АЛТЕРГЛОБАЛИЗМЪТ – ОТРОВА ЗА ПРОЛЕТАРСКАТА ПЕРСПЕКТИВА

0
229

Предлаганата статия е публикувана в сп. “Международна революция”, бр. 339 от октомври 2003 г., издание на френската секция на Международното комунистическо движение.
МКД е основано през януари 1975 г. Негови основатели са групите “Международна революция” от Франция, “Световна революция” от Англия, “Интернационализъм” от САЩ, “Международна революция” от Италия и “Пролетарска акция” от Испания. По-късно в движението се включват организации от Белгия, Германия, Швейцария, Холандия, Австралия, Мексико, Швеция и Индия.

МКД смята себе си за продължител на делото на Международната работническа асоциация (1864-1876), Социалистическия интернационал (1889-1914) и Комунистическия интернационал (1919-1928). През 2001 г. провежда своя ХIV конгрес.

Членовете на МКД определят себе си като автентични комунисти, привърженици на класическата марксистка теория за класовата борба. Отхвърлят както капиталистическия строй, така и сталинизма.

Международното комунистическо движение разглежда традиционните комунистически, социалистически, лейбъристки, троцкистки, маоистки, анархистични и синдикални организации като “леви оръдия” на буржоазията. Отхвърля тероризма като безперспективен. Обявява се за световна комунистическа революция, която ще унищожи националните граници и пазарните отношения, налагайки световна диктатура на пролетариата.

Без да споделяме тезите, изложени в статията, преценихме, че ще бъде полезно да представим на читателите на сп. “Ново време” мостра на възможно най-крайното теоретично мислене в рамките на световната левица.
Н.В.

Само за няколко години алтерглобализмът получи размах и зае значително място сред оспорващите го на световната арена. Всичко,използвано от това движение,неговите речи, писмени материали и искания, е за да се създаде впечатление, че то носи със себе си нова теория за анализ на съвременния свят и държи ключа за преодоляване на всички неуредици. Свидетелство за тези амбиции са претенциите на движението, че предлага алтернатива и перспектива или “един друг възможен свят”.

Какво представлява наистина тази “нова социална критика”?

Тезите на алтерглобализма

Въпросните тези имат като отправна точка осъждане на либералния свят, изграден от великите сили през 80-те години и довел до доминиране на големите многонационални фирми, предоставяйки в тяхна полза източници и услуги, които преди това се изплъзваха от тяхното влияние, дори на света на търговията: земеделието, както и природните ресурси, образованието, културата и т.н. Това превъзходство на многонационалните компании би довело до подчинението на света на логиката на печалбата и на диктатурата на пазара. Именно чрез това голямо посегателство върху демокрацията държавата и гражданите биха се оказали лишени от политическата си власт.

Привържениците на алтерлобализма отправят искания “светът да не бъде стока”, “пазарният закон да не ръководи политическите ориентации”, които трябва да бъдат предадени в ръцете на гражданите. Според тях именно тази цел трябва да ръководи всеки в защита на демокрацията срещу финансовия диктат.

Алтерглобализмът избягва опита на марксизма и класовата борба…

Каква стойност може да се даде на подобен анализ? Привържениците на алтерглобализма преоткриват луната. В действителност, що за откритие е, че капиталистическите предприятия търсят единствено печалбата! Че при капитализма всяко имущество (благо) се превръща в стока! Че развитието на капитализма води до глобализация на обмена! Работническото движение не изчака до 90-те години и умните университетски глави на АТТАС, за да изтъкне всичко това – то вече присъства в “Комунистическия манифест”, публикуван за първи път през 1848 г.: “Тя (буржоазията) разми свободата на личността в разменната стойност в многобройните гарантирани и придобити освобождавания от плащания и я замени с единствена и безсрамна свобода: свободния обмен… Буржоазията отне светия ореол на всички дотогава почитани и възприемани с набожен респект дейности.Тя превърна в неин наемен работник лекаря, юриста, свещеника, поета, учения… Тласкана от необходимостта за все по-широки пазари за своите продукти, буржоазията превзе цялата повърхност на земното кълбо. Навсякъде тя се враства, навсякъде й е необходимо да изгражда, навсякъде тя установява отношения… Като използва световния пазар, буржоазията даде космополитна форма за производството и консумацията на всички страни. За голямо съжаление на реакционерите тя разгърна световния пазар под краката на индустрията.”

По този начин привържениците на алтерглобализма могат да говорят за друг свят, без дори веднъж да се позоват на два века класова борба и на теоретично строителство от работническата класа по повод именно на този друг свят. И с право: този друг свят, предложен от привържениците на алтерглобализма, се базира на периода, започващ от 30-те до края на 70-те години. Период, който според тях представлява най-малкото зло по отношение на либерализацията, започнала в началото на 80-те години. Каква е причината? Защото (в приложение на предписанията на английския буржоазен икономист Keйнс) държавата участва в този процес като главен икономически фактор!

… и фалшифицира историята…

И все пак, “да се предпочетат” годините 1930 -1970, това значи да се заличат прибързано някои характеристики за този период. Това е равносилно “да се забрави” Втората световна война, “да се забрави”, че политиката на Keйнс е неспособна да разреши кризата от 1929 г., оставяйки по-голямата част от западните страни в края на 30-те години с масова безработица и стагниращо и дори спадащо производство, “да се забрави” катастрофалното положение на работническата класа след войната, и то за дълги години, “да се забрави”, че през този период не е имало нито един ден без война, с десетки милиони жертви сред населението. Това означава “да се забрави” също, че в края на 60-те години капитализмът изпадна в криза, която породи неумолима безработица. Ето на какво прилича този свят, който не трябва да бъде променян! Ето примера, който ни дават привържениците на алтерглобализма за “изгубен рай”, който трябва отново да бъде намерен, тъй като либерализацията на 80-те години го беше унищожила!

… за да се прикрие буржоазната същност на държавата като провал на капитализма

Подобно “забравяне”, което всъщност не е искрено, представлява основата на една класическа идеологическа манипулация на буржоазията: да се реабилитира държавата и да се повярва, че тя може да бъде използвана срещу крайностите на либерализацията, дори тя да представлява лоста за алтернатива на пазарния закон. Затова тази идеология твърди, че държавата се е оттеглила от икономиката, оставяйки мястото свободно за фирмите, които от този момент трябва да действат в интерес на общото благо и на демокрацията. Подобен аргумент изумява. В действителност никога държавата не е присъствала до такава степен в икономиката, както днес, включително и в САЩ – страна, сочена като модел на либерализацията! Именно държавата управлява международния обмен, като определя лихвения процент, митническите бариери и т.н. Тя самата е икономически фактор, който не може да бъде заобиколен,натоварена с обществени разходи, непреставащи да заемат все по-голяма част от БВП (брутния вътрешен продукт) и от все по-значителни бюджетни дефицити! Ето я “безпомощната”, “отсъстващата” държава. Голям умник би се оказал този, който би могъл да цитира един сектор – политически, икономически, социален, в който държавата да няма значителна, дори преобладаваща роля.

Но само това да е пречката! На нашите привърженици на алтерглобализма не им остава нищо друго освен да се мобилизират за защита на държавата и обществения сектор. Ето същността на новаторската реч: държавен капитализъм по сталински или демократичен тип на следвоенното възстановяване, установен по вкуса на днешния ден чрез научна лакировка.

Държавата не е гарант на един по-добър свят, където богатствата ще бъдат по-добре разпределени. Тя е тази, която прави сегашния свят чрез войната, чрез влошаване условията на живот на работниците,намалявайки пенсиите, социалните осигуровки и др. Това, което целят привържениците на алтерглобализма, е да вкарат тези, които поставят под въпрос съвременния свят, в следната лъжлива алтернатива: или дива либерализация, или държавен капитализъм. А единствената възможна алтернатива е социализъм или варварство.

Източникът на войните, на мизерията, на безработицата не е т.нар. либерална революция, наложена от свръхмощни фирми, по-скоро това е криза на капитализма, смъртоносна криза, която никаква политическа опция на буржоазията (от Keйнс до либерализацията) не е могла и не ще може да премахне.

Сее се илюзията на реформизма, за да се маскира необходимостта от пролетарска революция

Заявявайки своя “антикапитализъм”, привържениците на алтерглобализма не правят нищо друго освен да стигат до осъждане на крайностите на капитализма и до лансиране на предложения за реформи, целящи запазването на демокрацията “в опасност”.

Стъкмените предложения (patchworк) от привържениците на алтерглобализма за “друг свят” са само съживяване на реформизма, срещу който се бори повече от век работническото движение. Проектът за по-добро разпределение и управление на икономиката е само подновяване на този, който визира по-добро разпределение на плодовете от растежа, така скъп на социалдемократите от десетилетия. “Солидарната икономика” за обобщаване опитите на цялата планета за самоуправление и коопериране се резюмира в самоексплоатация на работниците. “Гражданската инициатива”, която проповядва участието на всеки в подобряване условията на живот в света, действа така, като че ли не съществува разделението на обществото на класи.

Интернационализъм на думи, за да се скрие един истински шовинизъм

В какво се състои този интернационализъм на алтерглобализма? В това, че групира организации в редица страни, които са във връзка помежду си и защитават обща ориентация. Но тази ориентация, както вече бе отбелязано, определя за своя мисия запазването на съществуващия ред и следователно на нациите. Единственият възможен интернационализъм е този на работническата класа, единствената класа, която има общи интереси във всички страни. Този интернационализъм е неделим от целта за постигане – свалянето на капитализма и премахването на границите с оглед освобождаване на човечеството. Интернационализмът на привържениците на алтерглобализма не е само една внушителна витрина, зад която всъщност се изразява защитата на империалистически интереси срещу останалите. В действителност това, което се визира с критиката на световния пазар, е американското господство върху този пазар. А това, което обединява привържениците на алтерглобализма, е по-скоро едно систематично противопоставяне на САЩ. По същество техните действия са антиамерикански. Привържениците на алтерглобализма следват сляпо държавата и националната буржоазия на някои европейски страни за защита на империалистически интереси, които нямат нищо общо с тези на работническата класа. Ако работническата класа трябваше да ги следва, изоставяйки по този начин всякакъв интернационален принцип, всякакво единство и класова солидарност, то тогава нейната съдба нямаше да бъде да освободи човечеството от игото на капитализма, а да служи за пушечно месо на империализма.

Отрова за работническата класа

Защо буржоазията тласна до такава степен алтерглобализма напред на политическата сцена?

Опитът на левицата на власт намали мистификационната сила на тази алтернатива, както и разпадането на СССР срина сталинската перспектива. Срещу усилващите се капиталистически атаки буржоазията трябва да разполага с мистификации, които да противопостави на процеса на осъзнаване на работническата класа. Именно на тази необходимост отговаря алтерглобализмът, предоставяйки “достоверни” обяснения и алтернатива. Исканията на една “истинска левица” могат по този начин да намерят място, като бъдат използвани старите рецепти за критика на крайностите на капитализма, за да се избегне поставянето под въпрос на неговите основи. Със своята разнообразна политическа структура – асоциативна, синдикална, анархистична и др., алтерглобализмът представлява средство за привличане на елементи в клопката на междукласието, т.е. в буржоазното лоно. Движението преобразява в приятели тези, с които пролетариатът трябва да се конфронтира в борбата си срещу капитализма: държавата, левицата, демокрацията.

Работническата класа не може да игнорира буржоазната същност на алтерглобализма; необходимо е тя да осъзнае значението на това препятствие в борбите, които е призвана да разгръща на класовия си терен срещу преките атаки, нанасяни й от капитализма.

Превод от френски Нина Геринска

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук