ЕВРАЗИЙСКИЯТ ВЪЗГЛЕД

ДУХЪТ НА ЕПОХАТА
Всяка историческа епоха има своята характерна "координатна система" – политическа, идеологическа, икономическа и културна. Например в Русия XIX век премина под знака на противоборството между "славянофили" и "западняци". Водоразделът през XX век премина между "бели" и "червени". Настоящият XXI век пък ще стане столетие на противостоенето на "атлантисти" (1) (поддръжници на "еднополюсния глобализъм" (2)) и "евразийци" (3).

      Против установяването на атлантическия световен ред се обявяват именно поддръжниците на многополюсния свят – евразийците. Те отстояват принципно необходимостта от съхраняване на самобитността на всеки от народите на Земята, на пъстротата от култури и религиозни традиции, неоспоримостта на правото на народите да избират самостоятелно своя път на историческо развитие.

      Евразийците приветстват общуването между културите и ценностните системи, открития диалог между народите и цивилизациите, органичното съчетаване между привързаността към традициите и творческото новаторство в културите. Да бъдеш евразиец е съзнателен избор, който съчетава стремежа да се съхранят традиционните форми на битието със стремежа за свободно творческо развитие (обществено и лично). Затова евразийците са не само представители на народите, населяващи континента Евразия. Евразийци са всички свободни творчески личности, признаващи ценността на традициите, включително и такива, които са представители на региона, обективно включени в базата на атлантизма. Евразийците и атлантистите са противоположни един на друг и отстояват два различни, алтернативни образа на света и на неговото бъдеще. Именно противостоенето между тях ще определи и историческия облик на този век.

      ЕВРАЗИЙСКАТА ПРЕДСТАВА ЗА БЪДЕЩЕТО НА СВЕТА

      Евразийците последователно отстояват принципа на многополярността и се противопоставят на еднополюсната глобализация, налагана от атлантистите. Полюси на този нов свят ще бъдат не традиционните държави, а нови интеграционни цивилизационни образувания ("големи пространства"), обединени в "геоикономически пояси" ("геоикономически зони"). Изхождайки от принципите на многополярност, в евразианството бъдещето на света се вижда като равни, доброжелателни партньорски отношения между всички страни и народи, организирани според принципа на географска, културна, ценностна и цивилизационна близост в четири геоикономически пояса (всеки от тях на свой ред се състои от няколко "големи пространства"): – Евроафрикански пояс, който включва три "големи пространства" – Европейски съюз, ислямо-арабска Африка и субтропическа (Черна) Африка; – Азиатско-Тихоокеански пояс, който включва Япония, страните от Югоизточна Азия и Индокитай, Австралия и Нова Зеландия; – Евразийски континентален пояс, който включва четири "големи пространства" – Евразийски съюз (съставен от Русия, страните от ОНД плюс някои държави от Източна Европа), страните на континенталния ислям, Индия и Китай; – Американски пояс, който включва три "големи пространства" – Северна Америка, Централна Америка и Южна Америка.

      При подобна организация на световното пространство са малко вероятни глобалните конфликти, кръвопролитните войни и крайните форми на конфронтация, заплашващи самото съществуване на човечеството. Русия и нейните партньори от континенталния пояс ще установят хармонични отношения не само със съседните пояси (Евроафриканския и Тихоокеанския), но и с пояса антипод – Американския, който също като тях е призван да играе конструктивна роля в Западното полукълбо в структурата на многополюсния световен ред. Подобно виждане за бъдещето на човечеството е противоположно на глобалистките планове на атлантистите за създаване на еднополюсен стереотипизиран свят под контрола на структурите на Запада с перспективата за създаване на "световно правителство".

      ЕВРАЗИЙСКАТА ПРЕДСТАВА ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА НА ДЪРЖАВАТА

      Евразийците смятат "държавите-нации" в техния съвременен вид за остаряла форма на организация на пространствата и народите, характерна за историческия период XV-XX век. На тяхно място трябва да се появят нови политически образувания, съчетаващи стратегическото обединение на големи континентални пространства със сложната, многомерна система от национални, културни и стопански автономии в нея. Определени черти на подобна организация на пространствата и народите може да се види както във великите империи от миналото (на Александър Македонски, Римската и др.), така и в най-новите полити- чески структури (ЕС, ОНД).
Днес държавите имат пред себе си следните перспективи: – самоликвидация и интеграция в единно планетарно пространство с доминация на САЩ(атлантизъм,глобализация); – противопоставяне на глобализацията, опит да се съхранят собствените административни структури (формален суверенитет) въпреки глобализацията; – включване в наднационални образувания от регионален тип ("големи пространства") на основата на историческа, цивилизационна и стратеги ческа общност.

      Третият вариант е евразийският. От гледна точка на евразийския анализ именно такъв път на развитие е способен да съхрани всичко най – ценно и самобитно, което са призвани да защитават съвременните държави пред лицето на глобализацията. Консервативният стремеж да се съхрани държавата на всяка цена е обречен.

      Евразийците разглеждат съзнателната ориентация на политическото ръководство на държавите за разтваряне в глобалисткия проект като отказ от онази относителна ценност, на която историческите държави дължат своето съществуване.XXI век ще бъде арена на съдбоносните решения от страна на политическите елити на днешните държави на тази задача с три възможни изхода. Борбата за третия вариант на развитие лежи в основата на новата широка международна коалиция от политически сили, споделящи или клонящи към евразийския светоглед.

      Евразийците виждат в Руската федерация и ОНД ядрото на бъдещото самостоятелно политическо образование – Евразийския съюз, и понататък, един от четирите основни световни геоикономически пояса – Евразийският континентален пояс. В същото време евразийците са убедени привърженици на развитието на многостранна система от автономии (4).Автономията е противоположна на суверенитета – начина за организация на народите и пространствата, характерна за държавите – нации в техния съвременен вид.

      При суверенитета става дума за приоритетното право на свободно и независимо разпореждане с територията. Автономията подсказва независимост по отношение на въпроса за организацията на колективното битие на хората в областите, несвързани с разпореждането с територии.

      Принципът на многомерните автономии се разглежда като оптимална структура за организация на живота на народите, етносите, социокултурните групи както в РФ, така и в Евразийския съюз, в Евразийския континентален пояс и във всички останали "големи пространства" и "геоикономи чески пояси" ("зони"). Всички земи (територии) в новите политико – стратегически образувания ("големи пространства") трябва да се намират в пряка връзка с центъра за стратегическо управление. В подчинение на автономията трябва де се намират въпросите, свързани с нетериториалните аспекти на управлението на малки групи и общности.

      Евразийският принцип на разделение на властите

      Евразийският принцип за политическо устройство предполага две различни равнища на управление – местно и стратегическо.

      На местно равнище управлението се осъществява от автономиите – естествено формирали се общини от различен тип (от многомилионни народи до трудови колективи от няколко души). Това управление се осъществява съвсем свободно и не се регламентира от никакви висши инстанции. Моделът на всеки тип автономия се избира свободно, като се изхожда от традициите, предпочитанията и прякото демократично волеизявление на естествените общности – общини, групи, етноси, религиозни организации. В подчинение на автономията се намират:

 

 

      И това е всичко, с изключение на стратегически отрасли, т.е. въпроси, които се отнасят до безопасността и териториалната цялост на "голямото пространство".

      Степента на граждански свободи при организацията на обществото по този евразийски автономен принцип е безпрецедентно висока. Човек получава невиждани в историята възможности за самореализация и творческо развитие.

      Въпросите на стратегическата безопасност, международната дейност, осъществявана извън рамките на единното континентално пространство, икономическите проблеми на макроравнище, контролът над стратегическите ресурси и комуникациите се намират в правомощията на единния стратегически център*.

      В неговите компетенции е разрешаването на спорни въпроси между автономиите, установяването на граници на компетенции, разглеждането на арбитражни спорове. Сферите на компетенции на властите от стратегическо и местно равнище са строго разграничени. Всякакви опити за намеса на автономиите във въпроси, намиращи се във властта на единния стратегически център, трябва да се пресичат. И обратно. По този начин евразийските принципи на управление съчетават органично в себе си традиционното и религиозното право, националните и местните традиции, отчитат богатството на исторически формирали се обществено-политически системи, давайки в същото време надеждни гаранции за стабилност, безопасност и неприкосновеност на територията.

      Евразийската представа за икономиката

      Атлантистите се стремят да наложат на всички народи единен модел за икономическо устройство, да присвоят на опита за стопанско развитие на западната част от човешката цивилизация от XIX-XX век статута на еталон. Те отказват правото на съществуване на стопанските системи на другите народи и епохи, откъсвайки по този начин сферата на стопанската активност от конкретните исторически, национални и социални условия. И напротив – евразийците са убедени, че икономическата система е производна от историческите и културните аспекти на развитието на народите и обществата… Следователно в икономическата сфера са закономерни разнообразието, творческите търсения, свободното развитие.

      Необходимо е твърдо да се контролират само мащабните стратегически области, свързани с осигуряването на общата безопасност (ВПК, транспорт, суровини, енергоснабдяване, комуникации). Всички останали сектори на икономиката трябва да се развиват свободно и естествено, в съответствие с условията и традициите на конкретните автономии, където непосредствено се осъществява стопанската дейност.

      Евразийството акцентира върху това, че в областта на икономиката не съществуват никакви абсолютни истини – рецептите на либерализма* и марксизма** са приложими само частично и в зависимост от конкретните условия. На практика са необходими различни форми на съчетаване на свободния пазарен подход с контрола над стратегическите области и преразпределението на печалбите в зависимост от националните и социалните задачи на обществото като цяло. По този начин евразийството поддържа в икономиката модела на "третия път”.

      Икономиката на евразийството трябва да се строи върху принципите на:

 

      Евразийският поглед към финансите

      Контролът над паричното обръщение от страна на стратегическия център на Евразийския съюз също трябва да бъде признат за стратегически важен. Нито едно платежно средство не трябва да претендира за ролята на универсална световна резервна валута. Необходимо е да се създаде собствена евразийска резервна валута, която да е в обръщение във всички територии, влизащи в Евразийския съюз. И никакви други валути не трябва да се използват в това качество в Евразийския съюз.

      От друга страна, по всякакъв начин трябва да се поощрява създаването на местни платежни и обменни средства, които се използват в една или няколко съседни автономии. Тази мярка ще направи неефективна концентрацията на капитал за спекулативни цели и ще повиши неговия оборот. Освен това ще нараснат обемите на вложенията в реалната икономика, тъй като средствата ще бъдат влагани предимно там, където те са заработени. В евразийския проект сферата на финансите се разглежда като инструмент на реалното производство и обмен, ориентиран върху качествените страни на развитието на стопанството. За разлика от атлантисткия (глобалистки) проект не трябва да има никаква автономия на финансите (т.нар. финансизъм).

      Зоналната представа за многополюсния свят предполага няколко типа валути:

 

 

      В съответствие с тази схема трябва да бъдат организирани емисионни и финансово-кредитни институти (банки)-зонални банки, банки на "голямото пространство", банки (и техни аналози) на автономиите.

      Евразийското отношение към религията

      Евразийците виждат във верността към духовното наследство на предците, в пълноценния религиозен живот залога за истинското новаторство и хармоничното обществено развитие. Атлантистът принципно отказва да види друго освен ефимерното настояще "тук и сега". За него всъщност няма нито минало, нито бъдеще.

      И напротив,философията на евразийството съчетава дълбокото и искрено доверие към миналото и откритостта към идващото. Евразиецът приветства както верността към началото, така и свободното творческо търсене.

      Духовното развитие е главен жизнен приоритет за евразиеца, чието отсъствие не могат да компенсират никаква икономически или социални блага. Всяка, дори и най-незначителната, локална религиозна традиция или система от вярвания според евразийците е достояние на цялото човечество. Традиционните религии на народите и свързаните с тях духовно и културно наследство заслужават внимателно и грижливо отношение. Структурите, които представляват традиционните религии, трябва да имат подкрепата на стратегическия център. На разколническите групи, екстремистките религиозни общности, тоталитарните секти, проповедниците на нетрадиционни вероучения и религиозни доктрини трябва де се оказва противодействие с всякакви средства.

      Евразийското разбиране за националния въпрос

      Евразийците смятат, че всеки народ, който грижливо съхранява своите традиции – от тези, създали велики цивилизации, до най-малките народи, е безценен. А асимилацията в резултат на външно въздействие, загубата на езика, традиционният бит, физическото отмиране, на който и да е народ на Земята, е невъзстановима загуба за цялото човечество. Разнообразието и многобройността от народи, култури и традиции, наричана от евразийците "цветуща сложност", е признак за здравото и хармоничното развитие на човешката цивилизация.

      Великорусите в това отношение представляват сами по себе си уникален случай на смесване на три етнически компонента (славянски, тюркски и угро-фински) в един народ, със самобитни традиции и богата култура. В самия факт на появата на великорусите в резултат от синтеза на три етнически групи се съдържа интеграционен потенциал с изключителна ценност. Именно поради това Русия не един път е ставала ядро за съединението на множество народи и култури в единен цивилизационен възел. Евразийците вярват, че на Русия е съдено да изиграе тази роля и през XXI век.

      Евразийците не са изолационисти, така както не са и привърженици на асимилацията на всяка цена. Животът и съдбата на народите е естествен процес, който не търпи изкуствена намеса. Междуетническите и междунационалните въпроси трябва да се решават, като се изхожда от вътрешната им логика. На всеки народ трябва да бъде дадена свободата самостоятелно да направи своя исторически избор. Никой няма правото да принуждава народите да се отказват от своята уникалност в "общия котел за претопяване", както искат атлантистите. Правата на народите са не по-малко важни за евразийците от правата на човека.

      Евразия като планета

      Евразийството е светоглед, философия, геополитически проект, икономическа теория, духовно движение, ядро на консолидацията на широк спектър от политически сили. На евразийството е чужд догматизмът, сляпото следване на авторитетите и идеологиите от миналото. Евразийството е идейната платформа на обитателите на новия свят, за когото споровете, войните, конфликтите и митовете на миналото представляват просто исторически интерес. Евразийството е принципно нов светоглед за новите поколения на новото хилядолетие. Евразийството черпи вдъхновение от различни философски, политически и духовни течения, които често са се сблъсквали като непримирими и взаимноизключващи се.

      Заедно с това евразийството има определен набор от основни идейни принципи, от които не следва да се отстъпва по никакъв начин и в никакъв случай. Един от най-важните принципи на евразийството е последователното, действено и мащабно противодействие на еднополюсния глобалистки проект. Това противодействие (за разлика от чистото отрицание или консерватизма) има съзидателен характер. Ние разбираме неизбежността на определени исторически процеси и се стремим да ги осъзнаем, да участваме в тях, задавайки онова направление, което съответства на нашите идеали. Може да се каже, че евразийството е философия на многополюсната глобализация, призвана да обедини всички общества и народи на Земята в строителството на самобитен и оригинален свят, всяка съставляваща на който би произтичала естествено от историческите традиции и местните култури.

      Исторически първите евразийски теории се появяват в средите на руските мислители в началото на XX век. Но тези идеи са съзвучни с духовните и философските търсения на всички народи – или поне на онези, които са осъзнавали ограничеността и недостатъчността на баналните догматици, обречеността и безизходността на разпространените интелектуални клишета (либерални и комунистически), потребността да се излезе от привичните рамки към нови хоризонти. Днес можем да придадем на евразийството нов, глобален смисъл, да осъзнаем като наше евразийско наследство не само трудовете на руската школа, отъждествявана най-често с това название, но и огромния културен и интелектуален пласт на всички народи, непопадащи строго в тесните граници на това, което съвсем не толкова отдавна (през XX век) се смяташе за неотменима ортодоксия (либерална, марксистка или националистическа).

      Именно в подобно свръхшироко разбиране евразийството получава ново, непознато досега значение. Сега това не е само форма на националната идея за нова некомунистическа Русия (каквато се е виждала на отците-основатели на това движение и на съвременните евразийци на първия етап), а широка програма с планетарна общочовешка значимост, простираща се далеч извън пределите на Русия и на самия евразийски континент. Подобно на това как днес понятието американизъм може да се употреби към географски области, които се намират далеч зад пределите на самия американски континент, евразийството означава особен цивилизационен, културен, философски и стратегически избор. И той може да бъде направен от който и да е представител на човешкия род, намиращ се в която и да е точка на планетата и независимо от неговата принадлежност към една или друга национална или духовна култура.

      За да се придаде обаче реално съдържание на подобно разбиране за евразийството, предстои още много работа. И тъй като в този проект ще се включват нови и нови културни, национални, философски и религиозни пластове, самото глобално разбиране за евразийството ще се разширява, обогатява, видоизменя… Но подобно смислово развитие на евразийската платформа не трябва да остава единствено въпрос на теорията – много негови аспекти трябва да бъдат открити и да се осъществят с помощта на конкретна политическа практика. В евразийският синтез думите са немислими без дела, а делата – без идеи. Полето на духовна борба за смисъла и хода на историята пък е целият свят. И изборът на страна е лична работа на всеки. Останалото ще реши времето. Рано или късно, с цената на големи дела и драматични битки, но часът на Евразия ще дойде.

      Прилагането на главните доктринални положения на евразийската платформа към руската ситуация в началото на XXI век определя основните политически и идеологически принципи на движението "Евразия".

      Структура на движението "Евразия"

      Структурата на обществено-политическото движение "Евразия" се определя от глобалността на неговата цел и от безпрецедентността на съвременните исторически условия.

      Най-важната стратегическа задача на "Евразия" е обединението на всички евразийски сили в общ политико-социален светогледен фронт. Това предполага координация, консолидация и интеграция на всички движения, течения, политически и обществени обединения, институти, центрове, фондации и т.н., които по едни или други причини, са привърженици на "многополюсността", на "цветущата сложност", противници са на "еднополюсния глобализъм" и се отнасят критично към експанзията на атлантизма.

      А такива потенциално евразийски (в най-широкия смисъл на думата) сили могат да бъдат сами по себе си съвсем разнопорядкови – от мощни международни организации (например ООН, която е обречена на отмиране и изпразване от съдържание в света на пряката американска хегемония) през големи държавни образувания или парламентарни политически партии до малки обединения на граждани по политически, културен, национален, религиозен, професионален или някакъв друг признак.

      Обстоятелството, че сред потенциалните евразийски сили попадат толкова различни субекти, изисква от движението "Евразия" съвършено нова организационна структура, която съществено се отличава от обичайната представа за политическо движение, партия, интелектуален център, държавно учреждение или икономически консорциум. Изграждането на многополюсен свят е глобална задача, която никога преди не е стояла пред човечеството.

      Новата международна ситуация, новите параметри на съществуването на човечеството (глобалната комуникационна система, развитието на новите технологии, транспорта, социалните и икономическите структури и т.н.) изискват от евразийците нови и неочаквани решения – в това число и организационни. За ефективното решаване на поставените задачи е необходимо на движението "Евразия" да се придаде определена универсалност. Например в него наред с "народната дипломация" и активната международна дейност трябва да се осъществява и разработването на концепции за евразийското развитие; обединенията по религиозен и светогледен признак трябва да съществуват редом с чисто политически структури; центровете на евразийското икономическо сътрудничество (и обединените от него евразийски транснационални компании) трябва да действат в тесен контакт с военно-стратегическите структури; информационните проекти трябва да се обвързват с разработки в суровинната и енергийната сфера и т.н.

      Всички аспекти от дейността на "Евразия" трябва да бъдат тясно взаимосвързани – икономиката с политика, технологията – с екологията, информационните системи – с културата, въпросите на религиозните изповедания – с проблемите на безопасността, структурата на военно-политическия потенциал – с промишленото развитие и административното устройство, интелектуалното развитие – с процеса на формиране на управляващия елит. Именно подобен цялостен подход, обединяващ най-различни сфери на човешката дейност, е отличителният белег на движението "Евразия".

      В съвременните глобалистки и атлантистки структури, в "хуманитарните" фондации, в интелектуалните и аналитичните центрове, в ефективно координираните действия на световните средства за масова комуникация – СМИ (формиращи общественото мнение), виждаме реалните инструменти на противоположния светогледен център, които са насочени към достигането на една-единствена цел – изграждането на "еднополюсен свят" под доминацията на САЩ и страните от "златния милиард".

      Противоположен на евразийството по всички основни параметри атлантисткият (глобалистки) проект представлява не само "общо направление на развитието", "произтичащ от само себе си спонтанен процес" или "теоретически замисъл", но той включва и развит, мощен и ефективен механизъм за реализация. Атлантизмът е не просто съвкупност от философски и футурологични постановки. Това е мощният военно-стратегически блок НАТО, икономическият потенциал на развитите страни (на първо място на САЩ), контролираните СМИ, системата на разнородни фондации и интелектуални центрове (осъществяващи идеологическата подкрепа), разнообразните групи от "агенти на влияние" (в международните организации, политическите партии, религиозните изповедания) и др. Целият този развит и работещ механизъм е подчинен на една задача – построяването и укрепването на "еднополюсния свят". Евразийството е длъжно да изгражда също толкова мащабна и ефективна централизирана (светогледно и координационно) структура, събираща в себе си онези направления, настроения, сили и групи от хора, които не приемат глобализма, не виждат достойно място за себе си в "еднополюсния свят".

      Най-важната историческа задача на евразийството е да покаже на тези (засега разделени) сили обща платформа за борба и да се постарае да координира техните усилия за създаване на друг (многополюсен и справедлив) образ на бъдещето. Евразийските структури са длъжни да противодействат ефективно на отработения механизъм за реализация на атлантисткия проект за "еднополюсна глобализация".

      На съвременния етап глобализмът излезе извън рамките не само на САЩ, но и на западния свят – неговите представители, адепти, проводници и агенти на влияние се издигат от различни народи, политически партии и религиозни изповедания. Може да се говори за съществуването на своеобразен "атлантистки (глобалистки) интернационал". Задачата на евразийството е да създаде симетрична структура по основните параметри – "евразийски интернационал". Именно от такава цел се определят и особеностите на структурата на движението "Евразия". То трябва да заеме в перспектива мястото на координационен център на многополярността.

      Ролята на движението "Евразия" в реализацията на проекта "Евразийски континентален пояс"

      Движението "Евразия" разглежда като стартова база и основен плацдарм съвременна Русия. И такъв избор не е случаен. През цялата си история, при каквито и да е форми на обществено устройство, Русия е търсила алтернативен на западния път на развитие. Тук е и конфликтът между православието ("евразийската линия" в християнството) и католицизма (по-късно протестантството), след това и държавно-културното и геополитическото противопоставяне в периода от Средновековието до края на XIX век, и накрая идеологическото противоборство на двете социално-икономически системи през XX век. Русия винаги упорито (днес трагично) се е стремила да изработи и да реализира алтернативен етически идеал. Историята на Русия не е завършена, нейният народ съхранява верността си към своята историческа мисия. Затова и Русия просто е обречена да стане лидер на новата планетарна (евразийска) алтернатива на западната версия за световно устройство ("еднополюсния глобализъм").

      Днес Русия, бидейки същностно евразийска страна, като никога е свободна да осъзнае в пълна степен тази своя черта – извън каквито и да било тесни дипломатически или конфесионални формули(съветски или националистически). Да я осъзнае именно като вселенска мисия.

      Евразийството няма предвид само своето виждане за развитието на Русия и страните от ОНД. То предлага общ проект на ново обществено-политическо устройство за всички народи на Земята.

      Процесът на установяване на евразийския ред може да протича едновременно в различни точки на планетата – навсякъде, където атлантисткият процес на "еднополюсна глобализация" се сблъсква с някакво противодействие, независимо колко силно е то. Всякакъв опит за опълчване срещу "еднополюсния глобализъм" е жизненоважен за руската политика и евразийските процеси в цял свят. И напротив – опитът на евразийските реформи в Русия, успехът на Русия в социалното развитие, укрепването на нейното стратегическо, икономическо и политическо могъщество, довеждането до логичен край на обединителните процеси в рамките на ОНД, дейността на евразийските структури (в частност на движението "Евразия") имат огромно значение за привържениците на многополярността по целия свят.

      Евразийското движение е длъжно да способства по всякакъв начин в конкретната политическа практика за формирането на четирите геоикономически зони. За Русия е жизненоважно създаването на Евразийския континентален пояс. Атлантистката геоикономика предполага наличието на три зони – Американска, Европейска и Тихоокеанска. Евразия по мнението на атлантистките стратези е някакъв вид "черна дупка" – разпокъсано пространство, фрагменти от което принадлежат на покрайнините на останалите три основни зони. По този начин създаването на обособена четвърта геоикономическа зона на територията на Евразия е най-важният етап в създаването на обективни структурни геополитически и геоикономически предпоставки за многополярността. По този начин, ако вече съществуващите три зони би трябвало да бъдат трансформирани, качествено развити и изменени в съответствие с принципите на евразийската философия, то четвъртата (Евразийският континентален пояс) трябва да се създаде. И неговото създаване е приоритетната задача, която си поставя движението "Евразия".

      Евразийският континентален пояс предполага ускорена икономическа и стратегическа интеграция на всяко от четирите "големи пространства", разположени в основната част от Евразийския континент. А това е многофакторен, многоизмерен и сложен процес.

      На първо място, става дума за политико-икономическа консолидация на всяко от тези пространства, които сега се състоят от една или няколко национални държави. И ако в случая на Китай и Индия границите на големите пространства практически съвпадат с тези на съществуващите държави, то в случая на Русия, страните от ОНД и континенталните ислямски държави (Иран, Пакистан, Афганистан, вероятно Турция, Ирак и Сирия), организацията на "големи пространства" представлява сложен процес на интеграция в политически, икономически, стратегически, информационен и други аспекти.

      Създаването на тези "големи пространства" и на първо място на Евразийския съюз (Русия, страните от ОНД и вероятно някои източноевропейски държави) е приоритетна задача на движението "Евразия". Заедно с това между интеграцията на "големите пространства" и изграждането на Евразийския континентален пояс не съществува логическа или времева последователност. Тези тенденции могат да се развиват успоредно и на различни равнища. В този случай успехът на едно от направленията ще стимулира процесите в друго, което ще позволи равнищата да се изравняват леко, без да се губи и общият темп на евразийските преобразования. И тъй като още днес страните в Евразия водят активна съвместна икономическа, стратегическа, политическа и дипломатическа дейност, Евразийският континентален пояс като проект на бъдещата единна геоикономическа зона и стратегическа система за общоконтинентална безопасност може да бъде провъзгласен в наши дни. Още повече всички основни участници в тази зона отдавна са последователни привърженици на "многополюсния свят". До неотдавна те представляваха основата на "социалистическия лагер" или "третия свят" (Движението на необвързаните) – като и в единия, и в другия случай налице е стремеж да се намери собственият път, различен от либерално-капиталистическия, западен (атлантистки) модел. За да се премине от инерцията на сътрудничеството в дадените граници към осъзнатата и последователна интеграционна политика – с ударение върху икономиката (разделение на труда), общата система за континентална отбрана и обединяващото залагане на "многополярността", не е необходимо много.

      Задача на движението "Евразия" е да ускори този процес, да го "въоръжи" с адекватни теоретически обосновки, да способства за създаването на съответните политически, стратегически и дипломатически институции, международни икономически структури, фондове и корпорации, да построи непротиворечив модел на сътрудничество, отчитайки историческите, регионалните и етническите фактори.

      Евразийският модел на политическо обединение в "големи пространства" и постепенният преход от държави-нации към нови по-широки форми на политическо обединение (съчетаване на стратегическата централизация и етно-културната многополярност и системата на многопластови автономии) ще позволи да се избягнат много конфликтни аспекти и ще създаде предпоставки за хармонично сътрудничество.

      За да бъде евразийският подход убедителен и за да докаже своята оперативна ценност на всички участници в създаването на отделните "големи пространства" както в Евразия, така и по целия свят, евразийците са длъжни да демонстрират неговата приложимост в разрешаването на вътрешните конфликти в Русия (на първо място в Северен Кавказ) и на територията на ОНД (Карабах, Киргизия, Таджикистан). Колкото по-активно евразийският модел се прилага в Русия и ОНД, толкова по-интензивно ще се осъществява и организацията на другите три "големи пространства" и изграждането на Евразийския континентален пояс.

      Същият принцип на едновременност и паралелност на различните равнища на интеграция трябва да се спазва и при протичането на аналогичните процеси в другите зони, макар и аналогиите в тази област да бъдат твърде условни – във всеки конкретен случай става дума за качествено различни процеси.

      Американският пояс

      В рамките на Американския пояс неоспоримата доминация на "голямото пространство" Северна Америка (САЩ и Канада) трябва да се съчетае с интеграционните процеси в Латинска Америка (две "големи пространства" – Южна и Централна Америка), които трябва да протичат с ярко изразена културно-историческа, икономическа и политическа специфика, отразяваща особеностите на латинската цивилизация (имаща много съществени различия от англосаксонския културен тип).

      Относно Американския пояс евразийският принцип предполага предоставянето на латинските ареали от Южна и Централна Америка (влизащи в организацията "Меркосур") на голяма цивилизационна самостоятелност (което въпреки това не поставя под съмнение геоикономическо лидерство на Севера). В същото време само евразийската теория за стратегическа интеграция на близки цивилизационно-културни пространства в съчетание с многообразието на етно-конфесионални автономии, е способна да даде на народите от Латинска Америка модел за такова развитие, което би им осигурило значително повишаване на геополитическия статус и хармоничното разрешаване на междунационалните, социалните, технологическите, екологичните, демографските и икономическите проблеми.

      По отношение на геоикономическия Американски пояс, който де факто съществува, евразийската позиция се изразява в поддръжка:

 

 

      В евразийската представа за бъдещето този негативен аспект се променя. Ако САЩ се откажат от ролята (активно налагана) на "еталон на цивилизация" и се съгласят с ролята на велика регионална държава, на полюс на огромно "голямо пространство" и лидер на Американския пояс, негативността на американския фактор изчезва от само себе си. В този случай народите по света ще могат обективно да оценят плюсовете и минусите на американския начин на живот. При това не трябва да се изключва възможността, че определени страни на този начин на живот могат да бъдат възприети напълно позитивно дори от онези, които днес са ориентирани към твърдо противопоставяне на САЩ.

      По този начин – спокойни и достойни с вътрешното си развитие – САЩ могат лесно да придобият онова влияние, което днес се опитват да завоюват със сила, увеличавайки с това числото на своите принципни противници. Една от главните задачи на "Евразия" е определянето на онези политически, икономически, културни, социални, религиозни, професионални и други групи в САЩ (и по-широко в Америка), които биха могли да станат проводници на евразийското влияние (пряко или косвено).

      Евроафриканският пояс

      В лицето на Евросъюза имаме икономическата съставляваща на "голямо пространство", което се развива активно политически (макар и с някакво забавяне) и планира (в по-отдалечена перспектива) да повиши своя стратегически и геополитически статус (проектите за създаване на Еврокорпус, Единна система за безопасност и др.). Интеграционните процеси в Европа могат да се разглеждат като израз на евразийската логика. Изключение са структурите на естествените автономии (за които настояват еврокръговете с демократическа и традиционалистка ориентация – регионалистите). Евразийският проект за днешна Европа не е създаването на "голямо пространство", а неговата еволюционна и качествена промяна. В случая с ЕС няколко много важни за евразийството фактора вече са действителност – отказ от държавите-нации, създаване на единна икономическа и валутна система (еврото), постепенно излизане от силния американски контрол към геополитическа самостоятелност.

      И ако в страните от Континентална Азия е налице стратегическа воля за "многополярност" при относително слаба развитост на материалната (икономическа, технологична и финансова) инфраструктура и множество вътрешни противоречия, то в ЕС откриваме високоразвита интегрирана геоикономическа структура, при положение че тезата за необходимостта от изграждане на "многополюсен свят" засега практически не е заявена ясно. "Евразия" е жизнено заинтересувана от развитието на интеграционните процеси в Европа, в разширяването на геополитическото самосъзнание на европейците. Заедно с това може да се настоява на принципа на естествените автономии и вътрешноевропейската естествена многополярност. Тя трябва да замени количествения, чисто индивидуалистичен, "атомистичен" подход, съхранил се инерционно в съвременна Европа, като рудимент на държавите-нации.

      Европа е длъжна отново да открие своите древни корени, отново да утвърди многообразието и оригиналността на своята велика култура, размита в последно време от примитивните клишета на американизма. Евразийският проект по отношение на Европа се състои в поддръжка на усилването на нейния регионален икономически, политически и стратегически статус. ЕС притежава всички предпоставки да бъде геополитически лидер на Евроафриканския пояс, интегриращ полюсите на Евро-Африка. А тази тема се разделя на две съставни части:

 

 

      Само постигането на геополитическа самостоятелност по отношение на евроарабските и евроамериканските отношения ще позволи на Европа да заеме ролята на самостоятелен и мощен полюс в многополюсния свят.

      Стратегическата безопасност на Европа от Юг, недостигът на природни ресурси и енергозависимостта – решаването на тези проблеми пряко зависи от изграждането на самостоятелен Евроафрикански пояс. И тук на ЕС ще се наложи да се сблъска пряко с американския хегемонизъм, защото недопускане разширяването на влиянието на ЕВропа в южно направление е основна задача за енерго-стратегическия контрол на САЩ над нея. Евроафриканският проект означава геополитическо разделяне на атлантическата общност от двете страни на Атлантическия океан. От гледна точка на практическата геополитика именно този дезинтеграционен процес е главната задача на евразийската дипломация в европейско направление.

      Сближаването на Европа с Африка е в интерес на евразийството и "Евразия" трябва да съдейства максимално на този процес.

      Второто "голямо пространство" на Евроафриканския пояс е "арабският свят", териториите на ислямска Северна Африка – от страните в Магреба до Близкия изток. Това е много сложен регион, исторически обединен от принадлежността си към Отоманската империя и от определена расова еднородност. Това арабско пространство трябва да бъде стратегически обединено в цялостен геополитически организъм, икономически и политически свързан с Европа и "черна" Африка. В даденото пространство обективно доминира ислямската традиция, която може да стане допълнителен интеграционен фактор. Но е необходимо да се отбележи, че определени форми на "ислямския радикализъм" (претендиращи за универсалност) противоречат на базови европейски положения от вътрешната многополярност, на системата от вътрешни автономии ("евразийската цветуща сложност").

      В това отношение най-близки до евразийството са онези групи в арабския свят, които съчетават верността към мюсюлманската религия с уважение към локалните местни традиции – суфийските ордени, шиитите, етническите групи със собствени традиции, привържениците на духовното и културното многообразие. Друга опасност, произтичаща от "ислямския радикализъм", е стремежът на определени групи да разширят територията на арабското влияние върху други неарабски ислямски региони – най-вече на територията на Евразия – от Турция до Татарстан и Филипините. Особено характерно е това за проатлантистките режими – например Саудитска Арабия. На подобни тенденции евразийците трябва да се противопоставят.

      Една от важните задачи на евразийството е стратегическото обединение на "черна" Африка и обособяването й в самостоятелно "голямо пространство". Границите на днешните държави в Африка (както, между другото, и по-голямата част от границите на страните в Третия свят) отчетливо носят постколониален характер. Те не съответстват нито на историческата, нито на етническата, нито на културната, нито на икономическата специфика на народите, живеещи в тези земи. Изкуствената и фрагментирана държавност поражда криптоколониализъм, множество междуетнически и междуплеменни проблеми. По своя психологически тип "черните" африканци са най-близки да евразийския тип, открити са към чувството за цялост и органическа връзка на хората, историята, обществото и природата. Реалното освобождение на африканците от колониалната история е възможно единствено чрез тяхната интеграция в единна стратегическа цивилизация, приятелска с арабския свят и ориентирана стратегически и икономически към обединена Европа – лидера на Евроафриканския пояс.

      Особено внимание трябва да се отдели на ролята на държавата Израел, която играе важна стратегическа роля в атлантистката стратегия в тази зона. Евразийците трябва да изработят нов модел за урегулиране на израело-арабския конфликт, да намерят формулата за позитивно участие на Израел в Евроафриканския пояс. Евразийците приветстват преориентацията на Израел към Европа, а в идейно-философски смисъл и връщането на значителна част от израилтяните към техните източноевропейски (т.е. собствено евразийски) корени.

      Тихоокеанският пояс

      В Тихоокеанския ареал стратегическото, политическото и икономическото лидерство трябва да принадлежат на Япония.

      Това уникално цивилизационно образование, бидейки остров и без голяма територия, се превърна в нямащ аналог образец на континентално "голямо пространство", концентрирано или по-скоро "пресовано" в малък обем. Япония притежава невероятен експанзионистичен потенциал, огромна степен на национална хомогенност и сплотеност, гигантска вътрешна енергия. Японският потенциал, сега изкуствено сдържан от САЩ или насочван в тясно икономически рамки, трябва да бъде освободен и използван за реорганизацията на цялата Тихоокеанска зона.

      Япония е толкова обективен лидер в Тихия океан, колкото е Европа в Евроафриканския пояс. Извеждането на Япония от американския контрол, връщането на нейната геополитическа, политическа и военно-стратегическа самостоятелност са най-важните условия за създаване на реална многополярност.

      Както Европа, така и Япония днес принадлежи към атлантистката зона на влияние, но вътре в нея е узряла икономическата инфраструктура, която в съчетание с енергийния потенциал на националната психология е способна да стане най-важната носеща конструкция. А за това на Япония й е необходима мощна евразийска подкрепа – в политическата, стратегическата и ресурсната сфера. Всяко, дори незначително, усилване на геоикономическата и геополитическата самостоятелност на Япония автоматично повишава общия потенциал на евразийството.

      Останалите потенциални "големи пространства" в Тихоокеанския пояс се делят на малайски и англосаксонски, вероятно и някои крайбрежни държави от Индокитай. Тези пространства представляват сложни съчетания от промишлено-технологична развитост (за сметка на участието им в западния тип икономика и в световното разделение на труда в рамките на световната капиталистическа система) с множество елементи на традиционното общество. Важно е това реално съчетание да бъде осъзнато от политическите елити в региона като "потенциално евразийство", тъй като евразийската философия е основана именно на органичното съчетаване на верността към корените с технологичното и социалното развитие. По отношение на Австралия и Нова Зеландия евразийският подход предполага подкрепа за тяхното влизане именно в азиатския цивилизационен и геоикономически контекст. Необходимо е да се поощрява тяхната еволюция от остатък на колониализма (самосъзнание за носители на "европейски ред") в органична съставляваща на Велика Азия.

      В Австралия терминът "евразийство" означава изграждането на нов модел на взаимоотношения между белите потомци на англосаксонците с постоянно нарастващия брой емигранти от Азия (китайци, виетнамци, малайзийци и др.).

      Към Евразийския съюз чрез евразийски процес

       (Политическа практика и координационни структури)

      Преходът от модела на държавите-нации към "голямото пространство" трябва да протича на различни равнища. Основа на този преход е процесът на многоизмерна интеграция:

 

 

      Всяко от тези равнища предполага и свой модел за практическата работа на движението "Евразия".

      Особено внимание заслужава процесът на преобразуване на ОНД в Евразийски съюз. ОНД е класически пример на асиметрична група от държави-нации, където само една от тях – Руската федерация, има основания да претендира за частичен геополитически суверенитет.

      "Голямото пространство", което трябва да възникне на основата на тази група, е Евразийският съюз – евразийският аналог на ЕС, т.е. политическо образование с единна централизирана икономическа и стратегическа система за управление.

      Създаването на Евразийския съюз е основната задача на "Евразия". А по пътя към него основни направления за работа на "Евразия" трябва да са – инициирането, контролът и координацията на евразийския процес.

      Евразийският процес е многоизмерна еволюция на държавните, икономическите, политическите, промишлените, информационните, транспортните, стратегическите и културните институции на всяка от независимите държави, влизащи в ОНД, и превръщането им в ново политико-стратегическо образование. В евразийският процес различните по качество и по скорост на протичането изменения трябва да бъдат насочени към единната цел – създаването на Евразийски съюз.

      Преходът от ОНД към Евразийски съюз не може и не трябва да бъде декларативен и еднократен. Фактическото и юридическото скрепване на Евразийския съюз трябва да бъде предшествано от сериозна и продължителна интеграционна работа. Към момента на провъзгласяване на Евразийския съюз за самостоятелен субект на международното право трябва да бъде създадена цялата необходима инфраструктура. По този път се вървели и страните от Европа, по този път трябва да вървим и ние.

      Модулът на евразийския процес е създаването на гъвкави структури, отговарящи за хода на интеграцията. Ядро на този модул трябва да е междудържавна институция, която да осъществява функциите на координатор. Такава институция трябва да се създаде на базата на движението "Евразия" и на неговите представителства в страните от ОНД, или най-малкото при активното участие на движението. Тя може да се нарече условно "щаб на евразийския процес". Той трябва да осъществява своята дейност в тясно взаимодействие с основните държавни органи на властта – президента, администрацията на президента, правителството, парламента. Задача на този щаб е разработването и реализацията на интеграционни проекти, които не е задължително да се разглеждат като формална, юридически санкционирана инициатива на държавите. Възможно би било целесъобразно да се използва инициативата на обществени организации (движението, фондации и др.), които открито декларират своите цели, прозрачни за органите за държавен контрол и национална безопасност на всяка държава, участваща в евразийския процес.

      Смисълът на Евразийския съюз е, че той няма да бъде просто обединение на различни държави в нова държава (от същия тип), със задължителното разпускане на съществуващите администрации, пълно сливане на всички действащи институции и премахване на центровете на власт. Не може да има Евразийски съюз и разширена версия на съвременна Русия с нейната система от правителствени, административни и политически институции. Евразийският съюз предполага качествено друга система за управление. Ще е необходима еволюция на съществуващите структури – постепенното отмиране на едни и създаването на нови, по-ефективни. По тази причина нито едно от съществуващите в Руската федерация или в страните от ОНД ведомство няма да може не само да се справи, но дори и адекватно да формулира задачата на евразийската интеграция (евразийския процес).

      Структурата на общественото движение ("Евразия"), което включва система от фондации, консорциуми, центрове за стратегически изследвания и геополитически експертизи, банкови и фондови структури, медийни холдинги, научни и учебни заведения, културни центрове и др., е най-подходяща за реализирането на тези цели. Самото движение, отговарящо за координацията на евразийския процес, трябва да се отличава съществено от обичайните партии, хуманитарни и обществени сдружения, междудържавни комисии, чисто икономически обединения и т.н. Съществуващите елементи на днешната политико-икономическа и административна система могат активно да сътрудничат с движението, да реализират разнообразни проекти, но не могат да го заместят. За решаването на принципно нови задачи е необходим и принципно нов политически и организационен инструментариум. Самият процес на интеграция неизбежно ще има нужда от трансформацията на голяма част от съществуващите структурни елементи на държавата и обществото.

      "Щабът на евразийския процес" трябва да има следните структурни подразделения:

      Евразийски общ дом – структура, координираща икономическата интеграция. Конкретният смисъл на тази институция в рамките на "Евразия" е обединението на усилията на онези финансово-промишлени, транспортни и търговски структури, които съзнателно или по наложена традиция основават своята дейност на разделението на труда и работата на пазарите в рамките на няколко или във всички страни от ОНД. На практика в подобна структура трябва да влизат държавните, монополните и големите частни стопански единици, които са жизнено заинтересувани от това да оперират в рамките на единно икономическо пространство.

      Евразийски Център за геополитически експертизи – аналитична структура, отговорна за използването на геополитическата теория в интерес на Евразия, осъществява експертизата на основните проекти.

      Евразийски комитет за отбрана – структура, допринасяща за концептуалната, геополитическата и стратегическата координация на Генщабовете на страните от ОНД.

      Апарат на международното движение "Евразия" – структура, координираща различни политически партии и обществени движения с евразийска насоченост. Състои се от обществено-политическите движения в страните от ОНД – аналози на движението "Евразия" в Руската федерация.

      Евразийски културен център – структура, която благоприятства многостранния, многоконфесионален и многонационален културен обмен. Организира фестивали, гастроли, симпозиуми и други проекти в пространството на ОНД. Допринася за сближаването на народите на бъдещия Евразийски съюз.

      Евразийски медия холдинг – информационно-комуникационна система, призвана да изработи единен алгоритъм на евразийското тв и радиоразпръскване, на евразийската преса и Интернет-комуникации.

      Евразийски лингвистичен център – организация, допринасяща за изучаването на езиците на Евразия, превод на всеки един от тях на основните материали за евразийството. Подготвя новото поколение евразийски дипломати и мениджъри.

(1) Атлантизъм – геополитически термин, сочещ:

• – исторически и географски – Западния сектор на световната цивилизация;
• – военно-стратегически – страните-членки на НАТО (на първо място САЩ);
• – културно-унифицираната информационна среда, създавана от западните медийни империи;
• – социално-”пазарния строй”, издигнат в абсолют и отричащ многообразието на други форми на организация на икономическия живот.

Атлантистите са стратезите на западната цивилизация и техните съзнателни поддръжници в други части на планетата, които се стремят да поставят под свой контрол целия свят и да наложат характерните за западната цивилизация социални, икономически и културни стереотипи на цялото човечество. Атлантистите са строителите на “новия световен ред” – несъществувало досега устройство на света, което е изгодно на абсолютното малцинство от населението на планетата – т.нар. златен милиард.
(2) Глобализъм, глобализация – процесът на създаване на “новия световен ред”, в чийто център стоят политико-финансовите олигархически групировки на Запада. В жертва на глобализацията се принасят суверенни държави, национални култури, религиозни доктрини, стопански традиции, представи за социална справедливост, околната среда – цялото духовно, интелектуално и материално многообразие на планетата. Терминът “глобализъм” в обичайната политическа лексика означава именно “еднополюсен глобализъм” – не сливане на многообразни култури, социално-политически и икономически системи в нещо ново (това би бил “многополюсен глобализъм” или “евразийски глобализъм”), а налагане на човечеството на западните стереотипи. На практика глобализмът представлява нова форма на колониализма и империализма.
(2) Евразийство (в широкия си смисъл) – базов термин, сочещ:

• – исторически и географски – целия свят с изключение на Западния сектор от световната цивилизация;
• – военно-стратегически – страните, които не одобряват експанзионистичната политика на САЩ и техните съюзници от НАТО;
• – културно – съхраняване и развитие на органичните национални, етнически, религиозни и културни традиции;
• – социално – многообразието от форми на стопански живот и “обществото на социалната справедливост”. В тясно исторически смисъл евразийството е философско течение, възникнало през 20-те години на XX век в средите на руската емиграция. Основни негови автори са Н.С. Трубецкой, П.Н. Савицки, Н.Н. Алексеев, В.Г. Вернадски, В.Н. Илин, П.П. Сувчински, Е. Хара-Даван, Я. Бромберг и др. От 50-те до 80-те това направление развива и задълбочава Лев Гумильов.

Неоевразийство – възниква в края на 80-те години на миналия век, а негов основател е философът Александър Дугин. То разширява традиционното разбиране за евразийството, обединявайки го с нови идейни и методологически структури – традиционализъм, геополитика, метафизика, с елементи от философията на “новите десни”, “новите леви”, “третия път” в икономиката, теориите за “правата на народите” и “етническия федерализъм”, екологията, онтологичната философия, есхатологичния възглед, с новото разбиранеза универсалната мисия на руската история, с парадигматичното схващане на историята на науката и т.н.
(4) Автономия (самоуправление – гр., б.а.)-форма на естествена организация на колектива от хора, обединени по някакъв органичен признак (национален, религиозен, професионален, родов и т.н.). За автономиите е характерна максимална свобода в сферите, които не се отнасят до стратегическите интереси на политическите образувания от континентален мащаб.
(5) Единен стратегически център – условно наименование на институцията, на която е делегиран контролът над стратегическите области от управлението на “големите пространства”. Представлява строго йерархизирана структура, съчетаваща елементи на военното, правосъдното и административното ведомство. Полюс на геополитическото планиране и ръководство на “големите пространства”.
(6) Либерализъм – икономическо учение,твърдящо,че само максималното освобождаване на пазара и приватизацията на всички стопански инструменти създава оптимални условия за икономическия ръст. Либерализмът е догматичното икономическо учение на атлантистите и глобалистите.
(7) Марксизъм – икономическо учение, което твърди,че само пълният контрол над икономическите процеси от страна на обществените институции, логиката на задължителното за всички планиране и равномерното преразпределение на добавената стойност между всички членове на обществото (колективизъм) са способни да бъдат икономическа основа на справедливия свят. Марксизмът отрича пазара и частната собственост.
(8) Икономиката на “третия път” – съвкупност от икономически теории, съчетаващи пазарния подход с определена доза регулиране на стопанството на основата на едни или други надикономически критерии и принципи.
(9) Финансизъм – икономическият строй на капиталистическото общество в неговия постиндустриален стадий, логически резултат на безграничното развитие на либералните принципи в икономиката. Отличава се с това, че реалният сектор в икономиката се превръща във вторичен по отношение на виртуалните финансови операции (финансови борси, пазари на ценни книжа, портфейлниинвестиции, фючърсни сделки, произволна оценка на финансовите трендове, търговия с междудържавни дългове и т.н.). Финансизмът слага ударението върху монетаристкия подход, откъсвайки сферата на парите (световна резервна валута, електронни пари) от производството.