КОЙ НИ ИЗБИРА ЦИВИЛИЗАЦИОННИЯ ИЗБОР?

0
199

 

В отечеството ни е внесен отвън и внедрен коварен механизъм за ограбване, маскиран като управление. Същността му се изразява с такова политико-икономическо насилие и терор, прикривано зад шамански заклинания от рода на „правова държава“, „препоръки на МВФ“, „стандарти на ЕС“, вследствие на които сапиенсите в остатъчна България сме превърнати в ходещи и говорещи калкулатори, борещи се със зъби и нокти за физическото си оцеляване. Безкрайните сметки от какво да се лишим, за да си набавим нещо, без което ще се превърнем в пациенти на погребалните бюра, ни занимават до степен да не сме способни да мислим за нищо друго, освен за оцеляване. И именно тук се корени коварството на Механизма. Защото благодарение на него отминаваме какви ли не управленски безумия, граничещи с национално предателство.

Един от въпиющите примери в този смисъл е подписът на Надежда Михайлова под договора с еврокомисаря Гюнтер Ферхойген през ноември 1999 г. за поетапната ликвидация на АЕЦ „Козлодуй“. И то без да е известно някой отвън да я е натискал за това. Без да е известно и дали икономическото положение в родината може безболезнено да понесе подобен самоубийствен за нацията ни акт.

За да докажа тезата си, ще си послужа с някои цифри и съждения на експерти, които, за разлика от хубавата преводачка, не са загубили националното си самосъзнание. Според инж. Кузман Кузманов – бивш директор на АЕЦ „Козлодуй“, затварянето на четирите блока на централата ще увеличи досегашното ни обедняване с нови 20-30 процента. И за някакви си предполагаеми 200 млн. евро от ЕС ще угробим основни фондове за 2 милиарда долара. Един киловат електроенергия, произведен в АЕЦ, струва едва 1,2 ст., докато същият този киловат, произведен в ТЕЦ, е 4,2 ст. Само за един ден работа АЕЦ произвежда стока на стойност, достатъчна за строителството на една болница!

Професор Стефан Воденичаров от БАН твърди с диаграми и цифри – резултат от редица солидни проучвания, че себестойността на потребяваната от населението на България електроенергия няма как да не се повиши след затварянето на четирите блока на АЕЦ, а на границите ни чака по-евтин ток от Украйна и Русия. АЕЦ по този сценарий няма как да не стане икономически несъстоятелна и изцяло закрита. Загубите за България от затварянето на 4-те блока според проф. Воденичаров ще са за над 1,5 млрд. долара (т.е. толкова, колкото досега са подаянията на МВФ и СБ, за да продължим със самоубийството си).

44-47 процента е относителният дял на АЕЦ в общата енергийна система на страната. Що се отнася пък до безопасността на АЕЦ-а, досега нито една от безбройните комисии отвсякъде и на какви ли не авторитетни нива не е казала и половин лоша дума. Авторитетната компания „Сименс“ например след обстойно проучване на въпроса заключава, че първи блок може да работи без проблеми до 2008 г., трети блок – до 2012 г., а четвърти – до 2024 г. Оказало се даже, че корпусите на реакторите се „държат“ по-добре от теоретично предсказаното. Доказано е още, че първи и втори блок на АЕЦ имат още цели 7 години живот без и един болт да бъде подменен, според проф. Воденичаров.
Неизбежно възниква въпросът: „Защо бре, тогава цялото това безобразие по отношение на АЕЦ се прави?“

„Ама няма да ни приемат в Европа!“ вопие човек от тъмата, пожелал анонимност. Глупости! България въобще не се нуждае от прием там, където над 1300 години е била. И още. Жак Атали, стига някой да го има за авторитет и западен гуру, казва през 1994 г.: „Европа има нужда само от равнопоставени страни, запазили своята национална идентичност, своя икономически потенциал.“

Делът на атомната енергетика във Франция (нали сме уж франкофони) спрямо останалите ВЕЦ и ТЕЦ е 42 процента. А в САЩ, новата ни метрополия, след идването на Буш се начева истински ренесанс на ядрената енергетика. В този евроатлантически смисъл на нещата защо бе, джанъм, ние да си затваряме блоковете и АЕЦ-а?

Следователно отговорът трябва да го търсим другаде. И особено с оглед на това кои държави най-напират да ликвидираме АЕЦ. Тези държави са най-вече Франция и след нея Гърция. В Румъния по канадски проект Франция строи АЕЦ „Черна вода“, за стоката на която няма да има пазар, дорде АЕЦ „Козлодуй“ работи. Гърция пък се напнала да строи цели две АЕЦ. Де го пазарът за еленергията, докато работи АЕЦ „Козлодуй“?

Нека някой от политиците ме опровергае. За личния момент, подплатен със съответната сума зелени гущери, само може да гадаем в коя анонимна сметка шават.

Вторият пример: нарязването на ракетните комплекси СС-23.
Проблемът при тях е, че имат 400 км. далекобойност, една бройка струва едва 6,8 млн. щ.д., унищожават всичко в диаметър от 1000 м, много точни са. Но пък с оглед на „новия ни цивилизационен избор“ САЩ нямат тяхно противодействие, доказано още от времето на т.нар. Персийска криза.

От друга страна, за нарязването им най-много да получим 1,5 млн. щ.д., десет пъти по-малко от цената на щатските MLRS ракетни комплекси (1 бр.) с далекобойност от 40 км. Изстреляна от Пловдив, такава щатска ракета може и да улучи нещо в Пазарджик. А колко улучват, си го знаем даже от оскъдните емисии на CNN от 1999 г. Проблемът на САЩ е, че не искат никой с нищо да застраши най-голямата им военна база в Европа, тази в Косово, именувана „Бондстийл“, понеже гръмнем ли със СС-23 от Вакарел примерно, от нея камък върху камък няма да остане!

Прави чест на щатските анализатори, понеже са наясно, че „новият цивилизационен избор“ е направен не от българския народ, а от грабителите и унижителите му, които са от ден до пладне на власт. Кой ги е взел тези решения? Явно е, че Паси винаги си е бил пас по отношение на България и българщината. Министърът с фамилия Свинаров като че ли взема Българската армия за свинеферма. Колкото до бракоразводния адвокат, бивш главнокомандващ (с извинение), нещата се изясниха още когато се извини на турския Меджлис за възродителния процес, а после пред ООН декларира, че „България ще спазва общоприетите международни норми дори с цената на отказ от национален суверенитет“. Сетне възкликна, че „ще дадем всичко, което ни поискат“, във връзка с рухването на Манхатънските кули. И, разбира се, получи отговор от българските избиратели…

Третият пример за безумията на компадорите е валутният борд.

Още в края на 1996 г., когато възникна тази опасност, моя милост поиска да види оногова, който ще се има за независим, че и суверенен, след като даде портмонето си на някакъв навлек от поречието на р. Потомак примерно. В същото време публичното информационно пространство бе залято с оди и тропари, които описваха какъв рай на земята е настанал в Аржентина. След като си е дала портмонето на МВФ и СБ. Защо бе, джанъм, трябваше пет години време да изминат, та да се разбере простичката истина: портмонето си да го държиш в своя джоб?! В този смисъл, и ако наистина времето уж е ново, пък и моралът – такъв, а като капак – „почтеност във всичко“, много ми се иска да науча кой от пеещите дитирамби на валутния борд от 1996-1997 г. си е пуснал куршум в слепоочието. Понеже това е въпрос на чест.

Що се отнася до личния келепир, описан още от Алеко, него несъмнено го има и покрай договора с Ферхойген от ноември 1999 г., и в нарязването на СС-23, и във валутния борд, и в капитулацията ни пред НАТО, подписана от Стоянов през миналата година и ратифицирана от НС на 06.04.2001 г. …

Докарани до безумието на борбата за физическо оцеляване, сме слепи за най-големите национални предателства в българската история.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук