Завършил е технология на машиностроенето и металите във ВИММЕСС Русе. Научната му работа е в областта на пластичната обработка на металите. През 1983 г. специализира Инженерно-стойностен анализ в гр. Гданск – Полша, в която област работи в България и бившия СССР до 1990 г. Народен представител в 7 ВНС и 38 ОНС. Председател на Комисията за защита на конкуренцията от юли 1991 г. до декември 1997 г.
Провалът на системата на съветския комунизъм в цяла Източна Европа отвори дискусията за “края на социализма”.Съмнението за неговия край се разпространи и сред тези, които никога не са били склонни към смесване на понятията и винаги са разбирали, че има различие между демократичния социализъм и това, което комунистите представяха за “социализма” и че тази разлика е принципна. Когато говорим за това, че понятието “социализъм” е пострадало от историческия банкрут на съветския модел, трябва да отчитаме, че това понятие не зависи от това, какъв смисъл се влага в него от тези, който го прилагат в практиката, а само от това, че почти всички комунистически партии от Източна Европа се прекръстиха в “социалистически” и най-вече, че бившата СЕПГ на ГДР се прекръсти на партия на “демократичния социализъм”. Затова независимо от тяхното прекръстване, днес обществата в тези страни трябва да получат еднозначен отговор на въпроса за степента на демокрацията, която тези партии са приели и за това в каква степен тези партии са се отказали от догмите и до колко сериозно и достойно се доверяват на поврата, който те осъществяват.
Отговорите на тези въпроси, трябва да разсеят съмнението, че в хода на този преход, е възможно да се промени понятието “демократичен социализъм”, че то може да се подложи на изкривяване и да се извърши преиначаване или превратно тълкуване на това, което са имали предвид социалистите – членове на социалистическия интернационал. Отговорите трябва да покажат на обществото, дали са били основателни твърденията на някои политици, за необходимостта от две пътеки (социалистическа и социалдемократическа) в лявото политическо пространство и доколко е оправдано днес да съществуват политическите формации на Агов, Анастасов, Томов, Нихризов, Тодорова, Камов, Кр. Славов, Петков и т.н. Оправдано ли е за мащабите на България да има регистрирани 76 леви партии, които да разпиляват ресурса на лявото политическо пространство и това да не позволява на нито една лява партия, сама да може да мобилизира необходимия ресурс и да е в състояние сама да реализира успешното управление на държавата. Непотребността от толкова леви формации става още по-очевадна, ако се отчете и факта, че по жизнено важните въпроси за обществото като демокрация, социална политика, икономика, екология и др. до 70-те години на 20-я век, имаше различия, а днес по тях вече има консенсус и това премахна възможността, по тези понятия да се представят фундаментални алтернативи. Днес в прехода към информационно общество, когато се появиха не подаващи се на наблюдение сложни общества, в политическия език на света, такива алтернативи са премахнати. Тогава кому бе изгодно това роене и на кой вътрешен или външен интерес то служи. Защо бе смачкана инициативата през 1993г. на прозорливите политици за обединение на БСП и БСДП?
В средите на привържениците на социализма, у нас и в чужбина, по въпроса за демократичния социализъм все още има различни мнения. Те спорят на своя си език, като настояват на своето си мнение, без да се отбраняват, но преминават в настъпление, когато защитават своите понятия и показват на обществеността, че краха на “реалния социализъм” в никакъв случай не дискредитира идеите на демократичния социализъм, а напротив по блестящ начин го потвърждава. Други привърженици на демократичния социализъм пък твърдят : Ние трябва сериозно да се размислим върху това, пригодни ли са традиционните понятия в съвременните условия. Каква е ползата от изясняването на тези понятия отново днес, ако самият език на тези понятия е против волята на тези, които се ползват от тях, когато тези понятия не способстват за изясняването им, а по-скоро създават недоразумения. Затова днес от особено значение е понятието “социализъм” да се възприема от социалистите без да се опровергава и без да се дискутира в морално отношение това, с което злоупотребяваше комунистическата партийна диктатура, независимо, че силовото поле на политическата семантика е разрушена от предишните комунистически партии на съветската система. При тези обстоятелства, не е необходимо и упорито да се придържаме към старите наименования. Такъв подход няма да доведе до полезна работа.
Тогава какво трябва днес да се прави в областта на лявата идеология, когато разпада на комунистическата система точка по точка потвърди старата присъда на ревизионистите. Когато съвременното индустриално общество (а днес вече се говори за постиндустриално или информационно общество) в своето развитие става, както никога досега, все по-сложно и диференцирано. Когато консенсусът по основни въпроси между крупни политически течения се разширява, а пространството за големи алтернативни общества се стеснява. Когато консерватизмът, либерализмът и социализмът станаха големите понятия, които скриват консенсуса по основните въпроси, каквито са демокрацията, плурализмът, смесената икономика, социалната политика, екологията. Различията между тези политически идеологии, които за хората са жизнено важни и до този момент им позволяваха да се представят като фундаментални алтернативи, вече не се явяват такива. Днешният политически език стана неточен и способства не толкова за разясняване, колкото за възникване на недоразумения. Разбира се остава в сила и не бива да се изключва разумната потребност с помощта на търпеливи разяснения, да се прави така, че обществеността да се научи да се разбира в абстрактни политически понятия. Трябва да се убеждават хората, че демократичния социализъм следва да де разглежда, като се изхожда от неговите собствени традиции и програми. Да се разяснява, че в неговата историческа еволюция, от самото начало, с равни права са се използвали три наименования : социалдемокрация, демократичен социализъм и социална демокрация. Но не е достатъчно само да го отбраняваме от толкова дългото неразбиране на неговия състав. Днес ясно и категорично трябва да заявим, че демократическият социализъм, това е социална демокрация. Защото социалната демокрация е разумната утопия на демократичното общество, което се приближава към равна свобода за всички граждани, но повече не култивира мита, че равенството трябва да бъде и примирение. Защото демократичният социализъм в сложните общества е възможен и желан, като ръководна идея за демократизиране на обществото и като страж на императива на справедливостта. Защото демократичният социализъм не допуска на самотек развитието на сложните социални системи, каквато е и държавата.
Трябва да се разяснява, че комунистическият обществен модел се провали и на теория и на практика, тъй като той не можа да бъде в съответствие с условията на развитието на сложните обществени системи. Този модел се оказа не- способен да се учи от своите грешки. С това той създаде радикално отчуждение към себе си от гражданите на обществото. Но днес в обществото, след дрезгавината на съмненията по краха на социализма се забелязват белезите на разведряване за лявата политическа идеология за България. Ясно вече се вижда една гранична линия между времето на безволие, на безверие, на душевно опустяване и словоборство и времето на душевно и идейно разведряване, на положителна политическа мисъл, на творческа воля в привържениците на лявата политическа идеология. На жаждата в тях, за строеж на държавата и обществото ни. На ясен поглед и вяра в бъдещето. На убедеността на привържениците на социалистическата идея, да не бъдат само бездейни наблюдатели на обществено-политическите процеси, а на готовността им да дадат своя дял в изграждане на най-новата история на България.
Успоредно с това, животът показа, че либерализма, като средство за противодействие на централизма, етатизма и културното господство на една идеология не доведе до очакваните резултати. Остава открит и въпросът какво загубиха хората, освободени от потисничеството на регламента и опеката, когато махалото се премести в другата крайна позиция, на безконтролното либерално общество. Защо тази промяна ги разпъна на кръст в икономически и социален план. Да се даде точен отговор : “Иска ли обществото отново да се развива в условия, при които пазарът се съчетава със социална отговорност, социалната държава се съчетава с демократични порядки, промишления подем – с екологична отговорност”.
Краят на 20 век показа, че само социалистическата ценностна система в съвременните условия може да действа като ръководеща идея за установяване на демокрация и равна свобода. Демократичният социализъм остава единствената и истинската алтернатива както на комунизма, така и на антисоциалния либерализъм.
Всичко това доказва, че днешните спорове за различията между социализма и социалдемокрацията са безпочвени и само подклаждат нечии лични и при това комерсиални интереси. Тези спорове трябва да останат в 20 век. Днес в света има предпоставка само за един “социализъм” и той е демократичният социализъм. Защото той е разумната утопия на демократичното общество, което иска да се приближи към равна свобода за всички граждани, без да култивира мита, че равенството трябва да бъде и примирение. Демократичният социализъм днес е единствената ръководна идея в сложните общества за демократизиране на обществото и е единственият страж на императива на справедливостта, който не допуска на самотек развитието на сложните системи, каквато е и нашата държава и който процес наблюдаваме вече повече от 12 години.
Надявам се, че изложеното до тук, дава достатъчни основания, че процеса за консолидиране на всички социалистически и социалдемократически абревиатури, вече не търпи отлагане. България има нужда само от две леви партии. Една комунистическа, за всички, които не могат да излязат от консерватизма на традицията или на собствената си утопия и една социалистическа, за всички, които приемат еволюцията и искат да се развиват с историческото време. Днес вече няма място за дребни сметки и лични интереси. Няма място за обидени и засегнати. Днес трябва да се прекланяме само пред интересите на държавата и народа ни. И да им служим ! Днес светът навлиза в информационното общество и това поставя нови изисквания. Личните интереси и споровете между отделните групи в лявото пространство за пътищата на политическото развитие на левицата, не създават консенсуса по основните въпроси, каквито са демокрацията, плурализмът, смесената икономика, социалната политика, екологията, а само изразяват някои несъществени различия, които не се възприемат от обществото като фундаментални алтернативи. Тези несъществени спорове правят политическия език на лявото пространство неясен и способстват не толкова за разясняване на съвременния социализъм, колкото до възникване на нови недоразумения. Инициаторите на такъв тип политика в лявото пространство ще бъдат осъдени от историята и дамгосани от бъдещите поколения.
Животът показа, че демократичният социализъм е теорията и практиката на 21 век и информационното общество. Затова всеки, който може да носи отговорност и мисли за бъдещето на България и българския народ, вярва в ценностите на свободата, справедливостта и солидарността, е длъжен да подтисне лични настроения, чувства и амбиции и да застане в единния фронт за утвърждаване на социализма в България, Европа и целия свят. Защото само така можем да си отработим уважението на следващите поколения.
