Доцент, доктор по икономика. Роден 1947 г. Завършил УНСС, специалност “ Международни икономически отношения”. Работил е като научен сътрудник, директор на Информационния център на МВТ, ген. директор на Института по търговия, съветник в посолството на РБ в РФ и ген. директор на Центъра на промишлеността на РБ в Москва. Преподавател в УНСС, ВСУ и други университети. Зам.-председател на центъра за политологически изследвания “ЕВРАЗИЯ”.
Защо тероризмът се превърна в главно предизвикателство на ХХI век? Защо и миролюбиви страни като България и нейни граждани стават обект и жертва на тероризма? Тези и други въпроси, свързани с глобалния тероризъм, стоят на дневен ред и чакат своя отговор. И най-важният от тях: какви са шансовете да бъде решен проблемът с глобалния тероризъм във времето? И въпросите, и отговорите се крият в голямата, световна геополитика!
Преди всичко за генезиса на глобалния тероризъм. Два основни тезиса могат да бъдат посочени.
Първият тезис се крие в разшифроването на архиетипа на съвременния, глобален тероризъм. По-правилно е да го наричаме геополитически тероризъм от гледна точка на възникване, еволюция и позициране понастоящем в световната геополитика. Началото на глобалния тероризъм е забулено в тайните на специалните служби на водещите световни сили (главно на СССР и САЩ) по времето на студената война.
Ядрената мощ на двете суперсили е възпиращ фактор да се използва войната като крайно средство на геополитически сблъсък! Въпреки немалкото регионални военни конфликти, инспирирани главно от тях! Това ги принуждава да изтеглят противоборството между тях в геополитически пространства, където прякото военно съприкосновение се свежда до минимум. Най-удобни са двата “полумесеца (вътрешен и външен)”, географски маркирани от Близкия, Средния и Далечния изток и района на Персийския залив. Това е т. нар. Анаконда, символично название на междинната геополитическа зона (Rimland), която е условна граница в основното геополитческо противоборство между двете сили: силите на Сушата (HARTLAND) и силите на Морето (SEALAND). Именно в тази полоса (Анакондата) се създават локални терористичени групи, организации и мрежи, които изпълняват определени тактически задачи на двете суперсили и на други водещи държави в световната политика.
България и Балканският полуостров също се намират в междинната зона, т.е. на Анакондата. Поради което Балканите винаги са били и продължават да са “барутен погреб” до изчерпване на геополитическата мотивация на движещите световни сили да се използва регионът за определени геостратегически цели. След края на студената война те отново са в период на геополитическо активиране! Докога обаче, трудно може да се прогнозира. Вероятно докато приключи някакъв приемлив за глобалните играчи етап на ново преразпределение на геополитическите интереси в съвременния глобален свят и по-специално в района на Балканите и Черно море.
През последните двадесет години, когато започва поредното геоикономическо преразпределение на света (по схемата на еднополюсния модел, доминиран от САЩ), спецслужбите на водещите страни в епохата на студената война губят контрола върху дейността на терористичните организации, създадени от тях. Контролът е загубен, но у тях остава богатият организационен опит и умения да се планират сравнително мащабни терористични операции с най-нови технически средства. Най-важното, от отделни терористични групи и организации, действащи в различни точки в полосата на Анакондата, започва интензивен процес на преструктуриране в регионални мрежи, а те се интегрират в световна терористична мрежа, с възможности за централизирано стратегическо планиране и управление.
Световната терористична мрежа постепенно придобива параметрите на добре структурирана глобална система с реални възможности да изпълнява геостратегически задачи! В т.ч. и от кратополитически (военно-силов) характер! А още по-неприятното за цивилизования глобален свят е фактът, че зад тероризма стои повече или по-малко монолитна ценностна цивилизована и религиозна система, която претендира да се развива по своите канони и разбирания. Износът на демокрация е погрешен ход, защото развитието на мюсюлманския цивилизован свят е въпрос на дълъг период на еволюция! Погрешен ход, защото избраният глобален враг се оказа защитник именно на тази система и този свят! Затова трябва да се търсят други подходи (цивилизовани) за взаимодействие и интегриране на различните ценностни системи. Особено за политическата модернизация на ислямския свят. И търпение е нужно. Историческо!
Но едва ли само излизането извън контрол на дейността на терористичните групи е единствената причина за тяхното постепенно трансформиране в регионални и глобални мрежи. В световна, в глобална система!
Вторият тезис има доктринален аспект. Да се използва новата конструкция на тероризма за стратегически цели в голямата геополитика.
Формира се “международен терористичен алианс” (”интернационал”), който се отдалечава фатално от първоначалните замисли за функции и задачи. Международният тероризъм се превърна в сериозен и активен геополитически полюс на глобалния свят. Със знак минус! Като система също, макар и с по-ограничени глобални параметри, той разполага с близък по възможности арсенал от средства за противодействие, отбрана или нападение. Със сериозни комуникационни, човешки, финансови и материални ресурси. Да не говорим за бактериологично, химическо, кибер – и други оръжия, плюс конвенционални от шесто поколение. Световният тероризъм обаче разполага в допълнение с най-страшното, сакралното оръжие – камикадзетата.
Възможно е и ядрено оръжие, но с по-малки мощности. Парадоксалното е, че именно ислямски държави, в контекста на обявения “кръстоносен поход”, разполагат с такива арсенали и доста лекомислено бяха поставени или по-точно попаднаха в графата на новия враг! Директно или с условности, това не променя нещата. Забрави се, че те по цивилизован и религиозен мотив и при строго определени условия много бързо биха могли да станат съставна част от глобалната система на тероризма. Глобалният тероризъм от геополитическо средство е възможно сега да се превърне в радикално трансформирана глобална система по законите на съвременната геополитика.
За какво става въпрос? За излизане извън контрол на определени геополитически и геоикономически процеси, които засега се считат за добре планирани и дирижирани! Неслучайно едно от най-сполучливите определения за глобалния тероризъм е, че той представлява гледна точка! Или става въпрос за политика, и то не класическа, а геополитическа и геоикономическа. Защото ислямът не е просто религия, той е политика. През тази политика се пречупва религиозният, духовният и светският живот на ислямския свят. Защото геополитическият елит на мюсюлманския свят (особено арабския) сравнително бързо се ориентира в новата обстановка и разбира, че новообявеният враг може да носи геостратегически дивиденти и за тази част на глобалния свят. Формираната по-рано геополитическа агентура в страните от това геополитическо пространство вече не е в състояние да изпълнява предвидените за целта задачи, да бъде проводник на стратегията на еднополюсния модел! И да не забравяме, че като генезис и особено като източник на финансиране геополитическият и финансовият елит на мюсюлманския свят, къде частично и самостоятелно, къде съвместно с бивши или настоящи врагове или съюзници, участваше най-активно в процеса на раждане на това страшно световно явление. И понастоящем определена част от него под някаква форма го поддържа! Да не говорим за обикновеното мюсюлманско население.
Използването на глобалния тероризъм в качеството му на глобален противник е главен фундамент в доктрината на еднополюсния модел за развитие на света. Едновременно също се използва като доктринално оръжие от същия този глобален тероризъм! Възниква и резонният въпрос – възможна ли е такава трансформация на глобалния тероризъм, която в определен исторически етап, при определени (подходящи) условия, да мотивира геополитическа монолитност на бедния и едновременно богат мюсюлмански свят? Да, ако техните пространства и ресурси, особено нефтът, продължават да бъдат обект на геоикономическо разпределение и присвояване в интерес на други геополитически цели и в ущърб на мюсюлманския свят! А геостратегическите замисли на еднополюсния модел предвиждат именно това.
Геополитически и геоикономически тази част на света и в най-новата световна история винаги е била слаба. И изведнъж получава като неочакван подарък невероятно силно оръжие – историческа възможност да маневрира геостратегически, като използва световния тероризъм геополитически! Как?
Действията на глобалния тероризъм носят екстериториален характер, или те са възможни практически навсякъде по света! С други думи, не познават странова локализация. Като че ли влиза в реален исторически сценарий теорията за “сблъсъка на цивилизациите”! Само че без географско-териториална обозначеност на границите на сблъсъка. Парадоксалното е, че качеството на “екстериториален” противник на тероризма, му придадоха САЩ! Защо? Защото точно от такъв противник се нуждаеха за удържане на своята доминираща световна роля в схемата на “новия световен ред”! Нуждаеха се от екстериториалната възможност да се нанасят удари навсякъде по света, където действа новият световен враг или съществува презумпция, че действа или възнамерява да действа такъв враг!
Тезата, че зад издигане на явлението тероризъм на пиедестал, като глобален враг на човечеството (което е така) стои доктрината на еднополюсния модел, се доказва и от други факти. Ситуацията в днешния ден на света навлиза в драматична фаза. САЩ след набраната скорост и придобита уверност да “циментират” еднополюсния геополитически модел за развитие на света, изведнъж се оказаха пред ситуация да загубят тотално своята доминация в глобалния свят. Причините са изключително сериозни и имат геополитически и геоикономически измерения. Затова намирането на “екстериториалния глобален противник” – глобалния тероризъм, бе добре дошло. Геоикономическите фактори доминират в случая. За какво става въпрос?
В края на миналото столетие в американската икономика се очертаха две крайно неблагоприятни тенденции. Едната е не поредната рецесия, а сериозна структурна криза, свързана преди всичко с процеса на виртуализиране на американската икономика (а също и на световната). Процес, който не е случаен и който набира скорост с трудно предвидими последствия за световната икономика и естествено за националните икономики. Конкретен израз на този процес е свиването на реалния сектор (производството и търговията) и откъсването му от финансовата сфера, която от своя страна има свое автономно движение и ходове, носещи огромни печалби без покритие със стоки и услуги. Втората е опасността фондовият пазар на САЩ да колабира в резултат на прегряване (спекулативно движение на капитал и рязко падане курса на акциите). Към това трябва да се прибави и най-силното геополитическо средство на САЩ за доминиране в световната икономика – доларът, който започна да отстъпва позиции на еврото. Плюс огромния външен дълг на САЩ към света – около една трета от световния БВП!
Икономическият колапс на САЩ бе отложен! Геополитическата цел за световно доминиране получи допълнителен геополитически хоризонт за реализация чрез новия, при това глобален враг. По-конкретно шанс за прословутата директива №13 (приета по времето още на Б. Клинтън през 1992 г.), която недвусмислено определя геостратегията на американската доктрина: “основната цел на НАТО е в бъдеще да въвежда миротворчески сили в регионите на етнически конфликти и погранични разногласия от Атлантическия океан до Уралските планини”? Етнически и погранични конфликти бол! Плюс глобалния тероризъм!
Иракската война вместо да стабилизира позициите на САЩ, ги поставя в още по-разклатено положение! Нещо повече, икономиката на САЩ, нейната финансова система и все по-отслабващият долар, изглежда, попаднаха в изкования от тях капан – виртуализацията. Този капан обаче е за целия икономически свят. Защото всички големи износители по едни или друг начин, чрез износ, чрез кредити, попаднаха във виртуалната стихия. Неслучайно Китай предприема мерки за “охлаждане” на своята икономика, намалявайки високите си темпове на икономически растеж. Като неблагоприятна следва да се оцени и позицията на ЕС, въпреки силното евро! Затова пък шансовете на Русия получават предимство, защото не са зависими от международния пазар, особено от американския, и са голям износител на петрол.
И така, лошата новина е, че международният тероризъм е система, геополитически и геостратегически идентифицирана и припозната от по-голямата цивилизована част на човечеството – мюсюлманския свят, вкл. и от немалка част от нейния геополитически елит! Явно или скрито! Освен че става въпрос за противоборство между цивилизовани системи, които в своето историческо развитие са на различни етапи, противоборството се води и между относително равнопоставени световни геополитически величини (системи). Затова въпросът за средствата на тази война, възможният превес и надеждата да бъде спечелена битката, така както е замислена и планирана, вече буди сериозно безпокойство и засяга съдбата на цялото човечество! Защото вече се очертават големите последствия от това противоборство.
На първо място, очертава се нова надпревара във въоръжаването. Колосални финансови средства се заделят първо, за борбата срещу тероризма, второ, за създаване на нови, умни и точни оръжия от нови поколения. Да припомним, че само Олимпиадата в Атина глътна над 1,5 млрд. дол. за недопускане на терористични действия по време на провеждането й. Поради първата причина други глобални проблеми като бедността, екологични неравновесия, наркотрафикът, престъпността и др. ще почувстват недостиг на финансови ресурси при тенденция към тяхното реално нарастване.
Може ли да се прогнозират тенденции в развитието на глобалния тероризъм? Трудно и всичко зависи преди всичко от тенденциите в голямата геополитика. Възможни са три сценария за глобално развитие.
Първият е еднополюсният модел, предполагащ световно геополитическо и геоикономическо доминиране на САЩ. Според анализаторите и реалните тенденции той е обречен на провал! Следва т. нар. междинен модел с основна характеристика – противоборство между антлантизма и евразията като основни геополитически полюси за определен историчеси период от време. Следва моногополюсният модел на развитие на глобалния свят с предполагаема характеристика – динамично геополитическо равновесие. И трите модела имат основни геополитически проекции като полюси: държави като субекти, геополитически и геоикономически пространства, конфесии (религии), цивилизовани ценностни системи, глобални проблеми (тероризъм, екологични, социални и пр. проблеми от глобален характер).
Възможно е многополюсният модел в своята еволюция да генерира и други проекции, което е неизбежно в процеса на геополитическото преструктуриране на света и на развитие на високите технологии – информационни, био-, космически и пр.
Между различните проекции (геополитически пластове) съществуват тесни корелации и взаимозависимости както по харизонтала, така и по вертикала на многополюсната геополитическа бъдеща конструкция. И все пак, като че ли е неизбежна водещата роля на геополитическите проекции, в които преобладава човешкият фактор и в които са генерирани историческата мъдрост на човешкия род – цивилизованите ценностни системи и конфесиите. Точно срещу тях е насочено на този етап острието на геополитическата, геоикономическата, кратополитическата и геостратегическата мощ на еднополюсния модел!
В бъдещия многополюсен модел на глобалния свят се предполага между полюсите, субектите и обектите да не доминират процеси на противопоставяне и противоборство с антагонистична непримиримост, неконтролируеми противопоставяния и отношения, които да правят невъзможни конструктивните компромиси. Те са единственият правилен подход и път за постигане на исторически консенсус. Само така би могла да се изгради мечтаната планетарна геополитическа хармония.
И стигаме до кардиналния въпрос – ще се разреши ли скоро радикално проблемът с глобалния тероризъм. Отговорът е по-скоро не! Защото той вече има параметрите на геополитически проблем, част от голямата геополитическа игра. Трудно е да се прогнозират историческите интервали на постепенно стихване на тази изява на геополитическо противоборство. Но едно е очевидно – много ще зависи от това как ще се демонтира конструкцията на еднополюсния модел и как ще протекат геополитическите процеси в рамките на междинния модел. Геополитическата схема, която би могла да осигури стабилна геополитическа конструкция на многополюсния модел, е принципът на динамичното геополитическо взаимодействие и равновесие. Той не само хипотетично (теоретично), но и като практика може да се прилага в сегашната световна геополитика и в условията на еднополюсния модел, а също така и в схемата на промеждутъчния модел, стига да има политическа воля за решаването на глобални проблеми или преодоляване на глобални неравновесия. Както в случая с геополитическия тероризъм! Докато доминира еднополюсният модел на световен ред, глобалният тероризъм също ще съществува! Формулата “терор срещу тероризма” е безперспективна! Тезисът “опасност от исляма” се възприема като “опасност за исляма” от цяла цивилизована система! А може би най-решаващият фактор за преодоляване на явлението глобален тероризъм е самият ислямски свят!