БЪЛГАРИЯ НА КРЪСТОПЪТ МЕЖДУ КИСЕЛОТО МЛЯКО И ДОСИЕТАТА

0
178

Христо Христов е роден на 3 август 1956 година в град Елхово. Завършил е специалността „Българска филология“ при СУ „Климент Охридски“, работил е последователно във вестниците „Марица – изток“, „Септември“, „Днес“, „Домино“, „Континент“, „Стандарт“, Радио „FM+“ – Стара Загора, „Земя“ и „Република“. Сега е кореспондент на в. „Дума“ за Старозагорска и Хасковска област. Автор е на документално-публицистичната книга „Стъпала към хоризонта“, посветена на енергийно-промишления комплекс „Марица – изток“. Член е на СБЖ.

Киселото мляко е изконен български продукт и продажбите на негови подобия, сътворени в незнайни чужбински мандри да се счита за грубо посегателство на търговската марка, настояха родните представители в Световната търговска организация в самия край на януари. Дали ги чуха е друг въпрос, хубавото е, че най-после сме се усетили как някой хитрец прави с чужда пита… майчин помен. Де да бяхме се усетили и за още някои други нещица, та да не седим сега в неудобната поза хем да шетаме според изискванията на НАТО и ЕС, хем да не сме нито вътре, нито отвънка. Но до ще време и за това да дойде ред.

А сега, в самия край на февруари иде реч за пак пламналата битка: да ги има или да ги няма комисарите на Методи Андреев, които срещу скромната сума от милион и отгоре годишно имат за задачка да ни осветлят по въпроса „що е това доносник (ченге) и има ли място той в постсоциалистическа (комунистическа) България?“
Че е имало доносници – имало е, но дали в един и същ казан трябва да набъркаме оня, що е клепал съседа си за неформална връзка с колежка и оня, дето с риск за живота си е бранил интересите на България (не на БКП!) – по отговора на въпроса е налице пълно разминаване между феновете на лицето Андреев и онези, за които истината за драмите отпреди 12 години не им пълни канчето с топла супа.
Да забравим миналото и да гледаме в бъдещето, призовават едните и припомнят, че така са постъпили в Испания и Гърция. Да забравим, ама първо да прочетем и да наврем противника в миша дупка, подават другите. Като и двата отбора кечисти се замерват със смърдящи останки. А родените след „сакралната“ дата 10 ноември 1990 година с нетърпение броят времето, оставащо им до вземането на лична карта, та да хукнат към света, където няма да ги питат дали са имали досие, а ще искат да знаят какво точно умеят да правят.
Междувременно управляващото НДСВ не стана партия. Въпреки неистовия стремеж на доц. Пламен Панайотов и т.нар. му юридическо парламентарно лоби да подреди царската формация до останалите „нормални“ (за кого ли?) политически субекти. Не само че не се случи раждането на партията НДСВ, но и считаният за единствен претендент към лидерското кресло Симеон Сакскобургготски звънна такава оглушителна плесница на личните си депутати, че те от объркване наместо да замълчат засрамено, взеха да му ръкопляскат.

Едва що позаглъхнала шумотевицата около провалената партийна сбирка и Бащицата-Премиер взе, че се освободи от трима свои заместник министри. Сред освободените се оказа и уж символът на „NOVOTO VREME“ Любка Качакова. По тертип, нает от експремиера Костов, и Бащицата Симеон не изрече гласно истинските причини за отвяването на тройката Качакова – Кацарчев – Карабаджаков.Както си затрая и защо, аджеба, прие театралната оставка на РевиЗоро Емил Димитров от шефския пост в митниците.Нали божем на него всички разчитахме да удвои, че и удесетори митните сборове?!
„Царят обяснения не дава!“ – хором ревнаха царските депутати като забравиха, че той и предшественикът на „Дондуков“ 2 не даваше обяснения и май затова си и тръгна от обновения кабинет.

Пътем мина и замина вотът на недоверие, внесен от готвещите поредната си национална конференция сини. Както се и очакваше – освен вносителите му, никой друг не се затири да го подкрепя. Всеки по своя си причина, а всички заедно по една-единствена: избори сега могат като едното нищо да накарат българина да потърси не бюлетината, а сопата.

Някъде там, в суматохата обявените от правителството на СДС за национално опасни бизнесмени Даниел Ершов и Майкъл Чорни пробваха да се завърнат в България, а близки до тях лица забъркаха и новия президент Георги Първанов. За негова, а и на съветниците му чест, доскорошният лидер на БСП и настоящ държавен глава успя да излезе с достойноство от блатото, в което се опитаха да го напъхат. Дали само с този опит ще си остане – ще разберем твърде скоро, но комай вярно ще се окаже, че билбордовете на „Нафтекс“ от миналогодишните парламентарни избори няма да се окажат съвсем безплатни.

И сред многотията от недотам весели случки през отиващия си Малък Сечко подписването на меморандума за редукция и изплащане на дълга на бившия СССР към България беше и ще остане, ако не друго, то поне реална крачка към размразяването на ледовете между двете държави. Ако и тук, и там да се опитаха да подметнат, че нещата не са точно такива, каквито сме ги искали. Възможно е, но нали пък е речено, че по-добре кокошка в тенджерата, нежели фазан в гората?! Щото и Евгений Бакърджиев преди години обещаваше фазани, пък се оказа, че и крак от петел не е сложил в супата, дето отпосле я духахме …

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук