Световният социален форум събира противници на либералната глобализация от шест години насам. Той възниква като алтернатива на Световния икономически форум в Давос, провежда се паралелно с него и протича под мотото “Един друг свят е възможен”.
Форумът е израз на гражданския протест срещу антисоциалните последици на икономическата глобализация и политиката на транснационалните компании. По традиция се провежда в бразилския град Порто Алегре.
Шестото му издание обаче е полицентрично. Три столици поеха домакинството му през 2006 г. – Бамако (Мали, за Африка), Каракас (Венецуела, за Америките) и Карачи (Пакистан, за Азия). В първите два центъра форумът се състоя съответно от 19 до 23 и от 24 до 29 януари. В Карачи алтерглобалистите ще се съберат през март.
На 18 януари, в навечерието на откриването на Световния социален форум в Бамако в града бе организиран Ден за честване на 50-годишнината от Бандунг (виж карето на стр. 40-41). В резултат излезе т.нар. “Апел от Бамако”, който публикуваме по-долу. Апелът е открит за подписка от всички, които го подкрепят.
I. Увод
Повече от петгодишния опит от разрастване в световен мащаб на съпротивата срещу неолиберализма позволи създаването на ново колективно съзнание. Световните, тематичните, континенталните и националните социални форуми и Асамблеята на социалните движения бяха неговите основни ковачи. Събрани в Бамако на 18 януари 2006 г., в навечерието на откриването на полицентричния Световен социален форум, участниците в Деня, посветен на 50-годишнината от Бандунг, изразиха загриженост от необходимостта да се определят други цели за развитие, да се постигне обществено равновесие чрез унищожаването на класовата, половата, расовата и кастовата експлоатация и да се очертае път за ново съотношение на силите между Юга и Севера.
Апелът от Бамако е принос за появата на нов исторически народен субект и за консолидация на придобивките от тези срещи: принципът на право на живот за всички; общата ориентация да се живее заедно в мир, справедливост и взаимна търпимост; начините за реализация на тези цели в локален план и в общочовешки мащаби.
За да се роди исторически субект – народен, множествен и многополюсен, трябва да се определят и предложат алтернативи, които да са в състояние да мобилизират обществените и политически сили. Целта е радикална промяна на капиталистическата система. Нейното пагубно въздействие върху планетата и милиони човешки същества, индивидуалистичната консуматорска култура, която я съпътства и подхранва, и налагането й от силите на империализма вече не са приемливи, защото въпросът опира до самото оцеляване на човечеството. Подобни алтернативи трябва да се основават върху дългата традиция на съпротивата на народите, както и да държат сметка за малките стъпки, необходими за всекидневния живот на жертвите.
Апелът от Бамако, обединен около значителните теми, разисквани в комисиите, потвърждава волята:
• да се изгради интернационализмът на народите от Север и Юг и да се издигне като преграда срещу пагубните последици от диктатурата на финансовите пазари и от безконтролното глобално разгръщане на транснационалните гиганти;
• да се изгради солидарността на народите от Азия, Африка, Европа и Америка срещу предизвикателствата на развитието през ХХI в.;
• да се изгради политически, икономически и културен консенсус като алтернатива на неолибералната и милитаристична глобализация и на хегемонията на Съединените щати и техните съюзници.
II. Принципи
1. Да се изгради свят, основан върху солидарността на човешките същества и народите
Нашата епоха се намира под властта на натрапената конкуренция между трудещите се, нациите и народите. Обаче принципът на солидарността в хода на историята е изпълнявал доста конструктивни функции за ефикасната организация на материалното и интелектуалното производство. Ние искаме да отредим на този принцип мястото, което му се пада по заслуги, и да омаловажим това на конкуренцията.
2. Да се изгради свят, основан върху пълното и цялостно утвърждаване на гражданите и равнопоставеността на половете
Гражданинът трябва веднъж завинаги да поеме отговорността за управлението на всички аспекти на социалния, политическия, икономическия и културния живот. Това е условието за истинска демократизация. Поради липсата на такава човешкото същество е сведено до статута едновременно на носител на работна сила, безсилен свидетел на властовите решения и консуматор, тласкан към невероятно разхищение. Утвърждаването на теория и на практика на съвършената равнопоставеност на половете е неделима част от истинската демокрация. Едно от условията за последната е унищожаването на всички явни или прикрити форми на патриархат.
3. Да се изгради всеобща цивилизация, предлагаща условия на всичко, което е различно, във всички области да разгърне целия си творчески потенциал
За неолиберализма утвърждаването на индивида – не на гражданина – позволява да разцъфнат най-добрите човешки качества. Непоносимата изолация, която компетентността налага на този индивид при капиталистическата система, произвежда съответната илюзорна противоотрова: затварянето в гетата на т. нар. общностни идентичности, които най-често са от параетнически и/или парарелигиозен тип. Ние искаме да изградим всеобща цивилизация, която да гледа в бъдещето без носталгия по миналото. В процеса на този градеж гражданското политическо разнообразие и това на културните и политическите различия на нациите и народите се превръща в средство за подсилване на индивидуалните способности за творческо разгръщане.
4. Да се изгради социализация със средствата на демокрацията
Неолибералните политики се стремят да наложат един-единствен начин на социализация чрез пазара, при все че разрушителните последици от нея за мнозинството от човешките създания вече няма нужда да бъдат посочвани. Светът, който ние искаме, възприема социализацията като главния продукт от една безбрежна демократизация. В тези рамки, където пазарът си има своето място, но не заема цялото пространство, икономиката и финансите трябва да бъдат поставени в услуга на някакъв проект за общество, а не да бъдат подчинени едностранно на изискванията за безконтролно разгръщане на инициативата на властващия капитал, който обслужва частните интереси на едно нищожно малцинство. Радикалната демокрация, на която искаме да проправим път, възвръща всичките си права над творческото въображение на политическото обновление. Тя основава социалния живот върху неуморно произвежданата и възпроизвежданата различност, а не върху манипулирания консенсус, който унищожава същностния дебат и затваря инакомислещите в гета.
5. Да се изгради свят, основан върху признаването на нетърговския статут на природата и планетарните ресурси и на земеделските земи
Капиталистическият неолиберален модел си поставя за цел да даде на всички аспекти на обществения живот – почти без изключение – статут на стока. Доведените до краен предел приватизация и остоководяване водят след себе си безпрецедентни разрушителни въздействия: унищожаване на биоразнообразието, екологична заплаха, разхищение на възпроизвеждащи се или не (петрол и особено вода) ресурси, съсипване на селските общности, застрашени от масово прогонване от земите, които обработват. Всички тези области трябва да бъдат третирани и управлявани като общочовешки блага. В тези области най-съществените решения не произтичат от пазарното законодателство, а от политическата власт на нациите и народите.
6. Да се изгради свят, основан върху признаването на нетърговския статут на културните продукти и научните познания, на образованието и здравеопазването
Неолибералните политики водят до превръщане в стока на културните продукти и до приватизация на значимите социални услуги като образование и здравеопазване. Този избор води до масово производство на нискокачествени паракултурни продукти, до подчинение на изследователската дейност на изключителните приоритети на краткосрочната рентабилност, до деградация – ако не и премахване – на образованието и здравеопазването за бедните класи. Обновлението и разширяването на публичните услуги трябва да се ръководят от съображението за по-пълно задоволяване на нуждите и основните човешки права на образование, здравеопазване и храна.
7.Да се въведат политики, които тясно да съвместяват предварително определената безгранична демократизация, обществения напредък и утвърждаването на независимостта на нациите и народите
Неолибералните политики отхвърлят специфичните изисквания на обществения прогрес (за който се твърди, че е възникнал спонтанно от пазарната експанзия), както и на независимостта на нациите и народите, необходима за коригиране на неравенството. При тези условия демокрацията е изпразнена от всякакво ефективно съдържание и става безкрайно уязвима и безсилна. Утвърждаването на целта на автентичната демокрация изисква да се отреди на социалния напредък полагащото му се определящо място в управлението на всички аспекти на обществения, политическия, икономическия и културния живот. Разнообразието и различността на нациите и народите, които са плод на историческото им развитие, както от позитивна гледна точка, така и в неравенството, което ги съпровожда, изисква утвърждаване на тяхната независимост. Не съществува рецепта в политическата или икономическата област, която би позволила да се подмине тази независимост. Целта на равенството, което трябва да се установи, минава през разнообразието на средствата, които трябва да се приложат.
8. Да се утвърди солидарността между народите от Севера и Юга в изграждането на интернационализъм върху антиимпериалистическа основа
Солидарността между народите от Севера и Юга в изграждането на всеобщата цивилизация не може да се базира нито върху подпомагането, нито върху твърдението, че щом всички са жители на тази планета, е напълно възможно да не се обръща внимание на конфликтите на интереси, противопоставящи различните класи и нации, съставящи реалния свят. Тази солидарност минава през присъщото за нея извисяване над капиталистическите и империалистическите закони и ценности. Регионалните организации на алтернативната глобализация трябва да се впишат в перспективата на укрепването на независимостта и солидарността между нациите и народите по петте континента. Тази перспектива е пълна противоположност на сегашната перспектива на доминиращите модели на регионализация, замислени и третирани досущ като блокове, съставляващи неолибералната глобализация. Петдесет години след Бандунг, Апелът от Бамако оповестява и изискването си за един Бандунг на народите от Юга, жертва на разгръщане на реално съществуващата капиталистическа глобализация, за реконструкция на един фронт на Юга, способен да постави в затруднено положение и да ликвидира империализма на властващите икономически сили и военния хегемонизъм на Съединените щати.
Този антиимпериалистически фронт не противопоставя народите от Юга на тези от Севера. Тъкмо обратно, той представлява постамента на конструкцията на всеобхватния интернационализъм, който ги обединява в изграждането на общата в разнообразието си цивилизация.
III. Дългосрочни цели и предложения за непосредствено действие
За да се премине от колективното съзнание към създаването на колективни, народни, множествени и многополюсни движещи фактори, винаги е било необходимо да се определят точните теми, за да се формулират конкретните стратегии и предложения.
Тези теми в Апела от Бамако, представени по-подробно по-долу, се пресичат, без обаче да се покриват напълно, тъй като помежду им съществуват множество взаимовръзки. Те покриват следните десет области съобразно дългосрочните цели и предложенията за непосредствено действие: политическата организация на глобализацията; икономическата организация на световната система; бъдещето на селските общности; изграждането на общия фронт на трудещите се; регионализацията в служба на народите; демократичното управление на обществата; равнопоставеността на половете; управлението на ресурсите на планетата; демократичното управление на средствата за обществено осведомяване и културното разнообразие; демократизацията на международните организации.
Апелът от Бамако е покана към всички борещи се организации, представляващи широките мнозинства, които включват трудещите се слоеве и отхвърлените от капиталистическата неолиберална система, както и към всички хора и политически сили, които се придържат към тези принципи, да работят заедно за ефективната реализация на тези цели.
Предложения на Апела от Бамако
Установяването на координирани действия и солидарност, надхвърлящи географските и секторни граници, е единственият начин да се действа в глобализирания свят и да се стигне до предлагане на алтернативи. Работни групи ще продължат през настоящата година да задълбочават и конкретизират темите, засегнати по-долу, за да се направи нова равносметка по време на евентуална нова среща и да се предложат стратегически приоритети за действие.
1. За многополюсна световна система, основана върху мира, правото и договореностите
За да се измисли автентична многополюсна световна система, която да отхвърля контрола над планетата от страна на Съединените американски щати и да гарантира всички права на гражданите и народите да разполагат със собствената си съдба, е необходимо:
1) Да се засили протестното движение срещу войната и военните окупации, както и солидарността с борещите се народи в горещите точки на планетата. В тази връзка е много важно световното протестно шествие срещу войната в Ирак и военното присъствие в Афганистан, предвидено за 18 и 19 март 2006 г., да бъде съзвучно със:
• забраната за използването и производството на атомни оръжия и унищожението на всички съществуващи арсенали;
• закриването на всички военни бази извън националната територия, и по-специално тази в Гуантанамо;
• незабавното затваряне на всички затвори на ЦРУ.
2) Да се заклеймят интервенциите на НАТО извън Европа и да се настоява европейските партньори да се разграничат от превантивните военни намеси на САЩ, като едновременно се подеме кампания за разпускането на блока.
3) Да се препотвърди солидарността с народа на Палестина, който е символ на съпротивата срещу световния апартейд, въплъщаван от стената, установяваща непреодолимата граница между “цивилизация” и “варварство”. За тази цел засилването на кампаниите за разрушаване на тази стена на срама и за изтегляне на израелските войски от окупираните територии се явява приоритетно.
4) Да се разширят кампаниите на солидарност с Венецуела и Боливия в качеството им на площадки за изграждане на алтернативи на неолиберализма и ковачници за латиноамериканска интеграция.
Освен тези кампании, би могло да се помисли за:
• създаване на мрежа от изследователи, работещи в тясна връзка с дружества на активисти, действащи на местно равнище; изграждане на актуализирани и пълни бази данни във връзка с военните бази на Съединените щати и НАТО. Точна информация по тези военни и стратегически въпроси би позволила да се повиши ефективността на водените кампании за тяхното закриване;
• създаване на Обсерватория “Imperialism Watch “, която да разобличава не само войните и пропагандата около тях, а и всички маневри и натиск от икономически и всякакъв друг характер, упражнявани върху народите;
• създаване на световна антиимпериалистическа мрежа, която да координира цялостно проявите на протест и съпротива навсякъде по земята.
2. За икономическа реорганизация на световната система
В перспективата на една стратегия за действие с цел промяна на световната икономическа система, е необходимо:
1) Да се засилят протестните кампании срещу сегашните правила за функциониране на Световната търговска организация(СТО) и за определянето на алтернативни правила (за излизането на СТО от селското стопанство, сферата на услугите, интелектуалната собственост…).
2) Да се създадат работни групи, поддържащи връзки с гражданските сдружения и движения, отдавна вече предприели да работят за установяване по възможно най-сериозен и задълбочен начин на системно приемане и обработка на предложения, за алтернативни мерки в основните икономически области:
• организация на трансфера на капитали и технологии;
• предложение за регламентация (“инвеститорски кодове”, например), уточняващо правата на нациите и трудещите се;
• организация на монетарната система: контрол на капиталовите потоци (в частност спекулативни), унищожаване на възможността да съществуват места, носещи названието “фискален рай”, изграждане на регионални системи за управление на валутните курсове и съвместяването им в реновирана световна система (преразглеждане на положението и функциите на МВФ и Световната банка;
• връщане към принципа за правото на нациите да определят с предимство икономическата си система, премахване на пречките, наложени от решения, за които не е преговаряно с международните организации…);
• изработване на истинско законодателство във връзка с външните дългове (да се изискват от държавите одити, позволяващи да се откриват мръсните дългове) и засилване на мобилизацията в краткосрочен план за анулирането на задълженията на Третия свят;
• реформиране на обществените услуги и финансирането им: образование, здравеопазване, изследователска дейност, пенсионно дело…
3) Да се създадат експертни групи за проследяване на капиталовите движения и механизмите на зависимост на националния финансов капитал от международния.
4) Да се създадат работни групи с Интернет сайтове и дискусионни групи по страни и региони за изучаване структурите на капиталовите фондове и механизмите за функциониране на капитализма във всяка страна и по отношение на международната финансова система.
5) Да се създадат учебни бази за журналисти, където те да бъдат информирани за сложните механизми на неолибералната глобализация.
6) Да се свържат посредством сайтове в мрежата различните сдружения на прогресивни икономисти и активисти, ангажирани в търсенето на алтернативи на неолибералната глобализация във всеки световен регион (Азия, Африка, Латинска Америка, Океания, Европа, Северна Америка).
3. За регионализация в служба на народите, която да подпомогне Юга в глобалните преговори
Изхождайки от констатацията, че като облагодетелства по-силните, свободният стокообмен е противник на регионалната интеграция и че последната не може да се осъществява по правилата му, крайно необходимо е да се откроят условията за алтернативно сътрудничество в сърцето на всеки голям регион, както и тези за обновлението на Триконтиненталния съюз (Азия, Африка и Латинска Америка) в тясна връзка с дейността на обществените движения.
В Латинска Америка, сблъсквайки се с агресивното поведение на мултинационалните гиганти, трудещите се вписаха въпроса за регионалната интеграция в нова перспектива, основана върху предимствата на сътрудничеството, а не на съизмерването. Такъв е случаят с алтернативните опити за сътрудничество в Юга в областта на нефтодобива (Petrocarib), за намаляване на дълга (изкупуване на дългове между страни от Юга) или в сферата на образованието и здравеопазването (кубински лекари), например. Тъкмо политически принципи трябва да залегнат в основата на това сътрудничество, предназначено да допринесе за растежа и солидарността във всички страни, вместо наложените от СТО правила.
В Африка стремежът към единство е много подчертан, също както и съзнанието за невъзможността да се оказва съпротива или да се осъществява развитие поотделно при натиска от страна на неолибералната глобализация. Многобройните интеграционни институции там все пак не са достатъчно ефикасни, а най-активните са наследени от периода на колонизацията и апартейда. Африканският съюз и неговата икономическа и социална програма (NEPAD) не приемат никаква идея за колективна съпротива. Именно в такъв контекст гражданските общества трябва да осъзнаят необходимостта да надмогнат разделението си. За северноафриканските страни от Средиземноморския басейн евросредиземноморските споразумения представляват допълнителен пример за регионализация, провеждана за сметка на Юга.
В Азия, с цел да се устои на неолибералната глобализация и въпреки всички трудности, народни инициативи за различна регионална интеграция, обединяващи множество граждански организации и общества, НПО и т. н., се породиха в повечето страни и завършиха именно с изработването на народна харта, чиято цел е засилването на сътрудничеството в обмена.
Следователно ни се струва полезно да препоръчаме, освен засилването на кампаниите срещу войните и заплахата от войни, следните предложения:
1) За Латинска Америка: да се разширят кампаниите в подкрепа на ALBA (Alternativa Bolivariana para la America), за да се разгроми окончателно просеверноамериканската стратегия на ALCA (Area de Libre Comercio de las Americas [Зона за свободна търговия между двете Америки]), да се проправи път на независимостта и развитието в правосъдието и справедливостта между народите и да се изгради интеграция, базирана на сътрудничеството и солидарността, която да е приложима при специфичните условия на последните; да се мобилизират обществените движения за разширяване и задълбочаване на процесите за алтернативна интеграция от типа Petrocarib или Telesur; да се въведе търговия, отговаряща на логиката на сътрудничеството; да се засили синхронът в действията на обществените и политически организации за осъществяването на практика на тези препоръки.
2) За Африка: да се отворят очите на движенията на гражданските общества за необходимостта да се формулират алтернативни предложения в африканските инициативи; да се държи сметка за необходимостта от синхрон в предприетите действия на регионално и национално равнище; да се обявят кампании за мир, за да се сложи край на съществуващите конфликти или да се избегнат рисковете от нови такива; да се изоставят схващанията за интеграция, основани на расов или културен принцип.
3) За Азия: да се спре капиталистическата експанзия и надпревара между страните и да се засили солидарността между трудещите се класи; да се насърчи локалната връзка между производство и потребление; да се наблегне върху науката при пренастройването на селското стопанство.
За да бъде ефикасно, сътрудничеството между страните от Юга трябва да се явява израз на солидарността между народите и правителствата, които се съпротивляват срещу неолиберализма и търсят алтернативи за бъдещото изграждане на световна многополюсна система.
4. За демократичното управление на природните ресурси на планетата
Понятието “природни ресурси” трябва да бъде подчинено на живия живот, а следователно и на правото на живот, за да се прекрати с разрушението и унищожението на планетата. Значи става въпрос за жизнен принцип, а не за просто разпореждане с природните ресурси. Последните не бива да бъдат използвани отвъд пределите на способността им да се възпроизвеждат, съобразявайки се с възможностите и потребностите на всяка страна. Трябва да бъдат определени критерии за използването им, за да се гарантира развитието и да се съхранят биоразнообразието и екосистемите. Следователно е нужно да се насърчи развитието на заместители на ресурсите, които не се възпроизвеждат. Остоководяването на живота (commodification of life) намира израз в петролните, водните войни и т. н. Агробизнесът фаворизира отглеждането на рентабилни култури пред тези, задоволяващи жизнените нужди, налагайки едновременно с това технически похвати, които произвеждат зависимост и разрушаване на околната среда (договори за експлоатация, за да се наложат определени техники и материал, торове и посадъчен материал като генетично променените растения).
Ако говорим конкретно, две нива на действие върху околната среда трябва да се съчетаят: микро и макро. На макроравнище, което засяга държавите, желателно би било някакъв междудържавен орган за многостранни преговори да разполага със средства за действие и политически натиск върху държавите, за да се вземат глобални мерки. Микроравнището засяга местните или регионални дейности, където гражданското общество играе важна роля, особено в разпространяването на информацията и в промяната на практиките, с цел икономия на ресурси и закрила на околната среда. Локалното равнище трябва да бъде подсилено, тъй като много често се мисли и се вземат решения предимно на макроравнище.
Оттук би могло да се стигне до следните действия:
1) Да се конституира международен съд, натоварен с разглеждането на екологичните престъпления: тогава страните от Севера и местните им филиали биха могли да бъдат осъдени да заплатят репарации на страните от Юга (екологични дългове).
2) Да се обявят за нелегитимни договорите, налагащи зависимост между селскостопански производители и доставчици на семена за посев, които водят до технологическо заробване и разрушаване на биоразнообразието;
3) Да се отмени правото на замърсяване (pollution rights) и неговият пазар, и да се задължат богатите страни да намалят процента си на производство на въглероден диоксид (5,6 тона годишно и на глава от населението за Съединените щати), за да се позволи на бедните страни (0,7 тона годишно и на глава от населението за страните извън Г8) да се индустриализират.
4) Да се забрани големите язовири, при положение, че наистина са необходими, да бъдат изграждани без изплащането на компенсации на изселеното население (икономически емигранти).
5) Да се закрилят биологичните и генетични ресурси от индустриалната собственост на Севера, която разорява страните от Юга и представлява грабеж от колониален тип.
6) Да се води борба срещу приватизацията на водата, както препоръчва Световната банка, дори под формата на частно-публично партньорство (PPP, private-public partnership) и да се гарантира минимално количество вода на глава от населението, проявявайки грижа за ритъма на възпроизводство на водната покривка.
7) Да се създаде Обсерватория за околната среда (Ecologic Watch), която да бъде в състояние да разкрива и да реагира срещу посегателствата върху околната среда.
5. За по-добро бъдеще на селскостопанските производители
В областта на селскостопанското производство съществуват преди всичко средносрочни и дългосрочни цели, свързани с хранителния суверенитет, на национално, международно, многостранно (това на СТО) и двустранно (Споразумения за икономическо партньорство [СИП], сключени между страните от АКТ [Групата на Африканските държави и тези от Карибския и Тихоокеанския басейн] и Европейския съюз) равнище. След това, на национално равнище, това засяга както политиката на цените и селскостопанските пазари, така и политиката на структурите, достъпа на селскостопанските производители до средствата за производство и на първо място до земята. В съвсем близкосрочен план, през 2006 г., става въпрос да се провали успешното завършване на преговорите в Доха (Катар), което ще улесни отказа да се сключат Споразумения за икономическо партньорство. Съобразно с това, предложенията са в две направления: средства за налагане на хранителния суверенитет в средносрочен план, и на първо място провалянето на преговорите в Доха и подписването на Споразумения за икономическо партньорство.
1) Предложения за налагането на хранителен суверенитет
Хранителният суверенитет е право, което трябва да бъде признато на всяка държава (или група държави), да определя своята вътрешна селскостопанска политика и вида излаз, който тя желае на международния пазар, заедно с правото да се предпазва успешно от вноса и да субсидира селскостопанските си производители, при условие че не си разрешава да изнася всякакви селскостопански продукти на цена по-ниска от цялата средна производствена стойност без директно или индиректно субсидиране (в двете посоки). Той е лостът, който позволява на всяка страна да си възвърне националния суверенитет във всички области. Той е и инструмент за установяване на демокрация, защото тя изисква активното участие на различните участници в селскостопанското производство на храни за ясно определяне на своите цели и средствата за постигането им, като се почне от фамилните стопанства. Следователно тя налага регулативни действия на национално, подрегионално и международно равнище.
– На национално равнище:
Държавите трябва да гарантират достъпа на селските производители и техните стопанства до производствените ресурси и на първо място до земята. Трябва да се спре с това земеделието да се представя за агробизнес с присвояването на земи от страна на националните буржоазии (сред които и държавни служители) и транснационалните фирми за сметка на стопанствата на селяните. Това налага да се улеснят инвестициите за фамилните стопанства и да се превърнат местните изделия в по-атрактивни за потребителите продукти. Достъпът до земята на всички селяни по света трябва да бъде признат за основно право. За да заработи тя, се изискват адекватни реформи на поземлените системи, а понякога и аграрни реформи.
За да споделят целите на хранителния суверенитет градските потребители – необходимо условие, за да се ангажират правителствата с тази задача, – трябва да се провеждат три типа действия:
• да се ограничи дейността на търговците, която наказва селскостопанските производители и потребителите.
• да се провеждат кампании за разясняване на потребителите каква вреда нанася на селското стопанство и на всяка икономика зависимостта от вносната продукция, която практически единствена се продава, например в супермаркетите на Западна Африка.
• постепенно селскостопанските цени да се повишават с повишаването на митническите налози върху вноса, за да не се прехвърля товарът върху потребителите, чиято покупателна способност е твърде ограничена. Това трябва да се съпътства от разпределението на последните на купони за покупки на старите цени на местни хранителни продукти, така, както се постъпва в Съединените щати, Индия и Бразилия, докато се очаква производствените печалби на селскостопанските производители да снижат едностранните им производствени разходи, като им позволят по такъв начин да снижат продажните си цени за потребителите.
– На подрегионално равнище:
За да могат държавите да възвърнат пълния си суверенитет и на първо място – хранителния, регионалната политическа интеграция се оказва неизбежна необходимост за държавиците от Юга. За тази цел трябва да се реформират съществуващите регионални институции, които са прекалено зависими от различните мегасили.
– На международно равнище:
Да се окаже натиск, за да могат Обединените нации да признаят хранителния суверенитет като основно право на държавите. Това е необходимо за привеждането в действие на правото на прехрана, определено от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и Международния договор за икономическите, социални и културни права от 1996 г. На това равнище трябва да се установят четири регулаторни инструмента във връзка с международната търговия със селскостопански продукти, за да стане хранителният суверенитет ефективен:
• Ефикасна защита на вноса, т. е. защита, основана върху вариращи удръжки, гарантиращи фиксирана вносна цена, така че да се гарантират минималните вътрешни селскостопански цени, закрилящи инвестициите на селскостопанските производители и банковите кредити, след като митническите права се оказват недостатъчна закрила от световните силно плаващи цени, чието плаване силно се утежнява от това на валутните обменни курсове.
• Елиминиране на всички форми на дъмпинг, като се забрани всеки износ на цена под общия среден производствен разход в страната без директни или индиректни субсидии.
• Механизми за международна координация на управлението на предлагането така че да се избегнат структурните свръхпроизводства и да се сведат до минимум конюнктурните свръхпроизводства, които водят до срив на селскостопанските цени.
• Необходимост да се извади земеделието от СТО, като се повери международното регулиране на търговията със селскостопанска продукция на някоя институция на Обединените нации, например Организацията по прехраната FAO, и по-специално като се реформира организацията по тристранния образец на МОТ (Международната организация по труда), нещо, което ще включи в регулирането представителите на земеделските синдикати (FIPA и Via Campesina) редом с представителите на фирми за земеделско производство и хранително-вкусова промишленост (които вече упражняват въздействие в сянка върху преговарящите правителства в СТО) и държавите.
2) Предложения в краткосрочен план за провалянето на преговорите в Доха и на Споразуменията за икономическо партньорство
Главната поука от Министерската конференция на СТО в Хонконг е, че Бразилия и Индия, а с тях и Г-20, се дистанцираха от интересите на населението от Третия свят и се оказаха най-отявлени привърженици на неолибералната глобализация. И тъй като преговорите в Доха представляват “глобален пакет” (single undertaking), има начин да бъдат провалени. Международното гражданско общество, и на първо място селските организации от Севера и Юга, могат чрез една медийна кампания да покажат, че тези субсидии, по-специално от “зелената кутия” (включва форми на вътрешно подпомагане, които много слабо или почти никак не влияят върху търговията), са много по-значителен инструмент за дъмпинг, отколкото реалните субсидии за износа, и след 2014 г., когато първите бъдат елиминирани, положението ще се влоши още повече.
6. За изграждането на единен работнически фронт
Две от главните оръжия в ръцете на работниците са правото на гласуване и правото да образуват профсъюзи. Досега демокрацията и профсъюзите бяха изграждани главно върху национална основа. Обаче неолибералната глобализация е предизвикателство за трудещите се от целия свят. Глобализираният капитализъм не може да се атакува единствено на национално равнище. Днес задачата е двойна: да се подсили националното равнище и в същото време да се глобализира демокрацията и да се организира отново световна работническа класа.
Масовата безработица и нарастването на неформалната заетост (в сектора на сивата икономика) са друга важна причина да се преосмислят съществуващите организации на трудещите се слоеве. Една световна стратегия на труда трябва да отчита не само положението на трудещите се със сигурен трудов договор. Заетостта извън формалните сектори засяга все по-голяма част от работещите дори в индустриалните страни. В повечето от страните от Юга работниците от неформалния сектор (сезонни работници, такива в сивата икономика; самонаети, безработни, улични търговци, продаващи собствените си услуги) образуват заедно голямото мнозинство на трудещите се класи. Числеността на тези групи расте в повечето от страните на Юга поради високия процент безработица и двойния процес: от една страна – оредяване и деформализация на гарантираната заетост, а от друга – постоянната селска миграция. Най-важната задача за работниците извън формалния сектор е да се организират, а за традиционните профсъюзи – да се отворят за реализация на общо действие.
Традиционните профсъюзи изпитват затруднения да отговорят на това предизвикателство. Не е задължително всички работнически организации извън формалните сектори да са профсъюзи или сходни организации, затова традиционните профсъюзи трябва също да се променят. Нови перспективи за общо действие, основани върху хоризонталните връзки и взаимното уважение, трябва да се развиват между традиционните синдикати и новите обществени движения. С оглед на това предлагаме за разглеждане следните предложения:
1) Профсъюзите да се отворят за сътрудничество с другите обществени движения, без да се опитват да ги подчиняват на традиционната синдикална структура или на някоя определена политическа сила.
2) Изграждане на истински транснационални синдикални структури, за да се окаже съпротива на транснационалните работодатели. Подобни синдикални структури би трябвало да притежават в същото време способността да преговарят и да имат мандат да организират общи действия и отвъд националните граници. За тази цел важна крачка би било организирането на силни синдикални структури във вътрешността на определени транснационални предприятия. Последните притежават сложна производствена мрежа и често са твърде чувствителни към всяко пропукване в производствените и разпространителски вериги, което говори за уязвимост. Известни успехи в борбата срещу транснационалните гиганти биха могли да упражнят реално въздействие върху силовите отношения между капитала и труда в световен мащаб.
3) Технологическото развитие и структурната промяна са необходими за подобряване на условията на живот и за премахване на бедността. Днес обаче делокализацията на производството не се осъществява в интерес на трудещите се, освен ако не е от изключителна полза за постигане на големи печалби. Необходимо е да се въведе стъпаловидно повишение на заплатите и постепенно подобрение на условията на труд, нарастване на местното производство наред с местното търсене и система за преговори за делокализация на производствените мощности като алтернатива на логиката на печалбата и свободния стокообмен. Тази делокализация би могла да бъде част от транснационални договорености. Това ще спести на трудещите се от различните страни задължението да влизат в конкуренция помежду си в една неумолима борба.
4) Профсъюзите да разглеждат правата на мигриращите работници като своя основна грижа, осигурявайки условия работническата солидарност да не зависи от националния произход на работниците. Сегрегацията и дискриминацията, били те на етническа или друга основа, представляват заплаха за солидарността на работническата класа.
5) Да се бди за това бъдещата транснационална организация на работническата класа да не се изгражда като единична, йерархична и пирамидална структура, а да представлява подбор от различни типове организации и мрежова структура с множество хоризонтални връзки.
6) Да се създаде реорганизиран работнически фронт в структурите, покриващи и работниците извън формалния сектор по целия свят, който да е в състояние с координирани действия да се справи ефикасно с глобалния капитализъм.
Само подобно глобално световно и обновено работническо движение, действащо заедно с други обществени движения, ще бъде в състояние да преобрази сегашния свят и да създаде световен ред, основан върху солидарността, а не върху конкуренцията.
7. За демократизация на обществата, която да позволи всестранно човешко развитие
Прогресивните сили трябва да си опреснят схващането за демокрация, тъй като едно алтернативно, социалистическо общество трябва да бъде изцяло демократично. Демокрацията не се разпорежда отгоре. Тя е процес на културна трансформация, защото хората се променят посредством собствените си практики. Следователно е необходимо участниците в народните движения и левите или прогресивни правителства да разберат, че трябва да се създадат пространства за реално участие както на равнището на работните места, така и на равнище географско местожителство. Ако хората не се преобразят в участници и творци на историята, в никакъв случай не биха могли да се разрешат проблемите на народите: здравеопазване, хранене, образование, подслон…
Рухването на социалистическите държави в Източна Европа има тясна връзка с липсата на такова участие. Гражданите от тези страни вече не бяха мотивирани да бранят режими, в които бяха наблюдатели, а не участници. Борбата за демокрация трябва да бъде свързана и с борба за унищожаване на бедността и на всички форми на маргинализация. Всъщност, ако има воля за разрешаването на тези проблеми, народът трябва да стане субект на властта. Това налага борба срещу логиката на капиталистическата печалба и установяване на различна, хуманна и солидарна логика в пространствата, които могат да бъдат отвоювани. Защото не е достатъчно единствено да се потвърждава необходимостта от алтернативно общество. Нужно е да се предлагат народни инициативи, които да представляват алтернативи на капитализма и да се стремят да сломят търговската логика и отношенията, налагани от подобна динамика.
Става въпрос също и за организиране на борба, която да не се свежда единствено до прости икономически искания, дори такива да са необходими. Тя трябва да предложи и алтернативен обществен проект, включващ реални нива на власт и демокрация, надхвърлящи сегашните форми на представителна, парламентарна и електорална демокрация. Следователно има нужда да се води борба за нов тип демокрация, идваща отдолу, предназначена за онези долу, извоювана с усилията на местните правителства, земеделските общности, работническите фронтове, гражданите… Тази демократична, солидарна практика ще бъде най-добрият начин за привличане на нови обществени сектори в борбата за алтернативно и напълно демократично общество.
Предлагаме в общи линии следната конкретизация на посочените принципи:
– Демокрацията да бъде вписана в кръга от условия, които характеризират движенията за еманципация и освобождение в техните индивидуални и колективни измерения.
– Да се признае, че крахът на съветизацията и на режимите, родени от деколонизацията, до голяма степен е резултат от това, че те отхвърлиха свободите и подцениха демокрацията. Създаването на алтернативи трябва да включи тази констатация и да отреди първостепенно място на демократичното изграждане.
– Да се опровергае двойният дискурс на доминиращите сили, които бързат да дават уроци по демокрация. Цинизмът на американския империализъм е особено непоносим, при положение, че американците се проявяват като военнопрестъпници, мъчители и нарушители на свободата. Но това няма да успее да послужи като претекст за ограничаване на свободите и на демокрацията.
– Да се отхвърли властващото схващане за демокрацията, пропагандирано от Съединените щати и западните сили. Демокрацията не може да бъде определяна като приемане на пазарните закони и преклонение пред световния пазар; като плуралистични избори, контролирани отвън, и като идеология, ограничаваща човешките права. Този тип демокрация се състои в налагането на експанзията на остоководяването (превръщането на всичко в стока) и се свързва произволно с признатото значение на свободните избори и съблюдаването на правата. В този случай всъщност демокрацията се ограничава и се изопачава смисълът й.
– Да се признае съществуването на силна диалектическа връзка между политическата и социална демокрация, защото една политическа демокрация е непълна и нетрайна, ако неравенството, експлоатацията и социалната несправедливост продължават да съществуват. Социалната демокрация не може да отбележи напредък без борба срещу потисничеството и дискриминацията, като не е лошо да се напомни, че никоя социална политика не може да оправдае отсъствието на свобода и незачитането на основните човешки права.
– Да се настоява, че демокрацията изисква ефективно и растящо участие на населението, производителите и трудещите се. Тя налага прозрачност на процесите по вземане на решения и поемане на отговорности. Това не подценява значението на представителната демокрация. Тъкмо обратно, допълва я и я задълбочава.
– След като демокрацията трябва да улесни борбата срещу бедността, неравенството, несправедливостта и дискриминацията, тя трябва да отреди стратегическо място на бедните и потиснатите, на техните борби и движения. В този смисъл демокрацията във функционирането на тези движения съдейства за тяхното постоянство и успех.
– Демократичността в алтерглобалисткото движение е показателна за значението, което самото движение отдава на демокрацията. Това налага обновление на политическата и организационната култура, особено внимание се отделя на въпроса за авторитета и йерархията. Във връзка с това едно от предложенията за незабавно действие е да се поведе кампания, целяща образователните народни движения да отредят важно място на гражданското образование и на обучението по демокрация, като този аспект присъства неизменно в учебния процес. Нека припомним, че алтерглобалисткото движение действително е носител на изконно демократичен проект. Той изисква достъп за всички до основните човешки права. Става въпрос за граждански и политически права, и по-специално за правото на свободно организиране и на свободно слово – права, които са в основата на демократичните свободи. Той изисква също икономически, социални, културни и екологични права, които са в основата на обществената демокрация. Той изисква най-после колективни права и право на народите да се борят срещу потисничеството и насилието, на които са подложени. В случая става въпрос за определяне на програма, която да приведе в действие демокрацията.
– Алтерглобалисткото движение признава и значението на обществените услуги като основно средство да се гарантират равноправието и достъпът до права за всички. То защитава борбите на трудещите се и потребителите на обществени услуги. То дава гласност на предложенията, произтичащи от движенията за защита на обществените услуги, особено на образованието и здравеопазването. Например, в областта на здравеопазването, достъп до списъка за безплатни лекарства и отхвърляне на монополизма, диктатурата на осигуровките и настояването за пожизнено осигуряване.
– Борбата за демокрация трябва да държи сметка за различните равнища на намеса. Ще се спрем на пет от тях: предприятието, местната демокрация, националната демокрация, големите региони, световната демокрация. За всяко от тези равнища можем да предложим по някое действие за придобиване на нагледна представа. Изборът на приоритетите ще бъде резултат от стратегическия дебат.
1) Демокрацията в предприятието е много важно изискване. Тя налага признаване на правата на трудещите се, на потребителите и на общностите – национални и местни. Тя изисква отхвърляне диктатурата на акционерите и на разрушителната логика на финансовия капитал. Тя води до контрол върху решенията, особено тези за делокализация. Възприемането на нови форми на самоорганизация и взаимно споделяне на рисковете и отговорностите е един от начините да се утвърждава плурализъм на производствените форми и да се отхвърля фалшивата очевидност на ефикасността на частното капиталистическо предприятие. Движението за налагане на социална и екологична отговорност на предприятията представлява огромен интерес, при условие че доведе до убедителни обществени норми в духа на международното право.
2) Местната демокрация е подходяща за утвърждаване на прякото участие при вземането на важни решения. Тя се обляга върху местните институции, които са длъжни да гарантират обществените услуги. Така те се явяват предвестници на една алтернатива на неолиберализма, отдавайки предимство на удовлетворяването на местните нужди пред нагаждането на цялото общество към световния пазар. Това позволява ново разбиране за гражданското поведение чрез активно упражняване на изборните права по местоживеене.
3) Националната демокрация си остава стратегическото равнище. Въпросите за идентичността, границите, зачитането на правата на малцинствата и на легитимността на институциите имат своя дял в основите на народния суверенитет. Обществените политики могат да се окажат пространства за сблъсък и борба срещу неолиберализма. Преразпределението на богатствата, основано върху фискалната политика, трябва да се защитава и разширява. Мерки като минимален доход и социална осигуровка, базиращи се върху солидарността между поколенията, не са запазена територия единствено за богатите страни. Те произтичат от условията на разпределение между трудовото възнаграждение и специфичните печалби за всяко общество.
4) Големите региони могат да бъдат както проводници на неолибералната глобализация (какъвто е Европейският съюз), така и контрапункт и център за съпротива (какъвто е случаят с утвърждаването на Mercosur и провала на ALCA.). От тази гледна точка, континенталните обществени форуми представляват значителен залог за успех.
5) Световната демокрация е перспектива за отговор на неолибералната глобализация. При сегашната ситуация приоритетните мобилизации на алтерглобалисткото движение са: анулиране на дълговете, фундаментално преосмисляне на философията на СТО, ликвидиране на местата, познати като “фискален рай”, международно данъчно облагане, особено на финансовия капитал (трансфер на капитали, печалби на транснационалните фирми, екотакси…), радикална реформа на международните финансови институции (преди всичко като се следва принципът “една страна – един глас”), реформа на Организацията на обединените нации по посока на зачитане правата на народите и отхвърляне на превантивните войни.
Следователно ще възникне необходимост от: създаване на Обсерватория за демокрация, която да бъде в състояние да устоява и да се съпротивлява на хегемонията на доминиращите страни, на първо място на Съединените щати и на лъжливите им слова за демокрация; насърчаване на гражданския контрол; прокарване на демократични форми, инициирани и приложени в действие от обществените и граждански движения.
8. За унищожаването на всички форми на потисничество, експлоатация и алиенация на жените
Формите на патриархата са многобройни, както и връзките му с империализма и неолиберализма. Важно и необходимо е да се анализира неговото влияние върху жените. Днес патриархат означава най-вече доминиращо положение на мъжа, неравнопоставеност между половете в ущърб на жената и множество форми на подчинение. Подобна йерархизация на половете се крепи на културни норми и религиозни ценности, водещи до присвояване на продуктивните и репродуктивни способности на жените. Държавата подсилва патриархалната власт със своите семейни политики и кодекси. Дискриминацията продължава в отношенията вътре в семейната сфера, в образованието, в достъпа до природните, материалните и финансовите ресурси, до работно място, в участието в политическото управление и т. н. Въпреки чувствителния напредък в областта на правата на жените, доминирането на мъжа се вписва все още трайно в “маскулинизацията” на институциите, която се възпроизвежда от неолибералните организации. Анализът на отношенията между патриархат и империализъм и нееднозначната равносметка от борбата на жените срещу тези системи водят до предлагането на множество действия:
1) Да се скъса с подценяването на въпроса за жените, което води до политически и научен апартейд.
2) Да продължи лобирането от страна на гражданското общество и политическата класа в полза на жените по следните въпроси:
– борба срещу подчинената им позиция в обществените, политическите, културните и религиозните дискурси на глобалното общество;
– развитие на образованието и възпитанието на жените с цел да се прекъсне интернационализацията на това подчинено положение;
– засилване на юридическото предразположение към ефективната равнопоставеност между половете;
– увеличаване на женското представителство в институциите (паритет).
3) Да се популяризират индивидуални и колективни акции на жените, като например:
– проектът за присъждане на Нобеловата награда за мир 2005 на “Хиляда жени” – организация, основана от хонконгски асоциации;
– кампанията на “Women say no to war “ (“Жените казват не на войната” ) срещу войната в Ирак;
– различни други кампании по актуални теми или по обществени проекти.
4) Да се прокламира основното право на жената да разполага с тялото и ума си, сама да контролира решенията във връзка с жизнения си избор: образование, работа, пол и възпроизводство (право на противозачатъчни, избор дали и кога да роди, право на аборт…)
5) Да се подкрепят теоретичните разработки, основани върху опита на жените, за да се окаже съпротива на доминиращото положение на мъжете и да се укрепят перспективите на жените в различни обществени области; да се разкрият нови хоризонти пред изследователската работа и ангажираното действие, посветени на проблеми на населението и околната среда, като продължение на Конференцията в Кайро за населението (1994) и на Съвещанието на политическия елит за земята (Рио де Жанейро, 1992), на което жените настояваха за правото да живеят в чиста околна среда.
6) Да се разработят бази данни и портал в Интернет за връзката между положението на жените, империализма и неолиберализма.
9. За демократично управление на средствата за обществено осведомяване и за културните различия
1) За правото на образование
Наред с правото на култура, на ползване и разпространяване на информация, се поставя и фундаменталният проблем за правото на обучение. Това право, ако и да е официално признато навсякъде, си остава без последствия в много страни, особено що се отнася до момичетата. Следователно това се явява приоритетна задача пред всички обществени движения, които трябва да окажат натиск върху правителствата, за да изпълнят те най-елементарните си задължения в тази област.
2) За правото на ползване и разпространяване на информация
– Инициативи по посока на големите медии
Правото да бъдеш информиран и да информираш влиза в противоречие с общата логиката на медийната система. По силата на растящата си концентрация в световен мащаб тя действително се явява не само директен участник и облагодетелствана страна от механизмите на неолибералната глобализация, но също така и проводник на нейната идеология. Следователно трябва да се води неотстъпна борба, за да се хвърли пясък в този механизъм за “промиване на мозъци”, който се опитва да натрапи неолибералния порядък като нещо неизбежно и дори желателно.
За тази цел трябва да се проведат кампании във всяка страна, в рамките на една международна координация:
• за законодателни инициативи срещу медийната концентрация;
• за законодателни инициативи, целящи да се гарантира независимост на редакциите от собствениците и акционерите, като се стимулира създаването на журналистически сдружения там, където не съществуват, и като им се даде реална власт;
• за обучение в критика на медиите в учебната система и обществените организации.
– Да се фаворизират алтернативните медии
Алтернативните медии и тези с нестопанска цел под всякаква форма (на хартиени носители, радио, телевизия, Интернет) вече играят значителна роля за плуралистичната и неподчинена на диктата на парите и мултинационалните гиганти информация. Ето защо трябва да се изисква от правителствата тези медии да бъдат регламентирани и да се ползват с фискални привилегии. Една Обсерватория на алтернативните медии би могла да открие най-напредналите в това отношение законодателства в света. По примера на това, което правят собствениците и ръководителите на големите медии, много полезно би било всяка година да се организира среща на отговарящите за алтернативните медии от цял свят. Това би могло да става в рамките на световните социални форуми.
– Да не се оставя монополът върху картината на света на телевизиите от страните от Севера. Големите международни телевизионни канали от Север като CNN дълго време се ползваха от монопола да създават и внушават представа за света, съответстваща на интересите на доминиращите сили. В арабския свят създаването на “Ал-Джазира” позволи да се скъса с едностранната представа за конфликтите в Близкия Изток. Скорошното пускане в действие на Telesur позволява на Латинска Америка да не се гледа единствено през призмата на северноамериканските медии. Създаването на африкански канал ще отговори на идентична необходимост и трябва да се разгърнат огромни усилия, за да види той някога бял ден.
3) За правото да се изразяваш на собствения си език
За всички офшорни елити на планетата употребата на английския е първият знак, по който могат да бъдат различени. Съществува логическа връзка между доброволното или примирено подчинение на северноамериканската свръхсила и възприемането на нейния език като единствено средство за международно общуване. Между другото, китайският и романските езици (ако се направи усилие за взаимното им разбиране в рамките на голямото семейство, което образуват), а утре и арабският, притежават в еднаква степен призванието да изпълняват успоредно същата роля. Въпрос на политическа воля. За да се води борба срещу вездесъщия английски, трябва да бъдат подкрепени следните мерки:
– Да се постави за цел в образователните системи (когато условията го позволяват) да се преподават два чужди езика за активна и пасивна употреба (разбиране, говорене, четене, писане) и един-два други езика за пасивна употреба (четене и разбиране).
– Да се приложат на практика в образователните системи методите за взаимно разбиране на романските езици (испански, каталунски, френски, италиански, португалски, румънски, които са официални езици в 60 страни). Когато всеки говори своя език и разбира този на събеседника си, общуването е най-ефикасно.
– В специфичния случай на Африка да се направи политически приоритетна задача от страна на Африканския съюз обучението и разпространението на националните езици.
Да се създаде международен фонд за подкрепа на превода на максимум документи на езиците на слаборазвитите страни, като целта е да бъдат достъпни в Интернет.
10. За демократизация на международните организации и институционализация на многополюсен международен ред
Обединените нации са институция на народите, която в това си качество е несравнима придобивка. Но става въпрос и за средище на силови отношения между държавите, чието въздействие може да се окаже двуяко, ако не и негативно, за определени народи или при определени обстоятелства. Нужни са следователно промени, доколкото хегемонията на най-могъщите страни превръща ООН в инструмент за получаване на облаги за самите тях. Предлагаме следните инициативи:
1) Да се демократизира пространството, обозначено като Обединени нации.
2) Да се започнат реформи на ООН с цел да се ограничи неравенството в съотношението на силите между държавите.
3) Да се въздейства върху правителствата, които съставляват ООН, и за тази цел във всяка страна да се изгради Обсерватория, която да позволява прозрачност на правителствените действия в средите на Обединените нации, на специализираните органи и инстанциите, създадени в Бретън Уудс (МВФ, Световна банка, СТО).
4) Да се рефинансират специализираните организации като тази по прехраната FAO или СЗО, за да се избегне зависимостта им от транснационалните предприятия.
5) Да се осигури широко и ефективно представителство на обществените движения и неправителствените организации в международните институции.
6) Да се създадат международни съдилища, особено по въпросите на икономическите престъпления, като се внимава да не се превърнат в инструмент в ръцете на доминиращите сили, и в същото време да се конституира граждански съд, за да се прилагат алтернативни начини за установяване на справедливост.
7) За да се демократизират Обединените нации, да се увеличи властта на Общото събрание и да се демократизира Съветът за сигурност, за да се ликвидират монополите (право на вето, ядрени сили).
8) Да се лансира Организация на обединените нации, която да позволи регионализация, натоварена с реална власт на различните континенти. Предлага се в частност един Социален форум в Средния Изток, който да събере прогресивните сили от страните в региона, за да се търсят алтернативни решения на северноамериканския проект за “Велик Среден Изток”.
9) Да се създаде в ООН атмосфера на уважение към националния суверенитет, и най-вече във връзка с действията на МВФ, Световната банка и СТО.
10) Да се организира Световна асамблея на народите, за да се излезе от омагьосания кръг на бедността.
Този документ е подписан от:
Форум за друго Мали
Форум на Третия свят
Световен форум на Алтернативите
ENDA
