Интервю с: министър на мините и енергетиката на Бразилия
Бившата партизанка, чийто баща е нашенец, мечтае да прокара ток до колибите на бедните в Амазония и да подобри живота с екологично гориво
– Г-жо министър, вие сте дъщеря на наш сънародник, заселил сe в Бразилия, и този факт вече е широко известен в България. Разкажете ни за баща си.
– Името му е Петър Стефанов Русев. Занимавал се е с комунистическа дейност в България през 20-те години на миналия век, после е емигрирал, живял е във Франция и в края на Втората световна война, през 1944 г., е тръгнал оттам към Аржентина, а после към Бразилия, където среща майка ми, Дилма Коимбра Силва, и се жени за нея. Тя е 20 години по-млада от него. Ражда му три деца – имам брат Игор, а по-малката ми сестра Яна-Ценка почина съвсем млада. Имам и брат в България, с когото никога не сме се виждали. Той е от първата съпруга на баща ми. Казва се Любен-Камен и живее в София. Съдейки по писмата му, живее трудно…
Баща ми почина от инфаркт, когато бях на 15 г., но успя да ми вдъхне любов към книгите и към идеите за социална справедливост. Той си остана човек от левицата, макар в последните си години и да не се занимаваше активно с политическа дейност.. Семейството си изхранваше като строителен предприемач. Беше много начетен.
Благодарение на него се познавам и с голямата българска поетеса Елисавета Багряна. Баща ми беше много близък с нея. Двамата се познаваха от времето на неговия престой във Франция. Тя гостува в нашия дом цял месец през 1960 г., когато бе на конгреса на международния ПЕН клуб в Рио де Жанейро. В семейния ни архив са запазени доста снимки от тогава.
– Вие водехте от бразилска страна деловите преговори с делегацията начело с президента Георги Първанов, която посети Бразилия. Договорено е и Ваше посещение у нас още тази пролет. Как влияе на тези обстоятелства Вашата лична връзка с България?
– Знаете ли, от страна на българската делегация, гостувала в Бразилия, усетих много топло отношение, открих сред членовете й черти на баща си, брат си, сестра си. Формата на очите, тенът на кожата…
Имам голямо желание да опозная България, за която съм чувала само стари истории, от времето на 20-те, 30-те години на миналия век, откогато бяха и спомените на баща ми. Много ми се иска да отида до неговата родина и за да се запозная лично с брат си, който живее в София.
Заради всичко това отношението ми към България е заредено с много емоции. От друга страна, като министър в бразилското правителство, също имам особено отношение към България, чувствам ангажираност да развивам отношенията и сътрудничеството между нашите две страни, което ще бъде за мен и лична реализация на заемания от мен пост. Аз наполовина съм българка, наполовина – бразилка. И затова в работата си трябва да реализирам своята двойна съдба така, че да съм полезна и за България, и за Бразилия. Имаме наистина много възможности да си сътрудничим ползотворно, само трябва да ги разработим.
– Как виждате българо-бразилското сътрудничество конкретно в областта на енергетиката и минното дело, която ръководите като министър?
– В моята сфера ние имаме много големи перспективи за добро партньорство и за истински братски отношения. Например, в областта на алтернативните енергийни източници. В Бразилия от години прилагаме една програма, която беше лансирана по време на първата световна петролна криза през 70-е години и бе наречена “Реновирано гориво”. Става дума за алтернативно екологично гориво въз основата на извлечен от захарната тръстика спирт етанол. То може да се използва самостоятелно или смесено с бензина. Особено съществено е, че щади озоновия слой с пониженото си отделяне на вредни газове.
Ние имаме стабилизирана вече система за използване на този вид гориво, която използваме от 30 години насам. Големите компании, производителки на автомобили с филиали в Бразилия като “Фолксваген” и ФИАТ, създадоха проста технология, която позволява едновременната употреба на спирт и бензин. На този принцип в момента в Бразилия се движат около 500 хил. автомобила. Бензиностанциите са приспособени така, че шофьорите с лекота зареждат по избор – било само бензин, било смесено гориво. Ние вече изнасяме етанол за Япония и за страните от Европейския съюз, по-специално за Германия. Интересът е голям и от екологична, и от икономическа гледна точка. Това би могло да заинтригува и България.
Смятам, че имаме възможност да обменим опит и да си сътрудничим също в производството на електричество, в изграждането на далекопроводи, в строежа на електроцентрали, в развитието на минното дело. В търговските си отношения пък бихме могли да сме си взаимно полезни като “врати” към своите региони – ние можем да ви “отворим” Латинска Америка, която е един огромен потребителски пазар, а вие да ни помогнете да излезем към Европейския съюз, Източна Европа, постсъветското пространство. Смятам, че можем да имаме едно симетрично сътрудничество, без да се нарушават интересите на едната или другата страна.
– Вашето партизанско минало от времената на борбата срещу диктатурата в Бразилия е доста впечатляващо. Кое е по-трудно – да си партизанин или да си министър?
– В Бразилия през 70-те години обстановката беше много сложна. За нас беше голямо предизвикателство да се борим срещу военната диктатура, така че беше трудно да си партизанин. Бяхме преследвани за идеите си, арестувани, изтезавани. Сега ситуацията е променена, ние успяхме да постигнем демокрацията, за която се борихме. Имаме една стабилна държава с демократични институции, с установена система за преки избори, диктатурата е вече обърната страница. Налице е друго предизвикателство – да действаме за просперитета на народа, да победим глада, Бразилия да напредне по пътя на развитието и да намери своето място в общия оркестър на света.
От друга страна, една икономика като нашата не може да се примирява с подчинена роля в международните отношения, трябва да има пространство и възможност за развитие. За мен най-голямото предизвикателство сега е да променим жизнения статус на голяма част от бразилците – от недоимък към едно по-нормално съществуване.
– Като министър на енергетиката Вие започнахте с амбицията да осигурите електричество на повече бразилци. Има ли още много хора у вас без светлина?
– Има, около 9 милиона души са от общо 180-милионното население на Бразилия. Изработили сме цялостна хуманитарна програма, която би трябвало да подобри живота на тези хора по възможно най-бърз начин. Електричеството не е разпространено равномерно в цяла Бразилия. Нашата електрическа мрежа е почти 90 хиляди километра. За да добиете представа, ще ви кажа, че това отговаря на размера на електрическата мрежа в цяла Европа. В най-бедните райони на страната – Североизтока и Амазония – покритието на тази мрежа обаче е най-рехаво. Амбицията ни е да подобрим това положение. Ние разполагаме с правителствени средства и предприятия, както и с помощта на синдикатите и малките селскостопански производители, което вече дава резултати. До края на 2005 г. два щата от нашата федеративна република ще бъдат напълно електрифицирани и там вече няма да има нито едно бразилско семейство без ток. През 2006 г. и 2007 г. ще продължим с тази програма, а до 2008 г. се надяваме и най-неусвоеният засега щат – Амазония – да бъде електрифициран. Ще се използват и алтернативни екологични енергоизточици, слънчева енергия, малки ТЕЦ-ове, електроцентрали, изгарящи отпадъчен дървесен материал и отпадъци от селското стопанство и т.н. Смисълът на всичките ни усилия е да се постигне траен социален ефект в борбата с бедността и да се повиши жизненият стандарт на населението.
– Успявате ли да реализирате мечтите от бунтовната си младост? Някои привърженици на Вашето правителство вече го критикуват, че не действа достатъчно активно за подобряване на живота на хората…
– Партията на труда с лидер сегашния ни президент – Инасио Лула да Силва – беше създадена в процеса на демократизация на страната. И така, както реките се вливат в океана, така и партията на Лула консолидира всички, заинтересовани да се борят за развитието на страната си. Сега ние реализираме нашите мечти, но има един период, през който тези мечти трябва да узреят, без да се отказваме от тях. Както отделният човек, така и обществото, така и партията, така и цялата страна трябва да бъдат измервани с техните способности да мечтаят. Който е голям мечтател, той полага големи усилия и за да превърне в реалност своите мечти.
