ГРАЖДАНСКИ ФОРУМ „ЕВРАЗИЯ – БЪЛГАРИЯ“

0
330

 

      Гражданският форум "Евразия-България" е учреден от 40 физически лица и регистриран като сдружение с нестопанска цел на 20.09.2002 година. Основните цели на сдружението са: "разширяване и задълбочаване взаимодействието на двустранна и многостранна основа между Република България и страните от евразийското пространство в областта на културата, науката, образованието, икономиката, технологиите, туризма съхраняване и утвърждаване на истори ческата и културната индентичност и цивилизационното пространство между страните, разработване и практическо използване на съвременни визии за развитие на отношенията между страните от Евро-Азия в условията на глобализма, популязиране сред гражданското общество на общите исторически и културни корени и ценности на страните от евразийското пространство. "Гражданският форум "Евразия-България" развива взаимоотношения с евразийски структури от целия свят. На 20.11.2003 година в Москва, в присъствието на делегати от 22 страни, като Великобритания, Турция, Италия, Франция, Сърбия, Македония, Япония и от 20 региона на Русия е учредено международно евразийско движение. Като първа проява на превъплатените евразийски идеи е подписаният на 19 септември 2003 година в Ялта Договор за създаване на единно икономическо пространство (ЕИП) от държавните глави на Русия, Украйна, Казахстан и Белорусия. Също така през 2004 година трябва да заработи на пълни обороти правителството на съюзната държава Русия – Белорусия.

      Преходът към пазарна икономика роди няколко неочаквани, но с голям въздействащ ефект тенденции:

 

  • – Приемането на Република България в Европейския съюз не гарантира пазарни ниши или обем за реализиране на продукция от български фирми;
  • – Въвеждането на пазарните принципи по пъта на хаоса, т.е. без предварително обмислени законодателни и структурни реформи, доведе до силно нарушаване на икономическата структура на промишлеността, респ. до нарушаване на технологични връзки. В резултат промишлеността в България трябваше да се възражда при жестока конкуренция от страна на утвърдените и съмнителни по отношение на интересите към българските партньори компании;
  • – Глобализацията е в интерес на по-мощните държави и компании и в този процес изграждането на икономически модел на база на национални приоритети при страни с разрушен фундамент на националната икономика е почти невъзможно поради:
  • – липса на собствен финансов ресурс;
  • – ползването на чужд финансов ресурс е свързан с определени условия, а доколко водещите световни компании контролират финансовите потоци, то логично е да се очаква, че те ще допуснат конкуренция само в национален и в краен случай в локален мащаб;
  • – Влошените икономически показатели на България след 13 години преход към пазарна икономика разочароваха българския народ от ролята и възможностите на политическите партии за провеждане на национално ориентирана и национално самостоятелна икономическа и външна политика.

 

Анализът на създалата се ситуация налага следните изводи:

      1. Република България трябва да има собствена национална доктрина (за разлика от всички съседни балкански страни само ние не сме имали и нямаме досега такава доктрина). Разработената в продължение на няколко години от колектив под ръководство на проф. Велев и внесена в парламента за обсъждане доктрина е сполучлив опит да се търси национален консенсус, но Граждански форум "Евразия – България" даде своите забележки, които са основно в подхода за подбор на национални приоритети и максимално съхраняване на българска икономическа идентичност. По този начин:

 

  • – сегашното и следващите правителства трябва да подчинят законодателната, фискалната и социалната политика в определянето и реализирането, които да гарантират максимално възможната национална икономическа идентичност и суверенитет;
  • – не може участието в НАТО и Европейския съюз да е цел на националната доктрина, тъй като това са краткосрочни цели и отношението към тях не е еднозначно и не спомага за обединението на българския народ, особено след проведените референдуми в другите страникандидатки.

 

      2. Сегашното и следващите правителства трябва да подчинят външната политика на страната към участието в икономически, военни и политически съюзи, които да предоставят по-големи възможности за реализация на стоките на българските производители, тъй като само пазарната реализация на стоките гарантира успех на производителите при пазарно ориентирана икономика. Самият подход на Европейския съюз за привеждане на националните регулаторни рамки във всички области от организацията на държавата до качеството на продукцията предопределя точно регламентирани условия за поведение, спазване на много конкретни изисквания във всички области на икономи ческия живот, но се засяга главно промишленият отрасъл. В резултат се дефинира конкретно мястото, икономическият и промишленият облик на всяка страна-членка на Европейския съюз, което много се доближава до структурата на Съвета за икономическа взаимопомощ, но решението се взима сега от т.нар. Седморка на страните- основателки на ЕС. Именно в намирането на отговор и решения на тези проблеми се ангажира Граждански форум "Евразия – България". На 19 декември в Ялта се подписа договорът за създаване на Единно икономическо пространство (ЕЭС) между Русия, Белорусия, Украйна и Казахстан. На 19 януари този документ беше одобрен от правителството на Русия и беше внесен за ратификация от Руската дума. Този факт показва, че перспективите за прогнозируем икономически просперитет надделяват и спомагат за взаимоизгодно решаване на възникнали разногласия и противоречия между страните-участнички. Това пространство е фактическо проявление на евразийската идея – създаване на евразийско икономическо пространство и равноправно участие на всички страни при съхраняване и утвърждаване чрез това участие на националната им индентичност.

      Междувременно Форумът организира посещението на делегация на т.нар. Съюзно правителство за обсъждане на възможните форми за участие на български дружества в това икономическо пространство. Отчитайки обема на това пространство, нивото на жизнения стандарт, техническото ниво на промишлеността, суровинния и научния резерв, участието на български компании е значително по-примамливо и потенциално по-ефективно за по-бързото достигане на икономическите показатели на водещите страни от ЕС.

      Не трябва да се пренебрегва и заинтересованността на страните от ЕС да стъпят по-активно на този пазар, тъй като той има поголяма поглъщаемост, от една страна, а от друга, е сравнително платежоспособен чрез суровинната си база. Доказателство за това са разли чните програми, финансирани от ЕС, за подготовка на специалисти и привеждане на структуроопределящи предприятия в тези страни по европейските и международните стандарти в областта на качеството, екологията. Страни като Полша и Унгария не само си запазиха, но заеха и нишата на България след нейното отстъпление след 1989 година.

      Граждански форум "Евразия – България" отрежда място на България в процеса на глобализация като член на по-голямо от Европейския съюз пространство – именно евразийското пространство, т.е. участието в ЕС трябва да се разглежда като междинен, съпътстващ етап от постигането на една по-висша цел – членство в Евразия, от Китай през Европа и Иран до Индия, т.е. навсякъде, където има паметници и следи от великата прабългарска държава и нашите деди – прабългарите.
Съпредседател на ГФ “Евразия – България” Александър Трифонов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук