Родена през 1978 г. Завършила е културология в СУ "Св. Кл. Охридски". Докторантка в СУ "Св. Климент Охридски" и в университета "София – Антиполис" в Ница, Франция
След протестите в Сиатъл (1999 г.) и в Давос по повод срещите на високо равнище на Световната търговска организация (СТО) и на Световния икономически форум се ражда идеята за организирането на световен социален форум като израз на социалния и гражданския протест срещу антисоциалните последици на икономическата глобализация и политиката на транснационалните компании.
Издига се убеждението, че "един друг свят е възможен", което бързо намира много привърженици и генерира идеята за организиране на локални социални форуми като места за открити дискусии по важните социални проблеми. В резултат на протестите и особено след провеждането на Първия световен социален форум в Порто Алегре (януари 2001 г.) по идея на Бернард Касен (журналист във вестник "Monde Diplomatique" и бивш президент на АТТАС – Асоциация за данъчно облагане на финансовите трансакции в полза на гражданите) в политическото, икономическото и социалното пространство, започва да звучи терминът "антиглобализация" за означаване на социалната реакция и гражданския протест срещу всеприсъстващата и налагаща се днес икономическа, финансова, либерална глобализация.
Етикетът "антиглобалист" се лепва на разнородни по своите възгледи движения и организации, оказващи се обединени от една социална кауза – борба срещу т.нар. капиталистическа глобализация, която защитава единствено интересите на мултинационалните компании (МНК), подчинявайки социалните норми и ценности на пазарния интерес.
Явлението "антиглобалистко движение" е много комплексно. Парадоксална е още самата му поява – провокирано като отговор на либерализма, меркантилизма и комерсиализацията, наложени от глобализацията, то самото си служи с механизмите на същата тази глобализация, която отхвърля (Интернет и медии), за да се организира и консолидира. Всъщност трудно би могло да се говори за консолидация, при положение че съставните части на това движение са твърде разнородни – то включва икономически, политически, синдикални, социални, религиозни, екологични организации; НПО; пацифистки и екстремистки движения, които особено в полити чески план представят както крайно леви, така и крайно десни идеологии.
Необходими са няколко условия тази аморфна еклектична маса да придобие временна кохерентност.
Първо, нужно е общо поле за действие – реформиране на породената от глобалните трансформации антисоциална действителност. Тя се моделира от либералната идеология, интересите на МНК и транснационалните компании (ТНК) и логиката на пазара, изискваща все по-интензивно акумулиране на капитали за все по-кратко време, дори с цената на експлоатиране на човешкия труд. Именно тази действителност е благоприятна единствено за развитите държави, позволявайки на богатите като цяло да стават още побогати, а бедните – още по-бедни.
Второ, обикновено волята за изразяване на контестация възниква и се мобилизира при наличието на конкретен повод – било международна среща на високо равнище на СТО, МВФ или глобален икономи чески форум като събитие, което разкрива актьорите в глобализацията и техните интереси.
Трето, трябва да се намери начин за изразяване на протеста – в началото под формата на демонстрации и протестни шествия, често последвани от прояви на агресия, вандалски деяния, сблъсъци с полицията.
Днес антиглобалистките протести намират по-легитимна форма на изява – организирането на форуми. Форумът се замисля като място за среща, покана за отворен и свободен диалог върху актуални теми, в които всеки е поканен да се включи. В сблъсъка на разнородни позиции и мнения се търси постигане на консенсус и намиране на алтернативни решения на поставените за обсъждане въпроси. Идеята за форума е едновременно следствие и антитеза на глобализацията – форумът е продукт на глобализацията, доколкото е израз на търсенето на нова форма за структуриране и организиране на социалното пространство и породеното от глобалния процес "времево-пространствено съкращаване на хоризонтите", както и антитеза, тъй като е полето за контестация на породилата го глобализация.
В условията на глобална делокализация и детериториализация форумът се оказва новата социална форма на комуникация, която дава възможност за конструиране на едно независещо от времевите и пространствените граници поле за дебати, отворени за всички желаещи да се включат в тях. Тези дебати всъщност целят да реформират реалността, придавайки й по-социален смисъл и те в същото време са възможни именно и поради съществуването на тази реалност – поради създадената от глобализацията посредством медиите и новите комуникационни технологии времево-пространствена трансгресия.
Заедно с утвърждаването на форума като легитимно място за изразяване на гражданския и социален протест, който чрез дискусия да породи отзвук в политическото и институционалното пространство, се трансформира и самото естество на реакцията срещу глобализацията. Тя вече не се представя като радикална, като пълно отрицание на действителността и утопичен идеал за връщане към едно "естествено състояние", при което всички да бъдат равни, а като стремеж за трансформация , за реформиране на реалността. Това обяснява и появата на термина "алтерглобализация"(-търсене на друга, различна от днешната икономическа форма на глобализация), т.е. опит за контрол, дори "опитомяване" на неконтролируемата днес от никого глобализация в стремежа да се намери "една по-хуманна и социална форма на глобализация" (глобализация с човешко лице).
Интересно би било да видим по-отблизо кои всъщност са т.нар. алтерглобалисти и каква е тяхната философия. За да декодира еклектизма на алтерглобалисткото движение (аморфна маса от разнородни мрежи и коалиции, НПО, "think thanks", пацифистки и радикални движения, екстремистки групировки и др.), френският икономически всекидневник Les Echos от 12 ноември 2003 г. предлага класификация на 7 основни групи алтерглобалисти, наричайки ги "седемте семейства (фамилии)". Това са семействата на финансистите, еколозите, земеделците, егалитаристите, антикомерсиалистите, хуманитаристите и синдикалистите. Така представената таксономия е редуционистка, доколкото не включва семейството на анархистите (наричани още либералисти или автономисти), представящо революционния полюс на екстремно лявото политическо пространство. Тази фамилия не е включена в квалификацията, тъй като не е иновационна, а вече отдавна налична в дебата върху глобализацията, а и тя се представя не като "алтер", а като "антиглобалистка".
Критерият за класификацията на едно движение като алтерглобалистко е то не просто да е носител на реакционен деструктивен нихилизъм, а на критически алтернативен конструктивизъм. Това, което свързва тези различни по своите каузи и интереси семейства, е социалният протест срещу господстващата днес форма на икономическа, неолиберална и финансова глобализация. Стимулирана от ТНК и МНК, тя подчинява всичко на логиката на пазарния интерес, налагайки безапелационно принципите на меркантилизма и комерсиализма над тези за социална справедливост и права на човека.
Семейството на финансистите се обявява в защита на икономическите интереси на онези финансови и търговски организации и компании, които поради своята локалност, тясна специализация, ограниченост на капиталовия и инвестиционния потенциал, се оказват "малките и безвластови играчи" на глобалната сцена, пионки в ръцете на ТНК, често поглъщани от тях или стигащи до фалит поради неконкурентоспособност. Протестът на финансистите е срещу монопола на глобалните финансови институции и ТНК, срещу дерегулацията и децентрализацията на националните икономики , като цяло – срещу децентрализацията на икономическия сектор.
Алтернативата, която предлагат, е засилване на държавния суверенитет в икономическата сфера чрез намиране на баланс между политически и икономически интереси. Целта е създаване на равни условия за конкуренция между всички участници на икономическо и политическо равнище. Ярък представител на тази фамилия е Асоциацията за данъчно облагане на финансовите трансакции в полза на гражданите (АТТАС), създадена през 1998 г. от Франсоа Дюфур, Бернард Касен, Сюзън Джордж и Жак Никоноф (президент понастоящем).
Целите на АТТАС са постигане на по-голяма прозрачност върху движението на капиталите, приемане на международен регламент за контрол върху спекулативните трансакции на обменните пазари, борба срещу идеологията на неолиберализма за пълно отваряне на пазарите и независимост на икономиката от политиката. Фамилията на еколозите (най-известни сред които са екоорганизациите Greenpeace, WWE, "Friends of the Earth") насочва протеста си срещу неограниченото и нецелесъобразно експлоатиране на околната среда и природните ресурси, срещу опитите с ядрена енергия, срещу неконтролируемата емисия на вредни газове при производството.
Според тях човечеството е застрашено от еко-катастрофа, ако не се предприемат незабавни мерки от страна на националните правителства за контрол върху производствения процес и дейността на ТНК с цел създаване на условия за "устойчиво развитие". Семейството на земеделците, сред които най-известна е Confederation paysanne (Конфедерация на селяните), създадена през 1987 г. от Жозе Бове и Франсоа Дюфур, се бори за държавна протекция на интересите на производителите, за държавен контрол върху качеството на продукцията и производството на екологично чисти продукти.
Егалитаристите или фамилията за защита правата на човекаиздигат идеята за "глобализация на справедливостта и премахване на насилието". Тяхното кредо е: "Правата на човека са не само граждански и политически, но също така и икономически, и социални." Всички тези права днес са потъпкани или подчинени на икономическия интерес и антисоциалната логика на пазара, което засилва социалното неравенство и недоволство. Резултатът е все по-голяма социална стратификация, проявяваща се и в по-крайните форми на маргинализация на определени слоеве от населението. Пропастта между богати и бедни непрестанно расте, развитите държави експлоатират все повече ресурсите на слабо развитите страни, пренасяйки голяма част от производството върху техните територии заради по-евтината работна ръка и създавайки там военни бази, които интервенират в локални конфликти под претекста "миротворчески" операции. Най-известните организации за защита правата на човека са Amnesty International (с приоритет борбата срещу нарушаване правата на човека и защита на политически затворници), FIND – международна федерация на лигите за човешки права (упражнява натиск върху правителствата и ТНК за съблюдаване на правата на човека), Global Witness (бори се за прозрачност и контрол върху експлоатацията на природни ресурси) и др.
Антикомерсиалистите отхвърлят "робуването на известни комерсиални марки". Те считат, че съвременното общество на консумацията и спектакъла е лишено от духовност, психологически е подвластно на рекламата, която дестилира вкуса и фетишизира всяка ценност, превръщайки я в обект с разменна стойност. Тяхното искане е обществото да се "дезинтоксира" от повсеместната комерсиалност и пошлост. Синдикалистите са основно защитници на социалната справедливост и в частност на правата на трудовозаетите и безработните. Техните приоритети са намаляването на безработицата, професионалната преквалификация на безработните, борбата срещу експлоатацията на детския труд и професионалната дискриминация, подобряването на условията на труд.
Фамилията на хуманитаристите включва НПО, асоциации за солидарност и милосърдие, чието внимание е насочено предимно към страните от Третия свят, оставащи далеч извън границите на глобалната триада – САЩ, ЕС и Япония, и борещи се ежедневно с бедността, глада и различни болести. Приоритети тук са оказване на хуманитарна помощ при бедствени ситуации, осигуряване на условия за достъп до здравно обслужване, намаляване на бедността, борба със СПИН, подобряване на условията за живот.
Представената панорама от алтерглобалистки организации и движения още веднъж разкрива тяхната идейна еклектичност. Обединява ги единствено актът на контестация, изразяване на протест срещу една несправедлива, според тях, реалност. Последната е моделирана и дирижирана от една икономическа глобализация, представяна като "неизбежната съдба на човечеството", като обективен и необратим процес, ползотворен за всеки, но всъщност защитаващ единствено интересите на силните и богатите.
Нужно е да се даде гласност на социалния протест чрез непрестанно организиране на форуми, т.е. на места за дискусии, на които да се намерят начините и средствата за трансформиране на действителността и за изграждане на един по-справедлив и по-хуманен свят. Въпросът, който логично следва да се постави, дали тези разнородни движения ще съумеят да запазят крехката кохерентност помежду си, още повече, че вече е налице един малък "разпад" – отграничаването на антиглобалистите от алтерглобалистите. Дали и сред алтерглобалистите няма да се породят различия и диверсификация на позициите. Това следва да се потвърди или опровергае от следващите социални европейски форуми.
