Димитър Дичев има висше икономическо образование. Като журналист е работил в Българската телеграфна агенция и окръжния вестник в Ловеч. Публикувал е десетки разкази, очерци, есета и статии в столични и местни вестници и списания. Със свои творби участва в литературните сборници “С дъх на люляка”, “С пламъка на септември” и “Хоризонти”, на които е и съставител и редактор. Член е на Съюза на българските журналисти.
Разпространението на социалистическите идеи в Ловеч започва в началото на 90-те години на ХIХ век, когато жителите му още живеят под въздействието на революционните традиции отпреди Освобождението. Дейността на Васил Левски и Ангел Кънчев все още е жива в съзнанието на хората. Първи пионери на Марксовия социализъм в града стават Тодор Луканов, Петко Динов, Дойчин Петров и др.
През 1893 г. в Ловеч има вече толкова съчувственици на създадената през 1891 г. от Димитър Благоев социалдемократическа партия, че когато в края на април или началото на май Димитър Благоев посещава града, по негов почин се основава социалистическа дружинка, която официално се присъединява към социалдемократическата партия на 25 август 1893 година. Затова свидетелства писмото, изпратено до общия съвет на БСДП. В него между другото се казва: “На 25 август в редовното си заседание дружината единодушно реши да се съединим като подадем братски ръката си на другите дружини и като застанем под червеното работническо знаме на Българската социалдемократическа партия, да действаме според програмата и организацията й”.
Пропагандирането на социалистическите идеи се извършва главно сред чираците, калфите и по-будните ученици, но полицията скоро я разкрива, арестува членовете й и нейната дейност замира.
През пролетта на 1895 г. в Ловеч е образувано социалистическо дружество под наименование “Общо работническо дружество “Васил Левски”. В него участват 15 занаятчии и интелигенти. Между тях са Пенчо Стойков, Вълчо Русковски и Михаил Карицин. Дружеството има свой делегат на Четвъртия конгрес на партията, състоял се в Казанлък през 1897 година. След него то активизира своята дейност – урежда сказки, вечеринки с декламации и песни. По това време за учител в Ловеч е назначен Никола Илиев. В кафене “Работник” и в клуба в квартал “Вароша” той често говори пред членовете, между които са активистите Велко Кичуков, Стефан Джанков и Петър Станев. Полицията неведнъж арестува членовете, нанася им побой и разтуря събранията. Поради това то често прекъсва своята дейност, но социалистическата идея остава жива в съзнанието на бедните хора.
През 1898 г. учителите Никола Илиев, Петко Петков, Атанаска Атанасова, Станчо Сирков, Илия Краев и други създават учителска социалистическа група със задачата да просвещава народа. Тя подготвя и представя пиеси със социален и патриотичен характер.
Осмият партиен конгрес през 1901 г. дава тласък на профсъюзното движение. Той задължава партийните организации по-енергично да се заемат със синдикалната дейност. Първите профсъюзни организации в Ловеч са създадени в края на 1903 г. и началото на 1904 г. Това са кожаро-обущарски, в който членуват 20-25 души, шивашки – с 16 души и смесен профсъюз, чиято членска маса наброява 40-50 души. Тясно свързани с партийната организация те развиват оживена дейност. В града е основан работнически хор, ръководен от Рачо Тодоров и оркестър с диригент Георги Павлов. Оживена дейност развива и театралната трупа, създадена през 1905 г. В края на същата година в града е образуван Общ работнически съвет в състав: Велко Кичуков и Иван Фотев от партийната организация, Христо Бодев и Рачо Тодоров от шивашкия синдикат, Петър Станев – обущар, Илия Тодоров – цървулджия, Никола Илиев и Петър Казанджиев от ученическия марксически кръжок. Под негово ръководство в града се организират или избухват стачки на телеграфо-пощенските служители, на работниците от тютюневата фабрика на Дерибеев-Моралиев, на кожарските работници и др. с искания за подобряване условията на труда и повишаване на заплащането.
Още от самото си създаване партийната организация обръща голямо внимание на идейно-политическата работа сред своите членове, сред работниците в града, интелигенцията и трудовите селяни в околията. Тя се опира на публикациите в “Работнически вестник” и списание “Ново време”. Разпространявани и четени са и брошурите “Кой на чий гръб живее” от С. Дикщайн, “Как е и как трябва да бъде” от В. Либкнехт, “Бог и наука” от Бюхнер, “Пир на бездушника и величието на работника” от В. Пелагич, “Пчелите” от Д. И. Писарев и др. От оригиналната българска литература се четат трудовете на Димитър Благоев “Що е социализъм и има ли той почва у нас?”, “Социализмът и работническият въпрос в България” и др. Любими произведения на първите социалисти са стихотворенията на Христо Ботев, “Записки по българските въстания” на Захари Стоянов, разказите на Максим Горки. Библиотеката на партийната организация, намираща се в кафене “Работник” освен с “Работнически вестник” и списание “Ново време”, разполага и с десетки книги, между които “Комунистическият манифест”, “Класа против класа”, “Основи на социалната демокрация”, “Какво искат социалдемократите”, биографията на Карл Маркс и др.
За голямото внимание към партийната просвета говорят просветните събрания и сказките, изнесени на тях от Тодор Луканов, Петко Неков, Дойчин Петров и Никола Илиев. Пред социалистите в града е говорил и Георги Кирков.
След Деветия конгрес на партията през 1902 г. работническото дружество в Ловеч активизира дейността си и прераства в партийна организация с повече от 20 членове.
На Шестнадесетия партиен конгрес през 1909 г. Ловешката организация е представена от Михаил Неков и Цветан Киров. Като гости присъстват Цачо Сяров, Йордан Грънчаров, Георги Павлов и Иван Фотев.
През 1910 г. в Ловеч летува Димитър Благоев като гост на Иванка Маринова, впоследствие съпруга на големия партиен деец Антон Иванов. Димитър Благоев почти всяка вечер идва в партийния клуб и подпомага ръководството на организацията в работата му за класовото издигане на работниците. Той дори съставя план за беседите, които следва да се изнасят на просветни събрания като посочва и книгите, от които може да се черпи материал. На общо събрание той подчертава голямата необходимост от идейното издигане и от класовото осъзнаване на работниците: “Четете и работете над себе си, за да се издигнете по-високо във вашата социалистическа дейност”.
Достъпен, разговорлив и скромен, скоро всички го чувстват като свой, с готовност му разказват за тегобите на своя живот. В Ловеч Благоев се убеждава, че за започващите да изучават марксизма е необходимо ръководство и по настояване на Иванка Маринова започва да пише книгата си “Към марксизма”.
През 1915 г. Димитър Благоев отново е в Ловеч и отсяда в дома на Иванка Маринова. Редовно посещава партийния клуб, участва в заседания на ръководството и дава наставления за неговата дейност, изнася беседи за вътрешното и международното положение, дружи с партийните дейци Петър Казанджиев, Илия Тодоров, Георги Павлов и др.
Такъв е стартът на Ловешката партийна организация преди 110 години, която със солидните темели, поставени от Димитър Благоев е в основата на антифашистката борба и в социалистическото строителство в Ловешкия край.