ОСНОВНИ ГЕОТЕНДЕНЦИИ НА XXI ВЕК

Георги Маринов, доцент, доктор по икономика. Роден 1947 г. Завършил УНСС, специалност " Международни икономи чески отношения ". Работил е като научен сътрудник, директор на Информационния център на МВТ, ген. директор на Института по търговия, съветник в посолството на РБ в РФ и ген. директор на Центъра на промишлеността на РБ в Москва. Преподавател в УНСС, ВСУ и други университети. Зам.-председател на Центъра за политологически изследвания "ЕВРАЗИЯ".

      След края на студената война се утвърждава нов световен ред с геополити чески параметри на развитие – еднополюсен модел с неоспоримо доминиране на единствената останала световна суперсила – САЩ. Като че ли се сбъдна американската мечта за световно господство, т.нар.MANIFEST DESTINY!

      Какво е бъдещето на третото хилядолетие? За да се отговори на този жизненоважен за човечеството въпрос, е необходимо да се анализират главните политически и геополитически, икономически и геоикономи чески, кратополитически, индустриални и технологични, иноформационни, домографски и пр. тенденции. И не само основните трендове в световното развитие, но и и факторите, които съдействат или противодействат на тези тенденции, определящи от своя страна развитието на глобалната епоха в ХХI век на третото хилядолетие. Защото въпреки оптимизма на апологетите на антлантизма (основателен в редица отношения) не може да не се констатира фактът, че по-голямата част от човечеството (може би 80%) засега е извън обхвата на действащите механизми на еднополюсния глобален модел.

      Едносубектният модел не може да не породи (а вече роди доста такива) противоречиви, а дори и опасни контратенденции в развитието на глобалния свят! Но по-важна е дилемата, възможно ли е да се игнорират тотално основните геополитически закони в развитието на планетата? На първо място законът за геополитическия дуализъм! Този закон изразява вечното противоборство между силите на Сушата, сухопътното могъщество (телурокрацията) и силите на Морето, морското могъщество (таласокрацията) 1. Но за съвременното осмисляне хода на глобалното развитие по-важно значение има вторият по важност геополитически закон – този за "големите пространства", т.е. да се анализира т.нар. средно геополити ческо равнище.

      Това е равнището на империите, свръхдържавите, великите държави, военно-политическите и геоикономическите блокове и пространства. Именно на това равнище се води "голямата геополити ческа игра", геополитическата битка между таласокрацията и телурокрацията. Защото на следващото, т.нар. регионално равнище, могат да се решават отделни локални (регионални) геополитически задачи, които обаче в редица случаи имат определящо значение (например войната с Ирак) за спечелването или загубата на геополитически и геостратеги чески позции.

      На това равнище "играят" малките и средните държави, понякога и страни с впечатляващи пространствени и дeмографски параметри (Индия) , но не отговарящи на други основни геополитически критерии. Геополитическият детерминизъм поражда повече или по-малко подчиненост на техните интереси на по-горното геополитическо равнище. Реалният суверенитет на такива страни става все по-крехък и уязвим от геополитическите интереси на великите държави, военно-полити ческите и икономическите пространства.

      Последното (или предпоследното) голямо геополитическо противопоставяне бе в периода на студената война между САЩ и СССР, между НАТО и Варшавския договор. На средното равнище досега не е имало и няма излъчен окончателен геополитически победител. Това е неоспорим исторически факт.2

      ПОЛИТИЧЕСКИ ТЕНДЕНЦИИ НА НОВИЯ ВЕК

      Очевиден е крахът на идеологизираните политически схеми като социализъм, крайния национализъм (фашизъм), макар че все още в някои страни и геопространства продължават да имат място. Подобна участ би трябвало да имат активираните на този етап още по-ретроградни политически проекти, свързани с фундаментализма (особено ислямския), етнически и екологически мотивирани движения. По отношение на либерално – демократичната идеология, която е доминираща и става все пообхватна, останалите придобиват периферно значение.

      Индикацията за тяхната съдба е изчезване или модернизация с последваща имплантация в руслото на либерално-демократичната политическа схема. Но е възможно да изкристализира и трети вариант, основаващ се на твърде противоре чивите тенденции, съпътстващи съвременното глобално развитие. Постепенно генериране и формиране на нова идеологическа парадигма с претенции и реални възможности да се превърне в конструктивна опозиция на идеологията и стратегията на еднополюсния модел за развитие на света! Засега с недостатъчно ясен генезис, мотивация и потенциал за развитие!

      Либерално-демократичната идеология след разпадането на СССР и Източния блок достигна своя апогей на стратегическа реализация. Засега!

      Същевременно бият камбаните, че се навлиза в ера на "либерална диктатура". Основанията: наблюдава се все по-активен процес на дифузия на либерално-демократичната същност. Т.е. прилагане на избирателен подход при "консумирането" на демократичния компонент на либерално – демократичния модел в посока на неговото свиване и изчезване.

      И преобладаване на силови схеми за налагане на модела! Като преходен вариант, но не и като алтернатива, се разглежда социално – демократическият модел на обществени отношения. С надеждата, че за определен етап (особено за страни и региони, които влизат впазарни отношения от либерален тип) такъв модел може да има повече хуманитарни и социални измерения. Но очевидна е, че на този исторически етап либералната политическа и икономическа доктрина единствено е с доказан потенциал да подготви, стабилизира и развива геополитическия процес на мондиализма, смисълът на който е създаване на единно планетарно пространство, със "световно правителство" и съответните наднационални институции за управление на света. Цел, на която са робували и други идеологизирани системи!

      ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ ТЕНДЕНЦИИ НА СТОЛЕТИЕТО

      Геополитическите тенденции следват логиката на основния политически тренд. Набиращият скорост еднополюсен, антлантически (американски) модел за развитие на света характеризира все повече съвременната геополитическа картина на съвременната епоха. Вечният геополитически дуализъм, противоборството между таласокрацията (морската цивилизация) и телурокрацията (земната цивилизация) приключи на този етап със стратегическо поражение на силите на сушата.

      Новият световен ред, който се налага след края на студената война е западен, антлантически модел на развитие. Но преди всичко е американски модел. САЩ са единствената (засега) супердържава, но не и единствената ядрена сила. Иначе победата щеше да бъде окончателна! Еднополюсният модел в схемата на глобализацията ускорява генерирането на мотивиращи фактори за възникване на новата алтернатива – многополюсен модел на развитие на света. Възможен е и вариант за връщане към двуполюсната схема! Всичко зависи от възстановяването на геополитическия, геостратегическия и кратополитически ресурс на Русия, прогнозираното излизане на геополитическата сцена на новата суперсила – Китай, реализирането на геополитическите претенции на стара Европа, геополитическите амбиции на Азиатско-Тихооекеанския регион и на мюсюлманския свят! Няма начин всичко това, взето заедно или частично реализирано, да не доведе до ново преструктуриране на света и да не минира еднополюсния модел. По тази логика е вероятно и антлантическата схема на глобализация да загуби стратегическата си инициатива и инерция.

 

      Макар и процесът да е в началото, вече се говори за влизането на модела в "геополитически цайтнот". Което налага бързане, съответно предполага грешки! В тази връзка антиглобализмът на този етап може да се разглежда като обществен рефлекс на световното мнение. Истинският антиглобализъм ще има съвсем друга характеристика и логика на поведение и неговите мотиви ще бъдат изключително геополитически!

      А резултатите – съществено (ново) разместване на геополитическите пластове.

      Геополитическият "хоризонт" за маневриране и развитие на еднополюсната схема непрекъснато се скъсява. В резултат на горните тенденции се пораждат сериозни геополитически и геоикономически противоречия, пред които класовите, националните, междудържавните и междурегионалните противостояния, типични за ХХ век, ще бледнеят! Причината за това са нарастващите глобални неравновесия. Най-важното от тях е все по-циментиращото се икономическо неравновесие между " богатия Север" (т.нар. златен милиард) и "бедния Юг". Богатият Север е представен от западни страни с население около един милиард души. Бедният Юг и останалите геопространства имат пет милиарда души.

      Данните за икономическото и социалното неравновесие са известни. Те са потресаващи с тенденция към задълбочаване. Важен е фактът, че издръжката на Севера практически в повечето аспекти се поема от бедния Юг. Глобални параметри придоби екологическото неравновесие (стигащо по оценки до планетарна екокатастрофа), милитаризацията, престъпността, особено тероризмът. В следствие на това се увеличава не само националната, но преди всичко глобалната несигурност в различни аспекти – икономически, технологически, екологични, социални и пр. Не може да не се отбележи тенденцията към формиране на качествено ново планетарно пространство. Това е процес на "скъсяване, намаляване, свеждане до минимум на пространството и ускоряване, свеждане до минимум и на времето"3 в резултат на новите високи технологии в комуникациите, информацията, транспорта. Геополитическите, геостратегическите и геоикономическите процеси и действия все повече се виртуализират.

      Последствията от това ново качество на света ще засегнат всички страни на човечеството. Абсурдно е да се приеме, че тези процеси могат да се контролират, а плодовете да се консумират само от една или няколко държави или цивилизации?

      
      КРАТОПОЛИТИЧЕСКИ (СИЛОВИ) ТЕНДЕНЦИИ

      Основната тенденция е запазване на значимостта на силовия фактор при създаване на условия за доминиране на либералния политически и икономически модел, респективно на антлантическия, респективно на еднополюсния (американския) модел за развитие на света. В този процес определящ ще е кратополитическият (военен) потенциал на САЩ, които засега единствено са носител на глобална мобилност. От друга страна, събитията във връзка с иракския конфликт недвусмислено индикират заявка от страна на стара Европа за предприемане на инициативи за излизане от периферийната кратополитическа зависимост от САЩ и за по-самостоятелна роля в кратополитическото статукво и баланс в света.

      Близкото бъдеще ще докаже състоятелността на плановете на Западна Европа в тази насока! Стратегическите ядрени оръжия, конвенционалните от шесто поколение и космически военни технологии маркират параметрите на военните потенциали на САЩ, но също и на техни евентуални противници.

      Новият световен ред предполага и качествено нови спецструктури, които да са в състояние да изпълняват геополитически задачи. Стратегическите цели на мондиализма изискват планетарен тип организация на тези служби, и което е особено важно, създаване на геополитическа агентурна мрежа. Процес, който върви особено активно в страните в преход. Специалистите обръщат внимание на увеличаващото се кратополитическо значение на финансите и на информационните технологии по силата на техния нарастващ виртуален характер. Тероризмът, който вече е с параметрите на глобален проблем, е една от сферите, в които този процес тече особено интензивно.

      Политическите, геополитическите и кратополитическите тенденции, които характеризират първата четвъртина на новия век, логично се отразяват и определят главните тенденции в световната икономика и свързаните с нея сектори.

      ИКОНОМИЧЕСКИ ТЕНДЕНЦИИ

      Либералният (либерално-демократическият) политически модел се проектира и в сферата на световната икономическа система и международните икономически отношения. Либерално-пазарният модел е на път да се утвърждава повсеместно във всички региони на света. Въпреки процесите на модернизация или модификация на алтернативните по-рано и все още функциониращи икономически системи в редица страни (Китай, Северна Корея, Куба, някои мюсюлмански страни и региони).

      Така че глобализацията на световната икономика чрез формите на либерално-пазарния модел ще бъде основният доминиращ тренд на това столетие. В това движение се пораждат реални противоречия и проблеми, които в крайна сметка могат да генерират алтернативи или най-малкото да модифицират основната тенденция. Да не забравяме, че не е приключил китайският експеримент! Претенции за специфично икономическо устройство се опитва да налага и ислямският фундаментализъм. Все още не са ясни докрай контурите на руския икономически модел на развитие. Респективно трудно могат де се прогнозират международните проекции на тези страни и региони върху глобалната политика и световен икономически ред.

      Друга, изключително важна тенденция, на която обръщат внимание икономистите, е активният процес на виртуализация на капитала и финансите. Деноминизацията на капитала измества противоречието между труда и капитала в друга плоскост: капиталът придобива автономна мобилност в процеса на своето генериране и движение, при което той се откъсва все повече от производствената сфера. Това означава само едно – неограничени възможности за неговото спекулативно движение и стратегически контрол от малки на брой световни финансови центрове или мозъчни тръстове.4

      По аналогичен начин стои въпросът и с главния пазарен лост – финансите. Те също еволюират ускорено към режим на автономност и виртуалност и все повече играят направляваща роля по отношение на пазара и реалния сектор, без да има корелация на взаимна обусловеност.

      Засилва се анонимността на финансите! Последствията от това могат да бъдат само едни – борсовите игри, разбирани досега като класически пазарен механизъм на търсене и предлагане, се откъсват от реалната пазарна и производствена стойност. Практически се елиминират основните релации между главните елементи на пазарната икономика, при което абсолютизирането на пазара протича вече в условия на активизиране на непазарни фактори. Това означава качествено преструктуриране на параметрите на пазара, респективно изисква нови методи за анализи и квантифициране на икономическите показатели.

      Горните тенденции са присъщи за епохата на информационното общество, в която навлезе човечеството. Което означава, че информационният мениджмънт се превръща във водещ фактор в развитието на постиндустриалния свят. И така, новият икономически ред преследва преди всичко повече или по-малко строга шаблонизация и универсиализация в развитието на националните стопанства, регионалните икономически системи и световното стопанство на основата на либералния икономически модел.

      От друга страна, противостои икономическото разнообразие в света в странови и регионален аспект, породено от спецификата в развитието на историята, цивилизациите, културата, обичаите, етносите, религиите. Ще маркираме само едни много важен факт: в основата на либерално (демократическия) политически и икономически модел на развитие на антлантизма лежи протестанството! Т.е. икономически и геоикономически колизии са не само възможни, но от гледна точка на геополитическия дуализъм и неизбежни!

      ГЕОИКОНОМИЧЕСКИ ТЕНДЕНЦИИ

      Глобализацията в логиката на либералния и еднополюсен модел изисква хомогенизация на икономическите трендове и процеси. Възможно ли е да изгради единна и унифицирана световна икономическа среда?

      Геополитическите закономерности в икономиката се проявяват предимно като геоикономическа диференциация на света. Сложен комплекс от исторически, национални, културни, езикови, религиозни, социални и пр. различия формират параметрите на големите и по-малки, регионални геоикономически пространства. Всяка от тях е на различна степен на развитие и зрялост. В най-добрия случай може да има частично покритие на интереси, специфики и приоритети. Повече съвпадение има в сферата на геополитическите и геостратегическите интереси. И то невинаги, обикновено за определени исторически периоди.

      Такова геостратеги ческо противопоставяне беше характерно срещу "съветската" икономическа зона (СИВ и гравитиращите около него други държави) от страна на Американската и Европейската геоикономическа зона (пространства). Между сходни по геополитически и геостратегически интереси геопространства също текат противоречиви процеси и се генерират постоянно значими проблеми. Известни са периодическите напрежения, които възникват в областта на търговията между трите основни геоикономически зони. Във връзка с иракския конфликт се прояви не само геополитическо, но и геоикономическо напрежение между Американската и Европейската икономическа зона.5 Освен тези две геоикономи чески пространства като оформена се счита и Тихоокеанската (с център Япония). Противоречиво се оценяват геополитическите шансове на четвъртата – Евразийската геоикономическа зона. Анализаторите – антлантици защитават твърдо тезата, че не трябва да се допусне даже частично възстановяване на предишните параметри на Източния блок в икономическо и политическо отношение в логиката на Евразията.

      Пределно ясно тази позция е изразена в статията на З.Бжежински "Голямата шахматна игра".6 Напротив, всички противодействащи от арсенала на геополитиката фактори трябва да доведат до дифузия на това зараждащо се геоикономическо пространство до периферийни функции и задачи по отношение на останалтите три! От своя страна опонентите смятат, че е въпрос на време да се конструира Евразийска геоикономичска зона, не по-малко мощна от Атлантическата и Европейската. Нещо повече, подчертава се перспективната възможност за геостратегическо взаимодействие и взаимно интегриране между Евразийското и Европейското геопространство. Неслучайно теоретиците – класици (западни и източни) на евразийската парадигма говорят за геополитическо и геоикономическо пространство между двата велики океана! Не е изключена вероятността геоикономическият вектор да се продължи към Тихоокеанската зона? И така, в геоикономи ческата карта на света са вписани три изградени и едно формиращо се мощно геоикономическо пространство. В техните рамки обикновено се формират регионални геоикономически подзони.

      В тази връзка конструирането на регионална субгеоикономическа зона на Балканите може да се разглежда като реална геополитическа перспектива с оттласкващ ефект в процеса на интегриране на балканските страни в глобалната икономика, в частност в Европейската и в зоната на ЕС. Граничното (буферно) положение на повечето балкански страни, особено на България, между еврозоната и формиращата се Евразийска зона, определено предлага шансове за провеждането на нова доктрина за балансирана и гъвкава геополитика.

      ТЕХНОЛОГИЧНИ И ИНДУСТРИАЛНИ ТЕНДЕНЦИИ

      Подобно на финансовата сфера самостоятелност и приоритетност придобива информатиката, високите информационни технологии. Останалите отрасли от реалния сектор в своето развитие ще зависят от информационните технологии. Тази тенденция и виртуализацията на финансите (и тяхната автономност) внасят съществено преструктуриране на международното разделение на труда.

      Три са главните тенденции в тази насока. Финансово – информационната сфера става не само водеща и приоритетна в световната икономика, но и доминираща в страните от "златния милиард". Високите информационни технологии, виртуалната финансова система, контролът върху ресурсите и особено върху стратегическите икономически и финансови проекти и световни центрове за управление ще бъдат главните лостове в механизма за поддържане в подчиненост икономиките на страните от изостаналите икономически пространства.

      За икономиката на Тихоокеанската геоикономическа зона и части от новоформиращата се Евразийска зона остава шансът за приоритетно развитие на специализирани сектори на индустрията. Изненадите тук ще дойдат най-вече от Китай,7 който според прогнозите до 15-20 години по БВП, промишлен и военен потенциал ще достигне и изпревари САЩ. Това не може да стане, ако тази страна не развива приоритетно високотехнологичните отрасли. В подобни измерения е редно да се оценявят и геостратегическите позиции на Русия! Като цяло тези две геопространства държат над 50% от световните валутни резерви, като акумулират все повече средства в евро! Или какво да кажем за Тихоокеанската зона, наричана още Азиатско-Тихоокеански регион. Той и сега сумарно е водеща световна сила в икономически, индустриален и военен аспект. Само че не е интегриран геополитически и геоикономически! Може би въпрос на време?

      В конструкцията на новия тип международно разделение на труда протича процес (който е започнал) на изнасяне на енергоемки и екологи чни вредни производства в страните, които заемат периферно положение спрямо водещите геоикономически зони – Американската и Европейската или по-точно на северната част на първата и западната на втората. С други думи, ще се наблюдава активизиране на процеса на специализация на геоикономическите пространства и съответни страни в тях в по-тясно ориентирани, не особено високотехнологични стопански сфери.

      Такъв модел на международно разделение на труда ще засилва неравностойната диференциация между тях, респективно ще се натрупват нови противоречия и проблеми, които на определен етап трябва да бъдат разрешавани. Много е възможно да се провокират взривоопасни глобални ситуации. Само един пример! Прогнозите сочат, че до 50 години няма шансове бедните страни дори да се доближат до икономи ческия и жизнен стандарт на богатия Север. "Тогава много е вероятно икономическото неравенство между Севера и Юга да инициира война с масови поражения."*

      За да се оцени реалитетът на основните икономически и геоикономически тенденции, е редно да се анализират и други, също така много важни трендове, които също маркират главните предизвикателства на ХХI век. Още повече такива фактори като ресурсната осигуреност, демографското развитие и екологични трендове във висока степен ще решават бъдещето на човечеството.

      Тенденцията в ресурсната осигуреност се дефинира като проблем на ресурсната ограниченост. Той се изразява в неравномерното разпределение на световните ресурси между отделните геопространства. Фактите са известни, затова само ще констатираме, че основната част от ресурсите са разположени в страните от бедния Юг и в зоната на Евразията. Същевременно "златният милиард" консумира 4/5 от световните ресурси при 1/6 от населението и почти толкова заемана площ на планетата! За съжаление България също се причислява към страните, които разполагат с ограничени ресурси, вкл. и от прясна вода!

      Домографската картина като тенденция е изключително тревожна: от една страна, геометрична прогресия на нарастване на населението, което по някои оценки се очаква към 2030 г. да достигне и надхвърли 12 млрд. души, от друга – демографски взрив в бедния Юг, особено в някои страни на Азиатското и Тихоокеанското пространство. В същото време се наблюдава демографска поляризация във възрастов аспект – в страните от "златният милиард" към 2010 г. се очаква две трети от населението да бъде на възраст около 50 години, докато в страните от бедния Юг към 30 години! При задълбочаваща се тенденция към обедняване в последните страни проблемът ще е социално и жизнено оцеляване. Защото над 1,3 млрд. души в света живеят с помалко от един долар на ден!

      Екологичните тенденции индикират нарастваща опасност от екологи чна катастрофа в планетарен мащаб. Сериозността на екологичните проблеми превръщат екологията в не по-малко важен тренд от геополити ческите и икономическите тенденции. Екологията като автономна цивилизована тенденция изисква формирането на особен вид екологи чно съзнание, но по-важното е, че тази тенденция ще влиза все повече в противоречие с главните геополитически, геостратегически и геоикономи чески тенденции. Не е случайно, че все повече набира скорост концепцията за устойчиво развитие, която обвързва преди всичко икономи ческото развитие с решаване на екологическите проблеми. Но така или иначе в резултат на различни екологични поражения, водещи до замърсяване, разрушаване, източване, унищожаване и деформация на околната среда се стига до необратими екологични дисбаланси.

      Всички тези аспекти (увеличаване на въглеродния двуокис в атмосферата, унищожаване на 40% от "белите дробове" на планетата – тропическите гори, разширяване на "озоновите дупки", замърсяване на Световния океан и т.н.) на нарушаване на екологическите равновесия се допълват от пораженията, които се нанасят в резултат на военни операции в различни региони на света – Близкия изток (Ирак, Кувейт), Балканите (бивша Югославия), Средния изток (Афганистан) и др. Само екологическите щети на Балканите след операцията "Решителна сила" се изчисляват на повече от 3 млрд. долара. Става въпрос и за използването на бомби с обеднен уран!

      ЗАКЛЮЧЕНИЕ

      Освен маркираните основни тенденции в развитието на глобалния свят през ХХI век има и редица други не по-малко важни трендове на развитие, които засягат социалната сфера, медийното пространство, религията и етническите общности и др. Те също бележат нарастващо значение за развитието на глобалния свят. И подчертават колко сложен, многообразен и многополюсен е светът!8
Новият световен ред, базиращ се на еднополюсен модел на развитие с доминиране на суперсилата – САЩ, и конструиране на планетарно разделение на труда, което задълбочава съществуващи и поражда нови неравновесия от всякакъв възможен характер, свежда своя стратеги чески замисъл до една цел: установяване на геополитически, геостратеги чески, кратополитически и геоикономически контрол върху възможните ресурси на планетата от един единствен субект. С изклю чение на високотехнологичните ресурси по-голямата част от останалите, на първо място природните, са дислоцирани извън развитите геоикономически пространства. Формирането на планетарен свят условно казано на три равнища: високотехнологични, индустриални и ресурсоснабдяващи геопространства е статукво, което и сега съществува в една или друга форма.

      Еднополюсният модел само го доразвива и затвърждава. Алтернативата е многополюсен модел на развитие, който би могъл да формира нова конструкция на света, взаимнизгодни пропорции и схеми на действително нов тип планетарно разделение на труда. Това също е глобализация, въпрос на цивилизована оценка на процеса. Цивилизована, защото в крайна сметка постигането на исторически стратегически консенсус между различните ценностни (цивилизовани) системи е начинът да се постигне някога пълна планетарна хармония.

      Възходът и падението на империите, на великите държави не е мит, а доказана история. Римската империя, руската империя, съветската империя!

      Анализаторите сочат, че след падането на Берлинската стена САЩ придобиват характерните параметри на империя. Основанията: САЩ останаха единствената доминираща глобална военна и икономи ческа сила. От друга страна, се сочат очевидни, неподлежащи на съмнение факти, които индикират, ако не тотално, то частично банкрутиране на тази световна сила, при положение че не се удържи еднополюсният модел. Без да ги коментираме, ще отбележим най-важните: външен дълг, който в началото на това столетие е над 30% от световния вътрешен брутен продукт, вътрешна задлъжнялост – надхвърляща вече 30 000 млрд. д., непрекъснато нарастващ бюджетен дефицит (над 400 млрд д. се очаква през 2004 г.), стагниращо потребителско търсене, внос, значително превишаващ износа, и т.н. Ще отбележим и найсъщественото!

      Полититологията отдавна е доказала корелацията и зависимостта между световните икономически и геополитически цикли. Ще отбележим само обобщения тезис на американския историк П. Кенеди за основната причина за упадъка на империите и великите сили: "имперско пренапрежение на великите държави, които се сблъскват с недостига на различни видове стратегически ресурси, необходими за поддържане на глобалното превъзходство". По-точна формулировка едва ли може да се намери! Формулировка, която в синтезиран вид дава обяснение на ставащото в началото на ХХI век! От съвременен американски учен! Не от К.Маркс!

(1) Съгласно този закон териториалният обхват и географското месторазположение имат приоритетно значение пред икономическите, военните и технологичните потенциали на една страна при определяне на възможностите за запазване и отстояване на държавен и национален сувернитет. Подобна териториална “достатъчност” имат големите страни при това със специфично географско разположение като Русия, Англия, САЩ, Япония, Индия и някоидруги страни. Такива страни имат не хипотетични, а реални геополитически шансове да оцеляват и запазват териториалната си и държавна цялостност в случаи на конфликти или интервенции от страни или блокове с подобна характеристика. Пример за това са войните на Франция (Наполеон) срещу Русия, Германия срещу СССР, Англия, САЩ и коалиция (Втората световна война). България и по-голямата част от страните в света попадат в групата “геополитически обречени”. На тях им остава възможността да гравитират към една или друга велика сила или военно-политически образования от държави. Едновременно с това обаче и шанса да водят в исторически отговорни периоди гъвкава и балансирана политика!
(2) В историята най-мащабните геополитически противоборства са били между Рим и Картаген, между Русия и Англия
(3) П.Ганчев. В битката за бъдещето. Светът и България в глобалната епоха. ВСУ “Ч.Храбър”, 2002 г. с.41
(4) Концепцията за мондиализма – планетарно интегрирано общество и с планетарно правителство, като завършек на либералния модел на развитие на глобалния свят, има своите мозъчни центрове. Първите са генерирани в края на тХ век до края на Втората световна война, главно от английски геополитици – политици и общественици. Такъв център е бил т.нар. Кръгла маса, инициирана от англичанина сър Сесил Роудс, със задача да работи за установяване на световна свободна търговия и създаване на единно световно правителство. Но истинските строители на мондиализма са американски политици и представители на най-едрия бизнес. Определено конструирането и развитието на международни организации като ООН, ЮНЕСКО, ГАТТ (сега СТО) и пр. са генерирани в THINK THANK (мозъчните) центровете на мондиализма. Съвременният мондиалистически (антлантически) мозъчен тръст има опростена, но ефективно действаща структура.

 

.

(5) Реакцията на бързо квалифицираната от САЩ Стара Европа по иракския конфликт е изключително геополитически мотивирана. Франция, Германия и Белгия съвсем открито, други страни “по-тихо”(Гърция,Турция) недвусмислено подсказаха на САЩ, че изменението на геополитическото статукво в региона на Близкия изток ще засегне сериозно геоикономическите интереси на останали водещи страни в света и на първо място на Западна Европа (без Италия и Испания, които очевидно ги удволетворява запазването на техните енергиийни интереси по пояса на т.нар. континентален полумесец). Че не става въпрос за елементарен контрол върху добива и търговията на иракския нефт, а за стратегически контрол на процеса на преструктурирането на световния енергиен сектор, в който регионът на Близкия изток (не само Ирак) в следващите 10-15 години ще има доминиращо значение. Особено след като пикът в производството на нефт в САЩ бе достигнат около 1985г., а в Канада, Колумбия и Венецуела (вече е достигнат), които са основните доставчици на петрол на САЩ, се предполага това да стане също в периода около 2010г. А това засяга не само западноевропийските страни, но и Русия, Китай, Япония и други страни, зависими от “черното злато”в различни аспекти. А това вече е глобална геополитика! И безалтернативноотнемане на възможността тези страни да отстояват геостратегическите си интереси. Като най-тежка се очертава ситуацията на Русия, която с високите си разходи (себестойност за един барел между 4 и 12 дол. срещу 2-2,5 дол. в Близкия Изток)
(6) З. Бжежинский. Великая шахматная доска. Господство Америки и геостратегические императивы. М. МО, 1998 г., с. 230-254
(7) Наполеон Бонапарт за Китай: “Там лежи гигант. Нека спи. Когато се събуди, ще разтръси света.”
(8) Освен противостоянието между могъществото на Сушата (телурокрацията) и могъществото на Морето (таласокрацията) основният геополитически закон трябва да отчита в съвременното глобално развитие и още две “стихии” или модифицирани геополитически системи: аерократията (власт, могъщество на Въздуха) и ефирократията (власт, могъщество на Ефира). Счита се, че именно в областта на аерократията – авиация, ядрено оръжие и неговите носители , бившият СССР е изтощен ресурсно,поддържайки на всяка цена стратегически паритет спрямо САЩ, докато в областта на ефирократията – т.нар. звездни войни, геополитическата загуба е тотална.