КАКВО СТАВА СЪС СРЕДНАТА КЛАСА?

0
245


Едва ли има съмнение, че като изключим безработицата и бедността, българските социални науки дискутират най-горещо проблема за средната класа. Още в първите години на прехода спорът дали е съществувала или не средна класа доби облика на дискусия за предимствата и недостатъците на държавния социализъм (или както тогава беше прието да се нарича – реалния социализъм). Ще припомня, че социологът проф. Чавдар Кюранов беше първият, който лансира тезата за наличието на многобройна средна класа при социализма, която започва да се свива и изчезва още в началото на трансформационните процеси. Той посочи и голямата политическа и обществена опасност от стопяване на средната класа и замяната й с бързо и трайно социално разслоение, характерно за първичния незрял капитализъм, в който неочаквано за всички попадна България.

Дори само заглавието на току-що излязлата книга на доктора по философия, магистър по право и научен сътрудник от Института за философски изследвания при БАН Борислав Градинаров “Залезът на средната класа” ни води директно към извода, направен и от проф. Кюранов, че ролята на средната класа като основна социална група в българското общество видимо намалява. Но за разлика от многото писания, които по различни поводи бяха публикувани през последните години в България , Борислав Градинаров подхожда към проблемите на средната класа в много по-широк аспект – както във времето, така и в научното и в политическото пространство. За амбицията на автора свидетелства и подзаглавието на книгата: “Социални, икономически и философски проекции на прехода към постиндустриално общество”. Струва ми се обаче, че към тези аспекти на изследването задължително би трябвало да се прибавят и историческите (това е и една от причините да се наема да представя тази книга пред читателите на сп. “Ново време”). Историческата проекция е плътно вплетена в изложението на Б. Градинаров – тя започва още с първото изречение: “Какво е значението на социалното разслоение в историята?” (с. 5) И е определяща за целия му подход:

“С оглед на избрания тук философско-исторически подход намерението е да се погледне на нея от няколко различни зрителни ъгъла и ако е възможно, да се поставят в своя собствен исторически контекст” (с.13).

Първият въпрос, на който трябва да си отговори всеки изследовател, се отнася до формулировката, обхванала и границите на изследваното понятие. Това е направил и Б. Градинаров, като стриктно е проследил теорията и практиката в оформянето на онази социална група, която в различните епохи и с различни основания е определяна като най-стабилизираща основа на обществото – средната класа. Както личи от изложението, българските социални науки са все още твърде далеч от съгласие по единно и общо приемливо определение за средната класа. Същото се отнася и до много други понятия, свързани с обществото, но неопределеността има и своите предимства, тъй като позволява едни и същи понятия да се използват при изследване на различни социални реалности (във времето и в пространството). Докато обратното – строгото регламентиране и прецизиране на понятията, може да доведе до крайна фрагментаризация на познанието, която го прави непонятно за обществото. А като следствие – и до лишаване на науката от обществената й функция. Борислав Градинаров е избегнал тази опасност. На първо място той е информирал читателите за разнообразните определения за средната класа, описал е нейните прояви в различни епохи и географски региони, представил е различните определения за средната класа според отделните социални науки. На тази прагматично познавателна цел е посветена първата глава на книгата, озаглавена “Средната класа – структуроопределящ елемент в индустриално развитите общества”. Пак в познавателен план авторът е представил и “съдържателните характеристики” на средната класа, споровете по които не са приключили – например, дали е задължително средната класа да е обвързана със собственост или с контрола върху материални ресурси.

Борислав Градинаров (известен и с политическата си публицистика) не се е поколебал да се противопостави и на широко разпространената и силно идеологизирана теза за средната класа като същност и гаранция за демокрацията, като дава примери и за други нейни роли: “Опитът на нацизма, а и този на диктаторските режими в Южна Америка, показва, че средната класа може успешно да е опора и двигател и на демократичните процеси, но и социална база за реакционни и авторитарни режими. Причината вероятно е в това, че средната класа е група (разбирана като социална общност), която в стремежа си към по-високи доходи, по-силни обществени позиции и признание понякога е склонна да заложи на такива политически процеси, които от гледна точка на историческия прогрес могат да се определят като консервативни и дори реакционни.” (с. 24)

Интересни разсъждения ни предлага Градинаров и за психологическите и културните характеристики на средната класа (с. 92-98). Обобщението му звучи по следния начин: “като цяло средната класа е по-скоро консервативна, отколкото авангардна, по-скоро прагматична, отколкото емоционална и по-скоро пресметлива, отколкото артистична” . И няма как да не се съгласим с него, особено като познаваме българската историческа практика. Както и с другия му извод: “Проблемът е там, че нейният (на средната класа) реализъм е спасителен в много ситуации, в които други слоеве не успяват да се адаптират, или ако го правят, то става много по-болезнено.”

Същината на тезата на Б. Градинаров е изградена върху предпоставката, че средната класа е продукт и двигател на индустриалното развитие и на модерното общество. Оттам естествено следва и изводът, че с отминаването на индустриалната епоха и постепенната й замяна с постиндустриална, един от най-съществените й компоненти – средната класа, изпада в дълбока криза. Авторът привежда множество доказателства в защита на своята теза: разпадането на социалната стратификация, в която най-голяма тежест има средната класа; западането на силното организирано профсъюзно движение; замяната на големите промишлени предприятия с хиляди работници от малки гъвкави фирми в областта на услугите с немногобройни служители; ерозията на социалната държава. А причината за тези процеси той, наред с много световни и български изследователи, вижда в разширяващата обхвата си икономическа глобализация и в нейните многобройни социално-политически последици.

Широкият подход към темата за средната класа дава възможност на Градинаров да развие тезата си за възникването и проявите на гражданското общество, което той свързва с налагането (с помощта и на образователната система) на съзнанието за личността като висша ценност за обществото. А това е едно от условията за формиране на средна класа.

Във втората половина от книгата си Борислав Градинаров търси отговори на въпросите, които вълнуват повечето хуманитаристи – какви са социалните последици от глобализацията; дали стопяването на средната класа в отделните държави може да се спре чрез оформяне на глобална средна класа; дали новите информационни технологии могат отново да стабилизират обществените структури; дали може да бъде спрян и обърнат назад процесът на социално разслоение в глобален мащаб? Но на всички въпроси неговият отговор е отрицателен. И е обоснован, тъй като поне засега не се очертава перспективата за преобръщане на тенденциите, съпътстващи икономическата глобализация, нито преустановяване на ерозията на социалната държава, базирана върху националната държава.

А на България и нейния конкретен опит, демонстриращ трудностите при историческото формиране на средна класа: първо, в условията на забавено историческо развитие, после, на централно планиране при държавния социализъм и накрая, при дълбоката икономическа криза, предизвикана от прехода, е посветена последната осма глава на книгата, озаглавена колкото знаменателно, толкова и песимистично “Средната класа и несъстоялата се трансформация на прехода”. На фона на обилни статистически данни Б. Градинаров прави песимистични изводи за недосъстоялата се българска средна класа. Но от книгата може да се разбере и нещо друго: че този път процесите са глобални и ако искаме да постигнем нещо регионално, сме длъжни не само да мислим, но и да действаме глобално. А предварително условие за това е да свалим розовите очила и да приемем реалността такава, каквато наистина е. Книгата на Борислав Градинаров може много да ни помогне в това.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук