ГЕОПОЛИТИЧЕСКО И ГЕОСТРАТЕГИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ НА СВЕТА В НАЧАЛОТО НА ХХI ВЕК

0
198

Професор, доктор на техническите науки. Автор е на около 160 научни публикации, от които 14 монографии в областта на системния анализ, изследване на операциите, кибернетиката, математи-ческото моделиране. През последните 10 години основните му теоретични интереси са насочени към научните проблеми на националната сигурност.
Казват, че след атентатите в САЩ от 11.09.2001 г. светът не бил същият(1). Това не е вярно. Светът е същият, но нашите представи, заблуди и утопични очаквания безнадеждно остаряха и не са адекватни на отдавна променилата се действителност. Държавници, политици, интелектуалци и обикновени хора още живеят с илюзиите от края на Студената война. Едни – със самодоволството на победители, други – с призрака на богат, удобен, спокоен и щастлив живот, трети – с комплексите от поражението и носталгия по миналото, което повече няма да се върне.

По своята същност световноисторическият процес е континиум, който във всяко свое времево сечение зависи от миналото (процес с последействие), от собствената си история, откъдето произтича свободната воля в самия процес. Подобен подход е свързан с модерните опити за изграждане на адекватни модели на историческия процес на базата на принципи и методологии, взаимствани от математиката и природо-техническите науки. Три са използваните напоследък качествени принципи, чрез които се добива обща ориентация:синергетиката, принципа на Льо Шаталие и процесите с памет. Процесите с памет са алтернативни на процесите без памет (Марковските процеси), и описват структурните изменения, в частност възникването на осцилации – особени ритми, предизвикани от паметта на процеса, т.е. от миналото. (2) По тази логика това, което наблюдаваме, е плод на драматичните събития от края на ХХ век, наричани краха на реалния социализъм.

Съществуват две тези за обяснение на тези събития.

Според първата, социализмът загина, защото беше своеобразен социален експеримент, апендикс на историческия процес, противоестествен по самата си същност.

Според втората, социализмът загина поради лошо управление, отстъпление от канона (теорията) и неадекватност на действителността.

Първата теза предполага ограничаване на историческия хоризонт и превръща историческия процес в “глупава безкрайност” на самозацикляне, в край на историята. Тезата беше широко рекламирана от Френсис Фукояма с постулата, че капитализмът е единственият строй, чрез който човечеството може да се развива. Това противоречи на духа на науката. (3)

Втората теза предполага отрицателно влияние на дисперсията на процеса. Това не е много убедително не само защото самият процес се задава и със своите характеристики, но и защото, ако то е достатъчна причина, светът би изглеждал съвсем друг, например не биха съществували световните религии. Квалифицирането на една философия само по нейните отклонения в практиката не е особено продуктивно, ако не се развиват и преценяват глобалните тенденции и достижения. Римокатолическият дял от християнската религия носи неоспорим грях за расизма, геноцида, инквизицията, колониализма, разврата, омразата, деспотизма и всички друго лошо, което си намислите, започвайки от кръстоносните походи. (4)

В съвкупност и двете тези не се базират на сериозен и безпристрастен анализ на предмета на изследването, какъвто е той по самата си същност.

Нашата цел е да дадем картина на света от гледна точка на геополитиката и геостратегията, вземайки като изходна база историческите осцилации.

Геополитическо и геостратегическо състояние на света в края на ХХ век

Към 1990 г. 34% от населението на планетата, или около 2 милиарда души живееха в условията на социализма. Други 1,5 милиарда бяха в държави от третия свят, симпатизиращи и гравитиращи около социалистическата система. В 102 държави съществуваха и работеха комунистически и работнически партии и партии, изповядващи марксистката идеология. Общият брой на техните членове достигаше 100 милиона. За защита на европейския социализъм бе изграден военният съюз на Варшавския договор от 7 страни: СССР, ГДР, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и България. Социалистическият общ пазар – СИВ (1949 г.), обхващаше и не европейски страни като Монголия (1962 г.), Куба (1972 г.), Виетнам (1978 г.), асоциирани членове и членове-наблюдатели: Югославия (1964 г.), Австрия (1980 г.), Финландия (1973 г.), Лаос (1978 г.), Ангола (1978 г.), Етиопия (1978 г.), Ирак (1975 г.), Мексико (1975 г.).

Въоръжени движения с национална, социална, но антикапиталистическа насоченост, разтърсваха с действията си Централна и Южна Америка: тупамаросите в Аржентина и Уругвай, сандинистите в Никарагуа, “Фарабундо Марти” в Салвадор, “Камилио Торес” в Доминиканската република, “Мачатерос” в Пуерто Рико, “Сендеро Луминосо” в Перу, “Тупак Катари” в Боливия, “Мануел Родригес и Лутари” в Чили. Близо да границата със САЩ действаха крупни партизански отряди в Мексико.

В Близкия изток въоръжена борба се водеше в Палестина, критично беше положението около Израел и Ливан, в Иран се утвърждаваше антиамериканският шиитски режим на аятолах Хомейни.

В Афганистан беше извършена народнодемократична републиканска революция.

В Югоизточна Азия завършваше успокояването на Виетнам, Лаос и Камбоджа.

Уверено нарастваше икономическата и военната мощ на социалистически Китай.

Централната част на Африка се тресеше от антикапиталистически революции и граждански войни: Ангола, Мозамбик, Етиопия, Сомалия, Конго, Нигерия, Танзания, Заир, Родезия, Западна Африка.

В южната част на Арабския полуостров, под носа на арабските емирати и на Саудитска Арабия, възникна просоциалистически Аден (Южен Йемен).

В самия бастион на капитализма – бившите колониални европейски империи – съществуваха райони на вътрешно напрежение и дестабилизация: Северна Ирландия (ИРА – извънредни), Баския (ЕТА), Фландрия, Корсика. В Западна Германия действаше “Фракция Червена армия” , в Италия – “Червените бригади” .

На източния фланг на НАТО се разрастваше въоръжената борба на кюрдския народ. Исторически обременените отношения Турция – Гърция периодично се изостряха заради Кипър.

На южния фланг на НАТО, в Либия, полковник Кадафи водеше своята специфична война със САЩ.

Социализмът контролираше европейската континентална сърцевина (ГДР, Полша, Унгария, Чехословакия), а югоизточните социалистически страни (България, Румъния) прикриваха всички меридианни, паралелни и диагонални пътища и трасета към Азия и към Източна Африка. Съединенията на Варшавския договор се намираха на 50 км от Хамбург, на 100 км от Франкфурт на Майн, на 200 км от Мюнхен, на 300 км от френската граница, на 250 км от Босфора. Мощна съветска военноморска ескадра постоянно присъстваше в Средиземно море. Суецкият канал се контролираше от Етиопия и Южен Йемен по протежението на Африканския рог (Сомалия). Южните морски пътища през Кейптаун и Порт Елизабет удобно се наблюдаваха по оста Ангола – Мозамбик (линията на 20-ия паралел на юг от Екватора). От Мозамбик, в зоната на нормалната оперативно-стратегическа достижимост (около 4000 км) се намираха изключително важните опорни пунктове – Сейшелските острови с база за съветските атомни подводници, и архипелагът Чагос с известната американска база Диего Гарсия.

На Американския континент социалистическа Куба беше идеален плацдарм за смъртоносни заплахи срещу САЩ – до полуостров Флорида – 200 км, до космическия център на нос Кенеди (Канавервал) – 650 км, до Вашингтон – 1800 км. Известно е, че който владее Куба, той господства в Мексиканския залив и контролира устието на Мисисипи. Мисисипи е исторически и стопански път на хора и товари от Охайо за Нови Орлеан. Районът около реката е гигантска равнина, която произвежда 90% от селскостопанската продукция на САЩ и е съсредоточена демографската енергия на страната. Геостратегическата стойност на Куба особено пролича при Карибската криза (1962 г.), когато появяването на съветски войски в Куба хвърли в паника САЩ и подлуди американското ръководство.

