ДИРЕКТИВАТА “БОЛКЕЩАЙН” (Да преградим пътя на един ултралиберален проект!)

0
186

Ще влезем ли, или няма да влезем? Колко жълти картона ни показаха и какво ще пише в поредния мониторингов доклад? Ще ни приемат ли през 2007-а, или все пак ще ни отложат? И чия политическа глава да отнесем тогава, ако, не дай Боже, стане така?
Горе-долу това са въпросите, с които родните политици занимават обществото по сакралната тема за европей-ската перспектива на България. Гражданският дебат, доколкото изобщо го има, е пак около това.
Има ли значение обаче в какъв Европейски съюз ще влезем? Ще бъдат ли съхранени в него социалните достижения на обще-ствата на Стария континент, или ще капитулират пред налагащите се императиви на либералната глобализация? Какво всъщност знаем за политическите и гражданските дебати върху модела, по който се изгражда и ще функционира бъдещата Обединена Европа? Ще поискаме ли да се намесим в него със своите аргументи и воля да участваме в решенията? В опит да провокира мисленето в тази посока, “Ново време” предлага следващата публикация за т.нар. директива “Болкещайн”.
Проектът на директива за услугите на вътрешния пазар, позната като директивата „Болкещайн”, по името на евро-пейския комисар, който е неин инициатор, предизвика мощно неодобрение от страна на общественото мнение. Граждански движения, сдружения, синди-кални организации и политически партии се мобилизират, за да бъде провален този проект както в национален, така и в европейски мащаб.
11 февруари 2006 г. (събота) е обявен за ден за европейска мобилизация, на който ще се състои протестно шествие в Страсбург. Протестно шествие е свикано и от Европейската синдикална конфедерация (ЕСК) на 14 февруари, когато ще се състоят дебатите в Европейския парламент.

Проектът на “директивата за услугите на вътрешния пазар”, или директивата “Болкещайн”, е в процес на обсъждане и одобряване в Европейския парламент и в Съвета. Това е истинска военна машина, насочена срещу системата на солидарност и социална защита (право на труд, социална закрила, здравеопазване, социални грижи, защита на потребителя или на околната среда, регламентирани професионални отношения) в двайсет и петте страни-членки на Европейския съюз (ЕС). Необходима е мащабна гражданска мобилизация, за да се прегради пътят на този проект!

“Принципът на страната износител”: неограничена свобода за предприятията

Подтикване към смяна на местонахождението.Най-дискутираната и неприемлива мярка в проекта на директивата се съдържа в неговия член 16. Той постановява, че доставчиците на услуги в страните от ЕС ще бъдат подчинени единствено на националното законодателство в страната-членка износител. Това е “принципът на страната износител” (ПСИ). Предложен по време на разширяването на Съюза до 25 страни-членки, той е законно подтикване към смяна на местонахождението на предприятията, предлагащи услуги, към онези страни от Съюза, в които правните разпоредби в социалната, фискалната и в сферата на закрилата на потребителите или на природната среда са най-малко завишени. Така в действителност всяко предприятие може да създаде обикновена фирма със седалище в страна по свой избор, за да упражнява дейността си навсякъде из Съюза единствено върху законодателната основа във въпросната страна.

Недоизказаното. С цел опростяване на административните процедури, членове 16 и 24 отменят предварителното деклариране на дейността пред администрацията на приемащата страна. Например, испанско предприятие може да предоставя услуга, временна или не, във Франция, без да го декларира пред френските административни власти. Нещо повече, уточнява се, че в момента, в който не става въпрос за разпоредби, засягащи условията на труд и заетост, се прилага “принципът на износителя”. Така поведението на доставчика, качеството или съдържанието на услугата, публичността и отговорността на доставчика са подвластни изключително на законодателството на страната износител. На това отгоре именно страната износител поема контрола над доставчика и доставяните от него услуги, включително и когато той предоставя услугите си в друга страна-членка (член 16). Можем да си представим колко жар и старание влага едно правителство да осигури контрол над родните си предприятия, които работят в чужбина!

Разбира се, в член 35 изрично е отбелязано, че доколкото се отнася до страната износителка, страните-членки трябва взаимно да си оказват помощ с оглед да се осигури контрол над доставчиците и предлаганите от тях услуги. Но тази взаимопомощ, веднъж затруднена от премахнатото задължение за деклариране, се натъква на препятствие в член 36. Той постановява държавите, желаещи да установят контрол над някое чуждо предприятие на територията си, или да получат искане за това от страната износител на въпросното предприятие, или да бъдат налице определени условия, сред които обективното основаване върху важна причина от общ интерес…

Заплаха за социалните права. Директивата изисква, в определените граници на тази за “спокойствието на наетите работници” (директива 96/71/СЕ), да се прилагат условията за труд (хигиена, здраве, сигурност… на работното място) и заетост (заплащане, отпуск, работно време…) на страната, в която е сключен трудовият договор. Теоретически става въпрос за противоречие с “принципа на страната износител”. Обаче отмяната на законовото задължение на предприятията да се регистрират или да предоставят социална информация важи и за освобождаването на работещите. Нещо повече, според член 25 тази незадълженост се прилага и спрямо трудещите се от някоя трета страна (която не е членка на ЕС), при условие че са наети в предприятие от страна от Шенгенското пространство. Но бидейки от компетенциите на страната износител, контролът върху изпълнението на трудовия договор на практика става невъзможен! Могли ли са някога да се надяват на нещо по-добро ултралибералите?

Юридически абсурд за потребителите! Проектът предвижда договорите, сключени от потребителите, да бъдат изключени от “принципа на страната износител”. При това преводът на потребителския договор на езика на потребителя не е задължителен.

Колкото до невключените в договора отношения, то те се подчиняват на “принципа на страната износител”. От този момент нататък потребителите ще се видят лишени от част от закрилата, която им предоставя тяхното национално законодателство. В отсъствието на правна хармонизация, това неизбежно ще доведе до изравняване с най-ниските критерии. Впрочем кой, пък бил той и юрист, може да познава законодателствата на двайсет и петте страни-членки, и то на родните им езици? Разглежданията на жалбите ще се проточат, ще струват скъпо и едва ли ще доведат до някакви резултати. Включително и за предприятията и техните подизпълнители.

Преразглеждане на обществените услуги

Всичко трябва да бъде либерализирано с изключение… Директивата “Болкещайн” е трансверсална. Либерализацията сектор по сектор вече не се дискутира, смята се, че всичко е открито за либерализация, освен ако не се нарушава законът! Така директивата покрива всички услуги с изключение на безплатните (без финансови компенсации) и онези в секторите финансии, електронна комуникация и транспорт, които вече са либерализирани на ниво ЕС или са в процес на либерализация (член 4.1 и 2.2). Прието е и нарушаване на “принципа на страната износител” в сферата на пощенските услуги и водо- и електроразпределението (член 17). В резултат на това търговските обществени услуги (вода, столови, ясли и детски градини…), понастоящем субсидираните сдружения (култура, взаимопомощ…) или все още регламентираните професии (здравеопазване, човешки права…) са на мушката.

Загърбване на общия интерес. Според член 15 всеки регламент или мярка, позволяващи изпълнението на специфични задачи, ще бъдат подложени на проверка от ЕС по три критерия: отсъствие на национална дискриминация, обективна необходимост на наложителна причина от общ интерес, пропорционалност (да не се отива по-далеч от необходимото и нещата да не се подменят с по-маловажни). С други думи, Комисията ще има правото да обявява за невалидни правни уредби в сектора на здравеопазването (норми за откриване на аптеки съобразно броя и нуждите на населението, задължителни тарифи и т. н.) или в сектора на правните услуги… Или пък да обявява за невалидни мерки и правни устройства в полза на обществените служби. Как да се поддържат тогава нормативите и уредбите от обществен интерес? Какво ще остане от независимостта на националното, регионалното или местното управление?

Накрая нека добавим, че според член 29 търговската комуникация ще бъде разрешена и достъпна за всички професии…

Цялостният инструментариум за планиране предлагането на здравеопазване, фиксиране на цените, правилниците за достъп до медицински дейности, за изграждане на структури за медицински грижи би могъл да бъде преразгледан от Европейската комисия. Устойчивостта и гарантираността на системата за покриване на разходите за здравни осигуровки, която понастоящем вече е заплашена и атакувана, в края на краищата ще се окаже подчинена на благоволението на Комисията.

Състояние на наследеното от ЕС

Още през 1957 г. Римският договор предвижда “свободно движение на стоки, хора, услуги и капитали” (член 2). По исторически, както и по политически причини свободното движение на услугите бе отложено до влизането в сила на Общия европейски договор през 1986 г. Последният отвори пътя за конкуренцията между мрежовите обществени услуги (въздушен транспорт, телекомуникации, енергия, железопътен транспорт…). Но дебатът за окончателното установяване на общия пазар си остава открит на фона на натиска от страна на мултинационалните гиганти за разкриване на сектори с големи потенциални възможности за печалби и при наличие на конфликт в методите за хармонизация на условията за дейност.

Разширяването на световния пазар. Днес услугите представляват средно 70% от заетостта и добавената стойност в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и играят главна роля в икономическата дейност, но делът им вътре в Европейската икономическа общност възлиза едва на 20%. Между другото, Европейският съюз е главният световен износител на услуги (27,7% от световния износ през 2003), следван от Съединените щати (20,2%), далеч пред Япония (6,8%), Китай (3,7%) и Канада (3,4%). Но услугите заемат твърде ограничено място в международния обмен: съвсем малко повече от 20% от световната търговия. За привържениците на свободния обмен отмяната на “препят-ствията” пред трансграничния обмен на услуги очевидно е предпоставка за нов тласък на икономическата динамика в Европа и за значителен потенциал в заетостта.

Обаче опитът сочи, че либерализацията на стоко-обмена сам по себе си не позволява да се постигнат тези цели! За сметка на това е сигурно, че мултинационалните фирми, които присвояват най-съществената част от тази търговия, съзират в либера-лизацията възможност за разширяване на пазарите си и нов източник за печалби, а защо не и на власт. Управленските лобита, и по-специално UNICE (който включва европейските организации на собственици и работодатели, сред които и MEDEF за Франция) проявяват особена активност по време на кампаниите в полза на либерализацията на търговията с услуги, както на европейско равнище, така и на равнище СТО, където натискат за компромис, базиран върху концесии в селскостопанската област, за да получат предимства в рамките на либерализацията на услугите (ОСТУ).

Между Лисабонската стратегия и ОСТУ. Представен официално от Европейската комисия на 13 януари 2004 г., проектът на директивата „Болкещайн” се вписва в Лисабонската стратегия, приета през 2000 г., която има за цел да направи от ЕС до 2010 г. най-конкурентната и динамична икономика на компетентността в световен мащаб. В качеството си на спекулативен балон около новите технологии икономиката на компетентността, основана върху услугите, изглежда като ключ към международната надпревара. Европа няма друг избор, освен да подобри радикално своята икономика на компетентността и да умножи икономическите си завоевания, ако иска да отвърне на предизвикателствата от страна на Азия и Съединените щати, твърдеше бившият холандски министър-председа-тел Вим Кок.

Връзката с преговорите за Общото споразумение за търговията с услуги (ОСТУ) е ясна, по-специално с форма 4 от това споразумение, която визира именно поетапното развитие на международен пазар на труда. По този въпрос текстът на директивата потвърждава необходимостта за ЕС да установи бързо вътрешен пазар на услуги, за да засили преговорните си позиции. Предложенията за либерали-зация, които ЕС се готви да направи на останалите членове на СТО, засягат услугите, които попадат изцяло в полето за приложението на директивата. В крайна сметка, не толкова развитието на вътрешния европейски пазар, колкото световният пазар е целта на директивата „Болкещайн”.

Скъсване с принципа за хармонизация. С изключение на услугите, предоставяни от разстояние, предлагането на услугата налага физическа близост между доставчика и потребителя. Или предприятието се мести и се установява в страната, където иска да предоставя някоя услуга, или клиентът е този, който се мести, или пък предприятието изпраща – временно или не – служители в страната, където трябва да се изпълни поръчката. Това създава конкурентна среда между условията за дейност на предприятията. Спрямо това положение официалната позиция на Съюза досега поне теоретично се заключаваше в хармонизацията (правна, административна, законодателна и т. н.). Разбира се, тази позиция вече бе подкопана от допускането на изключения, например в сферата на финансите и на икономическите и социалните права на работниците; или водеше до изравняване с “най-ниските критерии”, след като правните уредби на всички страни се съобразяват с най-неубедителната такава. И все пак принципът за хармонизацията подхранваше надеждата да се наложи благодарение на по-добро съотношение на силите, една конвергенция на правните уредби в посока нагоре.

С “принципа на страната износител” директивата скъсва фактически с логиката на хармонизацията. Така ЕС очевидно ще се превърне в ултралиберално пространство на пазарлъци и свръхконкуренция между предприятията от отделните страни, между териториите и работниците им. Отварянето към конкуренцията, заложено в директивата, ще доведе до свръхинтензификация на социалния и фискалния дъмпинг, още повече че последното разширяване на ЕС силно задълбочи различията между страните-членки. Следователно може да се очаква, освен юридическия хаос, определена деградация на жизнените и трудовите условия на трудещите се, както и свиване на бюджетите за обществени нужди, а значи и за финансиране на дейности от общ интерес (околна среда, култура…).

Перспективи

В институционален план директивата “Болкещайн” е в процедура по съгласуването. Тя предвижда възможност за две последователни четения, всяко от които първо от Парламента, а после и от Съвета. Ако те не постигнат съгласие, “помирителен комитет”, съставен от представители на Съвета и Парламента, подпомагани от Комисията, ще се опита да постигне съгласие, което в определения случай ще доведе до трето четене в Парламента и Съвета с оглед окончателното приемане на текста.

Първото четене на директивата “Болкещайн” в Европейския парламент е в ход. Комисията за вътрешния пазар и закрилата на потребителите (КВПЗП) е натоварена с изработване на окончателно становище за гласуването на пленарна сесия. Госпожа Евелин Гебхарт, германска парламентаристка от Партията на европейските социалисти (ПЕС), е “докладчик”. Нейният първи доклад от 2004 г. предизвика множество критики на парламентаристи от десницата, а именно:

• относно “принципа на страната износител”, който тя предлагаше да се замени с принцип на “взаимното зачитане” (предполагащ преговори за постепенна хармонизация);

• относно полето за приложение на директивата, от което тя предложи да се изключат напълно услугите от общ интерес (1), както и тези от общ икономически интерес (2), и да се състави списък на изключенията по сектори.

Тя предложи също трудовото законодателство на приемните страни и културното и езиковото многообразие на Съюза да не бъдат засягани.

Вследствие на дебатите и изразените становища в работните комисии (индустрия, юрисдикция, околна среда, култура, социални въпроси…), Комисията за вътрешния пазар и закрилата на потребителите (КВПЗП) сега трябва да гласува собственото си становище. Това гласуване трябваше да се проведе на 4 октомври м.г. Обаче поради натрупване на огромен брой предложения за промени в текста в последния момент от страна на депутати от десницата (Европейска народна партия – ЕНП, Апел на европейските депутати – АЕД, Съюз за Европа на нациите – СЕН), целящи преразглеждане на постигнатите вече компромиси (които смекчаваха частично “принципа на страната износител”), то бе отложено за 22 ноември 2005 г., за пленарна сесия в Парламента, която ще се проведе едва през януари 2006 г.

Разположение на силите. Европейската десница има мнозинство в Парламента, който наскоро гласува за ускоряване на отварянето на пазара на пътническия железопътен транспорт, втвърдявайки първоначалното предложение на Комисията! Десницата е благоприятно настроена към влизането в сила на една директива относно услугите и е по-скоро напълно “за” принципа на страната износител.

Госпожа Гебхарт предложи, базирайки се върху дебатите в комисиите, нов компромис, който предвижда:

• услугите от общ интерес да бъдат изключени от полето на действие на директивата, както и услугите от общ икономически интерес, здравните и аудиовизуалните услуги;
• що се отнася до “принципа на страната износител”, да се прави разлика между “достъп” и “изпълняване” на някаква услуга: достъпът да бъде подчинен на “принципа на страната износител”, но условията за изпълнение да остават в рамките на правната уредба на предлагащата страна;
• това положение да се съпътства същевременно от процедура на постепенна хармонизация, за да се сближат правните устройства (взаимно признаване).

Европейската обединена левица, Зелените и ПЕС подкрепиха тези предложения, че дори се опитаха да им придадат още по-голяма сила. За сметка на това ЕНП предложи поправки в текстовете с цел да се възстанови в общи линии началният текст. Между другото, противно на официалната позиция на френското правителство, което твърди, че не приема “принципа на страната износител” и желае да запази обществените услуги, френските депутати от ЕНП се солидаризираха с групата си! Струпването на множество поправки в навечерието на предвиденото гласуване в Комисията за вътрешния пазар и закрила на производителите свидетелства за волята, която десницата възнамерява да наложи по този казус!

При това положение много е важно да се призоват всички европейски депутати, както и да се упражни натиск върху френското правителство. И да започне процес на широка мобилизация в европейски мащаб!

Нашите изисквания

Европейски организации, сред които и ATTAC (Association for the Taxation of financial Transactions for the Aid of Citizens), събрани в Брюксел на 12 септември 2005 г., се ангажираха да участват в един процес на обща мобилизация срещу директивата „Болкещайн”. В общата декларация те препотвърждават пълното си противопоставяне на проекта на директивата за либерализация на търговията с услуги, наречена директива „Болкещайн”. Те настояват за нейното оттегляне. В частност се противопоставят на принципа за страната износител или на всяка формулировка, която се доближава по смисъл. Обратно, те настояват да започне процес на хармонизация от върховете, за да се избегне всякакъв социален и фискален дъмпинг, всяко преразглеждане на правата на потребителите и на нормите за обществено здравеопазване, всякакво занижаване на нормите за безопасна околна среда. С пълно основание те настояват обществените услуги и общите човешки блага да бъдат изключени от всякакъв процес на либерализация или поставяне в условия на конкуренция.

“Grain de Sable”, № 538
Бюлетин на Attac – Франция

*Attac (Association for the Taxation of financial Transactions for the Aid of Citizens) е Асоциация за облагане на финансовите транзакции в полза на гражданите

ПРОЦЕДУРА НА ГЛАСУВАНЕ

На първо четене Парламентът и Съветът, всеки от своя страна, разглеждат текста. Парламентът пръв дава становище. След това Съветът го разглежда на официална сесия, изхождайки от собствената си работа и държейки сметка за становището на Европейската комисия относно становището и предложенията за промени от страна на Парламента. Той трябва да се приеме с квалифицирано мнозинство. Ако Парламентът е одобрил евентуално променения текст, и ако Съветът споделя безусловно тази позиция, тогава текстът се счита за приет. В противен случай Съветът определя позицията си и връща новото си предложение на Парламента за “второ четене”.
На второто четене Парламентът може да одобри позицията на Съвета и тогава директивата ще бъде приета. Същото ще бъде и ако Парламентът не се произнесе до три месеца. Парламентът може също в срок от три месеца и с пълно мнозинство на членовете си да отхвърли общата позиция на Съвета или да внесе предложения за поправки: в първия случай директивата не се приема; във втория Комисията дава становище по предложенията за поправки от страна на Парламента и новият текст се връща в Съвета за второ четене.
Последният разполага с три месеца да реагира. Той може да одобри с квалифицирано мнозинство всички поправки от страна на Парламента (с консенсус за предложенията, срещу които се е произнесла Комисията) и тогава директивата бива приета. Ако не одобри промените, той свиква Комитет за помирение в съгласие с Парламента в срок от 6 седмици. Този Комитет разполага с още 6 седмици, за да постигне съгласие за общ проект: ако успее, този общ проект трябва да бъде одобрен на трето четене от Съвета с квалифицирано мнозинство и от Парламента с пълно мнозинство в рамките на нов срок от 6 седмици, в противен случай директивата бива отхвърлена; ако Комитетът за помирение не успее да постигне общ проект, предложението също се отхвърля.

НЕЩО ПОВЕЧЕ
за дебатите и кампаниите по директивата “Болкещайн”

Официални документи:
• Текст на предложението за директива: http://europa.eu.int/eur-lex/fr/com/pdf/2004/com2004_0002fr01.pdf
• “Документи от заседанията” на работните комисии на Европейския парламент:http://www.europarl.eu.int/activities/expert/committees.do;jsessionid=34AC2F567B15BCCF21CBDFA17290001C.node2?redirection&language=FR
•Проект за доклад на Евелин Гебхарт от 11 май 2005 г. в Комисията КВПЗП: http://www.europarl.eu.int/meetdocs/2004_2009/documents/dv/565/565998/565998fr.pdf

Сайтове на критични документи:
• Петиция “Болкещайн – стоп!” (да се подпише и да се разпространява за подписи!): http://www.stopbolkestein.org
• Он-лайн досие за директивата „Болкещайн” (компилация от статии и анализи): http://v-s-p.org/IMG/rtf/directive_bolkestein-2.rtf
• Антоан Мат, Проектът на директивата „Болкещайн” относно услугите и социалните норми, приложими за освободените работници: http://hussonet.free.fr/bolmath.pdf
• Ерик Ван ден Абееле, Предложение за директива относно услугите: екстравагантен инструмент в услуга на конкурентоспособността или Троянски кон, насочен срещу европейския социален модел: http://www.ose.be/files/bilan04/BilSoc2004VDA.pdf
• Сайт на URFIG: http://www.urfig.org/francais.htm
• Сайт на CELSIG (Comitй europйen de liaison sur les services d’intйrйt gйnйral): http://www.celsig.org

ОБЩА МОБИЛИЗАЦИЯ СРЕЩУ ПРОЕКТА
НА ДИРЕКТИВАТА „БОЛКЕЩАЙН”
Из листовка на Attac – Франция

Проектът за “директива относно услугите на вътрешния пазар” трябва да бъде обсъден на първо четене от Европейския парламент на 14 февруари в Страсбург. (…) Този текст е тласък към конкуренция между държавите и народите. Той предизвиква социален дъмпинг, по-слаба закрила на потребителите, поставя на изпитание културата, занижава нормите за чиста околна среда и обществено здравеопазване.
Президентът на Френската република, който бе огласил, че този проект е погребан вече, днес е изправен пред своите отговорности. Той трябва да спази ангажиментите си и да действа така, че тази директива да не види бял свят. Ние призоваваме гражданите да настояват за спазване на това обещание.
Мобилизацията на европейските народи е абсолютно наложителна. Затова призоваваме за ден на европейска мобилизация в събота, 11 февруари, който ще се изрази по-точно в протестно шествие в Страсбург. (…)
Можем да спечелим срещу проекта на директивата „Болкещайн”!
Заплаха за всяко правно устройство
С проекта за “директива, относно услугите на вътрешния пазар”, позната като директивата „Болкещайн”, по името на европейския комисар, който е неин инициатор, обхватът от разпоредбите от общ интерес ще бъде неподвластен на националните, регионалните и местните власти…
Изпадане в състояние на дива конкуренция
Текстът на директивата предвижда “принцип на страната износителка” и незадължителност за деклариране на дейности върху територията на друга страна-членка, откъдето произтича и невъзможността на всяка държава да упражнява контрол и да извършва проверки в предприятията на останалите страни-членки!
Към това се прибавя отсъствието на политика по хармонизацията в посока към усъвършенстване. Така че ЕС ще се превърне в ултралиберално пространство на пазарлъци и свръхконкуренция между предприятията на различните страни, между техните територии и техните трудещи се. А оттам – и изключителна интензификация на социалния и фискалния дъмпинг; влошаване на жизнените и трудовите условия; ограничаване на обществените бюджети, следователно и на финансирането на дейности от общ интерес (околна среда, образование, култура…) и на социалната закрила…
Това ли е краят на обществените услуги?
Директивата „Болкещайн”, предложена от Европейската комисия, планира да подчини на европейската конкуренция всяка услуга, която не се предоставя безплатно. Обществени служби, сдружения, кооперации, малки и средни предприятия (МСП) и мултинационални гиганти – всички ще се озоват на ринга едновременно в битка на всеки срещу всеки. …
От вътрешния до световния пазар
Въоръжени, за да посрещнат конкуренцията в световен мащаб, свободни от всякакви задължения от обществен интерес, мултинационалните фирми ще вземат лъвския пай на вътрешния европейски пазар и ще видят да се множат източниците им на печалби и власт.
“Вътрешен пазар” ли? Думата е измамна. Всъщност става въпрос за развитие на европейския пазар на услуги, за да се претопи след това в световния пазар. И това ще се случи по-точно чрез постепенното задействане на СТО и КВПЗП, за което напомня текстът на директивата.
Заблудата по адрес на МСП
В същия този текст се набляга върху факта, че днес малките и средни предприятия (МСП) съставляват твърде голям брой в областта на услугите: Дистрибуция (от хлебаря до хипермаркета), заетост (посреднически агенции), сертификация, лаборатории, строителство, недвижима собственост, занаятчийски услуги, туризъм, регламентирани професии (адвокатски кантори, нотариати, съдебни изпълнители, лекарски кабинети, сестрински услуги…). От това се стига до извода, че същите ще бъдат първите жертви на препятствията по пътя към разширяване на вътрешния европейски пазар; да, ама не, обратно, тези препятствия закрилят МСП и либералните професии от всемогъществото на европейските и световни пазари на големите мултинационални предприятия. Прочее, ЕС ще има правото да обявява за невалидни “забраните спрямо продажбите на загуба”, които защитават МСП от мултинационалните групировки.
Да отхвърлим проекта
Отговорността на френското правителство и на президента на републиката, които бяха обявили директивата за оттеглена, днес трябва да бъде потвърдена. Този текст ще мине на първо четене в Европейския парламент в Страсбург на 14 февруари. Ето защо ще бъде организиран европейски поход в събота, 11 февруари, в същия град. Проявата ще бъде начало на процес на мобилизация в европейски мащаб, за да се прегради пътят на един проект, който ще задълбочи още повече неолибералната ориентация на ЕС.

Европейско протестно шествие в Страсбург
на 11 февруари, събота.

Първите подписали апела за обща мобилизация срещу проекта на директивата ”Болкещайн”, са екологични формации, граждански сдружения, фондации, синдикати, феминистки движения, политически партии, съсловни организации на кинематографисти и други интелектуалци, и др., като: Alter-Ekolo, Alternative citoyenne, ATTAC, CADTM, CACTUS/La Gauche, CGT Spectacle, Collectif national du 29 mai, Confйdйration paysanne, Coordination des groupes de femmes Egalitй, Fйdйration nationale des collectifs de dйfense et de dйveloppement des services publics, Fondation Copernic, Forces militantes, FSU, Gauche rйpublicaine, LCR, Les Alternatifs, Marchйs europйens Euromarchйs, MARS, MJS, MRC, PCF, PCOF, PRS, Rйseau Fйministe RUPTURES, Rйsistance 7иme Art, UFAL, Union syndicale Solidaires, URFIG, VAMOS !

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук