Юрий Борисов е главен редактор на сп. "Ново време". Доктор по философия. Автор на книгите "Психология на подсъзнанието", "Приказка за Буда", "Войната на Мърфи", "Христос на возкресе", на редица статии в периодичния печат.
Едва ли има събитие в света, което да е придружено едновременно с толкова ентусиазъм, безразличие, надежди и насмешки, както Олимпиадата на неправителствените организации – Световния социален форум (ССФ).
Ентусиазъм, който извира от лицата на десетки хиляди млади хора, събрани на едно място от всички краища на света.
Безразличие, както е в нашата страна например, породено от някакъв постсоциалистически прагматизъм, който уж знае от кое има полза и кое е загуба на време.
Надежди, защото "новото ляво", аморфно, разлято, властово непредставено, прави заявка за един бъдещ консенсус, че светът може и ще осъзнае как да стане по-човечен, неподвластен на "златния милиард".
Насмешки, защото огромните струпвания на световните социални форуми са далеч от възможността да променят днес света и на йота.
Какво всъщност ново каза четвъртото издание на ССФ, проведено от 16 до 21 януари в Бомбай, Индия? "Един друг свят е възможен"? Това е мотото, което днес звучи на всички мащабни демонстрации по света, независимо дали искат да се спре войната в Ирак, нова политика на световните финансови институции, социална сигурност, хляб и работа, повече синдикални права, повече чиста вода, достъпно образование, достъпни лекарства, ненасилие в дома, равноправие на половете, земя за безимотните, паспорти за емигрантите без документи или просто революция, която ще вземе от богатите, ще даде на бедните, за да има равноправие.
Изобщо може ли да има бъдеще форум, на който се протестира срещу всяко неудобство или несправедливост, за която можете да се сетите?
Какво общо може да има между Нобеловия лауреат, икономиста от САЩ Джоузеф Стиглиц, Нобеловия лауреат, правозащитничката от Иран Ширин Ебади, рушителя на ресторанти от веригата "Макдоналдс" от Франция Жозе Бове, легендарната боркиня за независимост на Индия капитан Лакшми Сехгал, първия президент на Алжир Ахмед Бен Белла…. Какво общо може да има между хора с толкова различна биография, с толкова различно социално положение и влияние върху чувствата и мислите на своите съвременници?
На кръглата маса, проведена на 20 януари т.г. в Бомбай, опитала се да обобщи постигнатото от четирите издания на Форума, италианецът Аньолето завърши изказването си със следните думи: "Ние сме мечтатели, но мечтатели, здраво стъпили на земята, защото сме способни да разпознаем и своя неприятел, и своите приятели."
Това, че са мечтатели, го разбират всички – и приятели, и неприятели. Какво обаче знаят и какво не знаят тези мечтатели?
На първо място и може би единственото абсолютно сигурно, което знаят, е, че за тях светът е изхвърлил човека като цел и го е заместил с безогледната печалба. Това знаене, който всеки философ би нарекъл усещане, защото няма безспорни доказателства, че светът някога е бил друг и че може да бъде друг, те въплъщават в числата за бедните и богатите, за умиращите от глад, за умиращите от лечими болести. След това те знаят, че девизът им "Един друг свят е възможен" е утопия, защото не могат да посочат нито точните механизми, нито някакви очевидни срокове за неговата промяна в посока на своя идеал. И което изобщо не е за подценяване – те не знаят как ще обединят, не в карнавал или демонстрация, а в дългосрочна борба анархиста, заклеймяващ всяка държавна власт, комуниста, стиснал юмрук в мечта за силна държава на народните маси и всички онези, чиито болки са толкова различни.
И все пак техните конкретни идеи се раждат и укрепват, подхванати от сериозни изследователски центрове – таксата "Тобин", чрез която могат да бъдат акумулирани над 300 млрд. долара годишно за борба срещу световната бедност; ликвидиране на "данъчните оазиси", основни перачници на мръсни пари; нови правила на Световната търговска организация, които ще позволят достъп на стоките на бедните страни до богатите пазари; нова философия на заемите от Международния валутен фонд и Световната банка, която ще деблокира инвестирането в социалното дело и в интелекта на задлъжняващите държави; опрощаване на дълговете на най-бедните страни; кодекс на поведение на транснационалните компании; нов патентен режим за лекарствата, чрез които човечеството се бори с "чумата" СПИН.
Нека прибавим към тези мечти нашите, българските – малко повече пари за храна, топло, образование и лекарства. Нека съединим сложното с простото, глобалното с личното. Така ще почувстваме смисъла и необходимостта от едно друго присъединяване – не държавното, не официалното. Присъединяване към световните мечтатели.