Първа в Куба беше прехвърлена 51-ва съветска ракетна дивизия на ген. Игор Стаценко – три полка ракети Р-12 с далечина на полета 2000 км, общо 30 пускови установки. Последваха ги дивизиите за ПВО на генералите Токаренко и Воронцов с ракети С-75 и С -125 – общо 144 зенитни комплекса, и две авиодивизии – 48 бомбардировача Ил-28 и 40 изтребителя МИГ-21. Групировката достигна численост от 40 000 души под командването на героя от Отечествената война, армейски генерал Иса Александрович Плиев (1903 – 1979 г.). Ракетната досегаемост на САЩ се установи на рубежа: Филаделфия – Сент Люис – Далас – Ел Пасо. В зоната на поражението се оказаха Вашингтон, Норфолк, Индианаполис, Чарлстън, Нови Орлеан и Флорида.

Лесно може да се установи как биха се чувствали САЩ, ако съветски бази се бяха появили в Никарагуа (400 км до Панамския канал), Гвиана, Боливия и Перу.

Удобно разположен върху евразийската ключова зона, само 1200 км отделяха социализма от топлите води на Индийския океан. Индокитайското “съзвездие” Виетнам, Лаос и Камбоджа откриваше удобно предмостие към Шри Ланка, Тайланд, Малайзия, Филипините, Индонезия и Австралия, напълно блокираше подходите към Китай и Япония откъм Суецкия канал и Индийския океан.

Социализмът разполагаше с 40% от всички природни ресурси и полезни изкопаеми на планетата и с възможност площта му да поеме и изхрани още 2 милиарда души. Контролираха се почти 50% от енергоносителите, над 60% от златните, диамантените и урановите запаси. Общият БВП се приближаваше до 20% от планетарния. Географската структура на разпространение на социализма беше много удобна за продължаваща експанзия.

Във военната област, към 1980 г., социалистическата система постигна равенство в статуса с главните капиталистически държави. Като цяло тя беше по-подготвена за коалиционна война и изпреварваше САЩ по количество и качество на съвременното оръжие.

В сухопътните войски Варшавският договор разполагаше с най-многобройните и мощни бронирани войски (над 50 000 танка), в които първо място заемаше суперсъвременният танк Т-80.

ВВС имаха най-мощния военновъздушен комплекс в света – стратегическия бомбардировач Ту-160, най-добрия изтребител-бомбардировач МИГ-31, уникалния изтребител МИГ-25, превъзходната двойка изтребители Су-27 – МИГ-29, най-добрия боен хеликоптер Ка-50 – “Черната акула”.

ВМС разполагаха с най-съвременния подводен атомен ракетоносец в света “Тайфун” с 12 балистични ракети на борда, всяка една с 10 разделящи се бойни глави. Един ракетен залп на “Тайфун” е в състояние да унищожи 2/3 от САЩ. Надводните тежки атомни ракетни крейсери от проект 1144 (тип “Орлан”) притежаваха крилати ракети “Гранит”. При залп от 8 ракети се извършва размяна на информация между тях в полет, определят се опасните цели и се разпределят целите по ракети с едновременно насочване.

В ракетните войски на въоръжение бяха ракетни комплекси, които нямаха западни аналози, способни да пробиват и преодоляват всякаква противоракетна отбрана. На старт стояха 1407 ракети с наземно базиране: 380 РС-20 (СС-18 “Сатана”), 380 РС-10 (СС-11), 110 РС-16 (СС-17), 58 РС-22 (СС-24 “Скалпел”), 170 РС-12М (СС-25 “Топола”).

В космическите въоръжения беше създадена мощна групировка от 40 спътника-убийци заедно с бойната орбитална станция “Елмаз” (Салют-3) и флагмана на космическата флота – орбиталната станция “Мир”. Съветската совалка “Буран” извърши успешно пробния орбитален полет без екипаж на борда. Беше готова за изстрелване космическата изтребителна станция “Скиф-Д” като част от системата “Райс”, която трябваше да стартира на 15.05.1987 г. и чийто старт бе отменен лично от М.С.Горбачов.

Изброеното е много малка част, само представителното и известното от военната мощ на социализма. Научният задел за нови оръжия и бойна техника беше невероятен и неговата реализация се ограничаваше само от финансовите възможности. Във военната област социалистическата система нямаше от какво и от кого да се страхува. (5)

Противоборстващата страна на световния социализъм – световният капитализъм – беше ситуирана идеално и материално в т. нар. Златен милиард – това са страните от Западна Европа, САЩ, Канада, Австралия и Япония. Останалите капиталистически страни от Южна Америка, Африка и Азия бяха в неустойчиво състояние (за това беше говорено), голяма част принадлежаха към групата на Третия свят и не бяха сериозни геополитически и геостратегически играчи.

Военният съюз на Златния милиард беше НАТО (1949 г.), икономическият – Общия пазар (1947 г.), преобразуван в Европейска икономическа общност – ЕИО (1975 г.). Към ЕИО бяха асоциирани над 50 държави от други континенти, специални двустранни преференциални споразумения са сключени с Израел, Иран, Пакистан, Бангладеш, Канада, Мексико, Югославия, Китай и др. Извън ЕИО бяха страните от Европейската асоциация за свободна търговия (Австрия, Исландия, Швеция, Швейцария и Финландия).

Икономическите задачи пред ЕИО бяха:

1. Създаване на икономически съюз между държавите от Западна Европа.
2. Формиране на зонален пазар, в който да се установи свободно движение на стоки, капитали и работна сила, без да се облагат с мита и такси и без да има каквито и да било други ограничения.
3. Да се засили икономическата експанзия към външни пазари, като се асоциират много страни и върху тях се установи икономическо господство.
4. Да се изтласкат и изолират социалистическите страни от капиталистическия пазар и с това да се попречи и затрудни строителството на социализма в тях.

За реализиране на подобни цели страните от ЕИО имаха необходимия икономически потенциал. Към края на 80-те години на ХХ век тези страни даваха 22% от планетарния БВП. В обема на Златния милиард тази порция достигаше 50% – над два пъти по-голяма от порцията на всички социалистически страни. Това не е изненадващо. С изключение на ГДР, Полша и Чехословакия останалите социалистически страни в миналото бяха драстично изостанали в икономическо и цивилизационно отношение. Изненадващото е, че все пак успяха да постигнат сумарен икономически паритет със страните от Западна Европа.

Икономическата мощ на Златния милиард му даде възможност да създаде и впечатляваща военна мощ, която 90% беше съсредоточена в САЩ. Както САЩ самостоятелно, така и чрез членството в НАТО, тази военна мощ оперираше по целия свят.

САЩ разполагаха с 336 военни бази по света и използваха още военни съоръжения в: Египет – 5, в Оман – 3, в Сомалия – 2, в Саудитска Арабия – 1, в Кения – 4, в Бахрейн – 2. При обща численост на въоръжените сили от 3 020 600 души, 825 900 военнослужещи бяха дислоцирани извън територията на САЩ (27%).

За периода 1945 -1990 г. ВВС на САЩ са атакували без обявяване на война следните суверенни държави: Корея, Гватемала, Индонезия, Конго, Перу, Лаос, Виетнам, Камбоджа, Гренада, Ливан, Либия, Салвадор, Иран, Панама. Под американските бомби са загинали над 8 милиона невинни граждани!

В европейския театър на военните действия НАТО разполагаше с 94 дивизии срещу 78 дивизии на Варшавския договор. В реално изражение диспропорцията е по-голяма, тъй като щатът на американската общовойскова дивизия е 16000 – 18000 души (западногерманската достига до 20 000 души), докато дивизиите на Варшавския договор достигат не повече от 12 000 души. НАТО разполагаше с 986 единици носители на ядрено оръжие (САЩ – 720, Франция – 144, Великобритания – 119) срещу 975 на СССР. Човешките ресурси на НАТО два пъти превишаваха човешките ресурси на Варшавския договор (620 милиона срещу 375 милиона).

Като общ извод следва, че световният потенциал на социализма беше по-голям, докато икономическият ресурс на Златния милиард и степента на вертикалния прогрес превъзхождаха както съответствията на основните социалистически страни, така и на съществуващия глобален потенциал в съотношение 1:4. Ако се има предвид фактическото противопоставяне социализъм – капитализъм, съотношението е 1:5. (6)

След краха на европейския социализъм

Крахът на европейската социалистическа система означаваше крах не само на световната социалистическа система, но и крах на световното комунистическо и работническо движение и на движението на необвързаните страни. Това беше огромна победа не толкова на капитализма въобще, колкото на западния капитализъм, на Златния милиард. Комунизмът, като негов основен исторически противник, е премахнат от историческата сцена. Поражението на реалния социализъм в Студената война за дълго погреба възможността и даже идеята за социални революции. Това е тежък удар върху самия исторически процес, върху развитието и перспективите на 3/4 от планетарното население. Останаха само 4 държави от социалистическата обществено-икономическа система: Китай,КНДР, Виетнам и Куба. Разпаднаха се трите социалистически федерации: Съветският съюз, Чехословакия и Югославия. Всички бивши европейски социалистически страни (без разпадналите се федерации, но с Чехия, Латвия, Литва и Естония) станаха членове на НАТО. Навсякъде беше реставриран капитализмът. Остана само една свръхдържава – САЩ, и тя, при тези условия, придоби изключителна глобална мощ. Ето как описва тази мощ Збигнев Бжежински: “Във военно отношение Америка има безпрецедентен глобален обсег; в икономиката страната си остава основният двигател на глобалния растеж; технологично тя съхранява цялостното си предимство в глобалните форми на иновация; в културната област, въпреки някои неблагополучия, нейната привлекателност особено сред младите хора, е неоспорима – всичко това дава на САЩ политическа власт, която няма аналог с никоя друга държава”. (7)

Президентът на Руската федерация имаше пълното право да заяви в навечерието на 60-ата годишнина от победата във Втората световна война: ”Разпадането на Съветския съюз е най-голямото и трагично събитие на ХХ”.

Имайки предвид обхвата на последиците от събитието, В. В. Путин беше прав.

Равносметка на загубите и печалбите

В геополитически и геостратегически план най-губещ се оказа Съветският съюз (Русия), най-печеливш – САЩ.

Съветският съюз просто изчезна от географията и от политиката и това рикошира особено болезнено върху Русия. “Русия е победена държава – пише вече цитираният Бжежински – и да се говори, че това беше СССР, а не Русия, значи да се бяга от отговорността. Това беше Русия, наричана СССР. Тя предизвика САЩ и беше победена”. (8) В тази си оценка американизираният поляк не е прав, тъй като, заслепен в своята историческа ненавист към Русия, не желае да признае същността на събитията, тяхната историческа определеност. Разбира се, че Русия не беше Съветският съюз, но беше главното, скелетът на Съветския съюз. Тази тънка разлика Бжежински упорито не желае да признае, защото тя непосредствено води към онтологията на комунистическия мироглед. В тази разлика обаче е скрита съвременната трагедия на Руската федерация.

Какво загуби Русия ?

В геополитически план се отделиха всички бивши съюзни републики и образуваха самостоятелни държави, някои от тях никога не са съществували в историята – например Украйна. В самата Руска федерация има силни тенденции за конфедериране (Башкиристан, Якутия) и огнища на гражданска война (Чечня). Правят се опити за разцепване на руското общество по религиозен принцип (православни – мюсюлмани) и по етнически признак (славяни – евреи -лица от кавказка националност). Самото общество, в неговата “елитна”, тънка прослойка (интелигенцията), е настроено прозападно и антируски(!). Една от лидерките на тази прослойка, Валерия Новодворска, характеризира родината си така: “Зла страна, несправедлива, потискаща правата на човека, пълна с фашистки, националистически комплекси.” (9)

В геостратегически план Русия намали територията си от 1/6 до 1/7 от земната суша, като загуби 1 милион кв.км чисто руски земи: Псков, Харков, Луганск, Донецк, Крим, Одеса и др., а западните й граници се свиха до времето на Иван Грозни. Към Балтика и Черно море останаха малки прозорци. Без Каспийския регион и Централноазиатските републики Русия загуби новоусвоените целинни земи и промишлените предприятия, евакуирани от европейската територия на СССР през Втората световна война – такива са например 50% от промишлените предприятия на Казахстан. По БВП Русия се срина на 16 място в света и се изравни с Холандия, Пакистан и Аржентина. Предполага се, че славянското население на Русия през 2045 г. ще бъде 75 милиона срещу 80 милиона неславяни, а през 2100 г. съотношението ще стане 1:5!

Във военностратегически план състоянието на Русия също е изключително драматично. Балтийският и Черноморският флот деградират поради силно ограничената инфраструктура. При връщане на Курилските острови на Япония Тихоокеанският флот или ще остане блокиран във Владивосток, или ще трябва да се изтегли в арктическата зона на полуостров Камчатка. Загубени са ядреният изпитателен център в Семипалатинск и космодрума в Байконур. Русия се отдалечи от Европа, но пък Москва е само на 300 км от държавната граница, както по времето на Борис Годунов и Иван Сусанин.

Руската армия е окомплектована 30% с оръжие и бойна техника на съвременно равнище. В строя са 50% годни самолети и кораби, 30% хеликоптери и танкове. Най-боеготовните и боеспособни дивизии имат 85-90% изправно оръжие и техника. Цялата сдържаща мощ е съсредоточена в ракетните войски със стратегическо предназначение, лимитирани по договора САЛТ-2 (3000 ядрени заряда).(10)

Съвременна Русия не е свръхдържава. Тя е само голяма, велика държава, а такива в света има много.

Какво спечелиха САЩ ?

Главното, което спечелиха САЩ, е ликвидирането на могъщия си враг СССР – единствената държава, която можеше да ги унищожи, и то в името на мирогледно противопоставяне. Това внесе перспективно спокойствие за американската политико-икономическа система най-малко за 100 години напред.

В икономическата област съкрушаването на врага донесе невиждани дивиденти. По време на първото президентство на Клинтън (1992-1996 г.) БВП се увеличи със сума, равна на БВП на Германия. При второто президентство на Клинтън (1996 – 2000 г.) към това увеличение се прибави част, равна на БВП на Япония и общият БВП надхвърли 8 трильона щ. д. Само Русия в периода 1999 – 2009 г. трябва да връща по външния си дълг (160 милиарда щ.д.) по 12 милиарда годишно. За сметка на опразнените от социалистическите страни пазари рязко нарасна американският експорт. На оръжейния пазар той достигна 17 милиарда щ. д., а перспективите на източноевропейския оръжеен пазар се оценяват на 35 милиарда щ. д. (11)

В геостратегическата област САЩ се ориентираха в две основни направления, по-рано недостъпни за тях.

По оста на европейската сигурност – Франция, Германия, Полша, Украйна – към сърцето на Европейска Русия, а през балтийските страни – заобикалят Калининградския анклав.

По югоизточното направление – дълготрайно настаняване на Балканския полуостров с елиминиране на вековното руско влияние. В Косово е най-голямата американска база в Европа -“Бондстийл”, с 5600 души. В Босна и Херцеговина, в трите бази Дубраве, Бръчко и Батунац има още 6000 души. Логистичен контингент от 1500 души има в Албания. Унгарската база Тасджар, изградена с американски инвестиции от 300 милиона щ. д., трябва да стане главен координационен център за Югоизточна Европа. По линията на стратегическия си партньор Турция САЩ са се устремили към бившите съветски Централноазиатски републики. Турция пряко отговаря за Азербайджан, Казахстан и нефтеното поле Тенгиз в Каспийско море. Тя предложи 10 милиона щ. д. военна помощ на Казахстан и временно разположи в края на август 2001 г. 10 изтребителя Ф-16 в Азербайджан. Същевременно САЩ му предоставиха два бързоходни катера за брегова охрана. Предполага се, че САЩ имат пръст в опитите за дестабилизиране на Кавказкия регион (конфликтите Армения – Азербайджан, Абхазия – Грузия, Чечня – Дагестан) с цел изтласкване на Русия от трасетата за пренасяне на енергоносители.

В геополитическата област САЩ получиха пълна свобода на действие относно несимпатичните и инатливи държави – Куба, Сирия, Ирак, Иран, Либия, Югославия, Северна Корея, които на бърза ръка бяха причислени към страните, подържащи международния тероризъм. Може само да си представим каква би била съдбата на Беларус, ако зад гърба й не беше Русия.

Какво се случи с България?

България е победена страна в Студената война. По военната логика тя трябваше:

• да загуби държавния си суверенитет;
• да плати репарации и контрибуции;
• да стане сателит на победителите, като съобрази и подчини на тях целия си държавен и цивилизационен живот.

И трите изисквания са изпълнени, поради което за България нищо повече не може да се каже.

Следва

Бележки:
1. Става въпрос за терористичните акции срещу САЩ от 11. 09. 2001 г. Подробно описание на фактологията може да се намери в средствата за масово осведомяване от този период. Добре подредено изложение има във в.” Монитор” от 12. 09. 2001 г.,(“Анатомия на атаката”), в. 168 часа” от 20. 09. 2001 г., в. “Сега” от 22. 09. 2001 г. (“Опърлените криле на Америка”). Представа за тезата “светът е друг”, която се поддържа главно от политиците, може да се получи от интервюто на Надежда Михайлова във в. “168 часа” от 14 – 20.09.2001 г.
2. Родоначалник на подхода е Норберт Винер, който за първи път прилага хомеостазния принцип за изследване на капиталистическия пазар – вж. А. А. Лисичкин, Л. А. Шелепин – Глобальная империя Зла. “Крымский мост-9Д”. Москва, 2001. Стр. 31-38. Три са качествените принципа, чрез които се добива общата ориентация: синергетика, принципа на Льо Шаталие и процесите с памет (стр. 16 – 56). Процесите с памет са алтернативни на Марковските процеси без памет. Те описват структурните изменения и в частност – възникването на осцилации – особени ритми, предизвикани от паметта на процеса, т.е. от миналото.
3. “Твърдях – пише Фукояма – че извън либералната демокрация и пазарната икономика няма нищо друго, към което бихме могли да се развиваме”. Фукояма не е оригинален. През ХIХ век Хегел обяви Пруската империя за окончателен исторически образец.
4. Квалифицирането на една философия само по нейните отклонения в практиката не е особено продуктивно, ако не се разбират и преценяват глобалните тенденции и достижения. Прилагането на такъв критерий би зачеркнало двете най-големи световни религии – християнството и исляма.
5. Подробно описание на съветската военна мощ се намира в книгите на Максим Калашников: “Сломанный меч империй” и “Битва за небеса”. “Крымский мост-9Д”- Москва, 2001.
6. Американската военна мощ и тази на НАТО са цитирани по “Откуда изходит угроза мира”. Военно издателство. Москва, 1982, стр. 58 – 64.
7. Зб. Бжежински – Голямата шахматна дъска. “Обсидиан”. София, 1997, стр. 32.
8. Трите цитата са взети от книгата на Лисичкин и Шелепин в (2), стр. 264.
9. Пак в (2), стр. 387, 335 – 339. Изключително показателни са “геостратегическите” виждания на В. Новодворска, изцяло цитирани на стр. 234 – 237. Показателни са и изказванията на М. С. Горбачов на стр. 328 – 329 (непотвърдени официално): “Цел на моя живот беше унищожаването на комунизма, тази непоносима диктатура над хората… Когато се запознах със Запада, аз разбрах, че не мога и не трябва да се отказвам от поставената цел. За нейното постигане трябваше да сменя цялото ръководство на КПСС и СССР и ръководствата на всички социалистически страни. В тази тежка борба успях да намеря такива верни съюзници като А. Н. Яковлев и Е. А. Шеварднадзе.”
10. Пак (2), стр. 353.
11. К. Е. Сорокин – Геополитика современности и геостратегия России. “Росспэн”. Москва, 1996, стр. 337.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук