намери в лявото и дясното, както те формулираха своята политика, адекватно отражение на своите интереси и тяхната защита.

Има два начина, според мен, да се стигне до единна лява партия. Първият е да се обединят всички, които се определят като леви. Другият е БСП, като най-голямата политическа формация, да заеме това пространство, постепенно изтиквайки част от другите или поглъщайки някои от малките партии. Това са двете крайности.

Разбира се има и междинен вариант. Той е създаването на една максимално широка и същевременно достатъчно ясна идейно-политическа формация, каквато българското общество отдавна чака. И много показателни за това са президентските избори. Тези повече от 2 млн. хора, които гласуваха за Г. Първанов, не са гласоподавателите на БСП, не са и сборните гласоподаватели на всички леви партии. Това е нещо много по-широко. Това е латентният потенциал, и то не целият, на лявото пространство в България. Той обаче все още не може да намери своята политическа структура, която адекватно да отрази неговите позиции. Той намери по някакъв може би не съвсем реален, може би до известна степен дори пожелателен начин, своя изразител в лицето на един човек. Защото е по-лесно.

ЧАВДАР НИКОЛОВ: И протестът.
ЛЮБОМИР КЮЧУКОВ: Протестът, разбира се, но той отново беше ляво мотивиран. Всички казваме, че трябва да има обединена левица, но след това слагаме „ако“. Сложим ли „но“, сложим ли „ако“, отричаме всичко, което сме казали преди това ясно и еднозначно.

Според мен е непродуктивна позицията за двете писти, тоест за необединението, защото тя отново парцелира лявото пространство. По-важно е да се намерят механизмите за взаимодействие. И те трябва да са максимално прагматични. Нито една партия, според мен, не може да се затвори в някаква концепция за политическа самодостатъчност. Всяка формация може да допринесе с нещо – с електорален потенциал, международна или интелектуална тежест. Всички разбираме, че тук основната роля ще играе БСП. Въпросът е това да бъде максимално широко и да отговорим именно на тези очаквания.

ДОНЧО АТАНАСОВ: Аз имам въпрос към господин Кючуков. Има ли опасност от някаква друга не проевропейска левица? Когато говорим за българската икономика в 2001 г., трябва да сме наясно, че тя е на нивото на около 30-40% от 1989 г. и е в много по-тежко състояние, отколкото е била в „катастрофалната“ 1996 г. Защото ние определихме като катастрофално управлението на БСП и на левицата. Ние, вътре в партията си! Разбира се, с помощ отвън и не без участие на тези формации, които сега отново искат да се пришият. Та питам: къде са пазарите на България? Кой е отговорен за това? Какви са шансовете на нашата икономика в този блян, наречен Европейски съюз? Аз, като металург-инженер мога да ви кажа: никакъв шанс! Нито в машиностроенето, нито в металургията, нито вече в химията. Пълна икономическа катастрофа!

И сме седнали сега тук да поставяме задачи през 2002 г. левицата да отиде в Социнтерна, а България – в НАТО. И никой от политическия елит на тази страна не поставя задача да продадем малко повече, да създадем български предприятия. Не е ли ясно, че единственото нещо, което ще ни остане в България, е да носим куфарчетата на чужденците. За този, който се дореди. Затова питам – има ли опасност от някаква друга левица?

БОЯН КИРОВ: Вътре в социалдемокрациите в Западна Европа също протича една голяма дискусия по тяхното бъдеще. Те самите разбират, че ако останат на днешния път, към който ние като че ли вървим, ще си отидат от сериозната политическа сцена. Защото светът е друг, а те живеят малко с парадигмата на миналото.
В този смисъл ми се струва, че поне името Нова левица ни задължава да търсим нещо ново, а не да копираме модели, които като че ли днес работят, но все пак са моделите на миналото.

Не можем да говорим за Нова левица, без да осъзнаем т. нар.
антиглобалистки движения, които се създават. Не е ли по-добре като партии и като личности да потърсим наистина новото ляво, отколкото да копираме нещо старо? Разбирам, че е по-лесно да се копира – имаш го, копираш го и то обикновено не тръгва, защото това колело е за друга кола. Затова за мен проектът трябва да съществува, но той трябва да върви към идеологическото търсене на единна парадигма, различна от съществуващите до днес.

ЛЮБОМИР КЮЧУКОВ: Ще ми се да вярвам, че няма опасност Новата левица да се окаже антиевропейска. Да, има място за друга левица, която може да има други приоритети, други виждания. И не виждам нищо лошо в това. Що се отнася до въпроса на Боян Киров, аз съм съгласен, че там тече жестока дискусия. Тече и у нас. Само че за нас ще бъде по-полезно, ако ние сме част от по-голямата дискусия, ще е много по-полезно да дискутираме с всички.

ПЕТЪР АГОВ: Темата за социалдемокрацията предизвиква известен разнобой и ми се иска да внеса малко яснота. Първо, социалдемокрацията като идейна и философска база на съвременните леви партии е нещо неизбежно. Второ, тя в никакъв случай не трябва да се разглежда като някаква опасност за промяна на същността на левите партии. Ясно е, че в лявото пространство има различни видове партии, едни са по-крайно леви партии, други се определят като революционни, от марксистки тип и т.н. Право на самоопределение.Но ние трябва да сме наясно, че философската идея на социалдемокрацията е еволюцията. И модерната социалдемокрация се разбира като едно непрекъснато движение, като реакция на предизвикателствата на времето във всеки един исторически период.

Днес говорим за глобални процеси в световен мащаб. Естествено е социалдемокрацията да търси отговори на тези въпроси. Английската социалдемокрация например се очертава като един от най-ярките привърженици на тези процеси в лицето на Тони Блеър.

Що се отнася до българската левица, тя търси решение на нашите проблеми в България в два аспекта. От една страна, самата левица да не бъде изолирана в международен план. И на второ място, България, управлявана от левицата, да не бъде застрашена от международна изолация. Отново опираме до осъзнаване на национални отговорности. Нямаме друг път! Извън тези процеси, извън европейското семейство левите партии у нас просто нямат бъдеще.

ЧАВДАР ДОБРЕВ: Закономерност в развитието на посткомунистическите партии е да тръгват по пътя на социалдемократическите ценности. Даже програмата на БСП реално е синтез от програмите на европейските социалдемократически партии. Там обаче се говори с евфемизми и нещата не се назовават в пряк текст.

Струва ми се, че през последните години завоят е главно към една по-прагматична, по-реалистична политика, съобразена с международните реалности. От гледна точка на социалната политика НАТО вече е една алтернатива. Но всеки теоретик на социалдемокрацията ще се изсмее, ако се каже, че това е социалдемократическа ценност. Ценностите на социалдемокрацията са от друга област. Друг е въпросът, че това е една необходимост – политическа, стратегическа и т.н. Не бива да се спекулира с тези неща.
Полемиката обаче е за друго. В Унгария, например, посткомунистическата партия възприе социалдемократическите ценности, стана член на Интернационала. Традиционната социалдемократическа партия обаче си остана отделно. Аз не мога да си представя едно демократическо съдружие да иска лявото пространство да загуби своето многообразие, своето многоцветие. Мисля, че това е някакво българско внушение на група дейци, но това не може да бъде мисленето на сериозната европейска социалдемокрация.

В Германия също има социалдемократическа партия, но я има и партията на Гизи, която също в един момент ще бъде член на Социнтерна. Това е реалното съобразяване със специфики на националното развитие, с еволюцията на хората, на идеите, на кадрите и т.н.
Много добре е известно, че привържениците примерно на един Тони Блеър го превръщат в лидер. Но това е една специфична пътека на европейската социалдемокрация. В Германия има Шрьодер, но до него има Лафонтен и конфликтите им са остри. Има обаче във Франция Жоспен, който пък обръща много по-голямо внимание на социалния фактор, на ролята на държавата. Значи става въпрос, че тези партии трябва да си изяснят накъде ще вървят. За България в тази ситуация по-нормално е да бъде по-близо до Жоспен, а не толкова до Шрьодер. Колкото и да ни е симпатичен като личност, като крупен европейски държавник.

Европейската социалдемокрация влиза в Интернет-епохата, преди това имаше „държава на благоденствието“ на Вили Брандт. В началото обаче, в първата четвърт на века, са стачките и социалните борби.Ние, от една страна, тръгваме към Интернет-епохата, но реално сме в ситуацията от първия етап на европейската социалдемокрация. Този въпрос трябва да бъде обяснен, защото не сме папагали, а трябва да отговаряме на нашите български условия. Получава се някакъв много сложен синтез благодарение на всичко това.
Проектът Нова левица е много плодотворен, много нужен и на лявото пространство, и на България, но това не означава сливане, единен организационен субект. Аз го разбирам като един невероятно тесен обмен на мнения, като съвместно изработване на политика.

Кому е нужно това сливане? Първо, социалдемокрацията е срещу прибързаните, внезапните, революционните, бунтарските решения. Тя винаги е застъпвала едно естествено еволюционно развитие. В момента аз мисля, че става въпрос за част от българския елит, който нетърпеливо иска да реши някаква своя задача, която обаче дълбоко не е свързана нито със Социнтерна, нито с големите интереси на световната и европейска социалдемокрация. За мен актуална в нашите условия е широката коалиция на всички леви патриотични организации в центъра и ляво. От години никой не говори с болка за това, че една от големите традиционни леви партии в България – Земеделският съюз, е разсипана. Не говорим за това, че модерните леви движения непременно имат екологични партии. А вземаме някого, издърпваме го като личност и казваме: това е партия.

И последно, сливането на партии е нещо като брак. И жената, и мъжът трябва да бъдат равностойни. Иначе има развод. Има голяма опасност да се появят ненужни конфликти в лявото пространство и да се губи престиж.

ФИЛИП БОКОВ: Аз не искам да се бъркам във вътрешните работи на БСП, мисля, че тя сама може да прецени какъв политически път да поеме, но ще дам някои наложителни според мен пояснения по дискусията.

Първо, като човек, който участва в Новата левица, искам да кажа, че БСП ще носи отговорност не само пред себе си, а пред цялата левица и пред цялата страна, за решенията, които ще вземе. В края на краищата въпрос на избор е дали искаме да бъдем като Гизи или като Шрьодер, като Синаспизмос или като ПАСОК. Тези примери ги имаме пред очите си. ПАСОК, когато Папандреу дойде през 1974 г. след преврата, беше насипна сбирщина от леви групички, емигрантски, вътрешни и т.н. Той от нея направи партия.
И понеже съм съгласен с Чавдар Добрев, че не трябва да преценяваме на базата на евфемизми, мисля, че трябва да се поставят алтернативите на масата.

Какви са те? Какво представлява социал-либералният модел? Той означава колкото е възможно либерална икономика Между другото това се прави и от Блеър, и от Шрьодер, разбира се и от Жоспен, който поставя по-голямо ударение върху социалната проблематика. Но, Дончо, проблемите на България идват не от това, че има свободен пазар, а от това, че няма такъв.

По наше време ли имаше свободен пазар или по времето на СДС?

ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: По наше време корупцията беше по-малка.

ФИЛИП БОКОВ: Аз работя в бизнеса и знам много добре какво е.

ДОНЧО АТАНАСОВ: Категорично твърдя, че по наше време имаше много по-свободен пазар.

ФИЛИП БОКОВ: Може да е бил много по-свободен, но няма свободен пазар в България. В България няма пазар на труда. Няма пазар на земята. Няма фондов пазар. Тоест, ако ние страдаме от нещо, то е от недоразвитост, а не от това, че има свободен пазар.

ДОНЧО АТАНАСОВ: Като нямаш производство…

ФИЛИП БОКОВ: Имаш 85 на сто частна собственост. Нали тя трябва да работи, за да има социално нещо за преразпределяне. Може да ни се иска всичко друго, но това са обществените реалности.

ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Относителният дял на частната собственост в Германия, Франция и Великобритания какъв е?
ФИЛИП БОКОВ: Вероятно е по-малък.

ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Значи при нас е в резултат на ограбвания и на криви политики.

ФИЛИП БОКОВ: Да съжаляваме за миналото е глупаво. Трябва да управляваме тази държава отсега нататък. Може ли да деприватизираш?

ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Разбира се, че може. Това се прави непрекъснато в развитите страни. Дори и Тачър деприватизира.

ФИЛИП БОКОВ: Тогава се разбираме, че сме на различни позиции, и историята ще покаже кой път ще бъде по-успешен.

РЕПЛИКА: Бжежински казва: „От социализъм да правиш капитализъм значи от омлет да правиш яйце“. И ние действително не се съобразихме. Уж вървим по пътя на пазарната икономика, на монетаризма, а още повече отиваме в задънен свят.

ФИЛИП БОКОВ: Добре, дайте друго решение. Дайте да видим тези, с които тръгнахме заедно, къде са и какво направиха. Обединението наистина е въпрос на избор. Но не смятам за случайно, че се постигна обединение на партиите в Румъния, в Полша. Бившата ПОРП два пъти си смени името и не пострада. И управлява, и има два мандата президент, и икономиката Ј се развива добре.

СТОЯН АНДРЕЕВ: И възстанови отношенията си с Русия.

ФИЛИП БОКОВ: Аз мисля, че международните съображения са много незначителни в целия този дебат. Те имат смисъл само дотолкова, доколкото като отидеш в Брюксел, да има в коя стая да влезеш. Защото един от проблемите на царя сега е, че той няма къде да влезе там. Стои по седалките по коридорите, защото не е нито при християндемократите, нито при либералите, нито при социалдемократите. Единствено това е значението на международните фактори. Много по-съществени са вътрешните фактори. И те са свързани с това каква политика ще се избере. Защото, ако не определим принципите на политиката, ще дойдем утре на власт и ще започнем да деприватизираме, да правим и други работи от миналото.

РУМЕН ОВЧАРОВ: Днес изплува един много важен обединяващ тезис – за нуждата от прагматизъм при решаване проблемите на България. Дават се примери с Тони Блеър, с Шрьодер, с Жоспен. Жоспен е приватизирал повече, отколкото Тачър във Великобритания. Шрьодер прави по-либерална политика от Тони Блеър, данъчна революция. Но всеки един от тях прави това, което е необходимо за държавата му в дадения момент. Ето това е единственото, което ги обединява. Значи и ние трябва да концентрираме усилията си по формирането на Новата левица около това, което ще изведе страната от сегашната ситуация.

Аз обаче не съм съгласен с Боян, че ние в България ще измислим най-новото и най-модерното в лявото пространство. Омръзна ми за 12 години да се въртим в такива омагьосани кръгове на откритие, вместо да видим какво са направили другите, които вървят пред нас, и да го съобразим с условията в България. На това дередже, на което сме, ще решим ли проблемите на световното ляво пространство, на глобализацията и на всичко останало? Извинявай, Бояне, но просто не вярвам, че ще го направим.
БОЯН КИРОВ: България на два пъти дава идеи в лявото пространство.

РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека да даваме идеите, нека да развиваме дискусията, но прагматично да се опитваме да решаваме проблемите на държавата.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук