ХУМАНИТАРНИ ПРЕВАНТИВНИ ГЛОБАЛИЗИРАНИ ВОЙНИ

0
264

Професор, доктор на философските науки. Работи в областта на философията, социологията, етиката, политическите науки. Автор е над 200 научни публикации. Специализирал и чел лекции в Англия и САЩ. Издал е 14 книги, между които "Познание и ценности” (1979), “Личност и политика” (1988), “Глобалните проблеми и съдбата на България” (1999) и други. Директор е на Института по философски изследвания на БАН.

Тоталното господство на страните от капиталистическия център и по-специално на световния хегемон САЩ днес военно се осъществява под флага на така нар. “хуманитарни войни” и “хуманитарни интервенции” и “превантивни войни”, с които се налагат правила на играта, закономерности на функциониране на световната система, съответстващи на интересите на тези страни. Идеологически хуманитарната риторика е инструмент за легитимация на глобалната хегемония. По своята същност обаче тя не е нещо ново, а се е използвала за морално оправдание на всяка война в историята.
Превръщайки се в световен хегемон САЩ непрекъснато използват своята военна сила, заплахата с нея или помощта за подставени групи и страни, за да подкопаят мощта на държавите от полупериферията и периферията на световната система, ако те се разглеждат като заплаха за глобалния капиталистически ред. От 1851 г. до 1999 г. под флага на доктрината “Монро” САЩ са извършили 75 военни интервенции в други страни само на територията на американския континент.1 Насилието и балансът на интересите са основни лостове за разрешаване на всички международни проблеми сред влиятелната школа на “политическия реализъм” в Съединените щати с такива ярки представители като Ханс Моргентау, Джордж Кенан, Артър Шлезинджър, Р. Осгуд, Збигнев Бжежински. Н. Спайкман, един от нейните видни представители ще отбележи: “В международния живот са допустими всички форми на насилие, включително разрушителни войни. Затова укрепването на военната мощ става първостепенна цел на вътрешната и външна политика на държавата.”2 На основата на подобен тип политика, според Гор Видал броят на непровокираните военни нападения на САЩ над чужди страни от 1947-1948 г. до 2002 г. е над 250.3 Според други данни в периода от края на Втората световна война до началото на 80-те години САЩ са участвали в 199 военни интервенции като 81 от тях са били в Латинска Америка. От януари 1946 г. до май 1975 г. те 215 пъти са използвали военна сила в различни региони на света, а от март 1981 г. – още 38 пъти.4 Няма друга страна, която да е била инициатор и участник в толкова военни конфликти и насилия в света с цел в свой интерес да промени или запази политическото статукво в една или друга държава. Ето само някои от примерите в това отношение през ХХ век:
1910-1940 г. – Последователни военни интервенции на САЩ в различни страни на Централна и Южна Америка, които водят до смъртта на около 50 000 души.5
1945-1949 г. – Намеса на САЩ в Китай с цел възпрепятстване победата на ККП в революцията там.
1946-1949 г. – Морски пехотинци на САЩ с поддръжката на военно-морски сили и авиация участват в гражданската война в Гърция и налагане на монархията там.
1947 г. – Морската пехота на САЩ участва в смазването на въстание в Парагвай и установяването на военна диктатура.
1948 г.-1953 г. – Американски войски помагат на правителството на Филипините да смаже въстанието в тази страна.
1950-1953 г. – Участие на американците в корейската война като използват широко напалм, бактериологическо и химическо оръжие и прилагат тактиката на “изгорената земя” – загиват около 4 млн. корейци и 300 000 американци.
1954 г. – Подготвени от ЦРУ наемници при поддръжка на американските военновъздушни сили свалят в Гватемала демократичното правителство на Арбенс и установяват военна диктатура. Висш служител на Държавния департамент изтъква публично, че “Гватемала се превърна в растяща заплаха за стабилността на Хондурас и Салвадор. Нейната аграрна реформа е могъщо пропагандно оръжие. Мащабната и социална програма, предполагаща подпомагане на работниците и селяните в тяхната борба срещу висшите класи и големите чуждестранни компании, много се харесва на населението в съседните централноамерикански страни, където условията на живот са подобни”.6
1958 г. – Морската пехота и сухопътни сили при поддръжката на Шестия американски флот се намесват военно в Ливан.
1961 г. – Американски наемници предприемат опит за въоръжено нахлуване в Куба в района Плая-Хирон, за да свалят правителството там.
1964 г. – САЩ, заедно с Англия и Белгия предприемат военни акции в Конго, за да отстранят от власт съществуващото правителство.
1964 г. – Американските войски се разправят с населението в зоната на Панамския канал за това, че иска ликвидация на военните бази на САЩ на територията на Панама и напускане на чуждестранните войски.
1964-1975 г. – Война на САЩ във Виетнам с използването на химическо оръжие и напалм, при което са избити няколко милиона виетнамци.
1964-1975 г. – Интервенция в Лаос.
1965 г. – Интервенция в Доминиканската република.
1970-1975 г. – Интервенция в Камбоджа.
1971, 1973 г. Военни преврати в Боливия, Чили и Салвадор, извършени при прякото участие на ЦРУ.
1982 г. – Дебаркиране на морската пехота на САЩ в Ливан. Обстрел от страна на авиация и кораби на САЩ на населението и политическите сили в Ливан.
1983 г. – Интервенция против джуджето Гренада за сваляне на нейното правителство. Гренада е обявена за “военна заплаха” за САЩ, независимо от факта, че нейното население е 2500 пъти по-малко, а територията й 27 000 пъти по-малка. Обявява се, че американските граждани там са “заплашени” при положение, че никой не им пречи да влизат и излизат от страната. Пропагандно се обявява, че чешки кораб вози към страната опасно за САЩ оръжие, но след това се оказва, че цялата история е измислица за да се получи подкрепа на общественото мнение.
1986 г. – Военно нападение срещу Либия.
1989 г. – Нападение срещу Панама и арестуване на панамския президент генерал Нориега.
1991 г. – Войната “Пустинна буря” срещу Ирак.
1994 г. – Интервенция в Хаити
1998 г. – през август САЩ бомбардират фармацевтичен Завод в Хартум, Судан с обвинения, че произвеждал химическо оръжие, които се оказват неверни..
2000 г. – Войната срещу Югославия по повод Косово.
2001-2002 г. – Войната срещу Афганистан.

САЩ са използвали различни санкции, т.е. насилие като инструмент в своята външна политика над сто пъти след Втората световна война и повече от 60 пъти след 1973 г. В края на 90-те години на ХХ век те са прилагали наказателни мерки от различен порядък срещу 75 държави.7 За периода 1945-1975 г., в който официално САЩ не са воювали срещу нито една страна, американските въоръжени сили 215 пъти са използвани за “подкрепа на политически задачи”, 19 пъти са използвали заплаха с ядрено оръжие.8 В същото време специалистите по правата на човека правят анализ, чрез който показват, че огромната част от американската помощ след Втората световна война е била давана на “правителства, които подлагат своите граждани на изтезания” и дори има “непосредствена взаимозависимост между изтезанията и американската помощ в световен мащаб”.9
След края на “студената война” призивите за “хуманитарна интервенция” се превръщат по същество в нови версии на империализма от ХIХ век, когато такива интервенции се осъществяват от ключовите западни колониални държави също с използването на различни цивилизационни “оправдания”. От 90-те години на ХХ век насам “хуманитарните войни” са по същество “глобализиращи войни”, които се водят от името на постулирана “международна общност”, но представляват по същество акции на коалиции, ръководени от страните от капиталистическия център срещу държави от полупериферията и периферията на световната система, чиято политика не съответства на техните интереси. “Целта на глобализиращите войни е да се отстранят пречките по пътя на една действително глобална свобода на икономическите сили; да се даде ясно да се разбере, че търговията е наистина без граници и че издигането на търговски бариери няма да бъде търпяно. Дълбоката цел зад решението да се започне война е широко да се отворят затворените досега територии за глобалното движение на капитали, пари и стоки. При това положение няма основателна причина осъществяването на военните цели да се заплаща с тежката и неудобна отговорност за ежедневното администриране на териториите и управлението на тяхното население.”10
Американските лидери говореха, че започват война срещу Садам Хюсеин, за да покажат, че големите страни трябва да бъдат възпирани от агресия спрямо малките страни, но самите САЩ в 1952 г. под натиска на “Юнайтед Фрут Къмпани” свалиха полковник Арбенц – левия лидер на Гватемала, нахлуха също в Доминиканската република, Панама и Гренада, водиха кървава война срещу Никарагуа и участваха в гражданската война в Сан Салвадор. Или да вземем многогодишната незаконна окупация на Намибия от страна на Южна Африка, която САЩ негласно подкрепяше, докато само по времето на Рейгън и Буш (1980-1988 г.) южноафриканското насилие причини щети за около 60 милиарда долара и смъртта на повече от милион и пололовина души в съседните страни.11 Репресиите в Чили, Аржентина, Бразилия, Колумбия и други латиноамерикански страни, подкрепяни изцяло от американските служби са причина за смъртта на 150 000 човека.12 Навлезлите в Кувейт иракски войски доведоха до смъртта на няколко хиляди души. В отговор само за няколко дни по време на “Пустинна буря” американските войски избиха 100 000 иракски войници.13 Тези хора не са убити чрез “наказателни взводове” както по време на Втората световна война, не са невинни жертви на “червения терор” по време на революцията, а ликвидирани с помощта на най-модерни компютърни системи и с мащаби и скорост, които нито в Аушвиц, нито в Гулаг някой е можел да си въобрази. Между 1990 и 1999 г. повече от 1 млн. и 150 000 иракчани са умрели заради международните санкции, наложени на Ирак след войната в Персийския залив.14 Техният брой е по-голям от числото на загиналите от оръжията за масово унищожение през ХХ век. При това оправданието днес на подобни акции, както бе и с войната на НАТО в Югославия, е “хуманитарно”, но при всяка такава “хуманитарна акция” спасяването на определени животи става чрез унищожаването на множество животи на други хора, които се разглеждат като недостатъчно ценни. Разстрелът на няколко десетки или стотици спекуланти по времето на революцията в Русия, когато хиляди хора, умират от глад, се разглежда от критиците на комунизма като израз на “безчовечността на комунистическата идеология”. Сега убийството на хиляди хора или унищожаването на материални богатства, с които връщаш цяла страна десетилетия назад, се разглежда като триумф на демокрацията. Преди ембаргото срещу Ирак там е имало 30 хиляди болнични легла, построени допълнително след национализацията на петрола в 1975 г, а детската смъртност е 24 на 1000 деца. В резултат на недостига на храни, лекарства, стоки след ембаргото детската смъртност скача на 92 на хиляда деца и всеки месец започват да умират средно по около 7500 деца под пет годишна възраст и около 9000 – над петгодишна възраст.15 Когато в 1996 г. американският държавен секретар Мадлин Олбрайт коментира смъртта на половин милион иракски деца в продължение на пет години в резултат на действията на САЩ срещу Ирак, отговорът й бе, че “ че цената за това си струва”.16 Смъртта на половин милион деца изглежда струваща си цената на това, което прави страната хегемон в условията на глобален капитализъм. В условията на глобален капитализъм най-модерните оръжия и най-модерните стратегии са по същество оръжия и стратегии на масовите убийства. В Доклад на Програмата на ООН за околната среда през 2002 г. се дават резултатите от проучване на радиоктивното заразяване в резултат на използване на бомби с обеднен уран срещу Югославия след продължилата 78 дни война срещу нея от самолетите на НАТО – той съобщава за райони в които радиоктивността е опасна за човешкото здраве, особено с попадането на съответните частици обеднен уран от почвата във въздуха или в подпочвените води.
През 1993 г. стрелба на американските войски, извършена в резултат на небрежност, доведе до смъртта и осакатяването на 7 000 – 10 000 сомалийци, две трети от които бяха жени и деца. Цялата тази история беше замазана и изключена от дневния ред на световното обществено мнение, но когато сомалийците убиха 34 американски войника, това бе превърнато от американците в страшна трагедия и доведе до бързо извеждане на техните войски от Африка.17 При войната на НАТО по повод Косово през 1999 г. с идеята да се накаже един човек като Милошевич бяха нанесени поражения, връщащи Югославия с петдесет години назад и ставащи драма за няколко поколения сърби. От гледна точка на международното право бомбардирането бе акт на агресия, тъй като югославското правителство не бе направило нищо извън границите на своята страна. Тази намеса бе израз на факта, че националният суверенитет няма никакво значение в реалния свят на политиката, когато става дума за силови отношения между държава от капиталистическия център, особено хегемонна държава и държава от полупериферията на световната система. Този принцип има значение преди всичко, когато съответства на интересите на великите сили, но не и когато се разминава с тях. В ход бе нискоинтензивна гражданска война, каквито протичат с десетки всяка година в света и в нея САЩ и страните от НАТО се намесиха с морални аргументи за защита на човешки права като посредници в полза на едната страна. Такива бяха нарушавани, обаче и от двете страни, това става и във всяка гражданска война. В тази война на Балканите не се бяха случили неща, които да са кой знае колко по-различни от ставащото във всяка гражданска война, която винаги създава предпоставки за значителни жестокости от всяка от страните. При това положение не бе ясно защо САЩ не се намесват в други случаи по света, където се водят граждански войни по това време – в Сиера Леоне, Либерия, Северна Ирландия или в Чили по времето на Пиночет, в Индонезия, когато Сухарто направи преврат. Във всички тези случаи имаше нарушени права и зверства, но там интересите на хегемона обаче не бяха намеса, но от тук следва, че моралните аргументи при намесата са параван на нещо друго. Това друго бе изтикването окончателно Русия от Балканите и подчиняването им на геополитическата воля на САЩ и оправдаването на съществуването на НАТО, както и бъдещото му разширяване като един от инструментите за контрол на американците над Европа. Войната бе провеждана със “свръхточните” и “свръхумни” ракети, а непрекъснатите атаки срещу бежански колони, посолства, мирни граждани и обекти с огромни разрушения и множество убийства бяха наричани с безобидни фрази като “колатерални” или “съпътствуващи загуби”, “компютърни грешки” и други от този род, които никак не се различават от известната Сталинова фраза “лес рубят, шчетки летят” или “покрай сухото гори и суровото”. В същото време е факт, че всеки етап на развитие на войната през ХХ век увеличава количеството на убитите невинни граждани. Мащабите на загубите на Югославия са около 30 милиарда долара, т.е. сръбският народ насилствено е върнат с десетилетия назад в своята история. От бомбардировките са загинали 6500 души, от които 1500 цивилни, а са ранени 18 300 души, от които 8300 души цивилни. Общо 100 000 души са напуснали Югославия.18 В същото време вследствие резултатите от победата на НАТО и под егидата на НАТО в Косово се стигна до най-голямата етническа чистка в Европа след Втората световна война като в Косово по същество не бяха оставени сърби, а толерираните от НАТО албанци пренесоха войната след това и в Македония. Така “хуманизмът” се проявява в опустошаването на икономиката на една страна за десетилетия напред и избиването на голям брой граждани. При това факт е, че НАТО предприе своята “хуманитарна акция” срещу Югославия за действия, които в никакъв случай не са по-значими от тези, извършвани в продължение на много години срещу кюрдите на територията на една натовска държава каквато е Турция. Не кой да е друг, а Европейския съд за човешки права нарече натовския член Турция, “отговорен за изгарянето на селища, нечовешко и деградиращо човека отношение и ужасяващи провали, които изискват да се разследват твърденията за злоупотреби от силите на сигурност”.19 В резултат на войната срещу кюрдите, ръководена от подготвени в САЩ турски офицери, е извършена етническа чистка, при която между 2.5 и 3 милиона души са принудени да избягат от своите родни места. Разрушени са около 3 500 селища, което е седем пъти повече от цифрите, които клинтъновата администрация съобщава като разрушени селища в Косово, където тя се намеси за да “предотврати хуманитарна катастрофа”. До 1989 г. употребата на кюрдски език в Турция се третира като престъпление, а след това кюрдските радио и телевизия, възможността кюрдският да се учи в училище или възможността родителите да дават кюрдски имена на децата си е забранена, но тази страна е най-близкият съюзник на САЩ и за много по-малко провинения в Югославия тя раздава правосъдие за “неспазване на човешките права”. Нейната собствена война срещу кюрдите в продължение на 15 години е довела до отнемането на живота на над 30 хиляди души и е струвала на Анкара над сто милиарда долара, които е могло да бъдат дадени за социални цели.20
Всяка година през 90-те години около 20 000 души – главно деца на бедни селяни – са убивани или осакатявани в Северен Лаос от неизбухнали бомби, хвърлени от американски самолети в 1968 г., които тогава хвърляха безразборно стотици милиони бомби над Камбоджа, Лаос и Виетнам. Между 20 и 30 на сто от тези бомби са неизбухнали и очакват през тези десетилетия поредния допир близо до тях, за да продължат да убиват. Става дума за специален вид бомби, които са далеч по-лоши от прословутите “наземни мини”, които бяха забранени с международна конвенция и тяхната специфична задача е да убива и осакатява. Убийствата на хиляди хора, започнали през 1968 г., продължават и до днес, но САЩ не са направили нищо, за да предотвратят и компенсират това, което са започнали преди повече от три десетилетия и е резултат от техните усилия и до днес.21 По същество всяка година през всичките тези години те са убивали в Лаос много повече хора отколкото в Косово, където се намесиха с “умните си бомби”, за да свалят Милошевич.
В различни граждански конфликти през 90-те години след “края на комунизма” в условията на глобализация на капитализма са убити около четири милиона души като около 90% от тях са били обикновени граждани, а 80% – жени и деца.22 Така глобализацията на капитализма навсякъде ражда противоречия и насилия, локални сблъсъци, конфликти, войни. Опитите за глобални войни от страните от капиталистическия център, с които те да бъдат ограничени не само, че не водят до намаляване на насилието, но допринасят за неговото разрастване. “Единият вид война подготвя сцената за другия. Единият вид извлича основанията си и потвърждението, че “правото е на негова страна”. Глобализиращите войни не премахват вероятността от нови войни, породени от глобализацията. Вместо да неутрализират различията, те ги засилват и правят неизбежно изригването на междуобщностна вражда (щом се появи такава възможност). От друга страна, постоянстващата междуобщностна вражда предоставя все нови и нови основания за по-нататъшни глобализиращи войни.”23

Бележки:
1 Вж. Enriquez, Juan. Too Many Flags? Foreign Policy, Fall, 1999, № 116, pр. 30-48.
2 Spykman, N. The American Strategy in the World, N.Y., 1942, p. 28.
3 Видал, Гор. Операцията в Афганистан е имперски шум за енергийни ресурси, в. Дума, 10 юли 2002 г., с. 8.
4 Вж. Поляков, Л.Е. Цена войны: демографический аспект, М., Финанси и статистика, 1985, с. 22.
5 Вж. Le Livre noir du capitalisme, P., Le Temps des Cerises, 1998, p. 423
6 Вж. Чомски, Ноам. Какво всъщност иска Чичо Сам, С., Изд. “Нова Зора”, 2001, с. 52.
7 Вж. Ангелов, А. Световното раздаване на санкции, сп. Сега, бр. 28, 1998.
8 Вж. Петков, И. Проблемът за тероризма в идеологическия процес, Информационен бюлетин на ИССТ, 1987, № 3, с. 47
9 Цит по Чомски, Ноам. Какво всъщност иска Чичо Сам, С., Изд. “Нова Зора”, 2001, с. 58-59.
10 Бауман, З. Войните в ерата на глобализацията, сп. Социологически проблеми, 2001, № 1-2, с. 12.
11 Чомски, Ноам. Какво всъщност иска Чичо Сам, С., Изд. “Нова Зора”, 2001, с. 116.
12 Вж. Le Livre noir du capitalisme, P., Le Temps des Cerises, 1998, p. 425
13 Вж. Nelson-Pallmeyer, Jack. Brave New World Order, New York: Orbis Books, 1992, p.VIII.
14 Над милион души покосени от санкциите срещу Багдад, в. Монитор, 24 юни 1999 г.
15 Вж. Toma, Subhi. L ‘Irak victime du petrole, In: Le livre noir du capitalisme, P., Le Temps des Cerises, 1998, p. 191.
16 Вж. Chomsky, Noam. The New Military Humanism. Lessons from Kososvo, London: Pluto Press, 1999, p. 67.
17 Вж. Chomsky, Noam. The New Military Humanism. Lessons from Kososvo, London: Pluto Press, 1999, p. 69.
18 Вж. Гиндев, Е. Агресията, наречена удар, в. Дума, 25 март 2000,
19 Цит. по Chomsky, Noam. The New Military Humanism. Lessons from Kososvo, London: Pluto Press, 1999, p. 52.
20 Вж. Chomsky, Noam. The New Military Humanism. Lessons from Kososvo, London: Pluto Press, 1999, pр. 52-60.
21 Вж. Chomsky, Noam. The New Military Humanism. Lessons from Kososvo, London: Pluto Press, 1999, p. 63.
22 Вж. Иванов, П. Америка харесва димящите дула, в. Капитал, 14-20 юли 2001 г., с. 22.
23 Бауман, З. Войните в ерата на глобализацията, сп. Социологически проблеми, 2001, № 1-2, с. 21-22.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук