ПРИ ЗЕМЯТА И ХОРАТА

0
156

 

      Никола Кушев, добре известен сред поколението, творило историята на българското селскостопанско производство повече от 40 години, издаде летописа на живота си. Верният деец на социалистическата идея, дългогодишният стопански ръководител, председател на ТКЗС в с. Поликрайще, Великотърновски окръг, и на съществувалите АПК и промишлено-аграрен комплекс в района, е в навечерието на своите 80 години. Не са много низовите дейци на кооперативното движение от близкото минало, които се заеха да разкажат трудовата си биография, посветена и подчинена на борбата за по-добри дни в българското село. Житейският път на този изцяло отдал се на подема на селското стопанство труженик, неразривно преплетен със съдбите на съселяните, съкооператорите и съратниците, предизвиква основателен интерес.

      Развиващото се в регионални рамки повествование на книгата, въпреки конкретните дадености на района, отразява пътя на селото, характерен за изминалата епоха. Увлекателно написаната творба предоставя богат фактически материал и размисъл по широк кръг проблеми от историческо и съвременно значение, отнасящи се до кооперативното движение и живота на българското село. В книгата се припомнят ентусиазмът и успехите в изграждането на процъфтяващо кооперативно селско стопанство и засилващите се настроения на неудовлетворение и тревога от тенденциите на грандомански уедрявания и нескончаеми реорганизации при АПК и ПАК, чието създаване “имаше повече лоши страни, отколкото положителни” (с. 421). Не закъсняват и последиците: отчуждаване на стопаните от земята, миграция, ликвидиране на вътрешнокооперативната демокрация и др. Въпреки не много голямата историческа дистанция авторът е успял да даде обективна и критична картина на политиката, провеждана в селското стопанство по времето, когато е бил активен участник в нейното формиране и осъществяване до 1984 г.

      Описаните в книгата времена предизвикват силни преживявания за вече позабравени събития. Тя ще развълнува участниците в селското кооперативно движение, всички, които създаваха и градяха, обединени от идеята за задружния труд. На този фон е напълно разбираемо натрупаното и изразено дълбоко възмущение от допуснатото през време на прехода разграбване и разпиляване на създаденото с общи усилия кооперативно имущество. Със своето системно и задълбочено изложение книгата е силен документ, запознаващ младото поколение с понастоящем често премълчаваната, споменавана с недомлъвки или безцеремонно обругавана истина за надеждите, успехите и горчилките в развитието на българското село по промените през 1989 г.

      Книгата дава повод за разговор по редица въпроси, надхвърлящи историческия период и отнасящи се до някои управленски качества на дееца в селското стопанство и кооперативното дело на основата на множество интересни служби и детайли.

      Най-силната черта на кооперативния и стопанския ръководител Н. Кушев е обичта и уважението към хората и умението да общува с тях. Неговият контакт не е затворен в официални срещи, традиционни приветствия, приемни дни и часове. Той е постоянно в звената, в бригадите, с членовете на семейства, с колегите от ръководствата. Заедно с всички гази с ботуши калта, рано сутрин мръзне с ватенката в кравефермата, обикаля в знойния пек край комбайните. Наред с професионализма постоянното общуване със селските трудови хора е негово отличително качество. Той успява да сподели намеренията в непосредствен и по-далечен план и да ги съчетае с практическите въпроси, с препоръки за преодоляване на възникнали конкретни проблеми. Знае как да вдъхне вяра в силите, но и да почерпи опит и преки впечатления при трайно поддържаните контакти.

      Неговата доброжелателност към съселяните и съкооператорите, загрижеността и подкрепата за техните семейства разкриват качества с още по-съществено значение днес в условията на пазарна икономика. Не може да не се подчертае и високото чувство за отговорност, характерно за бай Кольо, друга положителна страна, без която не можем да си представим добрия кооперативен деец и при сегашните условия. Съпреживява постоянното напрежение, многобройните безсънни нощи на председателя, преминали в търсене на решения на проблеми, тревоги за неща малки или големи, но в крайна сметка засягащи хората и техните надежди и въжделения.

      Силно впечатление прави стремежът за поддържане на връзка с науката, интересът към нови идеи и рационални виждания, за които в книгата се редят епизоди, като не се спестяват и неудачите. Това изискване към кооперативния деец запазва своята актуалност, но в същото време изисква и нов прочит. Понастоящем това е преди всичко вярно осмисляне на виждането за интегрирана политика за развитие на селското стопанство в контекста на Националния план за развитие на земеделието и селските райони за периода до 2006 г. по специалната програма на Европейския съюз за присъединяване в областта на земеделието и селските райони (САПАРД). Целта е да се подпомогне адаптирането на българското селско стопанство спрямо изискванията на ЕС, към който нашата страна предстои да се присъедини.

      Именно въз основа на насоките в плана кооперативният деец днес ще трябва да умее да търси и оползотвори информация по програмите, свързани с преференциите по присъединителните фондове на Европейския съюз, с реализиране на възможностите, насърчаващи земеделските производители чрез Държавен фонд “Земеделие”.

      Често споменаваната от Н. Кушев потребност от добър екип е още по-валидна и в наши дни. Съвременното ръководство на кооперацията безспорно се нуждае и сега от добри агрономи, счетоводители, специалисти по селскостопанска техника и пр. Но ако нейната информационна дейност не е на равнище, ако по един съвременен начин не се набира информация за търсенето и предлагането, за динамиката на пазара, за изискванията, които ще се предявяват чрез регламентите на ЕС, ако мениджмънтът и маркетингът са слаби, кооперацията ще има сериозни проблеми. Ето защо специалисти с такива умения са задължително необходими за съвременния екип.

      Като се връщаме отново към разказа на автора, ще подчертаем, че феноменът Н. Кушев е само един от множеството примери за талантливите самородни кадри, излезли от българското село и посветили живота си на каузата на земеделието.

      В края на книгата подобно на автора и нашият поглед е отправен напред. Вярваме, че строителите на европейското утре на българското земеделие ще бъдат наши чеда с енергия и инициатива, въоръжени със знанията и уменията на днешния ден и в същото време притежаващи дълбока любов към земята, българското село и неговите труженици, която определи жизнения път и на Н. Кушев.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук