Антонина Стоянова е родена в Украйна през 1977 г. Завършила журналистика в СУ „Св. Кл. Охридски“. През 1992-1994 г. е била кореспондент на в. „Арцизские вести" и „Роден край“. Автор е на филма „Освобождението 1877-1878 г.“.
След трагичните септемврийски събития в САЩ светът коренно се промени. Вчерашните съперници и „врагове“ взаимно си протегнаха ръка.
На 11 септември м.г. в пъкъла на „големия взрив“ се роди новата външна политика на Русия. Владимир Путин пръв от световните лидери по телефона изрази съболезнования на Джордж Буш и целия американски народ по повод терористичното нападение над САЩ. По-късно той ясно подкрепи Съединените щати като заяви: „САЩ имат пълното право на възмездие, а за неизбежните жертви от това ще са виновни не САЩ, а терористите“1 . Избухналият пожар в Ню Йорк не изгори Запада, а обратното – спои Русия със Запада, пораждайки нова политическа конфигурация.
Путин, отговаряйки на предизвикателствата на времето, определи мястото на Русия без излишни декларации, а чрез реално действие. Някои от аналитиците определят постъпката му като историческа: той решително както никой друг от неговите предшественици обърна посоката на движението на Русия към Запада.
В началото на годината се забеляза активност в руско-американския преговорен процес, най-вече в областта на съкращенията на стратегическите настъпателни въоръжения (СНВ). На 14 януари т.г. делегация от военни руски експерти посети Вашингтон за консултации с представители на Пентагона2 . По думите на генерал-полковник Юрий Балуевский, първи заместник-началник на Генщаба на въоръжените сили на Руската федерация, страните са изработили подходите за реализация на договореността между президентите на САЩ и Русия по въпросите на съкращения на СНВ. Освен това обсъдени са били въпросите, свързани с борбата срещу тероризма, неразпространението на оръжие за масово унищожаване и противоракетната отбрана. Във Вашингтон на 21 януари се проведе семинар на тема „Нови рубежи в американо-руското сътрудничество в областта на сигурността“3 .
Администрацията на Буш доразработва военната политика. Макар и да не са обявени окончателните детайли и да не е завършена работата върху такива доктринални документи като „Стратегия за националната сигурност“, все пак може да се изявят някои основни принципи на новия курс на САЩ
Според Сергей Рогов, директор на Института за САЩ и Канада при РАН, анализът на военната политика на администрацията на Джордж Буш и перспективите за руско-американските отношения в този област показва следното:
Първо. Съединените щати ще използват всички възможности, за да запазят и укрепят положението си в системата на международните отношения на ХХI век в качеството си на единствена свръхдържава, която няма равен по мощ съперник.
Второ, при условие, че Вашингтон няма непосредствен противник, военното строителство няма да се базира върху преценката за конкретна заплаха, а върху необходимостта за притежаване на сили и средства, осигуряващи победа в конфликт с всеки хипотетически противник.
Трето, гигантските мащаби на американската икономика позволяват още повече да се увеличи откъсването на Съединените щати от другите държави в сферата на военните разходи, започвайки по този начин едностранна надпревара във въоръжаването.
Четвърто, превъзходството в информационните технологии позволява американските въоръжени сили да бъдат снабдени с неядрени високоточни оръжия, способни да поразят всякакви цели на земята, във въздуха, по морета и в космоса, свеждайки до минимум способността на противника да предприеме действия против войските и териториите на САЩ.
Пето, променя се ролята на ядреното оръжие, намалява неговото значение за постигане на военните цели на САЩ.
Шесто, военното строителство на Пентагона не би трябвало да бъде ограничено от режима за контрол над въоръжаването, понеже подобен режим се възприема като едностранно ограничаване за САЩ. В същото време в американски интерес е неразпространяването на оръжие за масово унищожение и средства за неговото транспортиране (т.е. „асиметричен отговор“)4 .
На 13 септември 2001 г. Вашингтон официално оповести Москва, че след 6 месеца ще престане да спазва Договора за ПРО5 . По този начин САЩ демонстрират, че повече нямат намерението да спазват видимостта за стратегически паритет. Администрацията на Буш постави окончателно точка в историята на студената война. Поемайки курс за обезпечаване на абсолютно военно превъзходство, Вашингтон няма намерението да признава Москва, Пекин или когото и да било още като равен по стратегическия си статут.
Съединените щати направиха тази крачка, въпреки че след 11 септември 2001 г. настъпиха промени в руско-американските отношения. САЩ и Русия станаха де факто съюзници във войната против талибаните и Бен Ладен. Възникна реална перспектива за преход към взаимоотношения между двете страни, основани на принципите за партньорство и съюзничество.
Разбира се, че едностранните действия на Вашингтон съществено усложняват международната ситуация и не способстват за създаване на особено голямо доверие между САЩ и Русия. В момента, когато няма все още принципиално нови механизми за партньорско взаимодействие между двете страни, се разрушава старият режим за контрол върху стратегическите настъпателни въоръжения.
За самолюбието на Русия това бе отрезвяваща инжекция. Но тя запази самообладание, не се поддаде на изкушението да седне в стария познат „примаковски самолет“ и шумно да го обърне в обратната посока. Путин (прагматик по натура) даде да се разбере, че в момента съществуват по-важни неща от амбициите – това са националните интереси, които включват дългосрочен съюз на Русия със Запада.
В миналото има няколко тактически съюзи между Запада и Русия: най-известни са, разбира се, Антантата и антихитлеристката коалиция. Сега ситуацията е различна. Никога преди политиката, икономиката, социалната система на Русия не са били толкова доближени до тези на Запада. За пръв път се появява реален шанс не само за временно „приятелство против“, а за пълна интеграция. Има общ враг и всички необходими условия за това плюс политическа воля.
След 11 септември Русия е нужна на Запада. Но сега вече му е необходима не слаба, а силна Русия – поне като крепост срещу ислямския тероризъм6 . Всъщност не е важно дали Русия ще участва във военно-политическите операции в Афганистан. Русия сега трябва да изиграе ролята на стабилизиращ фактор в Азия. Западът ще подкрепя Русия само когато се увери, че тя е западна държава. Евразийска според географското си положение, европейска по съдържание.
В точката на пресичане на геополитическите интереси на Запада и икономическите интереси на Русия възникна перспективата за нов стратегически съюз. Съюзът със Запада е необходим за Русия и по психологически причини. Самоопределяйки се като западна държава, признавайки факта, че е такава според институции, ценности, с европейската си култура (повече от 80% от населението живее в Европа), Русия ще може най-после да отговори на съдбовния въпрос, който от 300 години разкъсва националното Ј самосъзнание „Дали е европейска, или е азиатска държава?“
Военният потенциал на САЩ
Трябва да се отбележи, че и Съединените щати не са всесилни. На Вашингтон ще му се наложи в определена степен да се съобразява с политическите, икономическите и технологическите граници на американското могъщество.
По мнението на специалистите крайно съмнително е, че САЩ реално ще започнат да изработват ПРО през 2004 г. Най-вероятно изпитанията на земните, въздушните и морските системи на противоракетната отбрана да бъдат извършени само към втората половина на това десетилетие. Развитието на пълномащабна ПРО ще отнеме още поне 10 години7 .
В сферата на СНВ Пентагонът обяви намерението си да съкрати количеството ядрени бойни глави (независимо от споразуменията си с Русия) до 3800 единици през 2007 г. и 1750-2250 единици през 2012 г. По този начин ядрените сили на САЩ ще намалеят на няколко пъти и само в незначителна степен ще превишават обявеното към края на това десетилетие ниво на СНВ на Русия (1500 глави). Вярно е, че при това положение САЩ освен бойните глави ще си запазят още около 4000 ядрени глави. Пентагонът също така не изключва възможността в бъдеще да поднови ядрените си изпитания.
Специалистите смятат, че до 2010-2015 г. ще се запази известно съотношение в ядрените потенциали на двете най-големи държави в света. Дотогава Русия смята да модернизира стратегическите си ядрени сили. При това без да се стреми към количествен паритет, който да отнема ограничените средства за поетапна модернизация на обикновените въоръжени сили.
Гореизложеното позволява да направим извода, че засега остава отворен „прозорецът на възможността“ за промяна характера на отношенията и модела на взаимодействието между САЩ и Русия, НАТО и Русия. За реализацията е необходимо да се потвърди пробивът, който се осъществи на най-високо ниво, в конкретни споразумения и договори. Американската страна много говори за „новите стратегически рамки“, но какво е съдържанието на тези рамки? Въпросът засега остава без отговор.
Предложения и мерки за принципно нови отношения
Все по-често се говори за необходимостта през тази половин година да се разреши правното и институционалното оформяне на новите партньорски отношения между Русия и САЩ.
В близко време може да се очаква руската страна да предложи на администрацията на Буш програма за преход от конфронтационния модел на отношения от времето на студената война към нов – за стратегическо взаимодействие и взаимна сигурност8 .
Първо, страните трябва да обявят за съвместната цел формирането на нов позитивен модел, основан на сътрудничество и общи интереси.
Второ, новите рамки за руско-американските стратегически отношения да бъдат отворени и институционализирани, например чрез двустранен договор за взаимна сигурност, който да бъде сключен при възникването на необходимите условия.
Трето, за радикалната трансформация на отношенията между САЩ и Русия е необходим преходен период, по време на който поетапно да се създадат нови механизми за стратегическо сътрудничество и да се демонтират конфронтационните елементи, наследени от съветско-американското съперничество.
Руската страна възнамерява да работи за нов „съвет на двайсетте“ с участието на РФ и членовете на НАТО през май т.г. Докато Вашингтон „размишлява“ върху пълномащабен договор, Москва може да предложи да се подпише изпълнително споразумение за сътрудничество в борбата срещу международния тероризъм, създавайки по този начин първата юридическа и институционална база за политическо, военно и разузнавателно сътрудничество, което започна през последните месеци.
Не бива преждевременно да се отменя режимът за контрол над въоръжаването и искането за международно-правно оформяне на договореността за нови съкращения на СНВ. Американците са заинтересовани от запазването на режима на транспарентността и мерките за верификация и проверки9 . Но правният статут на Договора по СНВ-1, който осигурява този режим, се оказа невалиден, поради връзката си с Договора за ПРО. Затова, за да се запази режимът на транспарентността, САЩ ще трябва да се съгласят юридически да го закрият като подпишат нов Договор за СНВ-3. Една такава договореност ще установи общ таван за стратегическите настъпателни въоръжения на ниво 1500-2000 бойни глави, предоставяйки възможността страните самостоятелно да определят конфигурацията и състава на стратегическите ядрени сили. Новата договореност би заместила Договора по СНВ-1, запазвайки верификационния режим с възможност за неговата модификация.
Подобен развой на сценария за руско-американските отношения е възможен само при готовност на САЩ към подобни предложения и мерки, за което ще научим в най-близко бъдеще.
Бележки:
1. В. „Известия“, 12.10.2001 г.
2. В. „Независимая газета“, 15.01.2002 г.
3. В. „Известия“, 22.01.2002 г.
4. Рогов, С. „Россия и США перед выбором“, сп. „Полис“, бр.12, 2001 г.
5. „Новости“ на ОРТ, 13.12.2001 г.
6. Радзиховский, Л. „Человек 2001 года“, сп. „Итоги“, 8.01.2002 г.
7. Рогов, С., „Россия и США перед выбором“, сп. „Полис“, бр..12, 2001 г.
8. Авдеев, А. „НАТО – Россия – перспективы взаимодействия“, сп. „Международная жизнь“, ноем. 2001 г.
9. В. „Независимая газета“, 19.01.2002 г. С. Соркут, „Россия меняет концепцию строительства ядреных сил“.