ЛЕВ ТОЛСТОЙ – ГЕНИАЛЕН РУСКИ ПИСАТЕЛ

0
241

Проф. Георги Германов е роден на 15 май 1926 г. в село Яворово, Варненска област. Завършил гимназия в град Провадия (1945) и руска филология в СУ “Св.Климент Охридски”(1950). Доктор на филологическите науки (1954). Специализирал в Московския и Ленинградския (Петербургски) университет. Професор по руска литература в СУ “Св.Климент Охридски” (1979 – 1997). Издал е 10 книги, сред които “Окървавено навечерие” (1976, 1984), “Върхове на руската класическа литература (1984), “И.С.Тургенев” (1968), “Пушкин” (1982), “Лермонтов” (2001). Чел е лекции в университетите в Москва, Ленинград, Прага, Будапеща, Варшава, Люблин, Брайтън, Лийдс и др. Изнасял е доклади на десетки международни конгреси и конференции.
Обикновено големите писатели живеят и работят в големи културни центрове. Лев Николаевич Толстой (9.IХ.1828 – 20.II.1910) е изключение от това правило. Потомък на стари аристократически фамилии (князете Волконски и графовете Толстой), сам носител на графска титла, той прекарва живота си като обикновен човек – войник и селянин, и превръща родното си село Ясна поляна, Тулска губерния, в световен духовен център. Това е един от парадоксите в живота му. Има и други. През 1901 г. той, човек дълбоко религиозен, е отлъчен от руската православна църква с постановление всяка година на определена дата проклятието срещу него отново да се огласява от всички амвони. Това не му е направило особено впечатление, понеже той се е самоотлъчил от официалната църква двайсет години по-рано чрез своята “Изповед” (1880-1881).

Редица големи руски писатели, като Тютчев, Херцен, Гогол, Тургенев, по стечение на обстоятелствата или по лични съображения, прекарват значителна част от живота си в чужбина. Лев Толстой предпочита родната земя, родната почва. Той има само две посещения в Западна Европа.

Трудностите и противоречията съпътстват писателя през целия му живот. Съвсем малък той губи родителите си и е отгледан от своя леля. През 1851 г. постъпва в армията и воюва в Кавказ с чеченците. По време на Кримската война участва два месеца в обсадата на Силистра (1845 г., май – юни), което е отразено в писма до брат му. После в Севастопол отбранява един от най-трудните обекти в Крим. Поражението на Русия в Кримската война предизвиква у Толстой дълбоко разочарование. Той напуска армията и се отдава изцяло на литературна работа. Показва изключителен талант като белетрист, драматург, автор на философски и педагогически трудове.

Толстой е следвал източни езици и право в Казанския университет, без да завърши образованието си. Благодарение на самообразованието си, придобива дълбока и разностранна ерудиция. Познанията му в различните области на науката, особено в хуманитаристиката, са изключителни. Обект на неговата дейност през целия му живот е човекът. Тъй като Русия през ХIХ век е почти изцяло селска страна, в центъра на вниманието му е главно селянинът. Правилно е заключението на знаменити негови съвременници, че преди него в руската литература истински селянин не е имало.

От позицията на руския патриархален мироглед той воюва за бъдещето. Лев Толстой говори за царството божие и за неговото установяване на земята. Това е традиционна поетическа фигура. В живота и дейността си той е чисто земен човек. Пише непрекъснато, цепи дърва, носи вода, оре земята с руско рало (соха). Тази земна дейност му създава световен авторитет и привлича в Ясна поляна поклонници от почти целия свят.

Творчеството на Лев Толстой е колосално. Като време то обхваща периода от повестта „Детство“ (1852 г.) до повестта „Хаджи Мурат“ (1912 г.). Като материален субект това са 90 дебели тома. Като художествено съдържание и ценност е трудно да се определи.

Толстой започва творчеството си с произведения, изградени върху автобиографичен материал. Трилогията “Детство”, “Юношество” и “Младост” е създадена по негови лични и на братята му спомени. Разказът се води в първо лице от литературна маска с името Николай Иртениев. И тук има парадокс. Враг на политически и революционни идеи, Толстой предлага първата си творба на революционно-демократичното списание “Современник” (1852 г.). Повестта е приета с дълбок интерес от редакцията и читателската публика. Главният редактор Н. Некрасов смятал, че това е опитен писател, скрит зад псевдоним. Трилогията е изследване в художествена форма на създаването и изграждането на човешката личност. Проблемът за отношението личност – колектив идва малко по-късно. Живеейки като офицер в казашкото село (станица) Старогладковская, по време на войната с планинците, Толстой натрупва много наблюдения и преживявания. Въз основа на тях е написан първият му роман “Казаци” (1856 г.). Това е първата разгърната картина на народния живот, видяна с очите на офицера дворянин Дмитрий Оленин.

Оттук тръгва интересът на писателя към големите проблеми на народния живот и претворяването им в епични творби до края на живота му. Някои вътрешни събития насочват вниманието на писателя към революционните процеси в страната. Така възниква замисълът на повестта “Декабристи”, в която е трябвало да се изобразят първите борци против крепостното право. Запознаването с огромен документален материал насочва писателя към Великата отечествена война (1812 – 1813) и към освободителните движения в европейския континент. Така основният замисъл неимоверно се разширява и се превръща в замисъл на епична творба за народните съдбини. Това вече е пътят към епоса “Война и мир”.

Романът е писан продължително (през 1863 – 1869), печатан през 1867-1869 г. в списание “Русский вестник”.

Коварното чуждо нашествие, надвисналата смъртна опасност над родината, предизвиква изригването като вулкан на руското национално съзнание. Съдбата си устройва жестока шега над завоевателя. Бонапарт царува 45 дни в московския Кремъл, а малко по-късно руските войници прекарват три години във Франция.

Толстой прониква дълбоко в руската народна психология. Чрез обрисуването на масовите прояви на образите на определени участници от народната среда е показана невиждана дотогава в литературата картина на народния живот и мислене. Руската, а и световната литература, се обогатяват тогава с шедьовър, който и днес, около век и половина от създаването си, не е изгубил нищо от художествената и философската си стойност.

Народът в романа-епопея не е показан само като обща маса. Има ярко обрисуван образ на селяни, изразяващи различна психологическа нагласа. Платон Каратаев е фаталист, примирен с всички обстоятелства на живота. А Тихон Шчербатов, вдъхновен от идеята за свободата, примитивно въоръжен, изтребва завоевателите.

Сред аристократическата интелигенция също има различен подход към проблемите на действителността и историята. Андрей Болконски чувства недъзите на съвременността, но френски снаряд в бородинското сражение преждевременно слага край на живота му. Пиер Безухов се докосва до движението на декабристите, първите организирани руски революционери, но не вниква дълбоко в идеите им.

След “Война и мир”, в който писателят обича народната идея, идва също големият роман “Анна Каренина”, посветен на “семейната идея” (1873 – 1877). Рисувайки личния живот на героинята си, Толстой засяга широк кръг социални и морални проблеми.

Най-късно Толстой се обръща към драматургията. Под перото му излизат драмите “Силата на мрака”, “Плодовете на просвещението” и “Живият труп”, които бързо напускат границите на Русия и тръгват по театрите в света. Те се играят многократно и на българските професионални и любителски сцени.

Заключителен етап в творчеството на Толстой е романът “Възкресение” (1889 г.). Заглавието насочва погледа към вековната религиозна традиция, но всъщност това е една пълна критическа картина на съвременността, специално на съдебната система и църковните порядки.

В Русия романът излиза след цензурни поправки, но в Англия руският текст е издаден в пълния си вид. Илюстрациите са на художника Леонид Пастернак, баща на писателя Борис Пастернак. Това е и конкретният повод за отлъчването на Толстой от православната църква.

Толстой и България

Художественото творчество на Толстой започва да прониква у нас от средата на 80-те години на ХIХ век. През 1884 г. в “Българска христоматия”, издадена от Иван Вазов и Константин Величков, е поместен откъс от “Война и мир”. След това се появяват “Изповед” (1889), “Силата на мрака” (1893), “Анна Каренина” (1899), “Възкресение (1900).

Толстоизмът намира почва сред някои слоеве на нашата интелигенция. Появяват се толстоистки печатни издания, които се носят на писателя и той ги чете без превод. Един от най-горещите му поклонници – Христо Досев, живее известно време в Ясна поляна и се среща и разговаря с Лев Николаевич.

За творчеството на Толстой се изказват мнозина български писатели – Иван Вазов, П.П.Славейков, П.Ю.Тодоров, К.Константинов. Влиянието му се чуства върху творчеството на Ст.Михайловски, Й.Йовков, Д.Талев, Ем.Станев, Д.Димов.

Строг към изобразяваните действителност и личности, Толстой е строг и към себе си. Към края на дългия си живот той започва да осъзнава утопичността на своите идеи. Замисля да се усамоти в някое далечно кътче, да обмисли всичко и да го обнови. Воден от тази идея, Толстой напуска Ясна поляна тайно през нощта на 28 октомври 1910 г. Само на личния си лекар и на дъщеря си Татяна доверява, че тръгва за – България.

Проектът му не се осъществява. Смъртта го застига на малката гара Астаново на Рязано-Уралската жп линия на 20 ноември 1910 г. Руската и световната културна общественост реагират бурно на печалната новина. Родната земя го приема в недрата си без церемонии и без величествен паметник. Гробът му в парка в Ясна поляна е ограден само с верига от бели речни камъчета.

Идеите му и огромното му художествено творчество остават да живеят във вековете.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук