Христо Христов е роден на 3 август 1956 година в град Елхово. Завършил е специалността "Българска филология" при СУ "Св. Климент Охридски", работил е последователно във вестниците "Марица – изток", "Септември", "Днес", "Домино", "Континент", "Стандарт", Радио "FM+" – Стара Загора, "Земя" ,"Сега" и "Република". Сега е кореспондент на в. "Дума" за Старозагорска и Хасковска област. Автор е на документално – публицистичната книга "Стъпала към хоризонта", посветена наенергийно-промишления комплекс "Марица – изток". Член е на СБЖ.
След черните знамена и националния траур по Коледа, първите седмици на януари се затъркаляха сравнително кротко. Зима, сняг, заскрежени борови клонки, някоя и друга катастрофа по обледенените пътища, традиционните жалби, че "природата ни изненада"…
Докато не тресна бомбата в асансьора на новопостроен билдинг в столичния елитен квартал "Лозенец". Взривът отне живота на четирима мъже. Сред тях се оказа о.з. от някогашното УБО Стоил Славов, име неговорещо нищо на широката публика, но добре познато в средите, натрупали пачки в зелено от търговията с петролни деривати.
Вездесъщият главсек на МВР в добре познатия си стил "излезте от ресторанта, щом вътре видите, че влиза компания от 20-30 добре облечени бизнесмени" отсече авторитетно: "Службите работят". От което на нашенеца не му стана по-топло. И пропусна да изръкопляска дори при съобщението, че насред Сливен бил хванат при топ-полицейска операция някой си международен сутеньор Йосиф Йосифов – Йоско, дето уж заръчал смъртта на картофения бос Косьо Самоковеца насред Амстердам лани.
Междувременно току-що пръкнало се на светло вестниче в далечен Ирак изстреля залп. От който трябваше да потръпнат към 400 фигури в международния политически и бизнеселит, позволили си през 1997 – 1998 година (според някакъв, изплувал изпод руините на бомбардирания м.г. Багдад списък!) да получават купони за милиони барели петрол от ръката на Саддам Хюсеин.
Сред многотията от имена се оказа и Българската социалисти ческа партия, в чиито каси на "Позитано" 20 трябвало да са влезли между 200 и 300 милиона "гущера". И се затъркаля една снежна топка. Която без малко да потроши прозорците на президентството.
Защото по време на визирания от "Ал Мада" период, лидер на БСП беше настоящият държавен глава на България Георги Първанов. Вместо да си припомнят за постъпката на либерала Петко Каравелов, който, пребит от "опонентите" си в подземията на Черната джамия, отказва да храчи по родината , нашенските уж християндемократи от раздиращото се в собствени дрязги и крамоли СДС плеснаха с ръце:"Видяхте ли?".
Дори когато президентът разпореди подчинените му спецслужби да извършат незабавна проверка и да огласят резултатите, се намериха такива, които да изнедоволстват: "Защо лично той, а не чрез министър Петканов?"
Какво от това, че само след 24 часа стана ясно, че сделки е имало, но те са били по правилата на контролираната от ООН програма "Петрол срещу храни" и че не БСП, а легално регистрирани търговски дружества са ги реализирали.
Важното беше да се пусне духът от бутилката, без значение кой, кога и по какъв начин ще зачиства от лицето на България петното. За да не останат по-назад от синьото братство, в управляващата НДСВ побързаха да отсекат: "Ще подкрепим искането на СДС за създаване на временна парламентарна комисия, която да проучи въпроса с петролните пари за червената партия!" .
Какво от това, че 60 на сто от българите искат комисия не за финансирането на БСП, а за начина, по който премиерът Симеон Сакскобургготски е сложил ръка върху имоти, принадлежащи не на родата му, а на държавата? И без дума да обелят, че министърът им Церовски, който оглавяваше жълтия предизборен щаб, се оказал собственик на държавен апартамент насред столицата срещу символична сума.
Както и че съпругът на синята лидерка Михайлова, вместо да заплати наложената му глоба за неспазените клаузи от приватизационния договор за някогашния гараж на ЦК на БКП, взел, че прехвърлил собствеността му на фирма в Панама. Или за начина, по който "златната кокошка" БТК бе продадена за пари, с които не могат да се наплатят дори кабелите й .
"Ама поставете се на моето място ", извайка се току пред празника на Свети Трифон Зарезан насред Стара Загора премиерът Сакскобургготски, в отговор на въпроса на пенсионери защо вместо да олеква, халът на българина става все потежък. След което побърза да се метне в бронираната лимузина, мърморейки, че не го разбират.
– И как да те разбера, бе джанъм? Като след 20 години в рудника вземам 200 лева пенсия, а жената е с 60 ! И след като твоите министри ни карат да плащаме нови 300 лекарства, изохка отподир най-опереният от представителите на "третата възраст", но вече нямаше кой да го чуе.
А вятърът ставаше все по-бръснещ.
4 февруари 2004 година.
