НА 5 ФЕВРУАРИ В БРЮКСЕЛ ПРЕЗИДЕНТЪТ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ АНТОНИО ГУТЕРЕШ И БИВШИЯ МИНИСТЪРПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДАНИЯ ПОЛ РАСМУСЕН ЛАНСИРАХА ПОЛИТИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА, ПОДПИСАНА ОТ РЕДИЦА ИЗТЪКНАТИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПАРТИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СОЦИАЛИСТИ
ВЪВЕДЕНИЕ
Ако липсва ново политическо действие на всички нива и радикален реформизъм в световен план, сегашната глобализация ще доведе до един свят, дълбоко разделен, както между богати и бедни, така и между зони на мира и зони на конфликтите. Този провал на лошо управлявана глобализация ще хвърли човешката общност в дълбок безпорядък и ще подхранва екстремизъм от всякакъв вид, ще бъде почва за нови конфликти и за увеличаваща се несигурност на съществуването.
Европа не може да остане на страни. Тя няма да успее да запази мира и просперитета в самата себе си, хранейки илюзията, че е способна да избяга от глобалните процеси. Напротив, Европа, от гледна точка на своята икономическа, политическа и културна тежест и от гледна точка на своя уникален опит на споделен суверенитет между държавите, държи един от ключовете за по-доброто бъдеще в световен план. Тя обаче не може да постигне това добро бъдеще, ако действа сама. Така както и останалата част от света не може да го постигне без положителен принос на Европа.
Глобализацията не е абстрактно явление. Тя играе нарастваща роля в живота на всеки и следователно нейното овладяване в името на всички, а не само в името на група лица, е станало основно политическо предизвикателство за правителствата на всички нива и за тези, които търсят да изградят един нов и по-добър свят. Глобализацията е източник на нов просперитет и в същото време подхранва дълбок страх за бъдещето. Докато една глобализация, солидно управлявана, би могла да води през този век човечеството към нова ера на споделен просперитет, днес в много отношения тя прилича на деструктивна сила – деиндустриализация, бързи социални и икономически промени в Европа, натиск върху нашите системи за социална защита, експлоатация върху човека – чрез трафика на хора, нелегалната имиграция, международния тероризъм, трансграничната престъпност, регионалните конфликти, разпространението на оръжия, заплахите срещу околната среда, постоянните бедност и мизерия в развиващите се страни, крехкостта на следвоенната многостранна система.
В Европа, за пръв път след края на Втората световна война, бъдещето изглежда по-лошо от настоящето. Песимизмът, да не кажем фатализмът, се разпространява преди всичко сред тези, които са по-малко въоръжени, за да се изправят пред промяната и преди всичко сред гражданите с по-ниско образование. Недостатъчното икономическо развитие и непостоянството на заетостта като неин резултат, задълбочаваща се вследствие на постоянните икономически промени; рисковете, които надвисват над оцеляването над нашите системи за социална защита и нашите пенсионни системи; с една дума чувството за тотална несигурност, саботират доверието в бъдещето по един радикален начин. Това чувство, колкото повече се придвижваме с глобализацията като мотор на тези процеси, обхваща един начин на живот, все по-несигурен, зависещ от слепия случай, безмилостен и лишен от солидарност. Свидетели сме на общество, в което индивидът може да разчита единствено на себе си, на своята способност да успява чрез собствени средства, при недостатъчността на които той ще остане зад борда, лишен от бъдеще.
Тази ситуация идва след много десетилетия на успешна европейска интеграция и на социален прогрес, след това на консолидация на тези придобивки в недрата на нашите общества. От това контрастът става още по-осезаем. Процесът е подсилен от негативното въздействие на икономическата глобализация върху качеството на околната среда и на нашите начини на производство и консумация, ставащи все по-малко устойчиви.
Гражданите си задават въпроса: обществото, което ме наема, ще премести ли своето производство в страни с по-ниски заплати; то все още има ли нужда от моето знание през следващите пет или десет години? В бъдеще качеството на живот на моите деца ще бъде ли поне на това равнище, каквото е моето днес? Светът не става ли все по-опасен?
Замърсяването на въздуха и другите проблеми, свързани с околната среда, ще вредят ли на здравето на моето семейство? По отношение на всички тези въпроси гражданите изпитват съмнение към самата идея за прогрес, една от фундаменталните ценности на социализма и социалдемокрацията. В този свят политиката е в процес да губи своята легитимност затова, защото тя прогресивно губи своята способност да действа на нивото на държавите, взети изолирано. В рамките на този процес самата демокрация е поставена под въпрос, като се отваря в крайна сметка вратата за всякакви социални отклонения. Сигурността на съществуването деградира, тъй като тя повече не може да се реализира на същото ниво, в новия политически контекст, ако прибягваме до стари рецепти.
Гражданите се чувстват изоставени от политиката, било то защото я чувстват неспособна да управлява ефикасно в този контекст, било защото се съмняват, че тя се интересува от тяхната ситуация и от ежедневните проблеми.
Партията на европейските социалисти и нейните партии- членки, се противопоставят на този фатализъм. Ние сме убедени, че еволюцията трябва и може да бъде контролирана и управлявана в интерес на Европа, нейните граждани и в интерес на света и че една нова сигурност на съществуването може да бъде осъществена. Опитът е показал, че ние сме способни да подобряваме нещата. Глобализация предлага нови възможности за растеж и човешко развитие, стига тя да бъде регулирана. В качеството си на социалисти и социалдемократи ние притежаваме реформистка визия и програма, които се отнасят до глобализацията. Политическото действие и ценностите, които го вдъхновяват, трябва да вземат връх, налагайки на развитието на Европа и света един демократичен избор, основан на върховенството на политиката над икономиката.
Глобализацията не трябва да води със себе си деградация на условията на живот на мнозинството от хората, независимо дали става въпрос за богатите или за бедните страни. Напротив, глобализацията трябва и може да обслужва общия интерес. За да можем да постигнем прогрес навсякъде, това изисква нова политика, чрез която трябва да се действа едновременно на всички нива – локално, регионално, национално, европейско и световно.
Чрез тази политическа декларация ние изразяваме абсолютната си решимост да действаме в този смисъл. Разбирането за икономически и социален прогрес, който вдъхнови действието на нашите партии в рамките на своите държави, днес трябва да намери своя излаз на европейско и световно ниво. В името на тази цел ние предлагаме една нова и амбициозна политическа визия за Европа и за света.
