Христо Христов е роден на 3 август 1956 година в град Елхово. Завършил е специално-стта “Българска филология” в СУ “ Св. Климент Охридски”, работил е във вестниците “Марица – изток”, “Септември”, “Континент”, “Стандарт”, “Земя”и Радио FM+.
Сега е кореспондент на “Дума” и “Сега” от Стара Загора.Автор е на документално-публицистичната книга “Стъпала към хоризонта”. Член е на СБЖ.
Навръх 9 март, когато според родната история отбелязваме поредната годишнина от славната победа на цар Асен Втори над кохортите на византийския император Теодор Комнин край Клокотница една от най-красивите българки на съвремието протестира срещу войната, обгърната единствено от националния ни трибагреник.
Разказват, че пред войската на цар Асен вървял конник, на чийто копие имало забоден договор.
За мир между Византия и България, скрепен с печатите на двамата владетели и едностранно поруган от гърка, решил че може да прави каквото си иска, защото е по-силен.
Само дето сметката на Комнин излязла крива, тъй като не включил в баланса …гнева на измамените.
Организаторите на пърформанса-протест обявиха, че Таня Карабелова прави това , защото от България в сегашната ситуация за предстояща война срещу Саддам Хюсеин нищо не зависи и че на практика страната ни е останала с едното си … знаме.
А аз бих добавил и с едната си гола красота.
Знаменателното в случая е и това, че красавицата избра за мястото на протеста си паметник на чийто фундамент личи името на американски президент, останал в световната история с определението “империя на злото”.
В която по ирония на съдбата бе включена и родината ни.
И пак по ирония на съдбата сега, петнадесетина години по-късно, според вашингтонски вестник сме се превърнали в … домашен любимец на чичо Сам.
А представителят ни в ООН Стефан Тафров прави онова, което американските дипломати възнамеряват да сторят, но все още не са го обявили официално.Досущ като отличника-любимец на класната.
Протестът на красавицата остана незабелязан от препичащите се под мартенското слънце пенсионери.
За него те разбраха на 10 март, когато пък на извънредно заседание правителството реши да продаде “златната кокошка” на родната ни постсоциалистическа икономика “Булгартабак холдинг”.
На немска фирма, за която се твърди, че имала немалко общо с един от синовете на премиера Симеон Сакскобургготски.
Сделката , както се казва бе предизвестена.
От месеци насам управляващото мнозинство не спира да говори как без нея тютюневият ни монополист е жив умрял, а електоратът на парламентарния съдружник ДПС направо се е представил пред Аллах.
За да превърнат приказките в реалност царските депутати, с риск да станат за посмешище, че гласуват с чужди карти, прокараха дори закон, по силата на който немските “партнери” вземат холдинга без дори уж независимата ни съдебна система да им рече и “копче”.Под предтекст, че раздържавяването на Булгартабак и още 14 фирми било част от националната ни сигурност?!
Ще кажете: какво общо между победата на Асеня Втори над Комнин край Клокотница и продажбата на “Булгартабак холдинг”на немската “Табако кепитал партнерс”?
Общото е знамето.
С тази разлика, че край Клокотница поруганият хрисовул бе превърнат в знаме, а в случая с Булгартабак българският трибагреник бе разстлан наместо покривка върху трапеза, от която за българите ще останат трохите и оглозганите кокълчета.
Колкото по протеста на Таня Карабелова, скептик съм, че красотата , пък била тя обгърната от трикольор, може да ни спаси от участие в агресия, маскирана с лозунг за борба срещу световния тероризъм.
И някак без връзка между 9 март 1230 година и 9 март 2003 година се сетих за гениалния поляк Станислав Йежи Лец, който преди десетилетия написа афоризма си за онези, дето от байряците направили калъфки за възглавници и кротко приспали гузните си съвести.
Както и за един нашенски политикан, от епохата на Третото царство, който на въпроса кои са идеалите му откровено признавал: “Мойто знаме е Негово величество и…месаля!!!”
Лошото е че го няма Дякон Левски,та да ни избоде очите с удивителните си след знаменателното му “Народе!!!!”.
Инак изтеклия месец едни ще запомнят с визитата на руския президент Владимир Путин. И с няколкото пукнати джама от артилерийските салюти при посрещането му.
Други- с припкането на Симеон до Вашингтон, за да му припомни лично Буш как да гласуваме в съвета за сигурност.
Трети сигурно ще си отбележат, че през периода комай не остана министър, дето опозицията да не му е поискала оставката.
Четвърти ще подчертаят датата 7 март. И часа:19,50. Когато снайперски изстрел прекъсна живота на смятания за най-богат българин . Президента на Ем Джи корпорация Илия Павлов.
Какво пък – разни хора, разни интереси.
Лошото е, че комай отново сме поверили интересите на България на люде, дето по израза пак на Апостола, няма как да не ги…улайнянят.
Но всяко зло за добро, щото зимата е към края си, а в родната история, раззелени ли се гората, все се намират юнаци, на които душата трудно изтрайва да гледа как байряците биват превръщани в месали.
П. П. Да ме извини човекът с най-висок рейтинг, главният секретар на МВР генерал Бойко Борисов, че не намерих сгода да вмъкна името му в този текст, но след изявлението му , че по българско шетат 8 000 въоръжени бандюги, срещу които седят едни напълно дезоорганизирани правораздавателни органи като… МВР, следствие, прокуратура и съд, най-сериозно се замислих дали да не последвам онези 10 китайци, които гранична полиция спипа на Дунав да бягат с лодка накъм Румъния.
10.III. 2003 г.
