НЯКОИ ВЪПРОСИ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

0
184

Математик-информатик, завършил СУ “Св. Кл. Охридски”. Работил е като научен сътрудник в Института по строителна кибернетика. Впоследствие дълги години е бил в българските специални служби. Работил е в сферата на информационните системи, анализа и по проблемите на вътрешната сигурност. Секретар на МВР от 1995 до 1997 г. Понастоящем е член на ВС на БСП и се занимава с въпроси на информационната дейност и политическите анализи.

Защитата на българската национална сигурност е сред първостепенните приоритети в дейността на партиите, парламента, президента, правителството и обществото. След 11 септември 2001 г. тези приоритети се реализират в нови условия. Какво може да се очаква занапред, какви са проблемите и прогнозите в тази сфера?

Няма никакви индикации, че в близко бъдеще страната ни може да стане обект на военна агресия от друга държава (или група държави). Това обаче не е повод за самоуспокоение.
В променящите се условия проблемите на българската национална сигурност трябва да се разглеждат като резултанта от влиянието на три основни групи фактори – регионални, глобални и вътрешни. Самата постановка не е нова, но сложността на прилагането й нараства заради многовариантността на тези фактори.

Балканският полуостров (и особено западната му част) е и по всичко личи, че и през следващите години ще продължи да бъде най-несигурният регион в Европа. Рисковете за сигурността на балканските държави идват от:

– сложното развитие на отношенията между геополитически и глобални фактори, влияещи в региона;

– запазващият се конфликтен потенциал в някои от тях и помежду им (най-вече на етническа и религиозна основа);

– нерешени проблеми, характерни по принцип за ХIХ век – формиране на нации и стремеж към създаване на нови държави, респективно промяна на съществуващите граници;

– забавянето на характерните за Европа като цяло интеграционни процеси;

– ниските темпове на развитие на икономиката и разликите между отделните балкански държави;

– недобре развитата инфраструктура;

– липсата на значими чуждестранни инвестиции;

– сериозно (като мащаби и влияние) присъствие на организираната престъпност, включително транснационална;

– опасност от развитие на тероризъм- привнесен отвън и (или) като крайна форма на местен (вътрешнодържавен) екстремизъм на различна основа;

– силната конфликтност, включваща и военно развитие в съседните на Балканите райони, особено в Близкия изток и Средна Азия.

Поради характера и степента на развитие на добросъседските отношения с Гърция, Турция и Румъния може да се смята, че възможността от тях да възникнат преки заплахи за българската национална сигурност е по-скоро теоретична (засега).

Сериозно внимание обаче заслужава обстановката в Македония, която най-вероятно ще продължи да бъде нестабилна, за което съществуват политически, етнически и социално-икономически предпоставки. В определен момент нещата могат да се върнат към фазата на въоръжените конфликти дори в по-големи от миналогодишните мащаби. Основна стабилизираща роля по отношение на междуетническия кризисен потенциал в краткосрочен план играе чуждестранният военен контингент и продължаването на неговото присъствие е неизбежно. Що се отнася до постигането на трайна стабилизация, това продължава да бъде комплексна цел, чиято реализация е възможна в по-далечна перспектива. За това ще бъде нужно активно ангажиране потенциала на международната общност не само във военен, а в политически и най-вече в икономически план за преодоляване на негативните последици от досегашните конфликти.

През следващите месеци и години ще продължи нестабилността в другия непосредствен български съсед – СР Югославия. Освен политическите, социално-икономическите и международните фактори, сериозно влияние върху обстановката там ще оказват и проблематичните отношения между субектите на федерацията. Икономическите реформи ще напредват бавно и болезнено. Ако не настъпят някакви драматични проблеми, новият, по-хлабав формат на федерацията само отлага с три години (под натиска на международната общност) независимостта на Черна гора. Дезинтеграционният процес има многопосочно въздействие. Очертаващото се разхлабване и възможно разпадане на федерацията ще има сериозни вътрешни и регионални последици, защото ще засили съществуващите сепаратистки тенденции както вътре в самата Сърбия (Косово, Войводина, Санджак), така и в съседни страни (Македония, Босна и Херцеговина). Това кореспондира с декларираните аспирации за “Велико Косово” и “Велика Албания”, които засягат Гърция (пряко) и България (косвено). В този смисъл няма да бъде пресилено, ако проблемът се разглежда и като геополитически.

Развитието на обстановката в Косово може да се разглежда като фактор със самостоятелно действие върху сигурността в региона. Въпросът, който стои пред сръбските и югославските власти, както и пред международната общност не е “дали”, а “кога и как” областта ще получи независимост. В периода на търсене на решение мирният процес ще напредва бавно и трудно поради етническото противопоставяне между сърби и албанци, тежката икономическа обстановка, силното влияние на криминогенни фактори. Всичко това ще продължи да дава отражение и върху съседните държави.

Съществуват многопосочни връзки между процесите в Косово и Албания. Която и политическа сила да управлява в Тирана, тя по-скоро балансира между интересите на мощните (често престъпни) кланове, отколкото да контролира обстановката. И не би могло да бъде иначе поради тежката икономическа ситуация, в която държавата дори не може да гарантира прехраната на населението. Албания се е превърнала в средище на организираната престъпност в региона, чиито връзки с международния тероризъм и по-специално с ислямисткия фундаментализъм ще продължат да излизат наяве. Албански групировки контролират 60-70% от трафика на хероин в Европа и по тази линия направляват дейността на организирани престъпни групи в други страни от региона – България, Македония, Босна и Херцеговина. Това води към извода, че произтичащите от Албания рискове за сигурността имат регионално и дори континентално измерение.

Прегледът на регионалните фактори, влияещи върху националната сигурност, дава основание да се очаква запазването на някои основни характеристики:
– отсъствие на военно противопоставяне между държавите;
– запазване на кризисни потенциали в някои от тях;
– динамично, сложно и противоречиво развитие на процесите, с различна скорост в различните държави и части от тях;
– продължаваща нестабилност в краткосрочен план.
Именно това предопределя решаващата роля на международната общност за туширане на негативните и подпомагане развитието на благоприятните тенденции. Външнополитическите приоритети на България – европейска и евроатлантическа интеграция, не само отговарят на националните интереси, а са и в съзвучие с общите интереси за мир, стабилност и просперитет в региона.

Сред рисковете за сигурността в глобален план на първо място ще остане международният тероризъм. Като участник в световната антитерористична коалиция за България е важно да продължи усъвършенстването на армията, специалните служби, финансовата (най-вече банковата) система, съдебната власт, както и други органи и структури на властта. Целта е страната ни да бъде ефикасен партньор на другите страни от коалицията, да не бъде само консуматор, но и генератор на сигурност.

Глобални рискове са и:
– организираната престъпност с нейните наднационални и национални измерения. Тя се превръща в паралелна икономика с бързо подвижни финанси, съществуването на която влияе и върху политическата власт. Има оценки и прогнози, че в по-слабо развитите страни властта на организираната престъпност може да съперничи на официалната власт;
– неравномерното икономическо развитие, пораждащо съществени социални различия и съответно миграционен натиск от бедните към богатите региони.
– екологическите опасности;
– развитието на информационното общество и възможностите за рисково и опасно влияние чрез информацията, която практически става неограничено достъпна, а играе все по-голяма роля в управлението и манипулирането на хората и техните организации и общности;
– рисков потенциал съдържат и екстремистките възможности на антиглобализацията eтническите и религиозни екстремизми.
Не само в краткосрочен план националната сигурност на България зависи от развитието на отношенията й с НАТО и ЕС, със САЩ и Русия.

Създаването на свръхочаквания след срещата в Прага през ноември 2002 г. не е най-добрият подход. Факт е, че извършената досега работа за постигането на натовските стандарти във военната област има положителен ефект – изграждането на малка, модерна, боеспособна армия само по себе си има стойност за България. Страната ни очевидно ще продължи да действа като фактически член на НАТО, което се приема благоприятно от международната общност.
Продължаващата работа за постигане на критериите за присъединяване към Европейския съюз (макар и през втората половина на десетилетието) също има своя положителен ефект вътре в страната.

Отношенията със САЩ като единствения признат световен лидер са от голямо значение за България и по този въпрос има единомислие между всички сериозни политически сили у нас. Пред развитието на двустранните връзки се очертават добри перспективи, от чието реализиране само можем да спечелим.
Напоследък има все повече индикации, че отношенията между България и Русия ще бъдат извадени от колебанията и неяснотите. Новото развитие съдържа голям положителен потенциал, който трябва да бъде използван. Това може да стане, ако бъде намерен точният баланс на икономическите интереси и политическите отношения.

Не бива да се пропуска очертаващата се нова роля на Русия в съвременния свят. Новият етап в отношенията между Вашингтон и Москва(започнал не след 11 септември 2001 г., а със срещата Буш – Путин в Словения няколко месеца по-рано) вече се материализира във важни договорености.
Стратегическа промяна в отношенията САЩ – Русия не можеше да не даде отражение върху отношенията Русия – НАТО. С договора, който бе подписан на 28 май в Рим, Русия на практика става равноправен партньор на НАТО по отношение на най-важните международни въпроси. В този контекст съвсем естествено настъпват промени и в отношенията Русия – Европейски съюз. Вероятно в такава светлина трябва да се разглежда и обявената нова руска политика по отношение на Балканите, чиято сърцевина е широкото икономическо присъствие.

Постигането на добър баланс в отношенията на България с “голямата четворка” е най-сериозното предизвикателство пред нейната външна политика. Справянето с това предизвикателство може да стане най-добрата гаранция за българската национална сигурност. В това отношение най-голямата отговорност пада върху плещите на президента, на парламента и правителството, особено след събитията в Ирак, които са нов етап в отношенията в международната общност. И в системата за световната сигурност.

Във вътрешен план националната сигурност е под прякото въздействие на следните основни тенденции:
– Крехка консолидация на държавата, обществото и гражданите зад консенсус по отношение на национални цели, приоритети и етапни, подредени по важност задачи. За разлика от външните цели, приоритети и задачи, вътрешните не са достатъчно добре очертани, търсенето и реализирането им е съпътствано от постоянни кризисни състояния, нивото на личната, обществената и държавната сигурност е колебливо вследствие действието на икономически, социални, управленчески, криминогенни фактори.
– Липсва и не се разработва убедително осъвременена държавна политика за сигурност, която да следва нормалния път – концептуалност; правна и друга нормативност; постоянно оформяне на целите и задачите (плановост) по вертикала и хоризонтала; структурно-функционална организация на рамката и архитектурата на елементите на системата за сигурност и тяхното управление; ресурсна обезпеченост.
– Взаимодействието между властите и институциите създава нехомогенно управление от типа “орел, рак и щука”, което дезорганизира елементите на системата за национална сигурност.
– Социалното напрежение крие опасен потенциал, бедността се превръща в сериозен рисков фактор.
– Властта на организираната престъпност застрашава легитимната власт. Корупционната база на отношенията им е опасно висока. Това внася криминогенност във важни елементи на системата за сигурност – специалните служби, полицията, контролните подсистеми на различните власти, управлението като цяло.
– Определеното от външните интеграционни рамки отдаване на национален, политически и икономико-финансов суверенитет е съпътствано с прехвърляне на икономико-финансови територии в ръцете на неясни външни и вътрешни субекти на недържавно управление, което крие сериозни рискове за сигурността на държавата, обществото и гражданите. Липсата на достатъчно яснота в собствеността и управлението на базата създава несигурност в управлението на надстройката и оттам обща несигурност в България.
– Има опасност от миграционен натиск с отрицателно влияние вътре и през страната.
– Сигурността на обществото и гражданите се влошава от масовата престъпност и дейността на нарастващ брой организирани престъпни групи.
– Специалните и полицейски служби не са в добро състояние – и като концептуално-правен фундамент, и като хармонизирана от цели, приоритети и задачи структурно-функционална организация, и като общо и частно управление (координацията и взаимодействието им е основен нерешен добре проблем), и като защитеност от външно проникване и използване (политикоцелесъобразно, за чужди и вътрешни интереси от всякакъв тип, вкл. престъпни), и като професионална и кадрова изграденост и приемственост, и като ресурсна обезпеченост.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук