ЗАЯВКАТА НА БСП ЗА НОВА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА

0
287

Роден е през 1962 г. в с. Енина, Старозагорско. Завършва ВИИ “Карл Маркс”, специалност “Политикономия”. През 2003 г. завършва семестриално право в Юридическия факултет към УНСС. От 1989 г. е управител и собственик на “Експерт-Гущеров Консулт”, а сега “Орел-Г-холдинг” АД. През 1989 г. създава Българския съюз на частните предприемачи “Възраждане”. От 1993 г. е председател на Съвета на директорите на “Орел-Г-холдинг” АД – финансова група, която включва ЗК “Орел” АД, ЖЗК “Орел-Живот” АД, ЗОК “Закрила”, ПОК “Съгласие” АД, “Орел-Инвест-холдинг” АД.
На Националния си форум от 9 януари 2005 г. БСП издигна инвестициите като ключова дума в бъдещата си икономическа политика, при евентуално нейно управление. На пръв поглед нищо ново. За инвестиции изобщо и за привличане на инвестиции говореха всички предишни правителства и политически сили. Нещо повече, последното правителство обещаваше огромни външни инвестиции на базата на лични контакти на министър-председателя и неговите министри.

Концепцията за инвестиционен икономически растеж, която прозвуча в доклада на Сергей Станишев, обаче имаше различен смисъл. Акцентът в нея бе поставен върху инвестиционния подход в политиката в широкия смисъл на понятието; върху инвестиционната среда, в която натрупванията се превръщат в дълготрайни материални активи; върху техните компоненти и функциите, които те изпълняват.

Няма съмнение, че е важно колко чуждестранни инвестиции ще бъдат привлечени и колко местни предприемачи с български потенциален ресурс ще приемат риска да инвестират. Не по-малко важно е обаче как правителството носи своята отговорност да създава инвестиционна среда и каква е целта, към която насочва своята инвестиционна политика.

Частният бизнес вече 14 години търси способи за партниране с институциите на държавата. Той се нуждае от политика на растеж и благосъстояние, насочена към увеличаване на стопанския и социалния ресурс на страната. Тази политика трябва не само да осигурява инвестиции, независимо чужди или български, а да създава условия за капиталовложения на институционални и корпоративни инвеститори както от чужбина, така и с български ресурс. Но и това не е достатъчно.

Необходими са не инвестиции изобщо, не инвестиции в неработещи отрасли и производства, функциониращи с ниска добавена стойност, а държавна политика за инвестиционен икономически растеж, т. е. държавна политика в сектори с необходимата икономическа резултатност и интензивност. Това е съществена отлика на ключовата дума “инвестиции”, която БСП издигна на преден план на своя Национален форум. Тя не бива да се разбира в тесния и елементарен смисъл, който бе влаган в нея през всичките тези години: инвестиции на всяка цена от чужбина при неясни или липсващи критерии, или още по лошо – инвестиции в смисъл на абсурдна и безпринципна приватизация. В предложения контекст на разбирането за инвестиции и инвестиционна политика БСП оформя новото виждане за ролята на държавата при формирането на политика на инвестиционен икономически растеж.

Отчитането на икономически растеж от 4.8 – 5%, реализиран предимно от третичния сектор на икономиката (услуги), не дава основание за спокойствие. Такъв растеж има цикличен характер, резултат е предимно от конюнктурни фактори и не може да реши трайно трите големи проблема на икономиката – висока безработица, голям външнотърговски дефицит и ниско равнище на доходите. Категорично изискване за нашата икономика е експортната й ориентация и развитието на импортно-заместващи отрасли. Инвестиционният икономически растеж е единствената възможност да се разреши проблемът с дефицита на външнотърговската сметка. Няма друг механизъм освен икономическа политика, поощряваща отрасли, които произвеждат за износ или за вътрешния пазар. Политика, която може да ликвидира опасната за българската икономика огромна диспропорция между вноса и износа.

Ключовите думи инвестиции и инвестиционен подход в икономическата политика изразяват новото разбиране на БСП за социалната политика и за основния приоритет, който тя извежда – увеличаване на доходите. БВП на глава от населението е приблизително четири пъти под този в ЕС, но и производителността на труда е едва 30% от равнището в Съюза. Това означава, че повишаването на доходите не може да стане чрез “политика на преразпределение”. То е възможно посредством подобряване на конкурентната способност на българската продукция, повишаване на производителността на труда, преструктуриране на икономиката в посока на по-ефективни сфери без пряко и грубо намесване на държавата в бизнеса. Икономическата политика, от която се нуждае бизнесът, е микроикономическата й насоченост. Сентенцията “по-малко държава в икономиката” следва да се замени с “повече държавност в обществото”. Такъв подход ще намали риска от глобализиране на средата и несъвършенствата на стопанското управление на държавата.

От гледна точка на възвръщаемостта всеки вид макроикономическа политика може да бъде инвестиционна, ако средствата за нейното функциониране се изразходват, а не изхарчват. В теорията за възпроизводството има принципна разлика между тези две понятия. Ако в износа делът на стоките с висока степен на обработка е голям, външната търговия ще има инвестиционна насоченост. Ако насочим средствата за образование към осигуряване на чаша мляко и закуска за учениците, те изпълняват социални функции и са похарчени. Ако с тези средства оборудваме училищата с компютри, те са инвестирани. Когато безработният инженер се преквалифицира в бояджия по програмата за временна заетост, средствата също са похарчени, но не са инвестирани. Когато в структурната политика заложим на туристическите услуги като приоритетно направление, инвестиционната й насоченост ще е по-малка в сравнение с вариант, при който приоритетно направление на третичния сектор са софтуерните услуги.

Концепцията на БСП, изложена на 9 януари 2005 г., подава сигнали за нов подход и в разбирането на съотношението между количествените резултати от икономическия растеж и качествената му характеристика. Става дума за баланс между растежа на БВП и социално-икономическото благосъстояние. Казано другояче, важно е не само как страната ще “догонва” средноевропейското равнище на дохода, но и каква ще е скоростта по пистата “качество на живот”. Мнозина биха предпочели умерено “догонване” по отношение на дохода, но бързо постигане на голяма сигурност, малка престъпност, уредено здравеопазване, удобна транспортна система, спретнати и чисти населени места, развити публични услуги. Качеството на живот има някои измерения, които не са функция само от темповете на БВП, но високото му равнище е инвестиция от висок ранг.

Ключовите думи “инвестиции” и “инвестиционна среда”, изразени чрез широко скроеното разбиране за възвръщаемостта, формират и новия подход на БСП към социалната политика като ключов елемент на оповестения й приоритет – не просто увеличаване на доходите, а увеличаване чрез подобряване на конкурентната способност на българската продукция, повишаване производителността на труда, преструктуриране на икономиката към високоефективни сфери без прякото и грубо намесване на държава в бизнеса. Точно обратно, търсят се регулативни схеми, които индикативно да насочват бизнесагентите в такова направление. Тези схеми са: структура на данъците, таксите, митата. БСП направи заявка за използване и на други лостове, от които особено голямо значение има освобождаване от данъчно задължение на бизнесагентите, които реинвестират печалба във високотехнологични отрасли. Това е ясен показател за новата икономическа политика, към която партията се ориентира.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук